Р Е Ш Е Н И Е № 8 гр.София, 09 януари 2025 год. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ТРЕТО НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на дванадесети декември две хиляди двадесет и четвърта година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЖУРКОВСКИ ВЛАДИМИР АСТАРДЖИЕВ при участието на секретаря И. ПЕТКОВА и прокурора С. МИЛЕВА, разгледа докладваното от съдия АСТАРДЖИЕВ н.д. №707 по описа за 2024 год., за да се произнесе, взе предвид: Производството е по реда на чл.346, т.1 от НПК. Образувано е по жалби на подсъдимия П. С. П. чрез упълномощените защитници адв.Д. М. и адв.С. И. срещу Решение № 153 от 14.05.2024г. по ВНОХД № 331/2024г. по описа на Апелативен съд-София, НО, 11 състав, с което е потвърдена присъда № 2 от 16.01.2024г. по НОХД № 650/2023г. по описа на Окръжен съд-Враца. С присъда № 2 от 16.01.2024г. по НОХД № 650/2023г. Окръжен съд-Враца е признал подсъдимия П. С. П. за виновен в това, че на 07.05.2022г. около 01.05 часа в [населено място], [улица]в посока от изхода за [населено място] към [населено място], при управление на ползваното от него моторно превозно средство - лек автомобил /марка/ с /рег. номер/, в нарушение на правилата за движение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, е допуснал пътнотранспортно произшествие, в резултат на което по непредпазливост е причинил смъртта на едно лице - Х. Г. Б., настъпила в 05,45 часа на същата дата, и средна телесна повреда на едно лице - Н. Г. Б., изразяваща се в открити многофрагментни счупвания на десните пищялни кости, довели до трайно затруднение движенията на долен десен крайник, и деянието е извършено в пияно състояние (с концентрация на алкохол в кръвта 1,51‰), поради което и на основание чл.343, ал.4 вр. ал.3, б.„б“, пр.1, вр. ал.1, б.„в“ НК вр. чл.342, ал.1 НК и чл.58а, ал.1 НК вр. чл.54 НК го е осъдил на четири години „лишаване от свобода“ при първоначален „общ“ режим на основание чл.57, ал.1, т.3 ЗИНЗС. На основание чл.343г НК вр. чл.37, ал.1, т.7 НК съдът е лишил подсъдимия П. С. П. от право да управлява моторни превозни средства за срок от четири години, считано от влизане на присъдата в законна сила. Съдът се е разпоредил с веществените доказателства и е възложил върху подсъдимия П. С. П. направени разноски на досъдебното производство и от частния обвинител. По въззивна жалба на частния обвинител Н. Г. Б. (лично и като законен представител на частния обвинител Г. Х. Г.) и по въззивни жалби на подсъдимия П. С. П. чрез упълномощените му защитници адв.Д. М. и адв.С. И. е образувано ВНОХД № 331/2024г. по описа на Апелативен съд-София, НО, 11 състав, по което е постановено обжалваното в касационното производство Решение № 153 от 14.05.2024г., с което първоинстанционната присъда е потвърдена изцяло. В касационните жалби на подсъдимия П. С. П. се излагат доводи за наличието на касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.3 НПК. Иска се прилагането на чл.55 НК и намаляване на размера на наложеното наказание „лишаване от свобода“, като се изтъкват поредица смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства. Алтернативно се прави искане за определяне на наказанието „лишаване от свобода“ към минималния размер, предвиден в закона с прилагане на редукцията по чл.58а, ал.1 НК. В заключение се излагат и доводи за прилагане на института на условното осъждане и се моли за снизходително третиране на подсъдимия П. поради посочените в жалбите смекчаващи обстоятелства. В съдебно заседание пред настоящия състав упълномощеният защитник на подсъдимия - адв.Е. Б. поддържа подадените касационни жалби и иска тяхното уважаване. Оспорва доводите на инстанционните съдилища относно справедливостта и целесъобразността на наложеното наказание „лишаване от свобода“, като претендира неговото намаляване и прилагане на института на условното осъждане. Изтъква наличието на многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия П. обстоятелства и сочи, че в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл.58а, ал.4 НК вр. чл.55, ал.1, т.1 НК. Защитата се позовава на съпричиняване на престъпния резултат от пострадалите и излага аргументи против приетите отегчаващи обстоятелства, обсъждани от състава на АС-София. Подсъдимият П. С. П., редовно уведомен, не се явява пред настоящия съдебен състав. Прокурорът изразява становище за неоснователност на жалбите на подсъдимия, като коментира наличието на редица отегчаващи обстоятелства, за да счете, че наложеното наказание е справедливо и липсват предпоставките за прилагане на чл.55 НК. Мотивира и необходимост от ефективно изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от свобода“. В заключение пледира за оставяне в сила решението на Апелативен съд-София. Частният обвинител Н. Г. Б. иска решението на Апелативен съд-София да бъде оставено в сила. Частният обвинител П. Х. В. иска решението на Апелативен съд-София да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбите на подсъдимия П., както и тезите, изложени от страните в съдебно заседание‚ намери следното: Жалбите на подсъдимия П. С. П. срещу решението на АС-София са допустими, но неоснователни. Първоинстанционното производство е протекло при условията на съкратено съдебно следствие по реда на чл.371, т.2 НПК. Подсъдимият П. С. П. е признал изцяло фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, и е дал своето информирано съгласие да не се събират доказателства за тези факти. При своето признание подсъдимият е бил подпомаган от трима надлежно упълномощени защитници, като са му били разяснени последиците от направеното признание. Съдът е събрал и доказателства за социалното и семейното положение на подсъдимия П., които е съобразил при определяне на наказанието в съответствие с изискванията на т.8, ал.1 от ТР №1/06.04.2009г. по т.д. №1/2008г. на ОСНК на ВКС. При определяне на наказанието първата инстанция е приложила нормата на чл.58а, ал.1 НК вр. чл.54 НК, като е индивидуализирала наказанието „лишаване от свобода“ в размер на шест години - под средния размер, предвиден в действащата към момента на деянието редакция на чл.343, ал.4 вр. ал.3, б.„б“ НК, и го е намалила в съответствие с изискванията на чл.58а, ал.1 НК с една трета - на четири години „лишаване от свобода“. При постановяването на своето решение въззивният съд е направил самостоятелна преценка на обстоятелствата, свързани с индивидуализация на наказанието за подсъдимия П. С. П. и е изложил подробно и мотивирано становище за липсата на предпоставките на чл.55 НК. В жалбите срещу решението на Апелативен съд-София се излагат аргументи за наличие на основанията по чл.348, ал.1, т.1 и т.3 НК, свързани с начина на определяне на наложеното наказание „лишаване от свобода“ за подсъдимия П., както и с начина на изтърпяване на това наказание. Настоящият състав на ВКС не намира основания да счете, че има нарушение на материалния закон при прилагането на разпоредбата на чл.58а НК, както и че определеното на подсъдимия П. С. П. наказание е явно несправедливо по своя размер и начин на изтърпяване. Неоснователни са доводите за наличие на многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства. Изтъкнатите доводи от личен и социален характер – чисто съдебно минало, добри характеристични данни, трудова ангажираност и полаганата грижа за двете деца на подсъдимия в никакъв случай не се отличават с многобройност или изключителност, за да позволят прилагането на разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 НК и определяне на наказание „лишаване от свобода“ под минималния размер от три години. Наред с тези обстоятелства са налице и отегчаващи обстоятелства, които завишават степента на обществена опасност на конкретното деяние и на личността на подсъдимия П. – значителното превишение на допустимата скорост от 50 км/ч – повече от два пъти до 119 км/ч, трикратното превишение на алкохолното съдържание в кръвта на подсъдимия над това, което обуславя наличието на квалифициращия признак „пияно състояние“ в чл.343, ал.3 НК, многобройните предходни наказания по ЗДвП с наказателни постановления и фишове, които не са изиграли своята възпираща и превантивна роля. Действително част от тези наказания са отдалечени във времето от момента на престъпното деяние, което правилно е отчетено от въззивния съд в полза на подсъдимия П., но това не води до намаляване на неговата опасност като недисциплиниран водач на моторни превозни средства. Във времето подсъдимият П. е бил наказван няколко пъти с лишаване от право да управлява моторни превозни средства, а последното му наказание с влязло в сила наказателно постановление е по-малко от година преди причиняването на смъртта на Х. Г. Б. и средната телесна повреда на Н. Г. Б.. Съдилищата правилно са отчели при определяне на наказанието и обстоятелството, че става дума за по-тежката форма на непредпазлива вина – съзнавана непредпазливост (самонадеяност), като са съобразили трайната практика на съдилищата в тази насока, утвърдена еднозначно в мотивите към т.5 на ТР № 2/22.12.2016г. по т.д. №2/2016г. на ОСНК на ВКС Подсъдимият с безразличие е пренебрегнал молбите на пътниците в автомобила да намали скоростта, като е поставил в опасност здравето и живота не само на двамата пострадали, но и на малолетния трети пътник в автомобила. Отегчаващо обстоятелство представлява и наличието на повече от един пострадал, доколкото наказанието по чл.343, ал.3, б.„б“ НК е предвидено в случай на причиняване на смърт на едно лице, а разпоредбата на чл.343, ал.4 НК препраща към това наказание и при случаите на причиняване на увреждане на повече от едно лице. Неоснователни са изтъкнатите в жалбите доводи за отчитане на допълнителни смекчаващи обстоятелства, част от които се поддържат и в съдебното заседание на ВКС. Направеното самопризнание, на което се позовава подсъдимият в една от своите жалби, е сторено за нуждите на процедурата по чл.371, т.2 НПК и не е изразено още във времето на досъдебното производство, когато подсъдимият П. не е дал обяснения по повдигнатото му обвинение и по никакъв начин не е съдействал за изясняване на фактите по делото. Доколкото признанието по чл.371, т.2 НПК не е проявя на цялостно процесуално поведение, спомогнало за разкриване на деянието, то не може до бъде отчетено като смекчаващо обстоятелство – т.7 от ТР №1/06.04.2009г. по т.д. №1/2008г. на ОСНК на ВКС. Не е налице и съпричиняване на престъпния резултат от страна на починалия Х. Г. Б. и пострадалата Н. Г. Б. чрез качване в автомобила, управляван от подсъдимия П., за когото двамата са знаели, че е употребил алкохол в значителни количества. „Пияното състояние“ на подсъдимия е квалифициращ признак на престъплението по смисъла на чл.343, ал.3 НК, но в конкретния случай не се намира в причинна връзка с катастрофата и вредните последици от нея. Съгласно фактическата обстановка, приета по делото в съответствие със заключението на изготвената на досъдебното производство автотехническа експертиза, причина за катастрофата е движението с неразрешената скорост от 119 км/ч в района на произшествието, довела до загуба на контрол от водача и загуба на напречна устойчивост на автомобила, като тази скорост значително надвишава критичната скорост от 64 км/ч за навлизане в левия завой без странично приплъзване и загуба на устойчивост. Липсата на причинна връзка между пияното състояние на дееца и настъпилия престъпен резултат изключва и възможността да се търси причинна връзка и между поведението на двамата пострадали с този резултат като следствие от тяхното качване в автомобила, който е управляван от подсъдимия П. (срв. и Решение № 724/24.03.2004г. на ВКС по н. д. № 585/2003г. на I н. о., Решение № 52/04.06.2020г. на ВКС по н. д. № 161/2020г. на ІІI н. о., Решение № 194/29.05.2023 г. на ВКС по н. д. № 61/2023 г., I н. о. и др.). Знанието на пострадалите за пияното състояние на водача може да има значение относно размера на евентуално претендирани неимуществени вреди в отделно гражданско производство, но не и относно определянето на наказателната отговорност и нейния размер (срв. Решение № 156/08.03.2004 г. на ВКС по н. д. № 13/2024г., I н. о.). В жалбите на подсъдимия и пред съда се изтъква като обстоятелство, което следва да смекчи неговата отговорност и това, че починалият Х. Г. Б. бил без поставен предпазен колан, което могло да предотврати настъпването на неговата смърт. Такъв факт липсва в обстоятелствената част на обвинителния акт и по делото не е изследвано дали поставянето или не на предпазен колан от починалия би могло да предотврати настъпването на смъртта. Веднага трябва да се посочи, че при избрания от подсъдимия процесуален ред на признаване на фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, той сам се е лишил от възможност да се позовава на факти, които касаят причините за настъпване на смъртта на починалия Б. и които не са включени в обстоятелствената част на обвинителния акт, доколкото това би било в нарушение на забраната, въведена с т.8, ал.1 от ТР №1/06.04.2009г. по т.д. №1/2008г. на ОСНК на ВКС. В самия обвинителен акт е посочено „обстоятелството, че пострадалите от престъплението нямат никакъв принос към настъпване на вредоносния резултат“ (стр.9 от обвинителния акт). Независимо от това въззивният съд е изложил подробни аргументи за липсата на причинна връзка между евентуалното непоставяне на колана от Б. и неговата смърт, които могат да бъдат споделени, доколкото силата на удара и причината за смъртта на починалия, установени от съдебномедицинската експертиза на труп – острата кръвозагуба и травматичния шок от тежките увреждания на долните крайници – ампутация на пръстите, стъпалото и долната половина на подбедрицата на левия крак и размачкването на стъпалото и подбедрицата на десния крак, довели до разкъсване на магистрални артерии и вени, не зависят от поставянето или не на предпазен колан. Не може да бъде възприет и доводът, че младата възраст на подсъдимия П. следвало да бъде отчитана като смекчаващо обстоятелство. Към момента на престъплението подсъдимият е бил на 34 години и е бил достигнал достатъчна степен на физическа и психическа зрялост и е имал натрупан достатъчно житейски опит, вкл. негативен (24 бр. наказателни постановления и 9 бр. електронни фиша за 14 години), за да осъзнае недопустимостта и изключително високата обществена опасност на предприетото него поведение – шофиране с висока скорост нощно време в населено място след употреба на значително количество алкохол и неотзивчивостта към молбите на пътуващите в автомобила да намали скоростта на движение. Определеното окончателно за подсъдимия П. С. П. наказание от четири години „лишаване от свобода“ и четири години „лишаване от право да управлява моторни превозни средства“ съответства на целите по чл.36 НК и на посочените смекчаващи и отегчаващи обстоятелства и в своята съвкупност ще доведе до реализиране целите на генералната и на специалната превенция. На обществеността за пореден път ще бъде посочена принципната недопустимост и опасност да се нарушават законовите разпоредби, регулиращи високорисковата дейност при управление на автомобил, а подсъдимият П. ще бъде лишен за сравнително дълъг период от време от възможност да проявява своята недисциплинираност като водач на превозни средства и ще има време да осъзнае стореното и да осъществи промяна на своята личност чрез изолиране от обществото в контролирана затворническа среда. Определения размер на наказанието „лишаване от свобода“ сам по себе си е пречка за прилагане на института на условното осъждане и определеният режим съответства на изискванията на чл.57, ал.1, т.3 ЗИНЗС. Липсва и другата материална предпоставка за прилагането на чл.66, ал.1 НК – поправянето на подсъдимия П. налага той да изтърпи наложеното му наказание „лишаване от свобода“ ефективно, като по този начин спрямо него би могъл да се постигне в максимална степен поправителен ефект. Поради тези съображения настоящия касационен състав не приема, че са налице предпоставките по чл.348, ал.1, т.1 и т.3 НПК за отмяна или изменение на атакувания съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Водим от всичко изложено и на основание чл.354‚ ал.1, т.1 от НПК‚ Върховен касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА Решение №153 от 14.05.2024г. по ВНОХД №331/2024г. по описа на Апелативен съд-София, НО, 11 състав. Решението не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.