6 Р Е Ш Е Н И Е № 559 гр.София, 22 декември 2010 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на трети декември през две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА АНАДОЛСКА БЛАГА ИВАНОВА при секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Искра Чобанова изслуша докладваното от съдия И. касационно дело № 611 по описа за 2010 г Производството е образувано по жалба на подсъдимия К. Д. М., чрез защитата му, както и по жалба на частните обвинители С. С. С. и Т. И. С., чрез повереника им, срещу решение на С. апелативен съд № 189 от 15.07.2010 г, по ВНОХД № 847/09, с което е изменена присъда № 21 от 8.05.2008 г на С. окръжен съд, по НОХД № 71/06, като подсъдимият е оправдан по чл. 20, изр. 2, пр. 6 и изр. 3 ЗДП, увеличен е размерът на наказанието „лишаване от свобода” на две години и четири месеца, увеличен е изпитателният срок по чл. 66 НК на четири години, увеличен е размерът на наказанието по чл. 343 г НК на две години, а присъдата е потвърдена в останалата й част. С първоинстанционната присъда, подсъдимият е признат за виновен в това, че на 24.06.2000 г, по пътя от[населено място], Софийска област, посока главен път София - Б., в пияно състояние, при управление на моторно превозно средство, е нарушил правилата за движение по чл. 15, ал. 1, пр. 1 и чл. 20 ЗДП, и по непредпазливост е причинил смъртта на И. Т. С., с оглед на което и на основание чл. 343, ал. 2, пр. 1, б. „б”, пр. 1 вр. ал. 1, б.”б” вр. чл. 342, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, е осъден на една година „лишаване от свобода”, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от три години, както и на „лишаване от право да управлява МПС”, за срок от една година, със зачитане на времето,през което деецът е бил лишен от това право по административен ред. С жалбата на подсъдимия се релевират всички касационни основания. Излагат се следните съображения: Изслушаната във въззивното производство Тройна А. не е дала надежден отговор на поставените въпроси и не следва да бъде ползвана при формиране на вътрешното убеждение по релевантните факти. Интересуващите делото въпроси са решени правилно[населено място] А., приета в хода на първоинстанционното производство, съгласно която произшествието се дължи на причина, извън волята на подсъдимия / спадане налягането на задна лява гума, предизвикало отклонение на автомобила наляво, последвано от напускане на пътното платно, преди водачът да успее да реагира /. Не е обсъдено по какъв начин пострадалият се е озовал извън автомобила, получавайки телесните увреждания, причинили смъртта му. Неправилно е становището на С., че подсъдимият е допуснал нарушение на правилата за движение, което да е в причинна връзка с престъпните последици. Налице е случайно деяние, за което не се носи наказателна отговорност. Не е отчетено съпричиняването, произтичащо от обстоятелството, че пострадалият не е ползвал предпазен колан. Наложеното наказание не отговаря на степента на обществена опасност на деянието и дееца и се явява явно несправедливо. Не е взето предвид като смекчаващо обстоятелство, че подсъдимият е положил усилия да окаже помощ на пострадалия. С жалбата се правят алтернативни искания: да бъде отменено решението и делото да бъде върнато за ново разглеждане, подсъдимият да бъде оправдан, или да бъдат намалени наложените му наказания. С жалбата на частните обвинители се релевира основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Наложеното наказание е занижено, независимо че е увеличено от въззивната инстанция. То неправилно е определено, при условията на чл. 55 НК, макар да са налице основанията на чл. 54 НК. С жалбата се иска да бъде влошено положението на подсъдимия чрез отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция. Претендират се и направените от частните обвинители разноски. В съдебно заседание на настоящата инстанция повереникът на частните обвинители пледира за уважаване на подадената от неговите доверители жалба и за отхвърляне на другата жалба. Частните обвинители не участват лично в касационното производство. Защитата счита за основателна жалбата на подсъдимия, а жалбата на частните обвинители, за неоснователна. Подсъдимият не участва лично в настоящето производство. Представителят на ВКП намира двете жалби за неоснователни. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Настоящето производство е второ по ред касационно такова. С решение № 531 от 21.12.2009 г, по к. д. № 498/09, касационният съд е отменил решение № 152 от 19.06.2009 г на С. апелативен съд, по ВНОХД № 187/09, и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция, поради допуснато съществено процесуално нарушение. То е отстранено при новото разглеждане на делото, приключило с решението, предмет на настоящата касационна проверка. ВКС намери, че релевираното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК не е налице. Въззивният съд е формирал вътрешното си убеждение по релевантните факти, спазвайки изискванията на чл. 14 НПК и правилата на формалната логика. Посочени са подробни и убедителни съображения защо е кредитирано заключението на Тройната А., изслушана в хода на въззивното производство. Тази експертиза е дала обстоен отговор на поставените въпроси, като вещите лица са съобразили достиженията на науката и техниката в съответната област / използван е методът на компютърната симулация, чиито резултати са обективни и надеждни /. Въззивният съд не е имал основание да се усъмни в правилността на това заключение, поради което, ползвайки го, не е опорочил вътрешното си убеждение. Тройната А. е посочила, че при движение на автомобил със спукана задна гума се получава ефект на „презавиване”, изразяващ се в ротация на превозното средство по посока на часовниковата стрелка, което означава, че, ако загубата на контрол над управлението се дължи на движение със спукана задна гума, автомобилът би продължил движението си надясно. По делото обаче е установено, че развоят на инцидента е различен, а именно: автомобилът се е отклонил наляво, напуснал е пътното платно и е паднал в крайпътното дере. Видно от протокола за оглед, липсват следи по пътното платно от плъзгане на джантата, а такъв би бил ефектът от движение на автомобила със спукана задна гума. При цялостната преценка на събраните доказателства липсва основание да се приеме, че инцидентът се дължи на техническа причина / спукване на задна лява гума /, а не на субективните действия на водача, обусловили невъзможността му да завие надясно. Правилно е отхвърлена Петорната А., според която водачът не е могъл да овладее автомобила, който е станал неуправляем поради спукване на задна лява гума. Този извод е изолиран и не може да бъде споделен, още повече, като се има предвид, че в изслушаната КМАТЕ също е прието, че отклонението на автомобила наляво се дължи на субективните действия на водача. На следващо място, С. е изложил детайлна фактическа обстановка и подробни правни изводи, като е даден отговор на въпроса как пострадалият е получил травмите, довели до леталния изход. От фактическа страна не е прието, че пострадалият е пътувал без предпазен колан, поради което в настоящето производство е недопустимо да бъде обсъждано налице ли е съпричиняване / ВКС не разполага с процесуална възможност да приема нови фактически положения /. Липсва нарушение и по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Релевантните факти сочат на транспортно престъпление, тоест, материалният закон е приложен правилно. Законосъобразни са изводите относно наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между нарушенията на правилата за движение и престъпните последици. В. е изводът, че липсва „случайно деяние” по чл. 15 НК. Не може да бъде уважено искането за оправдаване на подсъдимия, при условията на чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, тъй като това би било възможно само при осъждане за несъставомерно деяние, а настоящият случай не е такъв. Не е налице нарушение и по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Въззивният съд е споделил изводите на първата инстанция относно преценката на съществуващите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, включително и това, че подсъдимият е положил усилия за оказване помощ на пострадалия. С. е приел, че хипотезата на чл. 55 НК е налице, но наложените от първата инстанция наказания не биха могли да постигнат целите по чл. 36 НК, поради което, отново при условията на чл. 55 НК, е постановил тяхното увеличаване. Този извод е правилен и се споделя от настоящата инстанция. Следователно, наказанията, определени от С., са съобразени с релевантните за наказателната отговорност обстоятелства и с целите по чл. 36 НК, тоест, се явяват справедливи по смисъла на чл. 348, ал. 5 НПК. ВКС констатира, че е допуснато нарушение на материалния закон, касаещо срока на наказанието по чл. 343 г НК, доколкото този срок е по-кратък от срока на „лишаването от свобода”. Това нарушение обаче не може да бъде поправено, тъй като липсва протест или съответна жалба от частните обвинители. Неоснователно е искането на частното обвинение за влошаване положението на подсъдимия чрез отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. Не може да бъде пренебрегнато обстоятелството, че настоящето производство е продължило десет години и половина, тоест, извън границите на „разумния срок”, което всякога води до смекчаване на наказателната отговорност. Що се отнася до присъждане на разноските, това искане следва да бъде отправено до съответния първоинстанционен съд, за произнасяне, по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК. По изложените съображения, ВКС намери, че жалбите са неоснователни и като такива следва да бъдат оставени без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 189 от 15.07.2010 г на С. апелативен съд, по ВНОХД № 847/09. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: