20 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 234 гр. София, 24.06..2020 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и шести май през две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ПЕТРОВА ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1958 по описа за 2019г. Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 6771/19.11.2018г., подадена от „Би Привилиджт 1“ ООД, „Вайс Сървисис 1“ ООД, „ЕнПиАй Кепитъл 1“ ООД, „М Венчърс 1“ ООД, „Боро Бъкс 1“ ООД, „Рос Вендинг 1“ ООД, „В. Кълекшън 1“ ООД, „Юник Финанс 1“ ООД, „ЕнЕн Рикавъри 1“ ООД, „ДжиКей Лимитид 1“ ООД, „Би Привилиджт 2“ ООД, „Вайс Сървисис 2“ ООД, „ЕнПиАй Кепитъл 2“ ООД, „М Венчърс 2“ ООД, „Боро Бъкс 2“ ООД, „Рос Вендинг 2“ ООД, „В. Кълекшън 2“ ООД, „Юник Финанс 2“ ООД, „ЕнЕн Рикавъри 2“ ООД, „ДжиКей Лимитид 2“ ООД, „Аватар Ъф Джъстис“ ООД, „Дефендър Ъф Фейт“ ООД, „Гардиан Ъф Трут“ ООД, „Прътект Ди Инъсънт“ ООД, „Ребъл Акт“ ООД, „Антикартел“ ООД, „Антимонопол“ ООД, „Агенция за защита на човешките права“ ООД, „Обединени потребители срещу монопола“ ООД, „Юзър Френдли“ ООД /ответници по предявените искове/, всички чрез юрисконсулт Л. Ч., срещу решение № 109 от 03.08.2018г. по в. гр. дело № 208/2018г. на Варненски апелативен съд в следните части: 1/ с която е уважена частна жалба вх. № 5079/03.08.2017г., подадена от „Енерго – Про Продажби“ АД; 2/ с която е оставена без уважение частна жалба вх. № 5399/21.08.2017г., подадена от 30-те търговски дружества – настоящи частни жалбоподатели; 3/ с която са оставени без уважение частна жалба вх. № 7605/27.11.2017г. и частна жалба вх. № 7607/27.11.2017г. по регистратурата на Добрички окръжен съд. Частните жалбоподатели правят оплакване за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържат, че е налице първата предпоставка на чл. 25, ал. 2 НЗПП – в първоинстанционното производство са проведени 6 съдебни заседания, а цената на иска за вреди е 92 000 лв., поради което всяко ответно дружество има право на юрисконсултско възнаграждение в размер 450 лв.; производството е прекратено за 8,82% от цената на иска за вреди, поради което дължимото юрисконсултско възнаграждение на всяко дружество е в размер 39,69 лв. /8,82% от 450 лв./; делото е с фактическа и правна сложност, като процесът е еднакво сложен и за двете страни. Излагат съображения за противоречие на подзаконовата разпоредба на чл. 9, ал. 2 НЗПП на разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК във връзка с чл. 216, ал. 1 ГПК. Релевират доводи, че всеки ответник по исковата молба има право на разноски, включително разноски по частните производства, съразмерно на прекратената част от иска за вреди. Частните жалбоподатели релевират доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС: 1. Какъв е критерият за присъждане на разноски по частните производства, които не слагат край на исковия процес – съобразно уважаването/отхвърлянето на частната жалба или с оглед уважаването/отхвърлянето на иска с решението по същество на спора? – противоречие с определение № 271/04.04.2012г. по ч. гр. д. № 735/2011г. на ВКС, ГК, IV г. о., определение № 667/16.09.2014г. по в. ч. гр. д. № 1922/2014г. на ВКС, ГК, IV г. о., определение № 311/20.05.2013г. по ч. гр. д. № 715/2012г. на ВКС, ГК, IV г. о. 2. Ответникът има ли право на разноски по частните производства, ако след приключването на съответното частно производство последва прекратяване /в случая - частично/ на исковия процес и в този случай следва ли да бъдат присъдени на ответника разноски за частните производства - съобразно на прекратената част от иска? – противоречие с определение № 34/ 26.01.2016г. по ч. гр. д. № 143/2016г. на ВКС, ГК, I г. о. и определение № 437/21.07.2015г. по ч. т. д. № 1732/2015г. на ВКС, ТК, I т. о. Частните жалбоподатели молят решението да бъде отменено в обжалваните части, частните жалби на дружествата да бъдат уважени, като бъдат присъдени исканите разноски. Претендират присъждане и на направените в настоящото производство разноски. Правят възражение за прекомерност на претендираното от ответника по частната касационна жалба адвокатско възнаграждение. Ответникът „Енерго – Про Продажби“ АД, [населено място] /ищец в първоинстанционното производство/ чрез процесуален представител адв. Н. М. Банков, преупълномощен от Адвокатско дружество „В., Ж. и Партньори“, представлявано от адв. Г. В. В., оспорва частна касационна жалба вх. № 6771/19.11.2018г. и поддържа становище за правилност на решението в обжалваната от ответните дружества част. Релевира доводи за недопускане на касационно обжалване на решението в посочените части поради липса на предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – по първия формулиран въпрос въззивният съд не се е произнесъл в противоречие с представената съдебна практика; в представените определения произнасянето на ВКС не е във връзка с поставения въпрос, а е разгледано правилото на чл. 81 ГПК, съгласно което съдът е длъжен да се произнесе и по искането за разноски с всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция; частните жалбоподатели неправилно интерпретират последното изречение, което е идентично и в трите определения. Поддържа, че вторият правен въпрос също не осъществява специалния селективен критерий за допускане на касационно обжалване, доколкото не е постановен в отклонение от съдебната практика. Ответникът излага и доводи за неоснователност на частната касационна жалба и правилност на решението в обжалваната част. Поддържа становище за недействителност на представените 30 трудови договора, сключени с юрисконсулт Л. Ч., поради нарушение на императивните норми на чл. 111, чл. 113 и чл. 115 КТ, което изключва действителност, както на извършените процесуални действия, така и на претенциите за разноски. Поддържа също, че осъществяването от юрисконсулт Л. Ч. на едни и същи процесуални действия по отношение на тридесетте дружества е направено с цел присъждане на повече разноски в съдебния процес, което представлява злоупотреба от страна на тридесетте дружества чрез своя управител В. Ч. за търсене на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът моли да не се допуска касационно обжалване на решението в горепосочената част, евентуално ако се допусне, решението да бъде оставено в сила, евентуално в случай, че се приеме, че частната касационна жалба срещу обжалваните части на посоченото решение е основателна или частично основателна, то юрисконсултското възнаграждение да бъде определено в еднократен размер за всички дружества - жалбоподатели, предвид обстоятелството, че всички те са представлявани от едно и също лице, което извършва еднородни по вид действия при осъществяваната от него защита. Ответникът прави възражение за прекомерност на претендираното от частните жалбоподатели юрисконсултско възнаграждение. Моли присъждане на направените по делото разноски. Частната касационна жалба е допустима – депозирана е от надлежни страни в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното: По отношение на възражението на ответника по частната касационна жалба за недействителност на представените 30 трудови договора, сключени с юрисконсулт Л. Ч., поради нарушение на императивните норми на чл. 111, чл. 113 и чл. 115 КТ, настоящият съдебен състав счита, че не следва да се произнася, предвид наличието на специален ред за това, предвиден в разпоредбата на чл. 74, ал. 2 КТ. Съществуването на трудово правоотношение при наличие на трудов договор се предполага до установяване на противното по реда на глава 18 от Кодекса на труда. По частната касационна жалба срещу решение № 109 от 03.08.2018г. по в. гр. дело № 208/2018г. на Варненски апелативен съд в частта, с която е уважена частна жалба вх. № 5079/03.08.2017г., подадена от „Енерго – Про Продажби“ АД /т. III от въззивното решение/: По частна жалба вх. № 5079/03.08.2017г., подадена от „Енерго – Про Продажби“ АД, въззивният съд с решение № 109 от 03.08.2018г. по в. гр. дело № 208/2018г. е отменил определение № 738/11.07.2017г. по гр. д. № 671/2014г. на Добрички окръжен съд в частите му, с които е допълнено по реда на чл. 248 ГПК определение от съдебно заседание на 11.05.2017г., като „Енерго - Про Продажби“ АД е осъдено да заплати на всяко от 30-те ответни дружества суми, представляващи разликата над 15,50 лв. до 100 лв., съставляващи възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК, и вместо това е оставил без уважение молбите на посочените 30 дружества от 08.06.2017г. за допълване по реда на чл. 248 ГПК на определението от съдебно заседание на 11.05.2017г. чрез присъждане на юриконсултско възнаграждение за разликата над 15,50 лв. до 100 лв. за всяко дружество за частичното прекратяване на делото по главните искове. Въззивният съд е констатирал, че в открито съдебно заседание на 11.05.2017г. първоинстанционният съд е прекратил частично производството по предявените искове за присъждане на обезщетения за имуществени вреди за разликата над 87 138,44 лв. до претендирания размер общо 95 571 лв., т. е. за сумата 8 432,56 лв., поради оттеглянето им в тази част. В срока по чл. 248 ГПК с молби от 08.06.2017г. всяко от 30-те ответни дружества е отправило искане до първоинстанционния съд за изменение на прекратителното определение в частта му относно разноските чрез присъждане на разноски на основание чл. 78, ал. 4 ГПК в размер 565,58 лв. - 8,82% от 6 412, 43лв. В общата сума е включено освен юрисконсултско възнаграждение по иска за обезщетение за вреди 299,62 лв. /8,82% от юрисконсултско възнаграждение за иска за вреди 3 397,13/, също и разноски по посочените в списъка по чл. 80 ГПК частни производства. С определението си от 11.07.2017г. Добрички окръжен съд е приел за основателно само искането досежно юрисконсултско възнаграждение в размерите по чл. 25 НЗПП, а именно по 100 лв. за всяко от дружествата. Въззивният съд е приел направените в частната жалба на „Енерго – Про Продажби“ с вх. № 5079/03.08.2017г. възражения за частично основателни и е оставил без уважение молбите на 30-те ответни дружества за присъждане на юриконсултско възнаграждение за разликата над 15,50 лв. до 100 лв. за всяко дружество по следните аргументи: 1/ определеното от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК юрисконсултско възнаграждение не може да надхвърля максималния размер, определен по реда на чл. 37 ЗПрП, т. е. размерът, предвиден в НЗПП; 2 / в случая максималното възнаграждение, определено по реда на чл. 25, ал. 1 и ал. 2 НЗПП според първоначалната цена на осъдителния иск възлиза на 450 лв. и съразмерно на прекратената част от 8, 82% е 39,60 лв., но няма основания за присъждане на максимален размер /39,60 лв./ на всяко от дружествата, тъй като един и същ юрисконсулт е представлявал 30-те дружества с подавани абсолютно идентични молби за всяко от тях; 3/ разпоредбата на чл. 9, ал. 1 НЗПП не може да намери приложение по аналогия, тъй като тя касае заплащане при предоставяне на правна помощ извън хипотезите на процесуално представителство, а съответно нормата на чл. 25 НЗПП е в раздела, уреждащ заплащането при предоставена правна помощ в хипотеза на процесуално представителство по дела; 4/ по аналогия с разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НЗПП, относима към хипотезите на процесуално представителство на повече от едно лице, когато може да се поиска увеличение на възнаграждението за всяко допълнително лице с до 50 на сто от максималния предвиден размер, и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК въззивният съд е определил юрисконсултско възнаграждение в размер 30 лв. за едно дружество и по Ѕ от тази сума за всяко от останалите 29 или общо следва да им се присъди сумата от 465 лв. Предвид частичната неоснователност на частната жалба на ищеца, касаеща разноските на 30-те дружества по прекратената част от исковете /в размера от 10%/, и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК на ответните дружества са определени разноски 10% от 50 лв. /чл. 25а, ал. 2 и ал. З НЗПП/ или по 5 лв. за всеки ответник, общо 150 лв. Доводът на частните жалбоподатели за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която е уважена частна жалба вх. № 5079/03.08.2017г., подадена от „Енерго – Про Продажби“ АД, по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по посочените в изложението процесуалноправни въпроси е неоснователен, тъй като не е осъществено основното изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК. Формулираните от частните жалбоподатели процесуалноправни въпроси са ирелевантни, тъй като не са обусловили фактическите и правни изводи на въззивната инстанция в посочената част /т. III/ от въззивното решение. Частните жалбоподатели аргументират посочените въпроси с други мотиви по т. IV – VI решението, но не и с изложените в т. III от въззивния съдебен акт съображения и доводи за намаляване на присъденото юрисконсултско възнаграждение. По частната касационна жалба срещу решение № 109 от 03.08.2018г. по в. гр. дело № 208/2018г. на Варненски апелативен съд в частта, с която е оставена без уважение частна жалба вх. № 5399/21.08.2017г., подадена от 30-те търговски дружества – настоящи частни жалбоподатели /т. IV от въззивното решение/: По частна жалба вх. № 5399/21.08.2017г., подадена от 30-те търговски дружества – настоящи частни жалбоподатели, въззивният съд с решение № 109 от 03.08.2018г. по в. гр. дело № 208/2018г. е потвърдил определение № 738/11.07.2017г. по гр. д. № 671/2014г. на Добрички окръжен съд в частта, с която са оставени без уважение молбите на горепосочените 30 дружества от 08.06.2017г. за допълване на определението от съдебно заседание на 11.05.2017г. по гр. д. № 671/2014г. на Добрички окръжен съд чрез присъждане на разноски за разликата над 100 лв. до 216,99 лв. /в диспозитива на определението е допусната ОФГ, като съдът е пропуснал да обективира волята си за отхвърляне молбите на дружествата в тази им част/. Разноските в размер над 216,99 лв. до 565,58 лв., по отношение на които Добрички окръжен съд също е отхвърлил молбите на дружествата по чл. 248 ГПК, не са предмет на настоящата частна касационна жалба, поради необжалване от ответниците на решението в тази част. Предмет на молбите на горепосочените 30 дружества от 08.06.2017г. за допълване на определението от 11.05.2017г. е и присъждане на направените разноски съразмерно на прекратената част от исковете по следните частни производства - ч. гр. д. № 94/2015г. на Варненски апелативен съд, ч. гр. д. № 143/2016г. на ВКС, ч. гр. д. № 527/2014г. на Варненски апелативен съд и ч. гр. д. № 4300/2015г. на ВКС. За да направи извод за неоснователност на частната жалба и потвърди определението на Добрички окръжен съд № 738/11.07.2017г. в обжалваната му от дружествата част, въззивният съд е установил предмета на посочените частни производства, изхода на делата и е изложил следните съображения: Производството по ч. гр. д. № 94/2015г. на Варненски апелативен съд е образувано по подадена от „Енерго - Про Продажби“ АД частна жалба против определение № 790/27.10.2014г. по гр. дело № 671/2014г. на Добрички окръжен съд, с което производството по исковата молба е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Добрички районен съд поради приетата цена на исковете за вреди. Това определение е отменено с определение № 164/26.02.2015г. по ч. гр. дело № 94/2015г. на Варненски апелативен съд и делото е върнато на Добрички окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Въззивният съд е заключил, че разноски на ответните дружества по това производство не се следват, предвид основателността на частната жалба на ищцовата страна. Производството по ч. гр. д. № 143/2016г. на ВКС е образувано по подадена от „Енерго - Про Продажби“ АД частна жалба против определение № 382/04.06.2015г. по ч. гр. д. № 94/2015г. на Варненски апелативен съд, с което по реда на чл. 248 ГПК и по искане на 30-те дружества е изменено определение № 164/26.02.2015г. в частта относно разноските, като е оставено без уважение искането на „Енерго - Про Продажби“ АД за присъждане на разноски. С определение № 34/26.01.2016г. по ч. гр. д. № 143/2016г. на ВКС частната жалба на „Енерго – Про Продажби“ АД е приета за неоснователна и е потвърдено определение № 382/04.06.2015г. по ч. гр. д. № 94/2015г. на Варненски апелативен съд. За да направи извод, че претендираното от 30-те ответни дружества по ч. гр. д. № 143/2016г. на ВКС юрисконсултско възнаграждение в размер по 200 лв. на всяко дружество не им се дължи, въззивният съд се е аргументирал с обстоятелството, че производството по ч. гр. д. № 94/2015г. /по повод на което е образувано ч. гр. д. № 143/2016г./ е приключило с краен по същество неблагоприятен за дружествата резултат. Производството по ч. гр. д. № 527/2014г. на Варненски апелативен съд е образувано по подадена от „Енерго - Про Продажби“ АД частна жалба против определение № 263/11.06.2014г. по т. д. № 27/2014г. на Добрички окръжен съд, с което е било разделено производството по исковете с правно основание чл. 26 ЗЗД от това по исковете за вреди, производството по първите е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Добрички районен съд предвид цената им, а по вторите е прекратено и постановено да бъдат образувани в гр. дело и да бъдат разглеждани от Добрички окръжен съд по общия съдопроизводствен ред, тъй като не представляват търговски спор. С определение № 644/02.10.2014г. по ч. т. д. № 527/2014г. Варненски апелативен съд е потвърдил определение № 263/11.06.2014г. в частта, с която е прието, че исковете за вреди подлежат на разглеждане по общия съдопроизводствен ред, а в останалата част е отменил определението и е върнал делото за разглеждане в общо производство на исковете с правно основание чл. 26 ЗЗД и на исковете за обезщетение за вреди. Въззивният съд е приел, че на ответниците по частната жалба не се следват поисканите разноски в размер от по 1 467,92 лв., така и съразмерно на прекратената част, поради това, че частната жалба е намерена за основателна и делото е върнато на Добрички окръжен съд за общо гледане на всички искове в едно производство, каквото е било искането на ищеца. С определение № 217/21.03.2015г. по в. т. д. № 527/2014г. на Варненски апелативен съд подадените от всички ответни дружества молби по чл. 248 ГПК за изменение на определение № 263/11.06.2014г. като им се присъдят разноски от по 377,46 лв. са оставени без уважение по аргумент, че същите следва да се претендират с оглед крайния резултат по делото. Производството по ч. гр. д. № 4300/2015г. на ВКС е образувано по подадени от 30-те дружества частни жалби против определение № 217/21.03.2015г. по в. т. д. № 527/2014г. на Варненски апелативен съд по чл. 248 ГПК. С определение № 529/29.09.2015г. по ч. гр. д. № 4300/2015г. на ВКС обжалваното определение на Варненски апелативен съд е потвърдено. Въззивният съд е приел, че с оглед неоснователността на частните жалби разноски по тях на жалбоподателите не се следват, включително при окончателното разрешаване на спора и относно прекратената част от него. Доводът на частните жалбоподатели за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която е оставена без уважение частна жалба вх. № 5399/21.08.2017г., подадена от 30-те търговски дружества – настоящи частни жалбоподатели /т. IV от въззивното решение/ по посочените в изложението процесуалноправни въпроси е основателен. Въпросите са релевантни за спора, тъй са обусловили правните изводи на въззивната инстанция. По отношение на тях е осъществено и допълнителното изискване на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, предвид решаването им в противоречие с константната практика на ВКС, обективирана в цитираните от частните жалбоподатели съдебни актове - определение № 271/04.04.2012г. по ч. гр. д. № 735/2011г. на ВКС, ГК, IV г. о., определение № 667/16.09.2014г. по в. ч. гр. д. № 1922/2014г. на ВКС, ГК, IV г. о., определение № 311/20.05.2013г. по ч. гр. д. № 715/2012г. на ВКС, ГК, IV г. о. /по първия процесуалноправен въпрос/, определение № 34/ 26.01.2016г. по ч. гр. д. № 143/2016г. на ВКС, ГК, I г. о. и определение № 437/21.07.2015г. по ч. т. д. № 1732/2015г. на ВКС, ТК, I т. о. /по втория процесуалноправен въпрос/. Съгласно константната практика на ВКС съобразно разпоредбата на чл. 81 ГПК съдът е длъжен да се произнесе и по искането за разноски с всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция. Това се следва и по частните производства, когато 1/ те самите слагат край на делото по материалноправния спор или 2/ макар и да не са такива, след тях не се следва продължаване на съдебния спор. В останалите случаи, когато няма разрешение по същество, разноските по развилите се частни производства, се вземат предвид и се възлагат между страните с оглед това в чия полза е решението по материалния спор. В последните две определения е прието, че с постановяване на определението във връзка с подсъдността на спора делото не приключва пред съответната инстанция по смисъла на чл. 81 ГПК и за това не е налице основание за произнасяне по направените от страните разноски. С определението за прекратяване на производство пред съответния съд и изпращането му по подсъдност на други съдилища по компетентност не се разрешава спорът между страните или въпросът за допустимостта на производството, а се разрешава въпросът относно местната и родова подсъдност на предявените искове. Впоследствие спорът между страните подлежи на разглеждане от компетентния съд, който следва съобразно изхода на спора и правилото на чл. 81 във връзка с чл. 78 ГПК да разпредели направените от страните разноски. Предвид посочената съдебна практика, която се възприема от настоящия съдебен състав, се налага извод, че неправилно при нарушение на чл. 81 във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК въззивният съд е приел, че подадената от 30-те търговски дружества – настоящи частни жалбоподатели частна жалба с вх. № 5399/21.08.2017г. е неоснователна, но само за част от посочените частни производства. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. В хипотезата на частично прекратяване на исковото производство разноските следва да се определят съразмерно на прекратената част. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 ЗПрП. При частично прекратяване на исковото производство размерът на дължимото възнаграждение за юрисконсулт също следва да бъде определен съразмерно на прекратената част. Разноски се дължат за частните производства във връзка с обжалване на определенията, свързани с подсъдността на предявените искове, а именно за производствата по ч. гр. д. № 94/2015г. на Варненски апелативен съд /във връзка с определение № 164/26.02.2015г./ и по ч. гр. д. № 527/2014г. на Варненски апелативен съд /във връзка с определение № 644/02.10.2014г./. В посочените частни производства настоящите частни жалбоподатели са участвали чрез един и същ юрисконсулт Л. Ч., депозирали са едни и същи отговори на частните жалби, поради което за съответното частно производство се дължи едно юрисконсултско възнаграждение общо в размер 100 лв., изчислено съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК /действащата към момента на прекратяване на производството редакция, ДВ, бр. 8/24.01.2017г./ във връзка с чл. 37 ЗПрП връзка с чл. 25а, ал. 2, предл. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. При определяне на размера на дължимото юрисконсултско възнаграждение съразмерно на прекратената част следва да се съобрази действащата към момента на прекратяване на производството уредба, а именно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК в редакцията след изменението със ЗИДГПК, обн. в ДВ, бр. 8/24.01.2017г., а не Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Настоящият съдебен състав отчита също правната и фактическа сложност на спора относно подсъдността на исковете и извършените процесуални действия в двете частни производства. Поради това, че определеното юрисконсултско възнаграждение се дължи за производствата във връзка с обжалване на определенията, свързани с подсъдността на предявените искове, всички искове са с общ интерес 129 125,03 лв. /33 554,03 лв. + 95 571 лв./, а производството е частично прекратено само за сумата 8 432,56 лв. /част от иска за обезщетение за имуществени вреди/, то възнаграждението за юрисконсулт, което следва да бъде присъдено на ответниците по иска /настоящи частни жалбоподатели/ за едно частно производство, изчислено съразмерно на прекратената част, е общо в размер 6,53 лв. Следователно за посочените две частни производства /ч. гр. д. № 94/2015г. на Варненски апелативен съд и ч. гр. д. № 527/2014г. на Варненски апелативен съд/ на ответниците – юридически лица /настоящи частни жалбоподатели/ следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение общо в размер 13,06 лв. Разноски за частните производства по ч. гр. д. № 4300/2015г. на ВКС и гр. д. № 143/2016г. на ВКС не се дължат, тъй като същите са образувани по реда на чл. 274, ал. 2 във връзка с чл. 248 ГПК по повод на обжалване на определения по чл. 248 ГПК. Разноски за посочените производства не се дължат и не следва да се присъждат, защото производството по обжалване на определение по чл. 248 ГПК няма самостоятелен характер и определението не е от категорията съдебни актове по чл. 81 ГПК. В посочения смисъл е и константната практика на ВКС, обективирана в определение № 683/21.12.2015г. по ч. гр. д. № 5089/2015г. на ВКС, ГК, III г. о., определение № 29/13.01.2017г. по ч. т. д. № 1797/2016г. на ВКС, II т. о., определение № 288/07.05.2019г. по ч. т. д. № 717/2019г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 536/02.08.2019г. по ч. т. д. № 1463/2019г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., определение № 615/09.10.2019г. по ч. т. д. № 2377/2017г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.определение № 486/14.11.2019г. по ч. гр. д. № 4270/2019г. на ВКС, ГК, IV г. о., определение № 58/04.03.2020г. по т. д. № 112/2020г. на ВКС, ТК, І т. о. и други съдебни актове. По частната касационна жалба срещу решение № 109 от 03.08.2018г. по в. гр. дело № 208/2018г. на Варненски апелативен съд в частта, с която е оставена без уважение частна жалба вх. № 7605/27.11.2017г. по регистратурата на Добрички окръжен съд /т. V от въззивното решение/ и в частта, с която е оставена без уважение частна жалба вх. № 7607/27.11.2017г. по регистратурата на Добрички окръжен съд /т. VI от въззивното решение/: По частна жалба вх. № 7605/27.11.2017г., подадена от „Би Привилиджт 1“ ООД, „Вайс Сървисис 1“ ООД, „ЕнПиАй Кепитъл 1“ ООД, „М Венчърс 1“ ООД, „Боро Бъкс 1“ ООД, „Рос Вендинг 1“ ООД, „В. Кълекшън 1“ ООД, „Юник Финанс 1“ ООД, „ЕнЕн Рикавъри 1“ ООД, „ДжиКей Лимитид 1“ ООД, „Би Привилиджт 2“ ООД, „Вайс Сървисис 2“ ООД, „ЕнПиАй Кепитъл 2“ ООД, „М Венчърс 2“ ООД, „Боро Бъкс 2“ ООД, „Рос Вендинг 2“ ООД, „В. Кълекшън 2“ ООД, „Юник Финанс 2“ ООД, „ЕнЕн Рикавъри 2“ ООД и „ДжиКей Лимитид 2“ ООД, въззивният съд с решение № 109 от 03.08.2018г. по в. гр. дело № 208/2018г. е потвърдил определение № 970/26.10.2017г. по гр. д. № 671/2014г. на Добрички окръжен съд в обжалваната му част, с която е оставена без уважение молба вх. № 4959/31.07.2017г. за изменение на постановеното по делото решение № 155/12.06.2017г. в частта му за осъждането им за разноски по главните и инцидентните искове чрез намаляването им до размерите от 109,38 лв. + 52,78 лв. + 142 лв. по исковете за вреди и 167,27 лв. по исковете за нищожност и в частта на осъждането на ищеца за разноски по чл. 78, ал. 8 ГПК по главните искове чрез увеличаването им в размера от 425,95 лв. /350 лв. + 75,95 лв./. По частна жалба вх. № 7607/27.11.2017г., подадена от „Аватар Ъф Джъстис“ ООД, „Дефендър Ъф Фейт“ ООД, „Гардиан Ъф Трут“ ООД, „Прътект Ди Инъсънт“ ООД, „Ребъл Акт“ ООД, „Антикартел“ ООД, „Антимонопол“ ООД, „Агенция за защита на човешките права“ ООД, „Обединени потребители срещу монопола“ ООД и „Юзър Френдли“ ООД, въззивният съд с решение № 109 от 03.08.2018г. по в. гр. дело № 208/2018г. е потвърдил определение № 970/26.10.2017г. по гр. д. № 671/2014г. на Добрички окръжен съд в обжалваната му част, с която е оставена без уважение молба вх. № 4958/31.07.2017г. за изменение на постановеното по делото решение № 155/12.06.2017г. в частта му за осъждането им за разноски по главните и инцидентите искове чрез намаляването им до размерите от 290,37 лв. и 167,27 лв. и в частта на осъждането на ищеца за разноски по чл. 78, ал. 8 ГПК по главните искове чрез увеличаването им в размера от 549,86лв./350 лв.+199,86 лв./ и за разноски по чл. 78, ал. 8 ГПК по инцидентните искове чрез увеличаването им в размера от 590,42 лв. /350 лв. + 240,42 лв./. Частната касационна жалба е недопустима в частта срещу решение № 109 от 03.08.2018г. по в. гр. дело № 208/2018г. на Варненски апелативен съд в частта, с която е потвърдино определение № 970/26.10.2017г. по гр. д. № 671/2014г. на Добрички окръжен съд в частта, с която е оставена без уважение молба вх. № 4959/31.07.2017г. за изменение на постановеното по делото решение № 155/12.06.2017г. в частта за разноски по исковете за нищожност /част от т. V от въззивното решение/, тъй като в посочената част въззивният съдебен акт не подлежи на касационно обжалване. Частната касационна жалба е недопустима и в частта срещу въззивното решение № 109 от 03.08.2018г. по в. гр. дело № 208/2018г. на Варненски апелативен съд в частта, с която е потвърдено определение № 970/26.10.2017г. по гр. д. № 671/2014г. на Добрички окръжен съд в частта, с която е оставена без уважение молба вх. № 4958/31.07.2017г. за изменение на постановеното по делото решение № 155/12.06.2017г. в частта за разноски по исковете за нищожност /част от т. VІ от въззивното решение/, тъй като в посочената част въззивния съдебен акт не подлежи на касационно обжалване. В посочените части решението на Варненски апелативен съд има характер на въззивно определение, постановено по частни жалби срещу определение по чл. 248 ГПК. Съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Съобразно изричната разпоредба на чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК определението за изменение на решението в частта за разноските се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. В случая постановеното въззивно решение в частта по исковете с правно основание чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК с оглед цената на разгледаните искове за нищожност на договорите за цесии – всички под определения в чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК минимален размер. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че въззивното решение в посочените части /за разноските по исковете за нищожност/ не подлежи на касационен контрол. Съгласно задължителните разяснения в т. 24 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по тълк. д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС определението на въззивния съд за допълване или изменение на решението в частта за разноските се обжалва по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Правомощията на касационния съд в този случай са определени съобразно чл. 274, ал. 2 връзка с чл. 248, ал. 3 ГПК. В този смисъл е и трайноустановената практика на ВКС по приложението на чл. 248, ал. 3 ГПК – определение № 14/07.01.2016г. по ч. т. д. № 3651/2015г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 83/23.02.2010г. по ч. гр. д. № 46/2010г. на ВКС, ГК, III г. о., определение № 87/20.02.2017г. по ч. гр. д. № 362/2017г. на ВКС, ГК, IV г. о., определение № 101/06.02.2015г. по ч. т. д. № 242/2015г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 190/19.03.2013т. по ч. т. д. № 955/2012г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 290/27.04.2015г. по ч. гр. д. № 1853/2015г. на ВКС, ГК, IV г. о., определение № 31/16.02.2015г. по ч. гр. д. № 473/2015г. на ВКС, ГК, II г. о. и др. По изложените съображения частната касационна жалба в посочената част е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. За да направи извод за неоснователност на молбата с вх. № 4959/31.07.2017г. по чл. 248 ГПК за изменение на решение № 155/12.06.2017г. по гр. д. № 671/2014г. на Добрички окръжен съд в частта за осъждането на посочените 20 юридически лица – ответници по исковата молба и настоящи частни жалбоподатели за разноски по главните искове за обезщетение за имуществетни вреди, както и за неоснователност на молбата с вх. № 4958/31.07.2017г. по чл. 248 ГПК за изменение на решение № 155/12.06.2017г. по гр. д. № 671/2014г. на Добрички окръжен съд в частта за осъждането на посочените 10 юридически лица – ответници по исковата молба и настоящи частни жалбоподатели за разноски по главните искове за обезщетение за имуществетни вреди, въззивният съд е изложил следните съображения: 1/ Възражението на дружествата, че неправилно е начислен ДДС върху претендираното от „Енерго - Про Продажби“ АД адвокатско възнаграждение е неоснователно предвид регистрацията на Адвокатско дружество „В., Ж. и партньори“ по ДДС. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като претендираното адвокатско възнаграждение в основното производство в размер 7 926,50 лв. с ДДС и присъдената от него сума 6 817 лв. съразмерно на уважената част от иска не надвишава двукратния минимален размер, определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004г. с включен ДДС /7 189,69 лв/, както и с оглед фактическата и правна сложност на делото. 2/ По същите съображения е прието за неоснователно и възражението за неправилно включен ДДС при присъждане възнагражденията на „Енерго-Про Продажби“ АД по частните производства, касаещи исковете за вреди, както и за неправилно изчисляване на съразмерните разноски по тях поради несъобразяване на отхвърлената част от исковете. 3/ Спрямо материалния интерес на отхвърлената част от исковете за вреди присъденото юрисконсултско възнаграждение от по 100 лв. на всяко дружество не е занижено. Дори ако се определи максималното възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК от 450 лв. за всяко от дружествата, съразмерно на горепосочената отхвърлена част от исковете, би се получила сума много по-ниска от 100 лв. /25,56 лв./. Съдебният състав е посочил също, че 10-те дружества, спрямо които искът е уважен в по-нисък размер /74 064,56 лв./, имат отделно присъдени още по 100 лв. за отхвърлянето на исковете по отношение на тях за вреди за разликата над 74 064,56 лв. до 82 190,18 лв. /сумата от 8 125,62 лв./ при дължими им в по-нисък размер с оглед посоченото съотношение, при което сумите за юрисконсултско възнаграждение следва да се присъждат при частично уважаване, съответно отхвърляне на претенциите. Предвид изложеното е направен извод за неоснователност на искането за увеличаване на възнаграждението от 100 лв. на 450 лв. и съответно присъждане на още 350 лв. 4/ Въззивният съд е приел за неоснователно и искането за присъждане на разноски на дружествата за производствата по ч. гр. д. № 94/2015г. на Варненски апелативен съд и ч. гр. д. № 143/2016г. на ВКС, приключили с неблагоприятен за тях резултат. По същите съображения е прието, че на дружествата – жалбоподатели не се следват разноски по ч. гр. д. № 527/2014г. на Варненски апелативен съд и ч. гр. д. № 4300/2015г. на ВКС. Първият, посочен от частните жалбоподатели в изложението към частната касационна жалба, процесуалноправен въпрос е релевантен, тъй като е от значение за изхода на спора и е обусловил правните изводи на въззивната инстанция по отношение на искането за присъждане на разноски на дружествата за производствата по ч. гр. д. № 94/2015г. на Варненски апелативен съд, ч. гр. д. № 143/2016г. на ВКС, ч. гр. д. № 527/2014г. на Варненски апелативен съд и ч. гр. д. № 4300/2015г. на ВКС. По отношение на този въпрос е осъществено и допълнителното изискване на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, предвид решаването му в противоречие с константната практика на ВКС, обективирана в цитираните от частните жалбоподатели съдебни актове - определение № 271/04.04.2012г. по ч. гр. д. № 735/2011г. на ВКС, ГК, IV г. о., определение № 667/16.09.2014г. по в. ч. гр. д. № 1922/2014г. на ВКС, ГК, IV г. о., определение № 311/20.05.2013г. по ч. гр. д. № 715/2012г. на ВКС, ГК, IV г. о., определение № 34/ 26.01.2016г. по ч. гр. д. № 143/2016г. на ВКС, ГК, I г. о. и определение № 437/21.07.2015г. по ч. т. д. № 1732/2015г. на ВКС, ТК, I т. о. Съгласно константната практика на ВКС съобразно разпоредбата на чл. 81 ГПК съдът е длъжен да се произнесе и по искането за разноски с всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, включително по частните производства, когато те самите слагат край на делото по материалноправния спор или макар и да не са такива, след тях не се следва продължаване на съдебния спор. В останалите случаи, когато няма разрешение по същество, разноските по развилите се частни производства, се вземат предвид и се възлагат между страните с оглед това в чия полза е решението по материалния спор. С постановяване на определението във връзка с подсъдността на спора делото не приключва пред съответната инстанция по смисъла на чл. 81 ГПК, поради което не е налице основание за произнасяне по направените от страните разноски. Впоследствие спорът между страните подлежи на разглеждане от компетентния съд, който следва съобразно изхода на спора и правилото на чл. 81 във връзка с чл. 78 ГПК да разпредели направените от страните разноски. Предвид посочената съдебна практика, която се възприема от настоящия съдебен състав, се налага извод, че неправилно при нарушение на чл. 81 във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК въззивният съд е приел за неоснователно искането за присъждане на разноски на дружествата за производствата по ч. гр. д. № 94/2015г. на Варненски апелативен съд, ч. гр. д. № 143/2016г. на ВКС, ч. гр. д. № 527/2014г. на Варненски апелативен съд и ч. гр. д. № 4300/2015г. на ВКС поради приключването им с неблагоприятен за тях резултат. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. С оглед отхвърлената част от иска на ответниците се дължат и разноски за частните производства във връзка с обжалване на определенията, свързани с подсъдността на предявените искове, а именно за производствата по ч. гр. д. № 94/2015г. на Варненски апелативен съд /във връзка с определение № 164/26.02.2015г./ и по ч. гр. д. № 527/2014г. на Варненски апелативен съд /във връзка с определение № 644/02.10.2014г./. В посочените частни производства настоящите частни жалбоподатели са участвали чрез един и същ юрисконсулт Л. Ч., депозирали са едни и същи отговори на частните жалби, поради което за всяко едно от двете частни производства се дължи едно юрисконсултско възнаграждение общо в размер 100 лв., изчислено съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК /действащата към момента на прекратяване на производството редакция, ДВ, бр. 8/24.01.2017г./ във връзка с чл. 37 ЗПрП връзка с чл. 25а, ал. 2, предл. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. При определяне на размера на дължимото юрисконсултско възнаграждение съразмерно на отхвърлената част на осъдителния иск следва да се съобрази действащата към момента на приключване на устните състезания на откритото съдебно производство в Добрички окръжен съд правна уредба, а именно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК в редакцията след изменението със ЗИДГПК, обн. в ДВ, бр. 8/24.01.2017г., а не Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Настоящият съдебен състав отчита също правната и фактическа сложност на спора относно подсъдността на исковете и извършените процесуални действия в двете частни производства. Поради това, че определеното юрисконсултско възнаграждение се дължи за производствата във връзка с обжалване на определенията, свързани с подсъдността на предявените искове, всички искове са с общ интерес 129 125,03 лв. /33 554,03 лв. + 95 571 лв./, производството е прекратено по осъдителния иск в частта за 8 432,56 лв., а осъдителният иск е отхвърлен за сумата над 82 190,18 лв. до 87 138,44 лв. по отношение на всички ответници, а по отношение на 10 ответника и за сумата 8 125,62 лв., то възнаграждението за юрисконсулт, което следва да бъде присъдено на 20-те юридически лица – ответници, по отношение на които искът е отхвърлен за разликата над 82 190,18 лв. до 87 138,44 лв. /настоящи частни жалбоподатели/ за едно частно производство, изчислено съразмерно на отхвърлената част, е общо в размер 3,83 лв., а на 10-те юридически лица – ответници, по отношение на които искът е отхвърлен освен за посочената разлика, също и за сумата 8 125,62 лв. /настоящи частни жалбоподатели/, за едно частно производство, изчислено съразмерно на отхвърлената част, е общо в размер 10,12 лв. Следователно за посочените две частни производства /ч. гр. д. № 94/2015г. на Варненски апелативен съд и ч. гр. д. № 527/2014г. на Варненски апелативен съд/ на 20-те юридически лица – ответници /настоящи частни жалбоподатели/ следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение общо в размер 7,66 лв., а на останалите 10 юридически лица – ответници /настоящи частни жалбоподатели/ - юрисконсултско възнаграждение общо в размер 20,24 лв. Разноски за частните производства по ч. гр. д. № 4300/2015г. на ВКС и гр. д. № 143/2016г. на ВКС не се дължат, тъй като същите са образувани по реда на чл. 274, ал. 2 във връзка с чл. 248 ГПК по повод на обжалване на определения по чл. 248 ГПК, а производството по обжалване на определение по чл. 248 ГПК няма самостоятелен характер и определението не е от категорията съдебни актове по чл. 81 ГПК. В посочения смисъл е и константната практика на ВКС, обективирана в горепосочените определения. Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване в останалата му част по т. V и т. VI, тъй като формулираните в изложението процесуалноправни въпроси са ирелевантни и не съответстват на останалите мотиви на въззивния съдебен акт. С оглед предмета на делото разноски на страните за настоящото производство не се дължат и не следва да се присъждат. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение О П Р Е Д Е Л И : ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба с вх. № 6771/19.11.2018г., подадена от „Би Привилиджт 1“ ООД, „Вайс Сървисис 1“ ООД, „ЕнПиАй Кепитъл 1“ ООД, „М Венчърс 1“ ООД, „Боро Бъкс 1“ ООД, „Рос Вендинг 1“ ООД, „В. Кълекшън 1“ ООД, „Юник Финанс 1“ ООД, „ЕнЕн Рикавъри 1“ ООД, „ДжиКей Лимитид 1“ ООД, „Би Привилиджт 2“ ООД, „Вайс Сървисис 2“ ООД, „ЕнПиАй Кепитъл 2“ ООД, „М Венчърс 2“ ООД, „Боро Бъкс 2“ ООД, „Рос Вендинг 2“ ООД, „В. Кълекшън 2“ ООД, „Юник Финанс 2“ ООД, „ЕнЕн Рикавъри 2“ ООД, „ДжиКей Лимитид 2“ ООД, „Аватар Ъф Джъстис“ ООД, „Дефендър Ъф Фейт“ ООД, „Гардиан Ъф Трут“ ООД, „Прътект Ди Инъсънт“ ООД, „Ребъл Акт“ ООД, „Антикартел“ ООД, „Антимонопол“ ООД, „Агенция за защита на човешките права“ ООД, „Обединени потребители срещу монопола“ ООД и „Юзър Френдли“ ООД срещу решение № 109 от 03.08.2018г. по в. гр. дело № 208/2018г. на Варненски апелативен съд в следните части: 1/ частта, с която е потвърдено определение № 970/26.10.2017г. по гр. д. № 671/2014г. на Добрички окръжен съд в частта, с която е оставена без уважение молба вх. № 4959/31.07.2017г. за изменение на постановеното по делото решение № 155/12.06.2017г. в частта за разноски по исковете за нищожност; 2/ частта, с която е потвърдено определение № 970/26.10.2017г. по гр. д. № 671/2014г. на Добрички окръжен съд в частта, с която е оставена без уважение молба вх. № 4958/31.07.2017г. за изменение на постановеното по делото решение № 155/12.06.2017г. в частта за разноски по исковете за нищожност. ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 109 от 03.08.2018г. по в. гр. дело № 208/2018г. на Варненски апелативен съд в следните части: 1/ частта, с която е оставена без уважение частично частна жалба вх. № 5399/21.08.2017г., подадена от 30-те търговски дружества – настоящи частни жалбоподатели, т. е. в частта, с която въззивният съд е потвърдил определение № 738/11.07.2017г. по гр. д. № 671/2014г. на Добрички окръжен съд в частта, с която са оставени без уважение молбите на горепосочените 30 дружества от 08.06.2017г. за допълване на определението от съдебно заседание на 11.05.2017г. по гр. д. № 671/2014г. на Добрички окръжен съд чрез присъждане на разноски; 2/ частта, с която е оставена без уважение частично частна жалба вх. № 7605/27.11.2017г. по регистратурата на Добрички окръжен съд, т. е. в частта, с която въззивният съд е потвърдил определение № 970/26.10.2017г. по гр. д. № 671/2014г. на Добрички окръжен съд в частта, с която е оставена без уважение молба вх. № 4959/31.07.2017г. за изменение на постановеното по делото решение № 155/12.06.2017г. в частта за присъжднето на разноски по чл. 78, ал. 8 ГПК по главните искове чрез увеличаването им; 3/ частта, с която е оставена без уважение частично частна жалба вх. № 7607/27.11.2017г. по регистратурата на Добрички окръжен съд, т. е. в частта, с която въззивният съд е потвърдил определение № 970/26.10.2017г. по гр. д. № 671/2014г. на Добрички окръжен съд в частта, с която е оставена без уважение молба вх. № 4958/31.07.2017г. за изменение на постановеното по делото решение № 155/12.06.2017г. в частта за осъждането на ищеца за разноски по чл. 78, ал. 8 ГПК по главните искове чрез увеличаването им, и вместо това постановява: ОТМЕНЯ решение № 109 от 03.08.2018г. по в. гр. дело № 208/2018г. на Варненски апелативен съд в следните части: 1/ частта, с която е оставена без уважение частично частна жалба вх. № 5399/21.08.2017г., подадена от 30-те търговски дружества – настоящи частни жалбоподатели, т. е. в частта, с която въззивният съд е потвърдил определение № 738/11.07.2017г. по гр. д. № 671/2014г. на Добрички окръжен съд в частта, с която са оставени без уважение молбите на горепосочените 30 дружества от 08.06.2017г. за допълване на определението от съдебно заседание на 11.05.2017г. по гр. д. № 671/2014г. на Добрички окръжен съд чрез присъждане на разноски в размер 13,06 лв.; 2/ частта, с която е оставена без уважение частично частна жалба вх. № 7605/27.11.2017г. по регистратурата на Добрички окръжен съд, т. е. в частта, с която въззивният съд е потвърдил определение № 970/26.10.2017г. по гр. д. № 671/2014г. на Добрички окръжен съд в частта, с която е оставена без уважение молба вх. № 4959/31.07.2017г. за изменение на постановеното по делото решение № 155/12.06.2017г. в частта за присъждането на разноски по чл. 78, ал. 8 ГПК по главните искове в размер 7,66 лв.; 3/ частта, с която е оставена без уважение частично частна жалба вх. № 7607/27.11.2017г. по регистратурата на Добрички окръжен съд, т. е. в частта, с която въззивният съд е потвърдил определение № 970/26.10.2017г. по гр. д. № 671/2014г. на Добрички окръжен съд в частта, с която е оставена без уважение молба вх. № 4958/31.07.2017г. за изменение на постановеното по делото решение № 155/12.06.2017г. в частта за осъждането на ищеца за разноски по чл. 78, ал. 8 ГПК по главните искове в размер 20,24 лв. и вместо това постановява: ДОПЪЛВА определение от 11.05.2017г. по гр. д. № 671/2014г. на Добрички окръжен съд, като ОСЪЖДА „Енерго – Про Продажби“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], Варна Тауърс – Г да заплати на „Би Привилиджт 1“ ООД с ЕИК[ЕИК], „Вайс Сървисис 1“ ООД с ЕИК[ЕИК], „ЕнПиАй Кепитъл 1“ ООД с ЕИК[ЕИК], „М Венчърс 1“ ООД с ЕИК[ЕИК], „Боро Бъкс 1“ ООД с ЕИК[ЕИК], „Рос Вендинг 1“ ООД с ЕИК[ЕИК], „В. Кълекшън 1“ ООД с ЕИК[ЕИК], „Юник Финанс 1“ ООД с ЕИК[ЕИК], „ЕнЕн Рикавъри 1“ ООД с ЕИК[ЕИК], „ДжиКей Лимитид 1“ ООД с ЕИК[ЕИК], „Би Привилиджт 2“ ООД с ЕИК[ЕИК], „Вайс Сървисис 2“ ООД с ЕИК[ЕИК], „ЕнПиАй Кепитъл 2“ ООД с ЕИК[ЕИК], „М Венчърс 2“ ООД с ЕИК[ЕИК], „Боро Бъкс 2“ ООД с ЕИК[ЕИК], „Рос Вендинг 2“ ООД с ЕИК[ЕИК], „В. Кълекшън 2“ ООД с ЕИК[ЕИК], „Юник Финанс 2“ ООД с ЕИК[ЕИК], „ЕнЕн Рикавъри 2“ ООД с ЕИК[ЕИК], „ДжиКей Лимитид 2“ ООД с ЕИК[ЕИК], „Гардиан Ъф Трут“ ООД с ЕИК[ЕИК], „Прътект Ди Инъсънт“ ООД с ЕИК[ЕИК], „Ребъл Акт“ ООД с ЕИД[ЕИК], „Антикартел“ ООД с ЕИК[ЕИК], „Антимонопол“ ООД с ЕИК[ЕИК], „Агенция за защита на човешките права“ ООД с ЕИК[ЕИК], „Обединени потребители срещу монопола“ ООД с ЕИК[ЕИК] и „Юзър Френдли“ ООД с ЕИК[ЕИК] на основание чл. 78, ал. 4 във връзка с ал. 8 ГПК общо сумата в размер 13,06 лв. /тринадесет лева и шест стотинки/, представляваща юрисконсултско възнаграждение за производствата по ч. гр. д. № 94/2015г. на Варненски апелативен съд и ч. гр. д. № 527/2014г. на Варненски апелативен съд, съразмерно на прекратената част. ИЗМЕНЯ решение № 155/12.06.2017г. по гр. д. № 671/2014г. на Добрички окръжен съд в частта за разноските, като ОСЪЖДА „Енерго – Про Продажби“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], Варна Тауърс – Г да заплати на ответниците следните суми: 1/ на „Би Привилиджт 1“ ООД с ЕИК[ЕИК], „Вайс Сървисис 1“ ООД с ЕИК[ЕИК], „ЕнПиАй Кепитъл 1“ ООД с ЕИК[ЕИК], „М Венчърс 1“ ООД с ЕИК[ЕИК], „Боро Бъкс 1“ ООД с ЕИК[ЕИК], „Рос Вендинг 1“ ООД с ЕИК[ЕИК], „В. Кълекшън 1“ ООД с ЕИК[ЕИК], „Юник Финанс 1“ ООД с ЕИК[ЕИК], „ЕнЕн Рикавъри 1“ ООД с ЕИК[ЕИК], „ДжиКей Лимитид 1“ ООД с ЕИК[ЕИК], „Би Привилиджт 2“ ООД с ЕИК[ЕИК], „Вайс Сървисис 2“ ООД с ЕИК[ЕИК], „ЕнПиАй Кепитъл 2“ ООД с ЕИК[ЕИК], „М Венчърс 2“ ООД с ЕИК[ЕИК], „Боро Бъкс 2“ ООД с ЕИК[ЕИК], „Рос Вендинг 2“ ООД с ЕИК[ЕИК], „В. Кълекшън 2“ ООД с ЕИК[ЕИК], „Юник Финанс 2“ ООД с ЕИК[ЕИК], „ЕнЕн Рикавъри 2“ ООД с ЕИК[ЕИК], „ДжиКей Лимитид 2“ ООД с ЕИК[ЕИК] на основание чл. 78, ал. 3 във връзка с ал. 8 ГПК общо сума в размер 7,66 лв. /седем лева и шестдесет и шест стотинки/, представляваща юрисконсултско възнаграждение за производствата по ч. гр. д. № 94/2015г. на Варненски апелативен съд и ч. гр. д. № 527/2014г. на Варненски апелативен съд, съразмерно на отхвърлената част на осъдителния иск срещу тях; 2/ на „Аватар Ъф Джъстис“ ООД, ЕИК[ЕИК], „Дефендър Ъф Фейт“ ООД с ЕИК[ЕИК], „Гардиан Ъф Трут“ ООД с ЕИК[ЕИК], „Прътект Ди Инъсънт“ ООД с ЕИК[ЕИК], „Ребъл Акт“ ООД с ЕИД[ЕИК], „Антикартел“ ООД с ЕИК[ЕИК], „Антимонопол“ ООД с ЕИК[ЕИК], „Агенция за защита на човешките права“ ООД с ЕИК[ЕИК], „Обединени потребители срещу монопола“ ООД с ЕИК[ЕИК] и „Юзър Френдли“ ООД с ЕИК[ЕИК] на основание чл. 78, ал. 3 във връзка с ал. 8 ГПК общо сума в размер 20,24 лв. /двадесет лева и двадесет и четири стотинки/, представляваща юрисконсултско възнаграждение за производствата по ч. гр. д. № 94/2015г. на Варненски апелативен съд и ч. гр. д. № 527/2014г. на Варненски апелативен съд, съразмерно на отхвърлената част на осъдителния иск срещу тях. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 109 от 03.08.2018г. по в. гр. дело № 208/2018г. на Варненски апелативен съд в останалата допусната до касационно обжалване част по частната касационна жалба. НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 109 от 03.08.2018г. по в. гр. дело № 208/2018г. на Варненски апелативен съд в останалата обжалвана с частната касационна жалба с вх. № 6771/19.11.2018г. част. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в частта, с която частната касационна жалба частично е оставена без разглеждане, в едноседмичен срок от съобщението с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС, ТК. В останалата част определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.