Решение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.9 1435_14_dec_290gpc_108zs79zs@191zzd.doc Р Е Ш Е Н И Е № 159 София, 01.07.2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди и четиринадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева Владимир Йорданов при участието на секретаря Анета Иванова, разгледа докладваното от съдия Йорданов гр.дело N 1435 /2014 г.: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационни жалби на И. Т. К. и З. Д. Ж. срещу въззивно решение № 176 /08.11.2013 г. по възз. гр.д. № 251 /2013 г. на Варненския апелативен съд, г.о., с което е отменено решение на Варненския окръжен съд № 681 /01.04.2013 г. по гр.д. № 2559 /2011 г.. и е постановено друго. Двамата жалбоподатели – първият като главна страна, а втората – като трето лице – помагач на страната на първия жалбоподател, обжалват решението в частта, с която е уважен иск на С. Д. К. и С. Г. К. срещу И. Т. К. с правно основание чл.108 ЗС за апартамент в [населено място], на [улица], индивидуализиран в решението, З. Ж. обжалва решението и в частта, с която по частичен обратен иск с правно основание чл.191,ал.1 ЗЗД е осъдена да заплати на И. К. сумата 10 000 лева, като част от сумата 40 000 евро. И. К. е обжалвал решението и в частта, с която е отхвърлено направеното от него с възражение искане С. К. и С. К. да бъдат осъдени да му заплатят сумата 50 000 лева, представляващи необходими разноски и подобрения в недвижимия имот. Насрещните страни С. Д. К. и С. Г. К. твърдят в писмени отговори, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Касационно обжалване е допуснато с определение № 176 //25.03.2014 г. в частта по иска с правно основание чл.108 ЗС и по иска с правно основание чл.191,ал.1 ЗЗД по материалноправни въпроси, изведени и от двамата жалбоподател, като е прието, че са осъществени основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК .: По въпросите, изведени от И. К. : 1) Представлява ли владение по смисъла на чл.79,ал.1 ЗС фактическата власт, която собственикът на вещта упражнява върху своята вещ, която е придобил на правно основание, различно от придобивна давност, в случая – обезщетение (по З., ЗС) ; 2) Следва ли да се приеме за установено, че едно лице е придобило недвижим имот на основание чл.79,ал.1 ЗС – по давностно владение чрез упражняване на владение за период, по-дълъг от 10 години, при условие, че през времето, през което е упражнявал владение върху имота, е бил собственик на същия на друго правно основание (обезщетение). Този въпрос е разновидност на първия. 3) при действието на чл.86 ЗС в редакцията от 1951 г. допустимо ли е било да се придобие по давност вещ, която е социалистическа (държавна) собственост; Прието е, че разрешението на въззивният съд на първите два въпроса е в противоречие 1) с решение № 80 /25.06.1965 г. по гр.д. 58 /65 г. на ОСГК на ВС, с което е прието, че : За придобиване по давност правото на собственост върху дадена вещ може да се говори, когато това право не е придобито вече по друг начин; недопустимо е собственикът на имота да може да придобие имота на друго основание след като го е придобил и с 2) с решение № 1220 /02.12.2008 г. по гр.д. 4730 /2007 г. на ВКС, І г.о., с което е прието, че правото на собственост може да бъде придобито по давност само от лице, което не притежава това право на друго правно основание. Собственикът упражнява фактическата власт върху имота като елемент от това право, но не и с цел да придобие същото право повторно на друго правно основание. Прието е, че разрешението на въззивният съд на третия въпрос е в противоречие 1) с ППВС № 8 /06.03.1980 г., т.1. с което е прието, че : Недвижими и движими имоти, социалистическа собственост, не може да се придобиват от граждани чрез давностно владение, 2) с Решение № 246 /19.03.2010 г. по гр.д. № 615 /2009 г. на ВКС, І г.о., по чл.290 ГПК, с което е прието, че : С разпоредбата на чл.86 ЗС е установена забрана за придобиване по давност на вещ, която е държавна или общинска собственост; 3) с Решение № 38 /22.02.2010 г. по гр.д. № 2685 /2008 г. на ВК, І г.о., по чл.290 ГПК, 4) с Решение № 108 /29.03.2010 г. по гр.д. № 296 /2009 г. на ВКС ІІ г.о., по чл.290 ГПК, с които е прието същото. По въпросите, изведени от З. Ж. : 1) Възможно ли е да се придобие недвижим имот на основание давностно владение ако вече е придобит от същото лице на друго правно основание, например обезщетение (по З., ЗС). Съдържанието на този въпрос е като на първите два въпроса на жалбоподателя И. К.. Както беше посочено той е разрешен в противоречие с посочените вече и от И. К. 1) решение № 80 /25.06.1965 г. по гр.д. 58 /65 г. на ОСГК на ВС и 2) решение № 1220 /02.12.2008 г. по гр.д. 4730 /2007 г. на ВКС, І г.о.. 2. (8 по номерация в изложението) при отмяна на отчуждаването по чл.101 ЗС отстъпеното като обезщетение жилище станало ли е държавна собственост. Прието е, че въпросът е разрешен в противоречие с посоченото решение № 208 /11.15.2010 г. по гр.д. 1030 /2009 г. на ВКС, ІІ г.о., по чл.290 ГПК , с което е прието, че : По силата на чл.5,ал.1 от ЗВСОНИ по З. и др. при отмяна на отчуждаването отстъпените в обезщетение жилища стават държавна собственост по силата на решенето за отмяна. Всеки един от двамата жалбоподатели твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което искът на С. К. и С. К. срещу И. К. с правно основание чл.108 ЗС да бъде отхвърлен. З. Ж. иска да бъде отхвърлен и искът на И. К. срещу нея с правно основание чл.191,ал.1 ЗЗД. Насрещните страни С. К. и С. К. в писмен отговор оспорват основателността на касационната жалба. І. По правните въпроси : Настоящият състав намира за правилни разрешенията на изведените правни въпроси в посочените постановление и решения на ВС и ВКС по изложените в тях съображения: За придобиване по давност правото на собственост върху дадена вещ може да се говори, когато това право не е придобито вече по друг начин; недопустимо е собственикът на имота да може да придобие имота на друго основание след като го е придобил; (решение № 80 /25.06.1965 г. по гр.д. 58 /65 г. на ОСГК на ВС) Правото на собственост може да бъде придобито по давност само от лице, което не притежава това право на друго правно основание. Собственикът упражнява фактическата власт върху имота като елемент от това право, но не и с цел да придобие същото право повторно на друго правно основание (решение № 1220 /02.12.2008 г. по гр.д. 4730 /2007 г. на ВКС, І г.о.). При действието на чл.86 ЗС в първата редакция (до изменението с ДВ, бр. 31 от 1990 г.) (Не може да се придобие по давност вещ, която е социалистическа собственост.) недвижими и движими имоти, социалистическа собственост, не може да се придобиват от граждани чрез давностно владение. (ППВС № 8 /06.03.1980 г., т.1.). С разпоредбата на чл.86 ЗС (в първата редакция) е установена забрана за придобиване по давност на вещ, която е държавна или общинска собственост. (Решение № 246 /19.03.2010 г. по гр.д. № 615 /2009 г. на ВКС, І г.о., по чл.290 ГПК, Решение № 38 /22.02.2010 г. по гр.д. № 2685 /2008 г. на ВК, І г.о., по чл.290 ГПК, Решение № 108 /29.03.2010 г. по гр.д. № 296 /2009 г. на ВКС ІІ г.о., по чл.290 ГПК).. Към това може да се добави и че при действието на чл.86 ЗС в редакцията с ДВ, бр. 31 от 1990 г. (до допълнението с ДВ, бр. 33 от 19.04.1996 г.) (Не може да се придобие по давност вещ, която е държавна или общинска собственост.) важи забраната за придобиване от граждани на недвижими и движими имоти, които са държавна и общинска собственост. По силата на чл.5,ал.1 от ЗВСОНИ по З. и др. в първата редакция на разпоредбата (преди изменението с ДВ, бр. 96 от 5.11.1999 г.) при отмяна на отчуждаването отстъпените в обезщетение жилища стават държавна собственост по силата на решенето за отмяна (решение № 208 /11.15.2010 г. по гр.д. 1030 /2009 г. на ВКС, ІІ г.о., по чл.290 ГПК). След това изменение в редакцията на разпоредбата при отмяна на отчуждаването отстъпените в обезщетение жилища стават общинска собственост по силата на решенето за отмяна. ІІ. По съдържанието на допуснатата до касационно обжалване част от въззивното решение : За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел от фактическа страна : Процесният имот е бил придобит от първия ищец на основание чл.101 ЗС през 1980 г. като обезщетение за отчужден негов собствен имот на [улица]. Правото му на собственост е удостоверено с нотариален акт, съставен на 23.07.1980 г.; Със съдебно решение от 07.12.1995 г. на Варненски. ОС по административно. дело е отменен мълчаливият отказ на кмета на [населено място] и е отменено отчуждаването и е възстановена на ищеца Св. К. собствеността върху имота на [улица]. С решение от 30.03.2007 г. е допусната поправка на о.ф.г. в решението, като е добавено, че собствеността върху имота се възстановява след като Св. К. възстанови получената като обезщетение сума. На 08.07.1997 г. К. е превел на [община] сумата 14 183 лева. С н.а. от 28.03.2005 г. З. Ж. е продала на И. К. процесния апартамент за 40 000 евро. С решение от 29.05.2006 г. по гр.д. В. е отхвърлил иск на Св. К. срещу И. К. с правно основание чл.108 ЗС за процесния имот, основан на придобиване като обезщетение за отчуждения имот на [улица], като е прието, че при отмяната на отчуждаването на 07.12.1995 г. процесното жилище е станало държавна собственост. С решение от 27.04.2009 г. по гр.д. на В. е прогласено за нищожно саморъчно завещание в полза на З. Ж., прието е за установено в отношенията между Св. К. и З. Ж., че З. Ж. не е собственик на процесния апартамент, решението е влязло в сила на 03.09.2011 г. З. Ж. е предала фактическата власт на процесния апартамент на ищеца. От свидетелски показания, които съдът кредитира, се установява, че фактическата власт върху процесния апартамент се упражнява от Св. К., който е живял в него и го е отдавал под наем, свидетелите не познават З. Ж.. Въззивният съд е приел от правна страна следното: 1) ищците владеят процесното жилище след построяването му от 23.07.1980 г., когато първият от тях е бил обезщетен с него; 2) решението на МС от 1979 г., с което ищецът е бил обезщетен с процесното жилище за друг отчужден имот по чл.101 ЗС е релевантно основание за упражняване на владение; 3) с отмяната на отчуждаването на другия имот на ищеца 07.12.1995 г. процесното жилище е станало държавна собственост съгласно чл.4,ал.4 ЗОДОВ (вероятно ЗВСНОИ по З. и др.), от тогава (07.12.1995 г.) и до м. февруари 2005 г. ищците упражняват владение върху процесното жилище, което е държавна собственост лично и чрез наемателите Я.. Доверявайки се на реституционното решение, с което са задължени да върнат паричното обезщетение, а не процесното жилище, ищците са го владели добросъвестно, т.к. са се доверили на поправка на 30.03. 2007 г. на о.ф.г. в решението от 07.12.1995 г., като е добавено, че собствеността се възстановява, след като Св. К. възстанови получената като обезщетение сума за отчуждения имот. владението е продължило от 23.07.1980 г. до 28.03.2005 г. (датата на закупуването на имота от И. К. от З. Ж.). От това следва, че необходимият срок за придобиване на жилището чрез добросъвестно владение е изтекъл преди мораториума за придобиване на държавни имоти - 01.06.1996 г. – 31.12.2014 г.. Ответникът владее имота на основание покупко-продажба от 28.03.2005 г., която е действителна, но няма прехвърлителен ефект. Въззивният съд е приел възражението за присъждане на необходими разноски и подобрения за неоснователно, т.к. не са нито необходими (не е доказана обективна необходимост да бъдат извършени), нито представляват подобрения (претендира се подмяна на движими вещи ..., които биха могли да бъдат отделени от имота без това да го промени съществено). Въззивният съд е приел, че обратният иск е обусловен от първоначалния иск и с оглед уважаването му, е основателен. ІІІ. По основателността на жалбите : Доводите на двамата жалбоподатели за неправилност на въззивното решение са сходни, както и изведените от тях правни въпроси. С оглед приетото по правните въпроси, че упражняваната от собственика на един имот фактическа власт върху този имот не представлява владение по смисъла на чл.68 ЗС и че не може да придобива недвижим имот по давност този, който вече е собственик на този имот на друго правно основание, е основателен доводът за неправилно приложение на материалния закон от въззивния съд – на правилото на чл.68 ЗС. Упражняваната от ищците Св. К. и Сн. К. фактическа власт за времето до отмяната на отчуждаването със съдебно решение от 07.12.1995 г. по административно дело не представлява владение по смисъла на чл.68 ЗС и не е основание за придобиването по давност на имота на основание чл.79,ал.1 ЗС. С оглед приетото по втория правен въпрос на З. Ж. е основателен и доводът, че при отчуждаването през 1980 г. на недвижим имот ищецът Св.К. е бил обезщетен с процесния недвижим имот и при отмяна на отчуждаването на първия имот, което е извършено със съдебно решение от 07.12.1995 г. по административно дело, по силата на правната норма на чл.5,ал.1 от ЗВСОНИ по З. ... в първата редакцията на разпоредбата, отстъпеното в обезщетение процесно жилище е станало държавна собственост. С оглед приетото по третия правен въпрос, че при действието на чл.86 ЗС в редакцията до изменението с ДВ, бр. 31 от 1990 г. недвижими и движими имоти, социалистическа собственост, а след измененията с тази разпоредба - недвижими и движими имоти, държавна и общинска собственост, не може да се придобиват от граждани чрез давностно владение, е основателен и евентуалният довод, че по време на действието на разпоредбата (до влизане в сила на 01.06.1996 г. на измененията на разпоредбата, приети с ДВ бр.33 от 19.04.1996 г.) и да не са били собственици на процесния имот, ищците Св. К. и Сн. К. не биха могли да го придобият по давност чрез владение. Т.е. упражняваната по време на действието на разпоредбата фактическа власт от физически лица върху имот, който е социалистическа собственост, а по-късно върху имот, който е държавна и общинска собственост, не представлява основание за придобиване на имота по давност. Основателен е и доводът, че са неправилни и вътрешно противоречиви изводите на въззивния съд, че ищецът Св. К. е изгубил правото на собственост върху процесния имот с отмяната на отчуждаването през 1995 г. (докогато е бил собственик) и същевременно, че двамата ищци са придобили собствеността върху същия имот чрез давностно владение за периода от 1980 г. до 1990 г. (преди изгубването в резултат на отмяната на отчуждаването на придобитото като обезщетение (на друго основание) право на собственост). Основателен е и доводът, че са неправилни и вътрешно противоречиви изводите на въззивния съд, че при загубването на правото на собственост като последица на отмяна на отчуждаването, при което процесният имот е станал държавна собственост, ищците са станали собственици в резултат на изтекла през 1990 г. придобивна давност. Основателен е доводът, че поправка на о.ф.г. през 2007 г. на съдебно решение от 1995 г. (доколкото е законосъобразно, т.к. противоречи на обсъденото по-горе императивно правило на чл.5,ал.1 от ЗВСОНИ по З.), не може да представлява основание за добросъвестно владение, за което съдът е приел, че е установено през 1980 г. и продължило до 1990 г.. Добросъвестността не може да настъпва след момента, в който е установено владение. Изложеното е достатъчно, за да обоснове извод за неправилност на извода на въззивния съд, че С. К. и С. К. са собственици на имота – че са го придобили чрез посочения от тях придобивен способ, като предпоставка за уважаването на иска с правно основание чл.108 ЗС, а като последица от него и като условие за разглеждането на евентуалния иск по чл.191,ал.1 ЗЗД. От изложеното за основателността на доводите за неправилност и т.к. не се налага извършването на други съдопроизводствени действия и с оглед правомощията на настоящата инстанция по чл.293 ГПК, следва извод, че въззивното решение следва да бъде отменено в частта по исковете с правно основание чл.108 ЗС и чл.191,ал.1 ЗЗД и в частта за разноските и вместо това спорът да бъде разгледан по същество. ІV. По същество на спора в допуснатата до обжалване част По основателността на иска с правно основание чл.108 ЗС : От изложеното дотук следва извод, че упражняваната от ищците фактическа власт върху процесния апартамент до момента на отмяната на отчуждаването за държавна нужда с основание чл.101 ЗС със съдебно решение от 07.12.1995 г. не представлява владение по смисъла на чл. 68 ЗС и няма за последица придобиването на собствеността върху апартамента по давност чрез владение по чл.79,ал.1 ЗС. Владение е могло да възникне след изгубването на правото на собственост. Като последица на отмяната на отчуждаването на отчуждения от Св. К. недвижим имот по силата на съдебно решение от 07.12.1995 г., даденият като обезщетение за отчуждаването процесен апартамент е станал държавна собственост по силата на действащата първоначална редакция на чл.5,ал.1 от ЗВСОНИ по З. .... Постановеното като поправка на о.ф.г. на съдебното решение условие за отмяна на отчуждаването – връщане на парична сума, дадена при отчуждаването, противоречи на императивната материалноправна норма и не следва да бъде зачетено. Поради забраната, установена с чл.86 ЗС до измененията на разпоредбата, приети с ДВ бр.33 от 19.04.1996 г., в сила от 01.06.1996 г., владението от ищците на процесния апартамент до този момент също не може да доведе до придобиване на правото на собственост чрез давностно владение по смисъла на чл.79,ал.1 ЗС. Доколкото С. К. и С. К. са продължили да упражняват фактическа власт върху процесния имот след съдебното решение от 07.12.1995 г., с което е отменено отчуждаването на собствен на Св. К. имот, те не са добросъвестни владелци по смисъла на чл.70,ал.1 ЗС, т.к. това съдебно решение не представлява правно основание, годно да направи С. К. и С. К. собственици по смисъла на чл.70,ал.1 ЗС, защото не постановява, че С. К. и С. К. са собственици на имота, който по силата на закона – на чл.5,ал.1 от ЗВСОНИ по З. ... е станал държавна собственост. От 01.06.1996 г. (датата на влизане в сила на изменението чл.86 ЗС с ДВ бр.33 от 19.04.1996 г.), до 12.04.2005 г., когато ищците са били изгубили владението върху апартамента, не е изтекъл период от десет години. По силата на правилото на § 1. ЗР ЗИДЗС, (ДВ, бр. 46 от 2006 г. в сила от 01.06.2006 г., изменен и допълван, давността за придобиване на държавни и общински имоти спира да тече от 01.06.2006 г. до 31 декември 2014 г. От изложеното следва извод, че ищците не са придобили собствеността върху процесния имот на посоченото от тях основание – изтекла в тяхна полза придобивна давност. Поради което и предявеният от тях срещу И. К. иск с правно основание чл.108 ЗС е неоснователен и следва да бъде отхвърлен и съдът не следва да се занимава с доводите от защитата на ответника за негово право върху апартамента, нито с основателността на евентуалните му възражения за задържане на имота до заплащане на подобрения и необходими разноски (л.178 по делото на В.) в процесния апартамент. Поради неоснователността на иска с правно основание чл.108 ЗС не следва да бъде разглеждан и предявеният в условието на евентуалност – в случай, че бъде съдебно отстранен от продадения му процесен апартамент обратен иск на И. К. срещу З. Ж. (л.176, л.201 по делото на В.) за заплащане на сумата 10 000 лева, като част от сумата 40 000 евро, представляваща цена, платена от ищеца по обратния иск И. К. на З. Ж. по договора за покупко-продажба на процесния апартамент, сключен на 28.03.2005 г. Жалбоподателите претендират разноски. С оглед изхода от спора искането на И. К. е основателно за сумата 3 487.65 лева, съгласно представен списък за разноски, от които 487.65 лева държавна такса, за заплащането на които е представен платежен документ и 3 000 лева възнаграждение за процесуално представителство, чието уговаряне и заплащане е удостоверено с пълномощно за процесуално представителство. С оглед изхода от спора е основателно и искането на З. Ж. за сумата 1 637.65 лева, съгласно представен списък за разноски, от които 687.75 лева държавна такса, за заплащането на които е представен платежен документ и 950 лева възнаграждение за процесуално представителство, чието уговаряне и заплащане е удостоверено с пълномощно за процесуално представителство. С оглед изхода от производството ответникът по касационните жалби няма право на разноски. Воден от горното и на основание чл.293 ГПК съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 176 /08.11.2013 г. по възз. гр.д. № 251 /2013 г. на Варненския апелативен съд, г.о., допълнено с определение от 02.01.2014 г. с правно основание чл.248 ГПК в частта за разноските, в частта, с която са уважени исковете с правно основание чл.108 ЗС, чл.191,ал.1 ЗЗД и в частта за разноските, с която И. Т. К. и З. Д. Ж. са осъдени за разноски. Вместо това постановява: Отхвърля иска с правно основание чл.108 ЗС, предявен от С. Д. К. и С. Г. К. срещу И. Т. К. при участието на З. Д. Ж. – трето лице – помагач на страната на ответника за предаване на владението върху недвижим имот : апартамент № 52 в [населено място], [улица], вх.3, ет.8, с идентификатор 10135.1506.6.2.55, със застроена площ 95.95 кв.м., с прилежащо избено помещение № 52 с площ 6.75 кв.м. и складово помещение с площ 5.84 кв.м., ведно с 1.6791 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор 10135.1506.6, основан на твърдение за придобиване на правото на собственост по давност чрез владение, упражнявано в периода от 23.07.1980 г. до 12.04.2005 г. въз основа на договор от 22.02.1980 г. . Осъжда С. Д. К. и С. Г. К. да заплатят на И. Т. К. сумата 3 487.65 лева (три хиляди четиристотин осемдесет и сеем лева и 65 ст.) разноски за касационното производство. Осъжда С. Д. К. и С. Г. К. да заплатят на З. Д. Ж. 1 637.65 лева (хиляда шестстотин тридесет и седем лева и 65 ст.) разноски за касационното производство.. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.