Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 206   София, 16 септември 2009 год.   В   И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А               Върховният касационен съд, наказателна колегия – първо отделение, в съдебното заседание на тринадесети април две хиляди и девета година и в състав:                                                                  Председател: Иван М.Недев                                                                           Членове: Ивета Анадолска                                                                                           Капка Костова   при секретар Румяна Виденоваа ...……………    и с участието на прокурора Петя Маринова ............... изслуша докладваното от съдията Иван М. Недев ………………………  наказателно дело № 159/2009 год.             Подсъдимият Валентин Николов Торлозов обжалва по касационен ред въззивно решение № 7/2.ІІ.2009г. по внохд № 255/2008г. на Апелативен съд – Бургас с доводи за всички касационни основания и съображения, които повтарят, почти буквално, поддържаното от защитата пред въззивния съд. Искането е да се отмени решението и постанови оправдателна присъда, или след отмяната делото да се върне за ново разглеждане на първата инстанция. Като трета алтернатива се поддържа наказанието да се намали с прилагане на чл.55 НК и условното осъждане по чл.66 НК, а размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди в полза на пострадалия да се намали чувствително. Частният обвинител и граждански ищец Г. Я. И. не изразява отношение по жалбата. Прокурорът от ВКП поддържа, че жалбата е неоснователна, поради което и решението следва да остане в сила. След преценка доводите и становищата на страните и проверка на въззивното решение в пределите по чл.347 НПК ВКС, І-во н.о. в настоящия състав намира: С въззивното решение, предмет на касационната проверка е потвърдена присъда № 91/23. Х.2008г. по нохд № 265/2008г. на ОС-Ямбол, с която подсъдимия В. Н. Т. е признат за виновен и осъден по чл.115 във вр. с чл.18,ал.1 и чл.54 НК на 10(десет) години лишаване от свобода при първоначален строг режим за това, че на 1.І.2008г. в гр. Е., Ямболска област направил опит умишлено да умъртви Г. Я. И. ; осъден е да заплати на пострадалия 30000лв., обезщетение за неимуществени вреди от престъплението, ведно със законните последици. Касационната жалба е неоснователна. При разглеждане на делото и постановяване на решението въззивният съд не е допуснал нарушения, които да се квалифицират като касационни основания по чл.348 НПК. Решението е взето по вътрешно убеждение, основано на закона и обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства, които имат значение за отговорността на подс. В. Н. Т. В съответствие с чл.339,ал.2 НПК са посочени основанията, поради които не са възприети доводите на защитата в подкрепа на жалбата. Изводите на съда съответстват на смисъла на закона и практиката по приложението му. При анализа на доказателствата няма нарушения на правилата на формалната логика и установената връзка между отделните обстоятелства. Несъгласието на защитата с преценката на доказателствата по делото не е аргумент за извод, че са нарушени процесуалните правила, нито пък, че делото е решено без да е разкрита обективната истина. Неоснователно защитата поддържа, че в нарушение на НПК е изследвана кръвта по ножа, оръдие на престъплението, защото иззет като веществено доказателство е самия нож, което действие не се оспорва. Изследването на вещественото доказателство е дало нова информация – за принадлежността на кръвта по острието му. И това не противоречи на процесуалния закон. Няма нарушение на правилата и с отказа да се изиска разпечатка от разговорите по тел.166, след като обстоятелствата, които биха се установили с документа са възприети от съда факти на основание други доказателства. Мотивиран е и отказа на съда за провеждане на исканите от защитата очни ставки. Между впрочем, тази страна е възприела решението на съда, защото не е подновила искането си преди приключване на съдебното следствие пред въззивната инстанция, а напротив – изрично е заявила да се приключи съдебното следствие. При приетите за установени по несъмнен начин факти законът е приложен правилно – подсъдимият Т е осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъплението по чл.115 във вр. с чл.18,ал.1 НК – опит към умишлено убийство на Г. Я. И. И третото касационно основание не е налице. Наложеното на подсъдимия наказание не е явно несправедливо, защото липсва очевидното несъответствие между извършеното от подсъдимия престъпление и наложеното му за това наказание. И в гражданската част няма основания за намаляване на присъдения размер на обезщетението за неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица на извършеното престъпление. Спазен е критерия по чл.52 ЗЗД този размер да се определя по справедливост. Съдът е съобразил характера на увреждането, претърпените болки, страдания и ограничения от гражданския ищец. Ирелевантни във връзка с това са твърденията за влошени отношения между подсъдим и пострадал, след като не се поддържа, а то няма и място за това, последният да е допринесъл за увреждането си. По тези съображения и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК съдът Р Е Ш И:     Оставя в сила въззивно решение № 7/2.ІІ.2009г. по внохд № 255/2008г. на Апелативен съд – Бургас. Решението не подлежи на обжалване.     Председател:   Членове: