Р Е Ш Е Н И Е № 217 София, 25.07. 2013г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на трети юни две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при участието на секретаря Борислава Лазарова, изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 1038 по описа за 2012г. и приема следното: Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 364/18.ІІІ.2013г. е допуснато касационно обжалване на решението на Врачанския окръжен съд /В./ от 14.VІ.2012г. по гр.д. № 267/2012г. в частта относно присъдената законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди в размер на 6000лв. по касационната жалба на [фирма] София. Обжалването е допуснато в хипотезата по чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса „от кой момент следва да се присъди законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди”. Ответниците по касационната жалба П. В. Ц. от [населено място] и третото лице-помагач [фирма] В. не са заявили становище пред настоящата инстанция. За да се произнесе по касационната жалба, ВКС на РБ взе предвид следното: С атакаваното решение В. е отменил решението на В...РС от 08.І.2012г. по гр.д. № 1157/2011г.. в отхвърлителната му част за разликата над 9000лв. до 15000лв. обезщетение за неимуществени вреди и вместо него е постановил друго, с което е осъдил [фирма] да заплати на П. В.Ц. още 6000лв. обезщетение за неимуществени вреди вследствие на трудова злополука, станала на 14.VІІ.2009г., ведно със законната лихва, считано от 14.VІІ.2009г. до окончателното им изплащане. Във връзка с претенцията за присъждане на законна лихва върху това обезщетение съдът е приел, че такава се дължи от датата на увреждането. В решение № 510/30.ХІ.2010г. по гр.д. № 1923/2009г., постановено от ВКС ІV ГО по реда на чл.290 и следв. ГПК, е прието, че меродавният момент за определяне размера на обезщетението е към постановяване на съдебния акт, а не към момента на злополуката; по този начин се осъществява на практика духа и смисъла на чл.52 ЗЗД, изискваща съобразяване с критерия за справедливост, относим и към определяне на обезщетенията по чл.200 КТ; именно защото това е меродавният момент за определяне на обезщетението, законната лихва върху главницата се дължи от момента на влизане в сила на решението – в случая това на ВКС като необжалваемо. ВКС на РБ, състав на ІV ГО, счита за правилно разрешението на поставения материалноправен въпрос, дадено от въззивния съд в атакуваното решение. Страните по едно правоотношение трябва да изпълняват задълженията си по него точно, включително в уговорения или в предвидения в закона срок, с настъпването на който вземането става изискуемо. Ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата. Ако не е изпълнено в срок парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Когато задължението произтича от непозволено увреждане, длъжникът се смята в забава и без покана, т.е. той дължи от момента на настъпване на увреждането. Следователно лихвата като обезщетение при неизпълнение на вземане за неимуществени вреди, произтичащо от деликт, е дължима от момента на настъпване на правопораждащия вредите юридически факт – увреждането, а не от момента на влизане в сила на съдебен акт за определяне размера на обезщетението, т.е. от момента на изискуемостта на вземането, а не от момента на ликвидността му. Посочените правила намират субсидиарно приложение и при отговорността на работодателя за неимуществени вреди, причинени на работника/служителя вследствие на трудова злополука или професионално заболяване, по силата на препращащата разпоредба на чл.212 КТ. Касационната жалба на [фирма] София относно решението в допуснатата му до касационно обжалване част съдържа оплакване за неправилно приложение на чл.86 ал.1 ЗЗД – касационно основание по чл.281 т.3 ГПК. Иска се изменение на решението в тази му част. Претендират се и разноски. Касационната жалба е неоснователна. С оглед изложените в отговора на въпроса, послужил като основание за допускане на касационно обжалване, съображения, които не следва да се приповтарят, законосъобразно въззивният съд е определил моментът, от който ответникът, сега касатор, дължи законна лихва върху присъденото в негова тежест обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от счупването на бедрена кост на дясно бедро и лезия на голям мускулен клон на артерия – настъпването на 14.VІІ.2009г. на факта на физическото му увреждане при изпълнение на възложената му от ответника трудова функция вследствие паднала от височина кофражна греда. Ето защо решението в тази му част следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция и на основание чл.78 ал.3 ГПК на касатора не се следват разноски. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решението на Врачанския окръжен съд, ГО, № 310/14.VІ.2012г. по гр.д № 267/2012г., в частта, с която е присъдена законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди вследствие на трудова злополука в размер на 6000лв., считано от 14.VІІ.2009г. до окончателното му изплащане. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: