О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 132 гр. София, 16 декември 2019 г. Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в закрито заседание на тринадесети декември, две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : КЕТИ МАРКОВА ЧЛЕНОВЕ : АНТОАНЕТА ДАНОВА ЛАДА ПАУНОВА при участие на прокурора СТЕЛИЯНА АТАНАСОВА изслуша докладваното от съдията КЕТИ МАРКОВА НЧД № 1096/ 2019г., и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 44, ал. 1 НПК. Настоящото производство е инициирано с разпореждане № 3487 от 5. 11. 2019г. на Софийски градски съд, наказателно отделение, 19 състав, постановено по НЧД № 4068/ 2019г., по описа на същия съд, с което е прекратено съдебното производство по делото и е повдигнат спор за подсъдност пред ВКС. В мотивите на съдебния акт са изложени съображения, че делото неправилно му е било изпратено по подсъдност от ОС- гр. Разград, тъй като в случая данните по делото не обосновават извод за неизвестно местоживеене или обичайно пребиваване на лицето, срещу което е постановено подлежащото на признаване и изпълнение чуждестранно решение за налагане на финансова санкция на територията на РБ. Прокурорът при Върховна касационна прокуратура е депозирал писмено становище, че спорът за подсъдност между Софийски градски съд и Окръжен съд – гр. Разград следва да бъде решен от ВКС като делото бъде изпратено по подсъдност на СГС, който е компетентен да го разгледа и се произнесе. Изтъкнал е, че ОС- гр. Разград е положил всички възможни усилия да установи местонахождението на лицето, разпоредил е и провеждането на консултации с молещата държава, които са останали без отговор. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди данните по делото и взе предвид становището на прокурора, намира следното: Производството по НЧД № 201/ 2019г., по описа на Окръжен съд- гр. Разград, наказателно отделение, е образувано на основание чл. 32 ЗПИИРКОРНФС, въз основа на постъпило искане на Федерална служба „Правосъдие“ на ФРГермания за признаване и изпълнение на германско решение, на основание Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета, придружено от изискуемото по чл. 4 от същото удостоверение. Насрочено е за разглеждане по реда на чл. 16, ал. 1- 8 от същия закон. В искането на издаващата държава и удостоверението по чл. 4 от РР 2005/214/ПВР изрично е вписано, че от българските съдебни органи се иска признаване и изпълнение на решение за налагане на финансова санкция на лицето К. О., /пол/, с българско гражданство, роден на /дата/ в [населено място], с последен известен адрес в същия град, [улица] . Същият адрес е посочен и като обичайно пребиваване на санкционираното лице в изпълняващата държава. След като е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание, първоинстанционният окръжен съд е изискал справки от Национална база данни „Население“ и ОД МВР- Разград, от които е видно, че за лицето К. О. в базата данни и в масивите на МВР няма данни. Няма данни също така за неговото гражданство и гражданско състояние. Междувременно, изпратените до О. призовки са върнати в цялост с отбелязване, че по сведение на С. И.- счетоводител в офис в същата сграда, призованото лице живее в /държава/, а офисът му, находящ се на адреса, посочен от компетентните германски органи, е необитаем (л. 29, НЧД № 201/ 2019г.). Във втората призовка (л. 50, НЧД № 201/ 2019г.) е вписано също, че К. О. е германски гражданин. При тези данни съдията- докладчик двукратно- с разпореждания съответно от 20. 06. 2019г. и от 10. 09. 2019г. е поискал да бъдат направени консултации с издаващата държава ФРГ, като подробно е описал проблемите, възникнали с установяване на самоличността и местонахождението на санкционираното лице, респ. невъзможността същото да бъде призовано в инициираното от германската страна съдебно производство. В този смисъл, ОС- гр. Разград е проявил необходимата активност, насочена към откриване на актуалните данни за самоличността и адреса на страната по делото. И макар действията му в тази насока да не могат да бъдат квалифицирани като преждевременни или недостатъчни, приложимият ЗПИИРКОРНФС не му дава основание да изпрати делото по подсъдност на СГС. Това е така, защото подсъдността се определя по правилото на чл. 31, ал. 1 ЗПИИРКОРНФС, което не държи сметка дали санкционираното лице реално живее или пребивава на съответния адрес и може да бъде открито и призовано от същия. Достатъчно е да има адрес и той да е посочен в удостоверението като такъв по местоживеене или обичайно пребиваване, какъвто в действителност е и настоящият случай. Независимо, че към датите на призоваване- 6. 06. 2019г. и 12. 09. 2019г. О. не е бил открит на визирания в удостоверението адрес в [населено място], същият е познат на този адрес, известен е включително и на далата сведенията за отсъствието от страната и пребиваването му във ФРГермания С. И.. Ето защо, в конкретния случай ОС- Разград не е имал основание да заключи, че местоживеенето или обичайното пребиваване на физическото лице не са установени, за да приложи субсидиарно чл. 15, ал. 5 ЗПИИРКОРНФС и приеме, че компетентен да се произнесе по искането е СГС. Основанието за промяна на местната подсъдност, уредено по чл. 15, ал. 5 ЗПИИРКОРНФС, е различно от хипотезата на чл. 16, ал. 3 от същия закон, при която когато лицето не може да бъде намерено, за да бъде редовно призовано, му се назначава защитник. От друга страна, въпрос по същество е преценката на предпоставките на чл. 30, ал. 3 ЗПИИРКОРНФС за всеки отделен случай, вкл. и дали лицето, срещу което е постановено подлежащото на признаване решение, се намира на територията на страната, и съответно- къде е неговото действително и актуално местоживеене или обичайно пребиваване. Правилно и в съответствие със закона в разпореждането на съдията- докладчик от СГС, на когото делото е било изпратено по подсъдност, е прието, че не са налице данни за неизвестно местоживеене или обичайно пребиваване на К. О., които да предпоставят приложението на чл. 31, ал. 3, вр. чл. 15, ал. 5 ЗПИИРКОРНФС. Изложени са убедителни съображения, които изцяло се споделят от настоящия състав на ВКС, поради което и преповтарянето им е безпредметно. В посочения смисъл е и константната и безпротиворечива практика на ВКС по въпросите на подсъдността по ЗПИИРКОРНФС (Вж. напр.: Определение № 95/ 2016г., по НЧД № 790/ 2016г., ІІ н.о., Определение № 65/ 2015г., по НЧД № 927/ 2015г., І н.о., Определение № 46/ 2014, по НЧД № 342/ 2014г., ІІ н.о., Определение № 92/ 2019г. по НЧД № 772/ 2019г., Определение № 157/ 2017г. по НЧД № 1182/ 2017г.) В този смисъл правилно искането на германските власти е било адресирано до ОС- гр. Разград, който прекратявайки съдебното производство с изпращане делото на СГС, незаконосъобразно се е десезирал. Изложеното до тук обуславя извода, че делото следва да бъде изпратено за разглеждане и решаване на съда, в който е било образувано първоначално, а именно – ОС- гр. Разград. Воден от изложените съображения и на основание чл. 44, ал. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И : ИЗПРАЩА НЧД № 4068/ 2019 г., по описа на Софийски градски съд, наказателно отделение 19 състав, по подсъдност, за разглеждане и решаване на Окръжен съд- гр. Разград. Препис от определението да се изпрати за сведение на председателя на Софийски градски съд. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: