5 Р Е Ш Е Н И Е №. 168 Гр. София, 09 май 2023 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в публичното заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и трета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ ЦОНЕВА ЧЛЕНОВЕ: НЕВЕНА ГРОЗЕВА МАРИЯ МИТЕВА С участието на секретаря И. Петкова и в присъствието на прокурора К. Иванов като разгледа докладваното от съдия Цонева наказателно дело № 281/2022 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 346, т. 2 от НПК. Образувано е по касационен протест на Окръжна прокуратура – Габрово против въззивна присъда № 1/11. 01. 2023 год., постановена по в. н. о. х. д. № 216/2022 год. по описа на Окръжен съд – Габрово. В протеста и допълнението към него е изразено несъгласие с изводите за несъставомерност на деянието като се сочи, че събраните по делото доказателства утвърждават както управлението на моторно превозно средство след прием на канабис, така и спазването на реда за установяване употребата на наркотични вещества. Поддържа се, че окръжният съд не е извършил дължимия доказателствен анализ и не е посочил въз основа на какви доказателства е приел за установено, че свид. Г.-Л. е нарушила задълженията си във връзка с вземане на кръвна проба за изследване. Направено е искане за отмяна на присъдата и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В писмено възражение, депозирано на основание чл. 351, ал. 4 от НПК, защитникът на подсъдимия излага доводи за неоснователност на протеста и настоява въззивната присъда да бъде оставена в сила. В съдебно заседание представителят на Върховна касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения и пледира за отмяна на атакувания съдебен акт и за връщане на делото за ново разглеждане. Подс. В. Г. не участва в касационното производство и не изразява лично или чрез защитник становището си по основателността на протеста. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите и възраженията на страните и в пределите на касационната проверка по чл. 347 от НПК, намери следното: С присъда № 52/04. 09. 2022 год., постановена по н. о. х. д. № 167/2022г., Районният съд – Габрово е признал подс. В. Ц. Г. за виновен в това, че на 30. 10. 2021 год. в [населено място] по ул.“Д-р З.“ управлявал МПС – л. а. „Форд Фокус“ с рег. [рег.номер на МПС] след употреба на наркотични вещества – канабис, поради което и на основание чл. 343б, ал. 3 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК го е осъдил на три месеца лишаване от свобода. На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът е отложил изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода за изпитателен срок от три години от влизане на присъдата в сила. На основание чл.343г съдът е лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от шест месеца. Така постановеният съдебен акт е проверен по жалба на подсъдимия и с присъда № 1/11. 01. 2023 год., постановена по в. н. о. х. д. № 216/2022 год. по описа на Окръжен съд – Габрово, е отменен, като Г. е оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК. Касационният протест е допустим, тъй като е подаден от надлежна страна срещу подлежащ на касационна проверка съдебен акт в законно установения срок. Разгледан по същество, същият е неоснователен. Преди всичко следва да се отбележи, че в първоначалния протест, депозиран в срока по чл. 350, ал. 1 от НПК, несъгласието на прокурора с въззивния съдебен акт е ограничено единствено до твърдение за неправилно приложение на материалния закон. Едва в допълнението към него са изложени доводи за несъответствие на мотивите към присъдата на изискванията на процесуалния закон и за отсъствие на надлежен доказателствен анализ, които са относими към касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. В принципен план спецификата на касационното производство и очертаните в чл. 347 от НПК предели на касационната проверка не позволяват въвеждането на нови основания, неупоменати в първоначалните сезиращи документи, а предоставената от чл. 351, ал. 4 от НПК възможност на страните да депозират писмени допълнения към жалбата или протеста е свързана с доразвиване на доводите за наличие на първоначално заявените касационни основания. Релевирането на нови основания е процесуално допустимо единствено ако допълнението е депозирано в срока за атакуване на въззивния съдебен акт, което изискване в случая не е спазено. Независимо от изложеното начинът, по който са формулирани твърденията на прокурора в допълнението към протеста, насочва към наличие на съществено процесуално нарушение от категорията на абсолютните – липса на мотиви, за които върховната инстанция по наказателни дела следи служебно. Ето защо настоящият съдебен състав не съзира процесуална пречка да вземе отношение по това възражение. Въпреки че начинът, по който са структурирани мотивите към въззивната присъда, не е най-удачният, все пак след като е описал приетата от него фактическа обстановка, окръжният съд едновременно с изводите си по правото е обективирал на стр. 38 (гръб) от въззивното дело и дължимия доказателствен анализ, посочвайки изрично, че не са установени основания за дискредитиране обясненията на подсъдимия и показанията на полицейските служители Я., Д. и Х. относно причината, поради която свид. Г.-Л. не е взела кръвна проба на В. Г.. Съпоставянето на посочените гласни доказателствени средства с приложените писмени такива – многобройните заповеди на директора на МБАЛ „Д-р Т. В.“ – Габрово и писмото на Габровска окръжна прокуратура до ръководителя на здравното заведение относно реда, по който следва да се процедира, когато лицето не разполага със средства за заплащане на кръвното изследване за наличие на алкохол или наркотични вещества, обосновава и извод за нарушение на служебните ѝ задължения от страна на д-р Г.-Л.. Ето защо не може да се приеме, че контролираната инстанция се е дистанцирала от изискванията на чл. 339, ал. 3 вр. чл. 305 от НПК и липсват мотиви към въззивната присъда. Несподеляеми са и доводите за неправилно приложение на материалния закон. Безспорно за разлика от престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК законодателят не е предвидил като елемент от състава на посегателството по ал. 3 употребата на наркотично вещество от водача на МПС да бъде установена по надлежния ред, визиран в Наредба № 1/2017 год. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Ето защо поначало доказването на това обстоятелство може да се извърши с всички допустими по НПК доказателствени средства, но при отсъствие на такива преценката дали обективният признак от състава на престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК е установен по изискуемия от НПК безспорен и категоричен начин по необходимост включва регламента, възведен в цитирания подзаконов нормативен акт (в същия смисъл Р. № 164/2021 год. по н. д. № 255/2020 год. на II н. о., Р. № 51/2022 год. по н. д. № 192/2022 год. на III н. о.). В коментирания казус не са установени очевидци на евентуални действия на подсъдимия по прием на наркотично вещество преди да приведе в движение автомобила си; не са налице и извънпроцесуални признания от негова страна или пък такива, депозирани в качеството му на обвиняем или подсъдим. Напротив, още от самото начало на полицейската проверка позицията му е била последователна и неизменчива и той е отричал да е употребявал наркотици. Съществен елемент от тази позиция са били оспорването на резултатите от теста по чл. 3, ал. 1 от Наредбата и настояването да бъдат извършени съответните медицински и химико-токсикологични лабораторни изследвания. Същите обаче са му били отказани от д-р Г.-Л. под предлог, че липсата на парични средства за незабавно заплащане на кръвната проба съставлява непреодолимо препятствие за предприемане на съответните медицински действия. Ирелевантно е дали свидетелката е сторила това съзнателно, пренебрегвайки заповедите на директора на МБАЛ „Д-р Т. В.“ – Габрово или действията ѝ са резултат от непознаване на съответните вътрешни актове, уреждащи реда за извършване на изследвания и заплащането им. Същественото е, че невземането на кръвна проба не се дължи на настъпила промяна в становището на подсъдимия, свързана с приемане на резултатите от теста, а на обстоятелства, стоящи извън волята му – поведението на друго лице, заради което той не би следвало да търпи негативни последици. С оглед конкретиката на казуса нито отсъствието на действия от негова страна за снабдяване със средства, нито фактът, че не е бил по-настоятелен пред свид. Г.-Л. да му се вземе кръвна проба, нито липсата на възражения в изготвените от полицейските служители документи, нито обстоятелството, че в тях не е отбелязана действителната причина за неизвършване на изследването, могат да обосноват претендирания от прокурора извод, че В. Г. се е съгласил с показанията на техническото средство. Липсата на средства за заплащане на кръвния тест е последица от обстоятелството, че подсъдимият е напуснал дома си по спешност, уведомен от съпругата си за инцидент със седеммесечното им бебе, а пасивността му лесно може да бъде обяснена с притесненията за състоянието на дъщеричката му – в тази насока са обясненията му пред въззивния съд и те не са опровергани от останалите доказателства по делото. С оглед всички тези съображения настоящият състав на ВКС прие, че атакуваната присъда на Габровския окръжен съд е постановена при стриктно спазване на материалния и процесуалния закон, поради което следва да бъде оставена в сила. Така мотивиран и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 1/11. 01. 2023 год., постановена по в. н. о. х. д. № 216/2022 год. по описа на Окръжен съд – Габрово. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.