Р Е Ш Е Н И Е № 384 Гр.София, 16.09.2010 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети септември, две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ: Татяна Кънчева Теодора Стамболова При участието на секретаря ВИДЕНОВА В присъствието на прокурора ГЕБРЕВ Изслуша докладваното от съдия Стамболова К.Н.Д. 351/2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.420,ал.1 вр.чл.422,ал.1,т.5 НПК. Постъпило е искане от Главния прокурор на РБ за възобновяване на Н.О.Х.Д.1284/09 г.по описа на РС-Пазарджик /ПзРС/, 12 наказателен състав, за отмяна на постановена по него присъда № 36/25.01.10 г. в частта, в която е определен първоначален ОБЩ режим на изтърпяване на наказанието в размер на 10 месеца лишаване от свобода за К. Й. А. и връщане на делото за ново разглеждане и законосъобразно определяне на първоначален режим на изтърпяване. В съдебно заседание пред ВКС представителят на ВКП поддържа искането. Осъденият и назначеният му служебен защитник не възразяват същото да бъде уважено. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид искането и изтъкнатите в него доводи,като прецени становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото, валидни за разглеждане в настоящата процедура, намира за установено следното: Присъдата, постановена по наказателното производство, чието възобновяване се иска, е влязла в сила на 10.02.10 г. Искането на Главния прокурор на РБ, целящо утежняване положението на осъденото лице, е постъпило в съда с дата 02.06.10 г. Следователно е спазен законоустановеният срок и същото е допустимо. По същество то е и основателно. С присъда № 36/25.01.10 г.,постановена по Н.О.Х.Д.1284/09 г., ПзРС, 12 наказателен състав е осъдил подсъдимия К. Й. А. на лишаване от свобода за срок от 10 месеца за извършено от него престъпление по чл.194,ал.1 вр.чл.20,ал.2 вр.чл.63,ал.1,т.1 НК. Постановил е наказанието да бъде изтърпяно отделно от определено преди това общо наказание от три години и осем месеца лишаване от свобода, наложено по Н.О.Х.Д.78/09 г.и Н.О.Х.Д. 681/09 г.-и двете по описа на ПзРС. На основание чл.46,ал.1,б.Б ЗИН е решено подсъдимият да изтърпи лишаването от свобода от 10 месеца при първоначален ОБЩ режим в затворническо общежитие от закрит тип. Определянето на затворническо общежитие от закрит тип е дало повод на представител на РП-Пазарджик да отправи предложение до ПзРС за тълкуване на акта /присъдата/ по силата на чл.414,ал.1,т.1 НПК. Посочено е,че Общ режим не може да бъде определян в затворническо общежитие от закрит тип, като е споменат ЗИНЗС-чл.60,ал.2,т.2. Съдът е приел предложението за неоснователно, позовавайки се на разпоредбата на чл.65,ал.2 от посочения закон, даваща възможност за стореното от него. Последното казано е провокирало Главния прокурор на РБда упражни правомощието си да сезира ВКС с искането, инициирало настоящото производство. В него изрично е посочено, че чл.65 ЗИНЗС се прилага при последващо изменение на режима,а не при определяне на първоначален такъв. А съгласно чл.61,т.2 ЗИНЗС първоначалният режим, при който се търпи наказанието лишаване от свобода, определян от съда, се влияе от типа на затворническото заведение. В този смисъл са набляга на допускане на процесуално нарушение от страна на ПзРС и на определяне на режима при наличие на касационно основание по чл.348,ал.1,т.1 НПК-нарушение на материалния закон. Видно от материалите по делото и в частност от постановената присъда /диспозитив/ на ПзРС, последният генерално е смесил два закона- Закона за изпълнение на наказанията /ЗИН/ и Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/. Първият е в сила до 01.06.09 г., а вторият - от посочената дата. Т.е.,към постановяване на процесната присъда-25.01.10 г.- в сила е бил ЗИНЗС. Въпреки това ПзРС е определел първоначалния режим за изтърпяване на лишаването от свобода от А. като ОБЩ, по силата на отменения вече ЗИН-чл.46,ал.1,б. Б. Същевременно обаче е постановено наказанието да бъде изтърпяно в затворническо общежитие от закрит тип, в какъвто тип пенитенциарно заведение има задължение за съда за настаняване в новия ЗИНЗС, а не в отменения ЗИН. Отделно от това, разпоредбата на чл.51 ЗИН /отм./ даваше възможност на съда при определени предпоставки да определи по-лек първоначален от принципно дължимия режим на изтърпяване на наказанието, съгласно чл.45 и сл. ЗИН. ЗИНЗС не дава такава възможност. Това се установява при простия прочит и тълкуване на нормите на чл.57 и сл. /раздел ІІІ/ с тези по чл. 65, 66 и сл./раздел V/ на част втора от ЗИНЗС „Изпълнение на наказанието лишаване от свобода”. Тъй като осъждането за А. е поредно такова и той трябва да търпи отделно наложеното му по разглежданата присъда наказание лишаване от свобода, не може да бъде настанен в затворническо общежитие от открит тип, според разпоредбата на чл.59,ал.1 ЗИНЗС. Оттук насетне,в зависимост от съдържанието на нормата на чл.60,ал.1 ЗИНЗС може да бъде изпратен /от съда/ или в затворническо общежитие от закрит тип, или в затвор. Видът пенитенциарно заведение е във функционална връзка с дължимия за определяне първоначален режим. Казаното се разкрива при прочит на разпоредбата на чл.61 ЗИНЗС. Поначало правилно ПзРС е определил затворническо общежитие от закрит тип като пенитенциарно заведение, в което осъденият да търпи наказанието лишаване от свобода. В тази връзка е следвало да наложи строг режим, в съответствие с текста на чл.61,т.2 ЗИНЗС /условията на т.1 за определяне на специален режим не са налице/. В светлината на казаното е основателен доводът по искането на Главния прокурор за възобновяване на наказателното производство поради допускане от страна на ПзРС на нарушение на материалния закон чрез неприлагане на закон, който е трябвало да бъде приложен- основание по чл. 348, ал.2 вр.ал.1,т.2 НПК. Поправянето на този недъг изисква възобновяване на наказателното производство. Настоящата инстанция не е процесуално легитимирана да се произнесе директно по акта след възобновяване на производството обаче, тъй като претендираното незаконосъобразие не е в полза на осъдения. Ето защо, на основание чл.425,ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА Н.О.Х.Д.1284/09 г.по описа на РС-Пазарджик,12 наказателен състав. ОТМЕНЯВА присъда№ 36/25.01.10 г. в частта, в която по отношение на К. Й. А. е определено наложеното наказание лишаване от свобода за срок от десет месеца да бъде изтърпяно при първоначален общ режим. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд в отменената част. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/