Р Е Ш Е Н И Е № 154 гр. София, 28.04.2023 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България, II Наказателно отделение в открито заседание на деветнадесети април две хиляди и двадесет и трета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ЧЛЕНОВЕ: БИСЕР ТРОЯНОВ ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА при секретаря Илияна Рангелова и с участието на прокурор Божидар Джамбазов, като разгледа докладваното от съдия Ангелова наказателно дело № 261 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на глава XXXIII НПК и е образувано по искане на задочно осъдения П. Д. М. /чрез негов процесуален представител/ за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 1502/2007г. по описа на Районен съд – Стара Загора, отмяна на постановения по него и влязъл в сила съдебен акт и връщане на делото за разглеждане с посочване на стадия, от който следва то да стартира отново. С присъда №189/14.11.2007г. по НОХД № 1502/2007г., чиято отмяна след възобновяване на производството се претендира, Старозагорски районен съд е признал за виновен П. Д. М. по обвинението за извършено престъпление по чл. 183, ал.4 вр. ал.1 НК и го осъдил на наказания лишаване от свобода за срок от шест месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим и обществено порицание. След потвърждаване на този акт с решение № 115/02.07.2008г. по ВНОХД № 1021/2007г. от страна на Окръжен съд – Стара Загора в рамките на извършен инстанционен контрол, той е влязъл в сила на 02.07.2008г. В искането се твърди, че М. не е притежавал знание за воденото наказателно производство и то е протекло в негово отсъствие във всички фази на процеса. Заявява се, че осъденият не е упълномощавал адвокат, който да го представлява по това производство и както той, така и негов защитник не са се явили пред въззивната инстанция. Навежда аргументи за изтичане на абсолютната изпълнителна давност по отношение на наложеното му по това дело наказание. Моли за възобновяване на наказателното производство. В съдебно заседание пред настоящия съдебен състав упълномощеният защитник на осъдения излага пространни аргументи в подкрепа на искането както по отношение на допустимостта, така и по основателността му. Декларира, че подзащитният му е узнал за първи път за влезлия в сила съдебен акт по претендираното производство на 09.11.2022г., когато е получил отговор от Окръжна прокуратура – Стара Загора на свое питане и поради това депозираното на 08.02.2023г. искане с правно основание чл. 423, ал.1 НПК е подадено в срок. Поддържа позицията, че производството пред Окръжен съд – Стара Загора е протекло в отсъствие както на подзащитния му, така и на негов защитник и по този начин е нарушено правото на М. на лично участие в процеса до степен на пълното му ограничаване. Отново заявява, че е преклудирана възможността за привеждане в изпълнение на наложеното на М. наказание. Моли да бъде отменена първостепенната присъда, да бъде прекратено наказателното производство поради изтичане на абсолютната давност по чл. 82, ал.4 вр. ал.1, т.4 НК или делото да бъде върнато за ново разглеждане от стадий, преценен от съда, с дадени задължителни указания. П. М. подкрепя позицията на своя защитник. В дадената му възможност за последна дума заявява, че не се е укривал, не е упълномощавал никого да го представлява по наказателното производство и не е имал знание за воденото срещу него дело. Прокурорът моли искането на М. да бъде оставено без уважение като неоснователно. Изразява позицията, че е налице визираното в чл. 423, ал.1 НПК изключение, тъй като осъденият се е укрил след предявяване на обвинението срещу него. Спазването на процедурата по чл. 269, ал.3, т.2 НПК от съдебните състави на Районен и Окръжен съд – Стара Загора определя претенцията на осъдения чрез неговия защитник като неоснователна. Върховният касационен съд след като прецени изложеното в искането и становищата на страните счита, че то е допустимо, но неоснователно. Процесуалният ни закон лимитативно определя лицата, които могат да направят искане за възобновяване на наказателно производство, сроковете, в които то може да бъде депозирано и основанията за това. В конкретния случай искането изхожда от активнолегитимирана за това страна – задочно осъден подсъдим. По това производство спрямо него не е издавана Европейска заповед за арест, за да бъде обвързан изискуемият срок за подаване на искането с фактическото предаване на лицето от друга държава на Република България. Такава ЕЗА е издадена на 21.12.2012г. от прокурор при Районна прокуратура – Казанлък за изпълнение на наказание, наложено с влязла в сила присъда на 23.07.2010г. по НОХД 1946/2008г. на Районен съд – Стара Загора, която не е предмет на разглеждане по това производство. В тази ситуация следва да бъде преценено дали искането за възобновяване на наказателното дело – НОХД № 1502/2007г. на Районен съд – Стара Загора, е депозирано в шестмесечен срок от узнаване от страна на М. за влязлата спрямо него осъдителна присъда. По делото са налице изобилни данни, че П. М. е узнал за съдебния акт и респективно за наложеното му наказание при превеждането му в затвора – град Стара Загора /след негово задържане същия ден в с. З. д., община Габрово/ по повод изтърпяване на определено му общо най – тежко наказание лишаване от свобода за срок от седем години, определено след групиране на наложени му наказания по НОХД № 1502/2007г. и НОХД № 1946/2008г. по описа на Районен съд – Стара Загора. Искането за възобновяване по това производство е депозирано на 08.02.2023г., т.е. в шестмесечен срок от узнаване за влезлия в сила съдебен акт /11.10.2022г./ и поради това е и допустимо. Противно на твърденията на осъдения и неговия защитник пред настоящия съд, досъдебното производство срещу него е приключило с участието му. Той е привлечен лично в качеството на обвиняем на 06.08.2007г. за извършено престъпление по чл. 183, ал.4 вр. ал.1 НК и му е определена мярка за неотклонение подписка. Непосредствено след това е проведен негов разпит, в който е дал обяснения, заявявайки, че е платил дължимата за издръжка на децата си сума и не се признава за виновен, както и не желае да бъде представляван на този етап от защитник. Пред СзРС производството по делото е образувано по внесен на 13.09.2007г. /твърде скоро след привличането/ обвинителен акт срещу М., с който му е предявено обвинение по същия материален текст. Въпреки положените усилия от страна на съда за редовно призоваване на подсъдимия, те са останали без резултат, тъй като при опити да бъде призоваван чрез кмета на с. Ю по единствено известен негов настоящ адрес, многократно съдът е уведомяван, че от месец август 2007г. П. М. не пребивава на този адрес. Междувременно по делото е представено адвокатско пълномощно от 09.08.2007г., с което М. упълномощава адв. Р. Ч. – Б. да го представлява в досъдебната фаза на процеса и до приключване на делото пред съдебните инстанции. Тя реализира това процесуално представителство в съдебно заседание от 14.11.2007г. по НОХД № 1502/2007г. пред Районен съд – Стара Загора, когато е произнесена и коментираната тук присъда. Впоследствие, защитавайки интересите на своя клиент, адвокат Ч. – Б. е атакувала постановената присъда пред Окръжен съд – Стара Загора, пред който е образувано ВНОХД № 1021/2007г. Използвайки процесуалните възможности за уведомяване за воденият срещу него съдебен процес във въззивната инстанция чрез опити за призоваване от известните по делото адреси, обявяване за общодържавно издирване и изменение на мярката му за неотклонение от подписка в задържане под стража, съдът е дал ход на делото на 25.06.2008г. при условията на чл. 269, ал.3, т.2 НПК. В това съдебно заседание не се е явил и упълномощеният от М. защитник, който е бил редовно уведомен за него. Този въпрос е поставен от защитника, но в контекста на чл. 423, ал.1 НПК и лишаване от правото на участие на неговия подзащитен в съдебния процес, който всъщност е протекъл без него още от стартирането му пред първата инстанция. След тази ретроспекция, очевидно е, че осъденият П. М. е притежавал знание за воденото срещу него наказателно производство, участвайки до приключване на делото в неговата досъдебна фаза, когато се е запознал както с характера на предявеното му обвинение, така и с наложената му мярка за неотклонение подписка и задълженията, свързани с нейното изпълнение и последиците от несъобразяването й. Въпреки това осъденият е нарушил изпълняваната спрямо него мярка за процесуална принуда и се е отклонил от воденото срещу него наказателно производство, което е и препятствало съда да изпълни процедурата по връчване на обвинителния акт и да му съобщи за насроченото заседание по делото. Налице е изключението от принципа, визиран в чл. 423, ал.1 НПК, за уважаване искането от задочно осъден за възобновяване на дело, тъй като след предявяване на обвинението в досъдебното производство той се е укрил и сам се е поставил в невъзможност да вземе участие в процеса. Със своите действия той е афиширал пренебрежение към задълженията си на обвиняем, респ. подсъдим, отклонявайки се от водения срещу него наказателен процес, поради което и не може да черпи права от свое недобросъвестно поведение, претендирайки възобновяване на наказателното производство срещу него поради неучастието му в една от фазите му, тъй като по своя воля се е поставил в тази ситуация. Нещо повече, М. лично е упълномощил защитник след предявяване на обвинението спрямо него в досъдебната фаза на процеса, делегирайки му възможността да охранява правата му по делото до окончателното му приключване. По отношение възражението за изтекла давност по смисъла на чл. 82, ал.4 вр. ал.1, т.4 НК за изпълнение на наложеното спрямо М. наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, настоящият съд стои на позицията, че то е неоснователно. То е обвързано с претенцията за възобновяване на делото и прекратяването му именно поради изтекла абсолютна изпълнителска давност. На първо място, ако съдът би счел, че искането за възобновяване е основателно, то с акта на Върховния съд, биха се заличили последиците от проведените първостепенно и въззивно производство, респективно и на влязлата в сила присъда, поради което и въпросът за настъпване или не на давност за изпълнение на наказание, не би съществувал. При отказ за удовлетворяване на претенцията, от друга страна, този въпрос би следвало да се постави пред органа, натоварен от закона, да организира и контролира изпълнението на наложено наказание лишаване от свобода, който съдът не е. И в двете хипотези настоящият съд не притежава възможност да удовлетвори искането на осъдения. Извън това, следва да бъде отбелязано, че неправилно защитникът интерпретира нормите в приложимия спрямо давността материален закон. Той пропуска да отбележи, че настоящото наказание, наложено с присъда № 189 по НОХД № 1502/2007г. на Районен съд – Стара Загора, влязла в сила на 02.07.2008г., е групирано с това по НОХД № 1946/2008г. на същия съд като с определение № 48 по НЧД № 1802/2010г., влязло в сила на 03.02.2011г., М. е осъден да изтърпи едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода в размер на седем години, приведено в изпълнение на 11.10.2022г. С факта на групиране на наложени на П. М. наказания и определяне на едно общо най-тежко такова, понастоящем разглежданото наказание от 6 месеца лишаване от свобода, включено в определената от съда група, губи своето самостоятелно правно значение, поглъщайки се от по-тежкото такова от седем години лишаване от свобода. Така реално изпълнимо е именно определеното общо най-тежко такова – в конкретния случай – 7 години лишаване от свобода и то от момента на влизане на определението в сила. А оттогава - 03.02.2011г. до привеждането му в изпълнение - 11.10.2022г. не са изтекли визираните в чл. 82, ал.4 вр. ал.1, т.3 НК срокове. Поради това Върховен касационен съд – Второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения П. Д. М. за възобновяване на наказателно дело – НОХД № 1502/2007г. по описа на Районен съд – Стара Загора. Решението не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.