2 Р Е Ш Е Н И Е № 750 София 13.12.2010 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на трети ноември, две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ при секретаря Райна Пенкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 952/2009 г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационни жалби на К. у. на и., п. от п. д. и Великотърновската апелативна прокуратура срещу въззивно решение №62 от 23.03.2009 г. на В. апелативен съд по гр.д. № 518/2008 г., с което е отменено решение №131 от 18.06.2008 г. на Ловешкия окръжен съд по гр.д. № 29/2007 г. и е отхвърлен предявеният от К. за у. на и., п.от п. д.,[населено място], срещу П. Д. И.,[населено място], иск с правно основание чл.28 ЗОПДИППД за отнемане на следното имущество: 1/6 идеална част от дворно място, находящо се в[населено място], с площ от 603 кв.м., представляващо парцел ІХ -1738, кв.185, ведно с построената в него жилищна сграда със застроена площ 53 кв.м., състояща се от три стаи, коридор, баня с тоалетна и избено помещение с площ 18.50 кв.м., която сграда е със самостоятелен вход и стълбище за нея в северната страна на парцела; лятна кухня в същото дворно място; трактор, колесен, модел Т 25А с ДК № Л 7094 Е; товарен автомобил „Ситроен” с ДК №ОВ 0230 Т; лек автомобил „М. 190 Е” с ДК №ОВ 0599 А и лек автомобил „Т. К.” с ДК №ОВ 4479 АА. Изложени са твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Според касаторите въззивният съд неправилно е приел, че притежаваното имущество от ответника не е на значителна стойност по смисъла на §1, т.2 ДР на ЗОПДИППД. Посочените в нотариалните актове и договори за покупко-продажба на МПС стойности на придобиване на имуществото са занижени. Като база за определяне дали едно имущество е на значителна стойност следва да служи неговата пазарна стойност към момента на придобиването, а не договорната му цена /придобивна стойност/. Неправилен е и изводът на въззивния съд, че трябва да има причинна връзка между придобиването на имуществото и конкретното престъпление по чл.3, ал.1 ЗОПДИППД, за което ответникът е осъден с влязла в сила присъда. Ответникът по касационната жалба П. Д. И.,[населено място], оспорва жалбите. С определение №1381 от 06.10.2009 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №62 от 23.03.2009 г. на В. апелативен съд по гр.д. № 518/2008 г. Обжалването е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по материалноправните въпроси относно критерия за определяне стойността на имущество, придобито от престъпна дейност като такова със значителна стойност по смисъла на разпоредбата на §1, т.2 ДР на ЗОПДИППД – придобивна стойност или пазарна цена към момента на придобиване на имуществото, както и за необходимостта да има причинна връзка между придобиването на имуществото и конкретното престъпление по чл.3, ал.1 ЗОПДИППД, за което ответникът е осъден с влязла в сила присъда. По тези въпроси вече са постановени по реда на чл.290 ГПК решение №607 от 29.10.2010 г. на ВКС, ІV г.о. по гр. дело №1116/2009 г. и решение №671 от 09.11.2010 г. на ВКС, ІV г.о. по гр. дело №875/2010 г. С тях е прието, че в случаите когато имуществото е придобито безвъзмездно следва да се изхожда от пазарната цена на движимото и недвижимото имущество към момента на придобиването. По начало при възмездните договори имуществото е придобито на стойността, вложена от приобретателя. Тя може да съответства или не на посоченото в договора и това да е видно от характера на самото престъпление и от връзката му с придобиването или пък цената да е симулативна. К. като трето лице по сделката не е обвързана от изявленията на страните, нито е ограничена във вида на доказателствата. Когато имуществото е придобито възмездно чрез правна сделка, посочената от самите страни придобивна стойност не обвързва съда при преценката дали имуществото е на значителна стойност. Тази преценка е в зависимост от обстоятелствата, установени по всяко конкретно дело. При прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти и МПС с договори съдът може да приеме, че стойността на имуществото не е тази, посочена в нотариалния акт или договора, а е пазарната такава. Държавата, в лицето на К. и съдът, не е обвързана от изявленията на страните за стойността на имуществото. Поради това както комисията, така и съдът не са длъжни да приемат, че стойността на имуществото се определя според това, което страните са посочили като негова цена в документа за сключената за прехвърлянето му сделка. Не е необходимо да се заявява изрично оспорване на нотариалният акт за сделката, за да се установява различна придобивна цена от сочената в документа. Правилата за разкриване на симулация и процесуалните забрани в тази насока важат за страните по сделката, не за третите лица. Липсва задължение за държавата /включително за комисията и съда като държавни органи/ да приемат за реална именно придобивната стойност на имота, посочена в акта. Според същата задължителна съдебна практика е необходимо да съществува връзка между придобиването на имуществото с конкретно установената престъпна дейност. Това е така, защото подлежащото на отнемане имущество се определя като облага от престъпна дейност и една от целите на закона е да се предотврати и да се ограничи възможността за извличането и. Придобиването на имущество от извършителя на престъпление по чл.3, ал.1 ЗОПДИППД може да е както пряко, така и косвено от престъпна дейност. Във всички случаи трябва да има такава връзка или да може да се направи предположение за съществуването, т.е. тя да следва логически от твърдяните факти и сочената взаимовръзка между тях. Неустановяването на законен източник за придобиване на имуществото не замества предположението за връзка с престъпната дейност. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за неоснователна поради следните съображения: Въззивното решение е правилно. Обоснован е направеният извод, че в случая имуществото на ответника не е на значителна стойност по смисъла на разпоредбата на §1, т.2 ДР на ЗОПДИППД. Според тази разпоредба такова имущество е налице, когато е на стойност над 60 000 лв. Към момента на влизане в сила на закона тази стойност се е равнявала на 400 минимални работни заплати за страната. За проверявания период ответникът е придобил имущество, което по критерия „придобивна стойност” се равнява на 85.29 минимални работни заплати. Същото имущество по критерия „пазарна цена по време на придобиването” е равно на 327.49 минимални работни заплати. Според критерия пък „пазарна стойност към датата на внасянето на мотивираното искане за отнемане в полза на държавата на имуществото” стойността на имуществото възлиза на 348.15 минимални работни заплати. Оттук следва, че цената на придобитото имущество и при трите варианта на изчисление не е на значителна стойност, тъй като не възлиза над 400 минимални работни заплати. Според разпоредбата на чл.3, ал.1 ЗОПДИППД производството по този закон се провежда, когато е установено, че дадено лице е придобило имущество със значителна стойност, за което може да се направи основателно предположение, че е придобито от престъпна дейност, и срещу него е започнало наказателно преследване за престъпленията, посочени в същата разпоредба. Ето защо правилно въззивният съд е приел, че искането по чл.28 ЗОПДИППД е неоснователно. Обжалваното решение е обосновано и е в съответствие с материалния и процесуалния закон. Съобразно изхода на спора на ответника по касационната жалба следва да се присъдят 2040 лв. деловодни разноски. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №62 от 23.03.2009 г. на В. апелативен съд по гр.д. № 518/2008 г. ОСЪЖДА К. за у. на и., п. от п. д.,[населено място], да заплати на П. Д. И.,[населено място], 2040 лв. деловодни разноски. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.