Р Е Ш Е Н И Е № 116 София, 24 февруари 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на петнадесети февруари две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ КЕТИ МАРКОВА при участието на секретаря Лилия Гаврилова и в присъствието на прокурора Р.Карагогов изслуша докладваното от председателя (съдията) ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА дело № 719/2010 година Производството е образувано на основание касационна жалба на подсъдимия Н. А. М. срещу въззивно решение № 244/01.10.2010г. по внохд № 207/2010г. по описа на В. апелативен съд,с което е потвърдена присъда № 36/05.05.2010г. на Плевенския окръжен съд по нохд № 154/2010г. В жалбата се поддържа,че наказанието е завишено,поради което се иска същото да бъде намалено. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд,за да се произнесе съобрази следното: С горната присъда Плевенският окръжен съд е признал жалбоподателя-подсъдим за ВИНОВЕН в това,че на 21.11.2009г. в[населено място] при условията на опасен рецидив отнел чужди движими вещи на обща стойност 148 лева от владението на Б. С. И. без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои,като употребил за това сила,поради което и на основание чл.199,ал.1 т.4 вр.с чл.198,ал.1 вр.с чл.29,ал.1 б.”б” и чл.58а/изм./ във вр.с чл.55,ал.1 т.1 и във вр.с чл.2, НК ГО ОСЪДИЛ на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при СТРОГ режим на изтърпяване С обжалваното решение В. апелативен съд е ПОТВЪРДИЛ присъдата. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА: Производството е разгледано по реда на съкратеното съдебно следствие по глава 27 от НПК.В съответствие с тази процедура наказанието е определено по реда на чл.373,ал.2 НПК.В посочената разпоредба,в сила по време на извършеното деяние/изм. с Дв,бр.27/2009г./ ,при постановяване на осъдителна присъда,съдът следва да определи наказанието при условията на чл.58а от Наказателния кодекс.В редакцията на последната разпоредба,когато в производството по чл.372,ал.4 НК съдът постанови осъдителна присъда,той не може да наложи най-тежкото по вид наказание при алтернативно предвидени различни наказания,а в останалите случаи определя наказанието при условията на чл.55 НК.В чл.199,ал.1 НК не са предвидени алтернативни наказания,от което следва,че наказанието следва да се определи именно по реда на чл.55 НК. За да определи наказанието,съдът е взел предвид предвиденото в чл.199,ал.1 т.4 НК наказание от пет до петнадесет години лишаване от свобода.Приел е,че при приложението на чл.58а/изм./ е по-благоприятно за дееца определяне на наказанието само на основание чл.55,ал.1 т.1 НК.В този смисъл съдът е слязъл под долната граница от пет години,и е определил наказание в размер значително по-нисък от минималния такъв, дори и от основния състав на престъплението по чл.198,ал.1 НК. Така определеното наказание правилно е потвърдено от въззивния съд.Наказанието не е явно несправедливо по смисъла на чл.348,ал.5 т.1 НПК,същото е в минимален размер предвид и съдебното минало на подсъдимия/7 пъти осъждан за престъпления от общ характер/. Основание за по-голямо снизхождение и намаляване на наказанието не е налице. По изложените съображения,като е потвърдил присъдата постановена срещу подсъдимия М. включително в санкционната й част,въззивният съд не е допуснал нарушение по чл.348,ал.1 т.3 НПК.Решението като законосъобразно и справедливо следва да се остави в сила. С оглед на горните мотиви и на основание чл.354,ал.1 т.1 НПК,Върховният касационен съд,трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 244 от 01.10.2010г. по внохд № 207/2010г. по описа на Великотърновския апелативен съд,с което е потвърдена присъда № 36 от 05.05.2010г. на Плевенския окръжен съд постановена по нохд № 154 по описа за 2010г. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: