4 6 Р Е Ш Е Н И Е № 209 гр. София, 18 ноември 2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА СПАС ИВАНЧЕВ при секретаря…….....Марияна Петрова….........……и в присъствието на прокурора…................Тома КОМОВ…......….изслуша докладваното от съдия Топузова касационно дело № 864 по описа за 2016 г. Производството е образувано по касационна жалба от подсъдимия Н. Д. Б. срещу решение № 163 от 24.06.2016г., постановено по внохд № 104/16г. по описа на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 50 от 07.12.2015г. на окръжен съд гр. Стара Загора. В жалбата се релевират всички касационни основания по чл. 348, ал.1 от НПК. Твърди се, че в нарушение на закона подсъдимият е признат за виновен, като съдебните инстанции не взели под внимание оневиняващите го обстоятелства, свързани с липсата на видимост към пешеходеца и съпричиняването на резултата от страна на последния. Като съществени нарушения на процесуалните правила се сочат неправилно формираното убеждение на решаващите съдилища относно употребата на упойващо вещество от подсъдимия и оформянето на протоколите от съдебно заседание на първоинстанционния съд в разрез с изискванията на чл.311 от НПК. Наложеното на подсъдимия наказание се твърди, че е явно несправедливо, тъй като не е определено при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК въпреки наличието на многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства. При условията на алтернативност се предлага Б. да бъде оправдан; делото да се върне за ново разглеждане в окръжния съд или наложеното на подсъдимия наказание да се намали. В допълнение към касационната жалба, изготвено в срока по чл.351, ал.3 от НПК от защитника на подсъдимия Б. – адв. М. М., се излагат аналогични съображения, като искането за връщане на делото за ново разглеждане се поддържа алтернативно и за въззивната инстанция. По отношение на касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК се твърди, че всяко наложено на подсъдимия наказание би се явило несправедливо при липса на виновно поведение. В съдебното заседание пред касационната инстанция жалбата се поддържа от процесуалния представител на подсъдимия със същите аргументи, като се настоява и за намаляване на размера на наказанието лишаване от правоуправление. Повереникът на частните обвинители адв. М. З. счита жалбата за неоснователна. Излага доводи, че при изграждането на убеждението на въззивния съд относно фактическите обстоятелства са били взети предвид всички събрани доказателства и е отговорено на аргументите на защитата, поради което не са налице касационните основания, посочени в жалбата. Наложените на подсъдимия при условията на кумулативност наказания счита за справедливи. Моли решението на въззивния съд да се остави в сила, като в полза на частните обвинители се присъдят направените разноски по делото пред тази инстанция. Становище за неоснователност на жалбата дава и прокурорът от ВКП. Употребата на канабис от подсъдимия счита, че е установена от приложеното на чл.74 от ДП писмено доказателствено средство – протокол за медицинско изследване. Пледира за оставяне на решението в сила. Подсъдимият Н. Б., редовно призован, не се явява в съдебното заседание. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 50 от 07.12.2015г., постановена по нохд № 452/14г., на окръжен съд [населено място], подсъдимият Н. Д. Б. бил признат за виновен в това, че на 13.08.2013г. в [населено място], обл. Стара Загора, по [улица]в посока изток-запад, при управлението на моторно превозно средство – лек автомобил „С.“ модел “Л.“ с рег. [рег.номер на МПС] , е нарушил правилата за движение по пътищата – чл.20, ал.1 и чл.20, ал.2 от ЗДвП, с което по непредпазливост причинил смъртта на Ш. П. Ш. от [населено място], поради което и на основание чл.343, ал.1, б. „в”, вр. с чл.342, ал.1 от НК му било наложено наказание от две години и три месеца ”лишаване от свобода”, като бил признат за невинен и оправдан по обвинението за нарушение на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП, чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП и чл.116, предл. последно от ЗДвП. На основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наложеното на подсъдимия Б. наказание „ лишаване от свобода” било отложено за изпитателен срок от три години и шест месеца, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл.343г във връзка с чл.37, т.7 от НК подсъдимият Б. бил лишен от правото да управлява моторно превозно средство за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. В тежест на подсъдимия било възложено заплащането на разноските по делото и на тези, направени от частните обвинители М. Ш., М. И. и П. Ж.. По жалби на защитата на подсъдимия Н. и на повереника на частните обвинители било образувано внохд № 104/16г. на Пловдивски апелативен съд, НО – 1 състав. С решение № 163 от 24.06.2016г., въззивният съд потвърдил присъдата. В пределите на компетентността си по чл.347 от НПК касационният съд намери жалбата за частично основателна по отношение на наложеното наказание на подсъдимия. По касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК Твърденията за допуснати съществени нарушения на процесуални правила следва да се разгледат на първо място, доколкото от това зависи реализирането на процесуалната възможност за връщане на делото за ново разглеждане. Доводите за съществени процесуални нарушения при анализа и оценката на доказателствения материал, които довели до неправилен според защитата на подсъдимия извод, че последният имал възможност своевременно да възприеме пешеходеца, не се споделят от касационния съд. Обстоятелствата, свързани с осветеността на мястото на произшествието от уличното осветление, наличието на високи храсти на разделителната ивица между двете платна на пътя и тъмните дрехи на пешеходеца са били установени като факти от първоинстанционния съд и съответно възприети от въззивната инстанция. Изводите на двете инстанционни съдилища, че подсъдимият е имал обективна възможност да възприеме пострадалия от момента на навлизането му на пътното платно са основани на заключението на назначената от първостепенния съд комплексна медико - автотехническа експертиза (л.214 от нохд), прието без възражение от страните. Според експертното заключение възможността за водача на лекия автомобил да възприеме пешеходеца, в момента на навлизане на последния на платното за движение се определя от осветеността на късите светлини на автомобила на разстояние 50м., което при скорост от 48 – 49 км/ч. и своевременна реакция на водача е позволявало спирането на лекия автомобил на разстояние от 37.4м. и предотвратяване на произшествието. В случая окръжният и апелативният съдилища са възприели фактическата обстановка, анализирайки доказателствения материал в неговата съвкупност. Извършената оценка на доказателствата не страда от пороци във формиране на вътрешното убеждение, с което са спазени изискванията на чл.13 и чл.14 от НПК. Твърдението за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при определяне на наказанието на подсъдимия се отнася до касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК и следва да бъде обсъдено в контекста на оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание. Неоснователни са съображенията за негодност на протоколите от съдебно заседание на първоинстанционния съд поради несъответствието им с изискванията на чл.311 от НПК. В съдебните протоколи са записани дословно зададените въпроси и дадените отговори от подсъдимия, свидетелите и вещите лица, което апелативният съд е счел за ненужно и трудоемко. Според касационния съд този начин на оформяне на протоколите не представлява процесуално нарушение, а още по - малко съществено такова. Нормата на чл.311, ал.1, т.3 от НПК задължава в протокола за съдебното заседание да се отразят обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите и отговорите на вещите лица, което в случая е и сторено. Записването и на зададените въпроси не се изисква от процесуалния закон при оформянето на протокола, но направеното „в повече” от законовото изискване няма как да се тълкува като процесуално нарушение. Този начин на съставяне на протоколите не се отразява върху правото на защита на подсъдимия, тъй като присъствайки в съдебните заседания той е възприел непосредствено изявленията на свидетелите и вещите лица, а не се е запознал с тях от съдебния протокол. По касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК Твърдението за нарушение на закона се основава на тезата за обективна невъзможност за водача на лекия автомобил да възприеме пешеходеца предвид липсата на достатъчна осветеност, тъмно облекло на пострадалия, употребен от последния алкохол и пресичането на пешеходеца на не предназначено за това място. Всички тези обстоятелства са били обсъдени от инстанционните съдилища, които предвид депозираното експертно заключение за предотвратимост на удара са направили извод, че причината за настъпване на произшествието е закъснялата реакция на подсъдимия за спиране на автомобила. В рамките на приетите за установени факти, изводът на инстанционните съдилища за допуснати от Н. Б. нарушения на правилата на чл.20, ал.1 и ал.2, изр.2 от ЗДП, които са в пряка причинна връзка с настъпилия противоправен резултат, е законосъобразен. Осъщественото от подсъдимия деяние правилно е квалифицирано като престъпление по чл.343, ал.1, б.”в” от НК, поради което твърдението за нарушение на закона се явява неоснователно. По касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК При индивидуализацията на наказанието първостепенният съд е приел като отегчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство употребата на упойващо вещество, вземайки предвид наличния протокол от медицинско изследване на л.74 от ДП. Макар по своя характер този протокол да е годно писмено доказателствено средство, от съдържанието му не може да бъде направен категоричен извод за употреба на упойващо вещество, както са приели инстанционните съдилища. Цитираният протокол представлява бланка, върху която се извършват отбелязвания относно извършените проби и съобщени от изследваното лице обстоятелства за употребени алкохол, лекарства или упойващи вещества. В раздела за упойващи вещества подсъдимият е заявил, че употребил канабис „2 дръпки”. Това негово изявление не е било проверено с вземането на съответна проба и последващото й изследване. Материализираното в протокола за медицинско изследване заявление на подсъдимия, след като не е проверено по надлежния ред, не представлява достатъчно доказателство за употребата на упойващо вещество при управлението на МПС, поради което няма как да бъде отчитано в негова вреда като отегчаващо отговорността обстоятелство. Тъй като именно наличието на това отегчаващо отговорността обстоятелство е послужило за налагането на наказание над минималния размер, то липсата му обуславя намаляването на наказанието в рамките на минималния предвиден за престъплението размер. В тази част жалбата се явява основателна. По делото липсват изключително или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обусловят определянето на наказание под законоустановения минимум по реда на чл.55, ал.1, т.1 от НК, за каквото се настоява в жалбата. Не са налице основания и за намаляване на кумулативно наложеното наказание лишаване от право да се управлява МПС. Размерът на това наказание е съответен на допуснатите нарушения на правилата за движение и на целите на наказанието по чл.36 от НК. Независимо от частичната основателност на жалбата на подсъдимия за намаляване на наказанието, последният дължи заплащането на разноски на частните обвинители. Това е така, тъй като разпоредбата на чл.189, ал.3 и ал.4 от НПК предвижда освобождаване на подсъдимия от заплащането на разноски изцяло или частично, ако е изцяло или частично оправдан по някои от обвиненията, каквато хипотеза в случая не е налице. Предвид изложеното и на основание чл.354, ал.2, т.1 и чл.354, ал.1, т.1 от НПК, ВКС, І НО Р Е Ш И: ИЗМЕНЯ решение № 163 от 24.06.2016г., постановено по внохд № 104/16г. по описа на Пловдивски апелативен съд, като намалява наложеното на подсъдимия Н. Д. Б. наказание „лишаване от свобода” на две години. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. ОСЪЖДА Н. Д. Б. с ЕГН [ЕГН] да заплати в полза на М. Г. Ш., П. Ш. Ж. и М. Ш. И. направените разноски пред настоящата инстанция в размер на 1400лв. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: