Р Е Ш Е Н И Е № 196
София, 07 декември 2017 година
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ:МАЯ ЦОНЕВА
МИЛЕНА ПАНЕВА
при участието на секретаря Илияна Петкова
и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев
изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев
н. дело № 1003/2017 година.
Производството е образувано по искане на осъдения Я. Г. Я., основано на чл. 423, ал. 1 от НПК, за отмяна по реда на възобновяване на наказателни дела на влязлото в сила решение № 713 от 15.06.2017год. постановено по внчхд № 3374/2016год. на Софийския градски съд. В него се твърди, че осъденото лице не е било уведомено за датата на проведеното от въззивния съд съдебно заседание и същото е протекло в негово отсъствие, при липсата на която и да било от хипотезите на чл. 269, ал. 3 от НПК, което е ограничило правото му на лично участие по наказателното дело. Иска се отмяна на атакуваното решение по реда на възобновяването на наказателни дела и оправдаване на осъдения, а при условията на алтернативност-възобновяване на делото и прекратяване на наказателното производство поради изтекла абсолютна давност за наказателно преследване или връщане на делото за ново разглеждане от друг въззивен съдебен състав.
Изложените в искането на осъдения оплаквания се поддържат в производството по възобновяване лично от него и от защитника му адв. Е. В. от САК.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането и счита, че следва да се остави без уважение. Осъденият е знаел за воденото срещу него наказателно производство и редовно е бил призоваван за проведените от Софийския районен съд съдебни заседания, но не се е явявал без да сочи уважителни причини. От своя страна, въззивната инстанция е направила всичко възможно, за да го призове при разглеждане на въззивната му жалба, но на известните на съда адреси за призоваване той не е бил открит, въпреки многократните опити в тази насока. Доколкото съдът е изпълнил задълженията си по призоваване, а от друга страна - престъплението не е тежко умишлено и не е задължително явяването на подсъдимия в съдебна зала, разглеждането на делото при отсъствието му не е довело до нарушаване правото на защита, защото самият осъден се е лишил от възможността да участва в производството.
Върховният касационен съд разгледа направеното искане в пределите на правомощията си по чл. 425 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 828 от 15.02.2016год. по нчхд № 12712/2013год. на Софийския районен съд Я. Г. Я. е признат за виновен в това, че през периода от 21.04.2013год.- 10.05.2013год. с две деяния, е осъществил отделно състава на едно и също престъпление, извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, като последващото представлява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото, а именно:
На 21.04.2013 г., в [населено място], като представител на обществеността – председател на политическа партия „партия”, при изпълнение на функциите си е казал нещо унизително за честта и достойнството на Р. С. О. с думите „Искаме задържани лица от енергийната мафия в близките дни... Искаме господин Главен прокурор да започнете с лицето, истинското лице на Българската социалистическа партия, който е истинският кукловод на енергийната мафия през последните 23 години, Р. О.”, като обидата е нанесена публично – пред делегатите и гостите на Пети редовен конгрес на политическата партия, и разпространена по друг начин– чрез излъчване в предизборната хроника на телевизия „Европа” на 21.04.2013 г.;
На 09-10.05.2013 г., в [населено място], в качеството си на представител на обществеността – председател на политическа партия „партия”, публично – в реч при закриване на предизборната кампания на партията, е казал нещо унизително за честта и достойнството на тъжителя с думите „Набелязали сме корумпирани типове като Р. О.”, като обидата е разпространена и по друг начин – излъчена в предизборната хроника по Българска национална телевизия на 10.05.2013 г., поради което и на основание чл. 148, ал. 1, т. 1, т. 2, пр. 2 и т. 4, пр. 2, вр. чл. 146, ал.1, пр. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 78а, ал. 1 НК е освободен от наказателна отговорност, като му е наложено административно наказание глоба в размер на 2 000 (две хиляди) лева.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК, Я. Г. Я. е осъден да заплати на Р. С. О., направените по делото от частния тъжител разноски за платени държавни такси, депозити за експертизи и адвокатско възнаграждение в общ размер 1 907, 80 /хиляда деветстотин и седем/лв., както и 5.00 (пет) лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист, а на държавата - съдебните разноски в размер на 50/петдесет/лв., платими по сметка на СРС.
Осъденият останал недоволен от постановения съдебен акт и по въззивна жалба от редовно упълномощения от него защитник-адв. Е. Г. В., в Софийския градски съд е образувано въззивно наказателно дело от частен характер № 3374/2016год., приключило с постановено по него решение.
Искането за възобновяване на наказателното дело е подадено в предписания от чл. 423, ал.1, изр.1 от НПК шестмесечен срок от узнаване, че съдебният акт е влязъл в сила и е допустимо за разглеждане в настоящото производство, но по същество е неоснователно.
Първоинстанционното производство е образувано по тъжба на Р.О. срещу Я.Я. за извършено от него престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия. С разпореждане от 09.08.2013год. съдията-докладчик по образуваното в СРС нчхд № 12712/2013год. е дал ход на тъжбата и е насрочил делото в открито съдебно заседание, като разяснил, че делото може да бъде разгледано и решено в отсъствие на подсъдимия при условията на чл. 269 от НПК. Осъденият Я. лично е получил тъжбата и в отговор, адресиран до съда, е депозирал молба /т. 1, л.16 от нчхд № 12712/2013год./, с която възразил по основанията за образуване на наказателното производство.
За съдебното заседание насрочено на 22.01.2014год., когато съдът дал ход на делото, осъденият е бил лично призован, но не се явил, без да сочи за това уважителни причини. Съдът преценил, че за разкриване на обективната истина следва да се съберат допълнителни доказателства и обявил отлагане разглеждането на делото за друга дата-16.04.2014год. Присъстващият, редовно упълномощен от подсъдимия защитник-адв. Е.В. поел задължението да го уведоми за следващата дата, на която ще продължи съдебното следствие-16.04.2014год. На тази дата, редовно призовани, не се явили Я. и адв. Е.В.-последният по приети от съда уважителни причини, което наложило отново отлагане разглеждане на делото. На следващите дати, на които е продължило разглеждането на делото /включително и на 03.02.2016год., когато приключили съдебните прения и съдът се оттеглил на тайно съвещание за постановяване на присъдата/ Я. Я. не се е явявал без да сочи уважителни причини, като е бил редовно уведомяван от защитника си, представляващ го в съдебната зала, за дните на насрочените заседания, с изрично поетото от последния пред съда съгласие да му съобщава за тях. По жалба от защитника на искателя било образувано внчхд № 3374/2016год. по описа на СГС, НО, 6-ти въззивен състав, който с решение № 713 от 15.06.2017г. потвърдил изцяло обжалваната присъда, която влязла в законна сила от същата дата.
Въпреки, че въззивното производство изцяло е протекло в отсъствието на искателя Я., не са налице предпоставките на чл. 423, ал. 1 от НПК за възобновяване на наказателното производство. Решението, с което е влязло в сила осъждането на искателя, е постановено по инициирано с неговата въззивна жалба второинстанционно съдебно производство, на което той не е присъствал и то, единствено, поради собственото си недобросъвестно поведение, което недвусмислено може да бъде окачествено като „укриване” - напускането на посочения от него адрес за кореспонденция в [населено място], [улица]/партер/, без да уведоми съда, след като е знаел за насроченото съдебно заседание за проверка на атакуваната от него присъда.
Горният извод следва от събраните по делото доказателства, които установяват следното:
Предвид изхода на първоинстанционното производство, въззивна жалба срещу присъдата на СРС депозирал защитникът - адв. Е.В. на 18.02.2016год. с адрес за кореспонденция-гр. /населено място/, [улица],№ /номер/, e-mail: [електронна поща].
Делото е насрочено пред въззивната инстанция на 28.11.2016 год., но поради нередовност на процедурата по призоваване на Я. и защитника му от известния им по делото адрес посочен във въззивната жалба, ход на делото не е даден и разглеждането му е било насрочено за 17.01.2017год.
От внчхд № 3374/2016год. е видно, че длъжностното лице по призоваването е отбелязало в приложената на л. 32 призовка, че по данни на служители, открити в кантората на [улица], Я. е напуснал този адрес и вече не го посещава. Неговият защитник е получил лично призовка на 15.12.2016год. за насроченото на 17.01.2017год. съдебно заседание, като на 19.12.2016год. адв. Е.В. депозирал допълнително изложение към въззивната жалба. Въпреки това, на 17.01.2017год., без да сочи уважителни причини, адв. Е.В. не се явил в съдебната зала. Съдът констатирал, че на адресите - /населено място/, [улица], [улица] [улица] /седалище на ПП ”партия”/ - ползвани от Я., във връзка с развиваната от него политическа и служебна дейност, той не е открит и съответно-призован. Безуспешни били опитите той да бъде призован и от постоянния си адрес /по смисъла на § 1, т. 3 от допълнителните разпоредби на Закона за българските лични документи/ - [населено място], [улица], № /номер/, като последният адрес е посещаван многократно, включително в извънработно време и в почивни дни. Делото е било отложено и насрочено за разглеждане на 15.02.2017год., като съдът постановил ново призоваване на защитника и на въззивника-жалбоподател, който да бъде отново търсен на всички известни по делото адреси. Опитите за призоваване на въззивника от горепосочените адреси не се увенчали с успех, но защитникът му-адв. Е.В. бил редовно призован на 24.01.2017год., като на 07.02.2017год. той депозирал второ допълнително изложение към въззивната жалба. Въпреки, това адв.Е.В. не се явил в съдебното заседание, което наложило поредното отлагане и насрочване разглеждането на делото на нова дата-20.03.2017год. с ново призоваване на въззивника по постоянен и настоящ адрес чрез съответните РПУ-та.
Адвокат Е. В. е бил редовно призован за насроченото съдебно заседание и на 20.02.2017год. той представил в деловодството на СГС трето допълнение към въззивната жалба.
Към делото/л.123/ е приложена докладна записка от полицейски инспектор, който отразил в нея, че е посетил клуба на ПП”партия”, находящ се в [населено място], [улица] се срещнал със служител, който заявил, че Я. не посещава клуба и не може да получи призовката, тъй като не е упълномощен за това от него.
На лист 129 от делото е налице друга докладна записка от полицейски служител, който безуспешно търсил Я. на адрес-гр./населено място/,[жк], № /номер/, [жилищен адрес], за да му връчи призовката. В докладната е отбелязано, че длъжностното лице е провело телефонен разговор със съпругата на Я., която заявила, че не живеят на този адрес и всички призовки за съпруга й да бъдат изпращани в клуба на ПП„партия”- [улица].
На 20.03.2017год., редовно призованият защитник не се явил и ход на делото не бил даден, като делото било насрочено за 24.04.2017год. Съдът постановил ново призоваване на защитника и на Я. чрез него. На посочената дата, въпреки получената призовка на 30.03.2017год. адв. Е.В. не се явил, както и въззивникът, когото съдът приел за нередовно призован. Това станало причина за поредното отлагане разглеждането на делото за 23.05.2017год., като съдът се разпоредил ново призоваване на Я. от всички известни адреси и на адв. Е.В. и в призовката на последния /получена от него на 03.05.2017год./ изрично да се отбележи, че при неявяване в съдебно заседание делото ще се разгледа при отсъствието му.
На 23.05.2017год искателят отново не се явил пред въззивния съд, като призовките от известните на съда адреси били върнати в цялост с отбелязване, че по данни на подписалите ги свидетели лицето не пребивава на тези адреси и никой от близките и познатите му не се ангажира да ги получи. Редовно призованият защитник на осъдения също не се явил без да изложи уважителни причини.
Въззивният съд докладвал изисканите и получени справки за последната адресна регистрация на Я., справка от Прокуратурата на Р.България, НСлС, от която е установено, че няма данни същия да пребивава в арестите на страната; от Министерство на правосъдието Главна дирекция ”Изпълнение на наказанията”, че не пребивава в затворите в страната; от МВР, ГД "Гранична полиция" за последното регистрирано преминаване границите на страната станало на 09.04.2017год, при което осъденият е влязъл на територията на Р.България.
Проследяването на хронологията на процесуалните действия, извършени от редовните съдебни инстанции, мотивира настоящият състав на ВКС да приеме, че не са налице предпоставките на чл. 423, ал. 1 от НПК за възобновяване на наказателното производство. Описаната по-горе документация, свързана с опитите да се осигури присъствието на осъдения в съдебната зала, за да може той да упражни правото си на лична защита сочи, че Софийският градски съд е предприел всички възможни мерки за установяване местонахождението на осъдения и едва след като същите не дали резултат, е дал ход и е разгледал делото, но не при условията на чл. 269, ал. 3 от НПК, а тъй като престъпленията, по които Я. е обвинен, не са тежки, което да налага задължителното му присъствие в съдебно заседание.
В съдебната си практика Върховният касационен състав е имал повод многократно да заяви, че за основателността на искането за възобновяване на наказателно дело, не е достатъчно, то да е разгледано в отсъствие на осъденото лице. Необходимо е, подсъдимият да не е бил запознат с характера и естеството на повдигнатото срещу него обвинение /т. е. изобщо, да не му е било известно, че срещу него се води наказателно производство/, както и че неучастието му при разглеждане на делото, не се дължи на собственото му недобросъвестно процесуално поведение, а на липса на процесуална активност и неизпълнение на служебните задължения от страна на органите на досъдебното производство или съда.
В настоящия случай, не е налице нито една от посочените предпоставки. Осъденият, не само е бил запознат с обстоятелството, че е образувано производство по тъжба на частния тъжител с обвинение за извършено от осъдения престъпление, но е взел участие в него, като е упражнил и правото си на жалба, в която е посочил адрес за призоваване за съдебното заседание, на който многократно е издирван от длъжностните лица по призоваването и не е открит. Той е напуснал сочения от него съдебен адрес, което представлява „укриване” по смисъла на чл. 423, ал. 1, изр. 2 от НПК и тъй като никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение, действията на Я. Я. представляват процесуална пречка за възобновяване на наказателното производство.
При положение, че не е била известявана от осъдения, от неговите близки или от упълномощения от него защитник за обстоятелства, препятстващи явяването на Я. в съдебно заседание и след като е съобразила, че актуалната законова регламентация на чл. 329, ал.3 НПК не предвижда задължително участие във въззивното производство на друга страна, освен прокурора, въззивната инстанция законосъобразно е дала ход на делото, разгледала го е и го е обявила за решаване.
Ето защо, не може да бъде възприета тезата за нарушаване на гарантираното от НПК право на осъдения на лично участие в наказателния процес. Напротив, с укриването си, за да не бъде редовно призован, Я. недвусмислено е манифестирал нежеланието си да упражни обсъжданото процесуално право.
Последователен в линията си на нежелание за лично участие и в настоящото извънредно производство сочи обстоятелството, че на посочения от осъдения в искането си адрес-гр. /населено място/, [улица], той е търсен, за да бъде призован пред настоящия съдебен състав, но не е бил открит, като в отрязъка към призовката длъжностното лице по призоваването е отбелязал заявеното от адв. Е. В., че кантората на Я. не се намира на този адрес. Призоваването на осъдения пред касационната инстанция е осъществено от съдебния секретар по мобилния му телефон, установен чрез неговия процесуален представител от предишните редовни инстанции.
Предвид тези съображения, искането за възобновяване на наказателното производство на основание чл. 423, ал. 1 от НПК се явява неоснователно и следва да се остави без уважение.
Поради изложеното и с аргумент на обратното на чл. 425 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Я. Г. Я. за отмяна по реда на възобновяване на наказателни дела на влязлото в сила решение № 713 от 15.06.2017год. по внчхд № 3374/2016год. на Софийския градски съд, с което е потвърдена присъда № 828 от 15.02.2016год. по нчхд № 12712/2013год. на Софийски районен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |