Р Е Ш Е Н И Е № 302 гр.София 19.07.2012г. в името на народа Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на седми юни две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 1012/2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по жалба на Г. Л. И. чрез адв. Е. А. Т. срещу въззивно решение № 190/03.05.2011 г. на Пазарджишкия окръжен съд, постановено по гр.д. № 331/2011 г. Касационното обжалване е допуснато с определение № 341/14.03.2012 г. за тълкуване на чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ в хипотеза, когато служителят няма достъп до класифицирана информация, въпреки, че такава се изисква за длъжността, ако работодателят не е предприел действия за получаване на разрешение по реда на ЗЗКИ. Съставът на Върховния касационен съд, прима следното: Съгласно ЗЗКИ ръководителите на организационните единици определят списъка на длъжностите или задачите, за които се изисква достъп до съответното ниво на класифицирана информация и по тяхно искане се извършва проучването на кандидата или на лицето, на което се възлага изпълнението на задачата. Следователно, липсата на необходимото разрешение за достъп до класифицирана информация, е основание за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение от работодателя по чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ, когато компетентният орган по ЗЗКИ откаже да издаде разрешение на служителя или проучването не се извърши поради това, че служителят е отказал да даде писмено съгласие за процедурата по проучване за надеждност или даденото съгласие е оттеглено по време на осъществяването й, както и в хипотезата на чл. 59, ал. 1 ЗЗКИ когато органът, издал разрешението за достъп до класифицирана информация, го отнеме преди да е изтекъл срока му. Бездействието на субекта, който единствен по закон може да поиска извършване на прочуване и съответно даване на разрешение за достъп до класифицирана информация, не може да се разглежда като обективна причина по чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение поради липса на нужното разрешение. По касационните оплаквания: Касаторът твърди неправилност на атакувания съдебен акт поради противоречие с материалния закон. Иска неговата отмяна и уважаване на иска. Ответникът по касация [община] е изложил съображения в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, както и по-късно в хода на касационното обжалване, че жалбата е неоснователна. Съставът на Върховния касационен съд намира следното: Предявени са искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 КТ от Г. Л. И. против [община]. Въззивният Пазарджишки окръжен съд, като е отменил изцяло решенето по първостепенния Пазарджишки районен съд, е отхвърлил исковете. Съдът установил, че Г. И. заемал по безсрочен трудов договор длъжността „дежурен по Общински съвет по сигурност”, за която се изисква разрешение за достъп до класифицирана информация. Имал такова разрешение от 2006 г., което било изтекло към датата на уволнението му. Работодателят не предприел действия за подновяване разрешението на И., защото той допускал грешки, за които имал и наложени наказания. На 29.10.2010 г. при отказ му е връчена заповед за уволнение на осн. чл. 328, ал. 1, т.12 КТ поради изтичане на срока за достъп до класифицирана информация за ниво на класификация „секретно”. Съдът приел, че работодателят няма нормативното задължение да предприема действия за издаване разрешение за достъп до класифицирана информация, нито издаването на разрешението може да бъде контролирано от него, поради което, когато такова липсва, а се изисква за заемане на длъжността, налице е обективна причина за прекратяване на трудовото правоотношение. При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Правилно съдът е посочил, че когато по една или друга причина от обективен характер, която може да идва както от работник, така и от работодателя, не е възможно работника да изпълнява задълженията си по трудовия договор, тогава за работодателя възниква субективното потестативно право да прекрати този договор на основание чл.328 ал.І т.12 от КТ. В разгледания случай, обаче, невъзможността за изпълнение на трудовия договор между страните не се дължи на фактическа невъзможност, а на поведението на работодателя. Когато лицето, на което е разраешен достъп до класифицирана информация е извършило нарушение на закона или на подзаконовите актове по прилагането на ЗЗКИ, органът, издал разрешението за достъп го отнема, съответно може да откаже да даде разрешение за подновяването му. Ако според работодателя служителят не притежава нужните качества, или не се справя с възложената му работа, включително, когато е свързана с прилагането на ЗЗКИ, разполага с правната възмжоност да прекрати трудовия договор на друго основание, но не и поради липсата на достъп до класифицирана информация. Липсата на писмено искане от работодателя за даване разрешение за достъп до класифицирана информация за изпълнение на определена дейност или длъжност от даден служител, не може да послужи като основание за уволнението му поради липсата на подобно разрешение. Процедурата по проучването няма как да се развие поради поведението на самия работодател. В заключение, следва да се приеме, че обжалваното решение е постановено в нарушение на закона и следва да се касира, като спора бъде разгледан по същество от състава на Върховния касационен съд и исковете на Г. И. бъдат уважени. Работодателят [община] следва да понесе тежестта на съдебноделоводнитеразноски, като заплати на Г. И. сумата в размер на 300 лв. платено адвокатско възнаграждение. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 190/03.05.2011 г. на Пазарджишкия окръжен съд по гр.д. № 331/2011 г. и вместо това ПОСТАНОВИ: ОТМЕНЯ УВОЛНЕНИЕТО на Г. Л. И. по заповед № 271/29.10.2010 г. на кмета на [община], на осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и ВЪЗСТАНОВЯВА Г. Л. И. на заеманата преди уволнението длъжност „дежурен по общински съвет по сигурност”, на осн.чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ по исковете, предявени от Г. Л. И. от Пазарджик, [улица] срещу [община], представлявана от кмета Т. Д. П.. ОСЪЖДА [община], представлявана от кмета Т. Д. П. да заплати на Г. Л. И. от Пазарджик, [улица] сумата в размер на 300 лв., представляващи разноски по чл. 78, ал. 1 ГПК, направени в производството по делото във всички инстанции. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: