Р Е Ш Е Н И Е № 107 гр. София, 27.07.2015 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публичното заседание на двадесет и осми май две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА КОСТАДИНКА НЕДКОВА при участието на секретаря Милена Миланова, като разгледа докладваното от съдия Костадинка Недкова т. дело N 4680 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] поле, срещу решение № 219 / 31.07.2013г. по в.т.д. № 198/2012г. на Апелативен съд – В. Т., в частта, в която след отмяна на решение № 89 / 28.03.2012г. по т.д. № 255/2011г. на Окръжен съд – Русе, са уважени предявените от [фирма] срещу касатора искове по чл.79, ал.1 вр. чл.99, ал.1 ЗЗД вр. чл.327, ал.1 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 28 000 лева- част от стойността на доставен слънчоглед по издадена от [фирма] на 21.03.2011г. фактура, което вземане е прехвърлено от [фирма] на [фирма] с договор за цесия от 09.05.2011г., ведно със законна лихва върху сумата, считано от 06.08.2011г. до окончателното й плащане, както и за заплащане на 531,21 лева – законна лихва върху сумата от 28 000 лева за периода от 31.05.2011г. до 05.08.2011г., ведно с разноски в размер на 7916,05 лева. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа се, че въззивният съд в противоречие с правилото за съвкупна преценка на всички доказателства по делото, не ги е обсъдил, като е основал решението си на недопустими свидетелски показания, дадени от заинтересован от изхода на делото свидетел, подкрепени от некатегорично и противоречиво заключение на вещи лица, което е четвърто по ред в хода на делото и неаргументирано е кредитирано от съда. Сочи се, че това е единственото заключение на вещи лица, взето предвид от съда, без изобщо да са обследвани предходните три почеркови експертизи, което съществено процесуално нарушение е довело до необоснованост на решението. Самото заключение, което е кредитирано от съда не дава категоричен отговор на въпроса, дали подписите в тристранната спогодба от 16.12.2010г. и протокола за прихващане от 23.03.2011г. са положени от Д. Я. за [фирма] и цедента, [фирма]. Самата експертиза съдържа противоречия, които са цитирани, но не са коментирани от съда. Вещите лица не могат да обяснят причините, на които се дължат различията в подписите, но според тях е възможно различията да се дължат на съзнателно преправяне на подписа. Не са взети предвид останалите заключения на почерковите експертизи, две от които са категорични, че подписите в оспорените документи са положени от Д. Я.. Неправилно и незаконосъобразно въззивният съд е обосновал решаващия за делото извод и със свидетелските показания на самия Д. Я., които са недопустими по чл.164, ал.1, т.3 ГПК и са дадени от заинтересовано лице, тъй като представляваните от него дружества, от една страна, няма да дължат на ответника по иска - настоящ касатор, вземането по спогодбата, а от друга страна, цедентът, представляван от същото лице, ще е изправна страна по договора за цесия, от който черпи права ищецът. Показанията са и противоречиви, тъй като при предявяването на част от документите на свидетеля, той не може да определи дали положените подписи са от него, но в същото време е сигурен, че не е положил подписи върху двата оспорени документа, което не е коментирано от въззивния съд. Не е отчетено и че самият ищец е поддържал наличие на противоречие в твърденията на Д. Я. на база на подписана от него декларация, в която едновременно се твърди, че не е подписал документите и че те нямат достоверна дата. В решението не е взето предвид, че свидетелските показания са в пълно противоречие, както с две от заключенията на почерковите експертизи, които са категорични, че изследваните документи са подписани от свидетеля, така и с показанията на незаинтересования от изхода на спора свидетел, И. Б., който изрично заявява, че подписите в двата документа са положени пред него от Я.. В първата графологична експертиза, приета от първоинстанционния съд, категоричното заключение за истинността на документите е направено въз основа на образци, които не са снети в съдебно заседание от Д. Я., и дават стабилна основа за анализ, тъй като лицето не е имало възможност да ги преправи, като в последващата експертиза е изказано именно становището, че откритите от вещите лица несъответствия може да се дължат на съзнателно преправяне на подписа или притеснение за даване на образците. Обстоятелството, че са използвани като сравнителен материал фотокопия е без значение за спора, тъй като при анализа се изследват и съпоставят елементите, щрихите на подписите, като вкл. част от този материал са и документи, представени от самия ищец с исковата молба. В първата тройна експертиза също е отчетено различието със сравнителните образци, дадени от Я. пред съда, като се сочи, че е възможно различията в изследваните подписи и сравнителните образци да се дължи на съзнателно преправяне на подписа, но между т.нар. свободни образци и изследваните подписи няма несъответствия. Свидетелските показания на И. Б., който не е заинтересован от изхода на делото, изобщо не са обследвани от съда, като единствените изложени аргументи в тази насока са, че житейски е недостоверно при подписване на спогодбата и протокола за прихващане в кабинета на свидетеля да не присъства представител на [фирма], въпреки честата практика на подписване на договори, първо от единия, а след това от останалите участници в него. Въпреки, че заключението на счетоводната експертиза е прието за правилно, то не е обсъдено от въззивния съд съвкупно с другите доказателства по делото, като не е отчетено редовното водене на счетоводството от дружеството – ответник по исковете и осчетоводяването от него на прихващането в размер на 28 000 лева. Незаконосъобразно въззивният съд е приел, че с оглед узнаването от цедента, [фирма], за спогодбата и протокола за прихващане въз основа на нотариалната покана от 02.06.2011г. и непротивопоставянето на неговия законен представител, разпоредбата на чл.310 ТЗ е неприложима в настоящия случай, без да са изложени мотиви в тази насока. Съдът не е обсъдил екземпляра от нотариалната покана, представен с отговора на исковата молба, на който е положен печат за връчване на 07.06.2011г., като получател по поканата е В. С., пълномощник на цедента, изпратила до касатора съобщението за направената цесия. Освен това вкл. на 20.09.2011г., когато е подписана от Д. Я. декларация с нотариална заверка на подписа, послужила и за сравнителен материал на вещите лица, е налице узнаване за спогодбата и протокола за прихващане и липсва противопоставяне на извършените действия от името на дружествата. С оглед изложеното, касаторът иска отмяна на обжалваното решение, отхвърляне на исковете и присъждане на разноските по делото, вкл. и за заплатено адвокатско възнаграждение. Ответникът по жалбата, [фирма], поддържа, че жалбата е неоснователна и моли решението да бъде оставено в сила като правилно. Според него, въпреки, че въззивният съд е обсъдил по-подробно заключението, което е кредитирал, а именно втората тройна графологична експертиза, останалите заключения също не са игнорирани, тъй като са подробно възпроизведени в решението. По отношение на първата единична експертиза въззивният съд действително не излага подробни съображения в решението си, но това е следствие на факта, че в първото по делото заседание въззивният съд обяви това заключение за недопустимо, тъй като е извършено въз основа единствено на копиран сравнителен материал, част от който с неясен произход, и именно заради това въззивната инстанция възлага повторно извършване на експертизата от същото вещо лице. От тази гледна точка, след като по делото са дадени две заключения по един и същи въпрос от едно и също вещо лице, то второто заключение е това, което трябва да се счита за окончателно и обвързващо за вещото лице и респ. то следва да бъде обект на разглеждане от съда, тъй като в него вещото лице е отразило своето пълно и окончателно становище. Ето защо, се поддържа, че въззивната инстанция не е допуснала процесуално нарушение, като не е коментирала в детайли първото заключение на вещото лице М., а се е съсредоточила върху неговото второ заключение, което съвпада с изводите на втората тройна експертиза, поради което е взето предвид от въззивния съд. Заключението на първата тройна почеркова експертиза не е кредитирано от въззивния съд, тъй като то се опровергава не само от заключението на другата тройна експертиза, но и от второто заключение на вещото лице М. и не кореспондира с останалите доказателства по делото. Между предмета на двете тройни експертизи има разлика, тъй като на втората тройна експертиза е поставена допълнителна задача да изследва установените несъответствия между подписите, която води и до съществената разлика на крайните изводи между двете експертизи, тъй като първата тройна експертиза е концентрирана изцяло върху търсенето на съвпадения, за които втората тройна експертиза установява, че са по-малко от различията. Другите експертизи, които не изследват наличието на несъответствия, не са изчерпателни и точни. Съдът не е изложил подробни аргументи, защо не кредитира първата тройна експертиза, но те стават ясни, дори по аргумент за противното, доколкото са изложени ясно мотиви, защо се кредитира именно заключението на втората тройна експертиза, като косвено от тези мотиви става ясно, защо не се кредитира заключението на първата тройна експертиза. Освен това, именно ответникът носи тежестта на доказване на автентичността на двата оспорени документа, поради което липсата на категорично доказване на истинността на документите, установено от втората тройна експертиза, е от значение за спора. В конкретния случай разпоредбата на чл.301 ТЗ не може да намери приложение, тъй като независимо, че въззивната инстанция се е произнесла по този въпрос, той не е включен в предмета на делото в първата инстанция. Ако ответникът беше направил своевременно възражение по чл.301 ТЗ, то ищецът би могъл да ангажира доказателства за своевременно противопоставяне от страна на третото лице на тези действия по см. на чл.301 ТЗ. Ответникът по исковете е поддържал, че действията са извършени от лице, имащо представителна власт. Не са налице и предпоставките за приложението на чл.310 ТЗ. Не се твърди и не се доказва касаторът да е уведомил третата страна по спогодбата – [фирма] за нея, поради което спогодбата, с оглед тристранния й характер, не може да породи обвързващо действие, дори и по реда на чл.301 ТЗ. [фирма] не може да бъде обвързано от спогодбата по реда на чл.310 ТЗ, тъй като към момента, към който касаторът твърди, че цедентът е узнал за нея, дружеството вече не е било титуляр на вземането срещу касатора, цедирано на ищеца, и няма материалноправна легитимация да се разпорежда с него, вкл. чрез потвърждаване или оспорване на действия, извършени без представителна власт. Това дружество е предприело още преди това действия, които незвусмислено изключват всякаква възможност за мълчаливо приемане на извършени от негово име действия без представителна власт, изразяващи се в разпореждане с вземането му към касатора. С уведомлението за цесията до касатора, цедентът също е заявил еднозначно, че счита вземането за съществуващо, което изключва съгласието му с твърдения за неговото погасяване чрез прихващане, вкл. по реда на чл.301 ТЗ, който не предвижда конкретна форма и момент на противопоставянето. Поддържа се, че дори спогодбата и протокола за прихващане да са подписани от Д. Я., твърденията за тяхното погасително действие са неоснователни, тъй като касаторът няма насрещно, еднородно ликвидно вземане към цедента, за се извърши прихващането. [фирма] не е встъпило или заместило в дълг [фирма] по силата на тристранната спогодба. В нея се съдържат само права на [фирма], но не се пораждат задължения за него, вкл. задължение за заплащане на обезщетение за невъзможност да се възстанови данъчен кредит в размер на 28 000 лева на [фирма], като в полза на цедента само се прехвърля вземане на касатора към третото лице. Не е уговорено, че дружеството – касатор придобива вземане към дружеството – цедент за 28 000 лева, за да може да се извърши прихващане на вземания между двамата търговци. Спогодбата е нищожна, поради липсата на предмет. Уговорената цесия е за продажба на вземане, но тя е недействителна, поради липсата на уговорена цена. В спогодбата се говори за продажба на вземане в определен размер – 28 000 лева, но не става ясно срещу каква продажна цена се продава това вземане. Ищецът претендира заплащане на разноските за производството пред ВКС по представен списък по чл.80 ГПК в размер общо на 2160 лева – заплатено адвокатско възнаграждение. С определение по чл.288 ГПК по настоящото дело е допуснато, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, касационно обжалване по въпросите: /1/ процесуалноправен - за приложението на чл.202 ГПК при наличие на няколко противоположни по смисъл заключения по едни и същи въпроси, дължи ли съдът излагане на аргументи защо възприема едно от тях и следва ли да обсъди останалите заключения; /2/ материалноправен - относно приложението на чл.301 ТЗ. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, с оглед правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното: За да потвърди уважаването на исковете, въззивният съд е приел, че в полза на ищеца, [фирма], въз основа на сключен с [фирма] на 09.05.2011г. с нотариална заверка на подписите договор за цесия, е прехвърлено вземане на цедента, [фирма], към ответника по исковете, [фирма], за сумата от 28 291,84 лева – незаплатена част от продажната цена по договор за продажба на слънчоглед, доставен от цедента на длъжника с фактура от 21.03.2011г. Цесията е сключена в изпълнение на задължение на цедента към цесионера за заплащане на продажна цена по сключен от тях на 20.01.2011г. договор с нотариална заверка на подписите за продажба на 25 броя преносими компютри на обща стойност 29 250 лева и 750 лева – разноски по сделката, като длъжникът е уведомен от цедента за цесията с връчена му на 30.05.2011г. нотариална покана. Решаващият състав е приел за неоснователно възражението на ответника по исковете, че към момента на сключване на посочения в исковата молба договор за цесия вземането, предмет на този договор /за цена по договор за продажба на слънчоглед/, вече е било погасено чрез извършено прихващане на насрещни вземания между цедента и длъжника. Възражението се основава на два договора – тристранна спогодба от 16.12.2010г. между дружествата – длъжник, дружеството - цедент и третото лице - [фирма] и договор за прихващане между дружествата длъжник и цедент с протокол за прихващане от 23.03.2011г. Съгласно съдържанието на тристранното споразумение от 16.12.2010г., препис от което е нотариално заверен на 06.02.2011г., през месец юли 2010г. третото за спора дружество, [фирма], е доставило на ответника по исковете - настоящ касатор, рапица на стойност 165 713,16 лева с ДДС /издадени 6 бр. фактури/, чиято цена е изцяло заплатена с вкл. ДДС в размер на 27 618,86 лева, като предвид дерегистрацията по ЗДДС на продавача на 05.03.2010г.- преди сключване на договора за продажба, същият се задължава да заплати на касатора, [фирма], обезщетение в размер на 28 000 лева за причинени вреди от невъзстановяване на данъчен кредит в размер на 27 618,86 лева. Според посочената спогодба, [фирма] продава това свое вземане от 28 000 лева на [фирма], като е договорено в срок от 6 месеца от подписване на споразумението [фирма] да закупи от [фирма] слънчоглед на стойност не по-малка от 28 000 лева и да се извърши прихващане на насрещните задължения. Съгласно протокол за прихващане от 23.03.2011г., препис от който е нотариално заверен на 04.04.2011г., [фирма] и [фирма] прихващат насрещни задължения в размер на 28 000 лева /по тристранната спогодба и по договора за продажба на слънчоглед/. Въззивната инстанция във връзка с откритото производство по чл.193 ГПК по направеното от ищеца оспорване на автентичността на тристранната спогодба и протокола за прихващане относно подписа на Д. А. Я. – управител към този момент, както на [фирма] /цедент/, така и на , [фирма] /трето за спора лице/, е приела, че не се установява при условията на главно и пълно доказване подписите да са положени от управителя им, поради което посочените договори не произвеждат действие. Посочено е, че само по себе осчетоводяването на спогодбата и протокола за прихващане от [фирма] не е основание да се направи друг извод. Въззивният съд, за да приеме, че не е установена автентичността на подписа на Д. А. Я., в качеството му на представител на „Е. К.” и , [фирма], е кредитирал дадените именно от това физическо лице свидетелски показания, а не на другия разпитан свидетел, мотивирайки се, че показанията на Д. Я. се подкрепят от заключението на една от приетите по делото тройни почеркови експертизи, подробно възпроизведена в решението, според което заключение подписите върху оспорените документи вероятно не са положени от управителя им, тъй като се установяват повече различия и по-малко съвпадения на признаците с подписите на лицето в сравнителния материал, като няма достатъчно признаци за съзнателно преправяне на подписа. Решаващият състав се е позовал на това, че при изследване на сравнителните и експерименталните образци от подписа на управителя вещото лице по единичната почеркова експертиза също е достигнал до извод, че не може да се установи по несъмнен начин дали подписите върху спогодбата и протокола за прихващане са изпълнени от Д. Я.. По отношение на първата, приета от въззивната инстанция тройна експертиза, е посочено единствено, че съдът не приема обясненията на вещите лица, дадени в открито съдебно заседание, че съществуващите различия в сравнителните образци от подписа на Д. Я., снети от апелативния съд, се дължат на стремежа на лицето да се опита да измени подписа или на негово притеснение, тъй като втората тройна експертиза не е установила достатъчно признаци за съзнателно преправяне на подписа. Според решаващия състав, разпоредбата на чл.301 ТЗ с оглед узнаването от [фирма] /дружеството - цедент/, неучастващо в производството лице, за спогодбата и протокола за прихващане въз основа на нотариална покана от 02.06.2011г. и непротивопоставянето веднага от негов представител на тези договори, е неприложима в конкретния случай. Счетено е и че нотариалната покана не е връчена на [фирма] /дружеството - цедент/, тъй като нотариусът е удостоверил подписа на физическо лице, чието име не фигурира в съдържанието на поканата. По поставените правни въпроси: Относно преценката на експертното решение по чл.202 ГПК е формирана по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС с решение № 241 от 23.10.2013г. по гр.д. № 3194 / 2013г. на I ГО на ВКС, решение №108 от 16.05.2011г. по гр.д. № 1814/ 2009г. на IV ГО на ВКС, решение № 762 / 20.07.2011г. по гр.д. № 1371 / 2009г. на I ГО на ВКС, решение № 60 / 25.03.2013г. по т.д. № 475 / 2012г. на II ТО на ВКС и др. В тях е прието, че заключението на вещото лице, като всяко доказателствено средство, трябва да бъде обсъдено наред с всички доказателства по делото. Съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, дори и когато страната не е направила възражение срещу него, и следва да прецени доказателствената му сила, съобразно обосноваността му. Независимо дали съдът възприема или не експертното заключение, той следва да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата. Настоящият състав възприема напълно дадените разрешения, в съответствие на които дава следния отговор на релевирания процесуалноправен въпрос: При наличие на няколко противоположни по смисъл заключения по едни и същи въпроси, съдът, на основание чл.202 ГПК, е длъжен да обсъди всички заключения и изложи аргументи, защо възприема или не всяко едно от тях. Относно материалноправния въпрос за приложението на презумпцията на чл.301 ТЗ за мълчаливо съгласие на търговеца със сключената без представителна власт сделка, ако не се е противопоставил веднага след узнаването й, е формирана по реда на чл.290 ГПК многобройна безпротиворечива практика на ВКС, която се споделя от настоящия състав. С решение № 202 / 06.02.2012г. по т.д. № 87/ 2011г. на II ТО на ВКС е прието, че при търговските сделки законодателят е приравнил мълчанието на мнимо представлявания търговец на съгласие, респ.потвърждаване на сделката, при липса на изрично противопоставяне веднага след узнаването на извършените правни действия в хипотезата на мним представител или при превишаване пределите на представителната власт. Законодателят е обвързал незабавното противопоставяне от страна на търговеца на сключена без представителна власт, или при превишаване пределите на представителната власт, сделка, с момента на узнаване на сделката, като не са въведени специални изисквания за способа, по който търговецът узнава за нея: уведомяването на търговеца от страна на ненадлежния пълномощник или от трети лица; отразяване на съответните правни действия и/или последиците от тях в търговските книги на дружеството; вписването в публичен регистър; уведомление чрез средства за комуникация или за масово осведомяване. Ако бъде доказано узнаването на действията без представителна власт, търговецът, който е въвел възражение за недействителност на сделката поради липса на представителна власт, следва да докаже противопоставянето и извършеното му веднага след узнаване на сделката. По съществото на касационната жалба: Във връзка с възражението на ответника по исковете за липса на предмет на договора за цесия, с оглед погасяване на вземането чрез прихващане преди цесията, са представени от него договор за тристранна спогодба от 16.12.2010г. между [фирма], [фирма] и [фирма] и протокол за прихващане от 23.03.2011г. между [фирма] и [фирма]. В спогодбата е посочено, че [фирма] е доставило на касатора [фирма] през месец юли 2010г. рапица, по която купувачът е заплатил цената с вкл. ДДС при дерегистрация по ЗДДС на продавача преди доставката, поради което [фирма] се задължава да заплати на [фирма] обезщетение за претърпени вреди в размер на 28 000 лева във връзка с обстоятелството, че дружеството – купувач няма да може да възстанови данъчен кредит във връзка с доставките. Предвидено е, че касаторът продава и прехвърля на трета страна – [фирма] това свое вземане в размер на 28 000 лева, като тези страни се договарят, че в срок от 6 месеца от подписване на споразумението, [фирма] ще закупи от [фирма] слънчоглед на стойност не по-малка от сумата от 28 000 лева, за да може да бъде извършено прихващане на насрещни вземания. Според представения протокол за прихващане от 23.03.2011г., [фирма] има задължение към [фирма], съгласно тристранна спогодба от 23.11.2010г., сключена между страните по протокола и [фирма] в размер на 28 000 лева, а [фирма] дължи на [фирма] незаплатена цена от 28 000 лева за доставен слънчоглед по фактура от 21.03.2011г., като страните извършват погасяване чрез прихващане на тези насрещни вземания. Не се твърди и не се доказва между [фирма] и [фирма] да е сключена друга спогодба, извън тази от 16.12.2010г., поради което следва да се приеме, че в протокола за прихващане е допусната техническа грешка при изписване на датата на спогодбата, като вместо 16.12.2010г. е посочена датата 23.11.2010г. Аргумент за това е и съвпадането на сумите по спогодбата 16.12.2010г. и протокола за прихващане. Следва да се има предвид, че липсата на друга сключена между посочените страни спогодба е отрицателен факт, поради което ответникът по исковете – настоящ касатор не носи тежестта на доказването му. Във връзка с откритото от съда производство по чл.193 ГПК с оглед направеното от ищеца оспорване на автентичността на подписа на Д. Я., управител към датите на тристранната спогодба от 16.12.2010г. и протокол за прихващане от 23.03.2011г, както на [фирма] /цедент/, така и на , [фирма], са приети в първата инстанция една единична и във въззивното производство три почеркови експертизи /една единична и две тройни/. Въззивният съд е възприел заключението на втората тройна експертиза, че вероятно подписите не са положени от Д. Я., без въобще да обсъди първата единична експертиза, приета от първата инстанция, която е обосновала наличието на автентичност на документите в частта за оспорените подписи. Невярно е твърдението на ответника по касацията, че това се дължи на обявяване на заключението за недопустимо от въззивния съд. Такова процесуално действие не е извършено от апелативния съд, а същият е поставил по искане на ищеца допълнителна задача на вещото лице по единичната почеркова експертиза да отговори на поставения въпрос за автентичността на подписите при използване на експериментални образци от лицето, както и да ползва като сравнителен материал заявлението пред МВР на лицето за издаване на документ за самоличност. Вещото лице в допълнителната единична експертиза е потвърдило направените от него констатации в първото заключение, като с оглед различния сравнителен материал, по който е работило вещото лице при изготвяне на второто заключение, е посочило, че е налице несъпоставимост на подписите, но поради съществуващите различни начини на подписване на лицето, поради което въз основа на този сравнителен материал не може да се установи по несъмнен начин дали подписите в спогодбата и протокола за прихващане са изпълнение от Д. Я.. Въззивната инстанция формално и избирателно се е позовала на този извод в заключението, при пълно игнориране на останалата част от заключението, с което се потвърждава приетото в първото, изготвено от вещото лице, заключение и се сочи, че причината на несъпоставимост между изследваните подписи и конкретния, при това нов сравнителен материал, са различните начини на полагане на подпис от лицето, които факти не са обсъдени. Липсват мотиви на въззивния съд защо същият не възприема и заключението на първата тройна експертиза, в което е обоснован категоричен извод за полагане на подписите от лицето, посочено като техен автор. В решението е взето становище единствено по един от отговорите на вещите лица, дадени в съдебното заседание при приемане на заключението им, а именно за причината за наличието на различие със сравнителните образци, снети от състава на съда, и изследваните подписи, като само по отношение на него има конкретно мотивиране, че съдът не възприема, че различието се дължи на стремеж на лицето да измени подписа си или на негово притеснение, доколкото втората тройна експертиза не е установила достатъчно признаци на съзнателно преправяне на подписа от лицето. С оглед изложеното, настоящият състав приема, че въззивният съд е постановил обжалваното решение в противоречие с дадения отговор на релевирания процесуалноправен въпрос, като е допуснал съществено процесуално нарушение на правилото на чл.202 ГПК, довело до неправилни фактически и правни изводи. Въззивният съд в противовес на практиката на ВКС е мотивирал, че не може да приложи разпоредбата на чл.301 ТЗ, поради фактът, че търговецът [фирма], спрямо който се поддържа, че е извършено действие без представителна власт, не е страна по делото, като не е съобразил разрешенията на ВКС, че узнаването и противопоставянето по см. на материалноправната норма на чл.301 ТЗ са обективни факти, тежестта на доказването на които се разпределя съобразно правилото на чл.154 ГПК. С първата експертиза вещото лице – графолог е дало заключение, че подписите от името на представляваните от Д. Я. дружества в двата оспорени документа са положени от него. Подчертано е, че почеркът, с който са изпълнени подписите е прост по строеж, слабо обработен, като се наблюдава вариянтност на изпълнението на някои от елементите, съставляващи подписа, както и усложняване на някои от движенията при изпълнението му. Заключението е изготвено въз основа на фотокопия от сравнителен материал, съдържащ подписи на Д. Я., състоящ се от нотариално заверен образец подпис и съгласие по чл.141, ал.3 ТЗ от 11.11.2010г., нотариално заверена декларация – съгласие и образец от подпис от 18.02.2010г., и три фактури от м. юли 2010г., представени от ответника по исковете и приложените към исковата молба от ищеца заверени от него копия от договор за продажба на отложено плащане от 20.01.2011г. с нотариална заверка на подписите и приемо – предавателния протокол към него, както и договор за цесия от 09.05.2011г. с нотариална заверка на подписите, ведно с фактура от 21.03.2011., на които се основават исковете. Във връзка с възражението на ищеца, че почерковата експертиза в първата инстанция е работила не въз основа на оригинали, а фотокопия от документи и без снет сравнителен материал от Д. Я. е поставена допълнителна задача на същото вещо лице да работи въз основа на експериментални образци от подписа на лицето и положения от него подпис върху заявлението за издаване на документ за самоличност, подадено в ОД на МВР, въз основа на което е издадена лична карта на 14.06.2010г. от МВР – Бургас. В допълнителната единична експертиза вещото лице изрично е потвърдило констатациите и изводите си, направени в изготвената от него и приета от първата инстанция експертиза. Същевременно в заключението, както и в устните пояснения при приемането му, е посочено, че при ползване за сравнителен материал само на експерименталните образци /подписи, положени от лицето в съдебно заседание на 10.10.2012г. пред състава на апелативния съд/ и в заявлението за издаване на документ за самоличност от МВР не може да се установи дали изследваните подписи са изпълнени от Д. Я., тъй като те и сравнителните образци са несравняеми - различават се коренно по транскрипция и сложност на изпълнението, поради вариантността на подписа на лицето, който го полага по различни начини. Аргументирано е, че фактът, че сравнителният материал по първата експертиза е в копия не се отразява на изготвянето на заключението, тъй като се изследват съдържащите се в него щрихи, а копията добре отразяват подписа. Първата тройна експертиза дава категорично заключение, че оспорените подписи са положени от Д. Я.. Вещите лица са работили въз основа на свободни образци /в заявлението за получаване на документи за самоличност в МВР, образци от подписите в заявлението за вписване в АВ и нотариално заверената декларация от 20.09.2011г./ и експериментални образци /снети от лицето в съдебното заседание на апелативния съд на 10.10.2012г. и от вещите лица на 31.01.2013г./, чрез обследване на формата, посоката, количеството, размера и разположението на движението при изпълнение на подписите. При приемането на заключението вещите лица са посочили, че извършването на идентификация изисква съвкупност от съвпадения на общи и частни индивидуални признаци, характерни само за конкретно лице, чийто почерк се изследва, която се определя от повтаряемостта на даден признак. Колкото по - малко даден признак се среща в почерка на друго лице, толкова неговата идентификационна стойност е по- голяма. Върху наклона на подписа влияние оказва и положението на листа към момента на писането, като разликата между наклона на изследваните подписи и свободните образци не са съществени. Водещи са частните признаци, които са индивидуални само за конкретното лице. Несъответствия между изследваните подписи и свободните образци не се наблюдават, а само различия с експерименталните и те се обясняват с евентуалното притеснение на лицето, като е възможно и умишлено изменение на почерка, особено ако човекът иска да отрече подписа си при даване на сравнителния материал. Свободните образци са по – достоверни при изготвяне на експертизата от експерименталните. Няма признаци на имитация на почерка в изследваните подписи, като не се установява и лицето умишлено да е променило подписа си в експерименталните образци. Във въззивното производство е допусната втора тройна експертиза, работеща върху сравнителен материал - заявлението за вписване пред АВ и за документ за самоличност пред МВР, декларация на лицето по време на висящността на процеса, и експериментални образци, вкл. нови, като е посочено, че подписите в спогодбата и протокола за прихващане вероятно не са положени от Д. Я.. Изведено е, че подписите в оспорените документи се характеризират с проста смесена транскрипция, състояща се от буквата „Д” + параф, обработени с едър размер, десен наклон, свързани. Изследвани под микроскоп с 160 пъти увеличение и косо насочено осветление, както и с видеоспектрален компаратор в различни режими на работа, не се установяват признаци на техническа подправка. При сравнително графично изследване се установява съвпадение в общите графични признаци, а така също и във формата, посоката, продължителността и относителното месторазположение на движенията при изписване на началните елементи на буквата „Д”, парафа и предхождащия го елемент. Въпреки, че се установяват някои различия в начина на изписване на втората част от буквата „Д”, тъй като посочените съвпадения преобладават, е направен извод, че изследваните подписи в спогодбата и протокола за прихващане вероятно са положени от едно и също лице. Подписите на Д. Я. в сравнителните образци се характеризират със смесена транскрипция и с два варианта. При сравнително графическо изследване между подписите в оспорените документи и саморъчните подписи на Д. Я. се установяват съвпадения и различия, като същите в частните графически признаци са характерни и устойчиви, преобладават и имат висока идентификационна стойност, тъй като са предимно в признаци, касаещи пространствената ориентация на движенията, която е проява на голяма степен на автоматизма в движенията при полагане на подпис, но същите не са достатъчни за категоричен отрицателен извод и оценени в съвкупност с посочените съвпадения в общите и частните признаци, дават само основание да се допусне, че подписите- обекти на експертизата, не са положени от Д. Я.. Доколкото почерка е проявление на динамичен стереотип и едно от неговите свойства е вариантността, по принцип не е възможно да съществуват два напълно еднакви обекта, като в съвпадащите почерци винаги има и някакви разлики, а в различаващите се- има и съвпадения /съответствия/. В конкретния случай са налице преобладаващи съвпадения, но и някои различия, които оценени в своята съвкупност, дават основание за извод, че подписите- обекти, вероятно са положени от едно и също лице. Поради факта, че почеркът е проява на стереотип с динамични характеристики /вариантност/, при почерковото изследване с идентификационна цел не може да се определи степен на вероятност, като възможните отговори могат да са категоричен положителен, вероятен положителен, отказ, вероятно отрицателен и категорично отрицателен. Въпреки, че съвпаденията между изследваните подписи и сравнителните образци са по-малко на брой, някои от тях не могат да бъдат обяснени само със сходство на различни подписи, при липсата на сравнителен материал, който да притежава повече индивидуализиращи характеристики. Както обектите, така и сравнителните образци, съдържат малък по количество графичен материал, поради елементарния строеж, т.е. не съдържат достатъчно индивидуализиращи характеристики, при което не може да се установи категорично, дали съвпаденията имат случаен или индивидуализиращ характер. При приемането на заключението вещите лица са посочили, че се наблюдава вариантност на подписа на лицето при различните сравнителни образци и в рамките на поотделно взетите във времето образци. Пояснено е, че положените пред тези вещи лица експериментални образци са по-дълъг вариант на подписа, като лицето е конкретизирало, че от известно време се подписва именно по този начин. Заявяват, че подписите в оспорваните документи се отнасят към краткия вариант на подписа на лицето, но се установяват повече различия и по-малко съвпадения и за това се дава вероятно отрицателен отговор. Въпреки, че преобладават различията, съвпаденията не могат да бъдат обяснени, поради което се говори за вероятност в заключението. Повече от 50% е несъвпадание, но не се изключва възможността подписите в спогодбата и протокола да са положени от Д. Я., защото не могат да се обяснят на какво се дължат съвпаденията, въпреки, че различията са преобладаващи. Възможно е различията да се дължат и на съзнателно преправяне на подписа, но няма достатъчно признаци за него. Преобладаващите различия се наблюдават, както в свободните, така и в експерименталните образци на подписи, като различия има и между самите обекти на изследване и не може в случая да се даде категорично заключение. При наличие на голяма вариантност и различията между самите обекти, дори да се намери още сравнителен материал, не може да се направи категорично заключение. Самите изследвани подписи са само от една буква „Д” и параф и те са много лесни за изпълнение, не съдържат нищо специфично, за да могат да бъдат изследвани пълноценно. Според свидетеля И. Б., той именно е препоръчал като доставчик на зърно [фирма], представлявано от Я., на ответника, поради което във връзка с възникналите проблеми в отношенията между двете фирми, по молба на ответника се е съгласил да съдейства за разрешаването им, като се е свързал с Д. Я. и му е предложил да поеме задължението чрез другата си фирма – [фирма]. Свидетелят е предал на Я. оспорените документи за подпис, като спогодбата е подписана през 2010г., а следващата година е подписан протокола за прихващане. Разпитан като свидетел, Д. Я., е отрекъл положените подписи под двата оспорени документи да са негови. Във връзка с част от другия му предявен доказателствен материал, от същия времеви период, от който са спогодбата и протокола за прихващане, заявява, че не4 може да определи, дали е положен от него. От заключенията на всички вещи лица – графолози се установява, че лицето има различни начини на подписване, като краткият му вариант се характеризира с опростена структура на подписа с малко индивидуализиращи признака. При доказана вариантност на подписа настоящият състав приема, че меродавно за изводите за идентификация на изследваните подписи - обекти в оспорените документи, с оглед тяхната проста транскрипция, следва да бъдат само сравнителните образци, които съдържат кратък вариант на подписа на Д. Я., а не всички образци. На второ място, в конкретния случай приоритет следва да се даде на свободните, а не на експерименталните образци, тъй като същите са дадени от лице, представляващо, както цедента, който е пряко заинтересован от изход на спора в полза на ищеца, на когото е прехвърлил вземането, така и на другото дружество по тристранната спогодба, поело по нея задължение. Ето защо не само, че не следва да се кредитират свидетелските показания на обследваното лице, но и за базов сравнителен материал не може да се ползват положените от него пред съдебния състав на въззивния съд и пред вещите лице подписи, за които самите експерти установяват, че се полагат в различен от краткия разширен вариант, като лицето е обяснило, че вече така се подписва. Фактът, че не се установява при експерименталните образци подправяне на подписа, в случая не е от значение, тъй като полагането на различен разширен вариант на подписа от лицето сам по себе си изключва съпоставимостта на подписите, но не поради полагането им от различни лица, а поради обстоятелството, че лицето има повече от един начина на полагане на подпис /кратък и разширен/. В случая не става въпрос до умишлено изменение на подписа, а за използване на друг вариант на подписа от лице, използващо полагане на подпис по повече от един начин. Ключово за възприемане на констатациите и изводите на приетите четири на брой експертизи, с оглед посоченото по-горе, е с какъв сравнителен материал са работили вещите лица и как са мотивирали своите заключения. В случая е ирелевантно дали вещите лица са работили върху копия или оригинали на документите – сравнителен материал, тъй като копията са ясни и възпроизвеждат според експертите точно подписа, за идентификацията на който са от значение в случая само щрихите. Освен това, част от тези копия са представени и заверени от самия ищец и касаят именно документи, от които се извежда основателността на иска. Предвид изложеното, настоящият състав не възприема даденото единствено от последната тройна графологична експертиза заключение, че подписите върху спогодбата и протокола за прихващане вероятно не са положени от Д. Я., тъй като вещите лица са основали извода си за различия в подписите вкл. и върху сравнителен материал, който обхваща разширения вариант на подписа, който не може да се ползва като база за сравнение, като не са взели предвид представените от самия ищец писмени доказателства, съдържащи подписа на лицето, вкл. в договора за цесия, от който черпи права ищецът, и не се дава логично обяснение на констатираните съвпадения между подписите, при твърдение, че изследваните подписи вероятно не са положени от Д. Я.. Невярно е твърдението на ищцовото дружество, че въззивният съд е отменил приемането на заключението на първата единична графологична експертиза, която е работила и върху представените като приложения на исковата молба писмени доказателства, съдържащи подписа на лицето и въз основа на тях е извела категоричен извод за полагане на подписите върху спогодбата и протокола за прихващане от Д. Я., преповторен във второто му заключение. Апелативният съд е възложил допълнителна задача на същото вещо лице относно автентичноста на подписите, но въз основа на друг сравнителен материал. Следва да бъде споделено посоченото във втората единична експертиза на същото вещо лице, че експерименталните образци на лицето и заявлението за лични документи пред МВР не могат да се съпоставят с подписите в оспорените документи, поради използваната в тях различна вариантност на полагане на подписа. Изводът на единичната графологична експертиза за автентичност на подписите върху оспорените документи се потвърждава и от първата тройна експертиза, която е дал приоритет именно на свободните образци. Освен това, при използван от лицето кратък начин на подписване, който се отличава с простота на структурата е достатъчно да се установи при съвкупната преценка на сравнителния материал, съдържащ този вариант, голяма степен на вероятност на полагане на подписа от лицето, въпреки съдържащите се в подписите различия. С оглед изложеното, настоящият състав приема за доказана автентичността на спогодбата и протокола за прихващане в частта относно подписа на Д. Я. за [фирма] и [фирма], поради което възражението на ищеца за нищожност на тези договори, поради липса на съгласие от страна на посочените дружества, е неоснователно, като безпредметно е обсъждането на приложението на правилото на чл.301 ТЗ, предвид изразяването на воля от името на дружествата от лице, притежаващо представителна власт – от техния органен представител. При тълкуване на клаузите на спогодбата и протокола за прихващане, съобразно чл.20 ЗЗД в тяхната взаимосвързаност и цел, се установява, че с тристранното споразумение: 1/ се установява и признава от трите страни съществуването на вземане на [фирма] към [фирма] за обезщетение за вреди от невъзможността да се реализира право на данъчен кредит с оглед дерегистрацията на продавача, [фирма], преди доставката на рапицата, поради което включеният в цената ДДС е останал за сметка на купувача, [фирма]; 2/ [фирма] прехвърля чрез продажба това свое вземане на [фирма], като предвид уговорката между същите дружества цедентът да закупи от цесионера в шестмесечен срок слънчоглед за не по-малко от 28 000 лева, с цел прихващане на цените по цесията и доставката, се извежда наличие на воля на страните относно цена от 28 000, на която е продадено вземането. С оглед търговския характер на споразумението /чл.286, ал.1, вр. ал.3 ТЗ/, дори да се приеме, че страните не са договорили конкретна цена, на която се прехвърля вземането, то приложение ще намери правилото на чл.326, ал.2 ТЗ, поради което възражението на ищеца за нищожност на цесията от 16.12.2010г. с оглед липсата на съгласие относно цената на договора, като един от съществените елементи на договора за продажба, е неоснователно. С протокола за прихващане се извършва по договорен път компенсация на вземането на [фирма] към [фирма], за цената на цедираното вземане по спогодбата с насрещното вземане на [фирма] към [фирма] за част от незаплатената цена по сключения между тях договор за продажба на слънчоглед в размер на 28 000 лева, като неоснователно е възражението за липса на две насрещни вземания между страните по договора за прихващане, като предпоставка за настъпване на правните последици от прихващането – погасяване на вземанията, предмет на прихващането. С оглед горното, настоящият състав приема, че цесията от 09.05.2011г., с която се прехвърля от [фирма] на ищеца вземането от 28 000 лева – незаплатена цена на доставения на [фирма] слънчоглед, е нищожна, поради липсата на предмет, тъй като към момента на цедирането вземането е било погасено чрез прихващане, извършено преди сключването на цесията, видно от достоверната дата, формирана при заверяване на преписите от договора за спогодба и протокола за прихващане. С оглед нищожността на цесията, от която ищецът извежда вземането си към ответника по исковете, същите се явяват неоснователни, каквато е и претенцията за законна лихва, предвид акцесорния й характер. Ето защо, въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно и исковете – отхвърлени изцяло. С оглед изхода на спора, на касатора следва да бъдат присъдени разноски за настоящото дело в размер на 600,24 лева – държавна такса. Доказателства за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за касационното производство не са представени. Водим от горното, на основание чл.293, ал.2, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, Р Е Ш И ОТМЕНЯ решение № 219 / 31.07.2013г. по в.т.д. № 198/2012г. на Апелативен съд – В. Т., в частта, в която след отмяна на решение № 89 / 28.03.2012г. по т.д. № 255/2011г. на Окръжен съд – Русе, са уважени предявените от [фирма] срещу [фирма] искове по чл.79, ал.1 вр. чл.99, ал.1 ЗЗД вр. чл.327, ал.1 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 28 000 лева - част от стойността на доставен слънчоглед по издадена от [фирма] на 21.03.2011г. фактура, което вземане е прехвърлено от [фирма] на [фирма] с договор за цесия от 09.05.2011г., ведно със законна лихва върху сумата, считано от 06.08.2011г. до окончателното й плащане, както и за заплащане на 531,21 лева – законна лихва върху сумата от 28 000 лева за периода от 31.05.2011г. до 05.08.2011г., ведно с 7916,05 лева разноски, като ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените от [фирма], ЕИК[ЕИК], срещу [фирма], ЕИК [ЕГН], искове по чл.79, ал.1 вр. чл.99, ал.1 ЗЗД вр. чл.327, ал.1 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 28 000 лева - част от цената на доставен слънчоглед по издадена от [фирма] на 21.03.2011г. фактура, предмет на договор за цесия от 09.05.2011г. между [фирма] и [фирма], ведно със законна лихва върху сумата, считано от 06.08.2011г. до окончателното й плащане, както и за заплащане на 531,21 лева – законна лихва върху сумата от 28 000 лева за периода от 31.05.2011г. до 05.08.2011г. ОСЪЖДА Лидер Т.” ЕООД, ЕИК[ЕИК], да заплати на [фирма], ЕИК [ЕГН], сумата от 600,24 лева - направени разноски за касационното производство. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.