4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 562
София, 17.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на осми март, през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия М. Първанов гр.д.№3775 по описа за 2021 г. и за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. М. Г., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат И. Н., против въззивно решение №261444 от 04.03.2021 г. по в.гр.д. №10747/2020 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение от 21.04.2020 г. по гр. дело №4616/2019 г. на Софийския районен съд. С първоинстанционното решение касаторът е осъден на основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД да освободи и предаде на П. Г. Д. апартамент №33, находящ се в [населено място], състоящ се от две стаи, кухня и други сервизни помещения, с площ от 63.03 кв.м., ведно с 1.089 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото. Въззивният съд е приел, че на 11.05.2015 г. между страните е бил сключен валиден договор за наем на процесния имот за срок от 1 година, считано от 01.06.2015 г. Ответникът по иска, като наемател, се задължил да заплаща на ищеца, като наемодател, месечна наемна цена в размер на 500 лв. до 10-то число на текущия месец, както и консумативните разходи във връзка с ползването на имота, в т.ч. входна такса. Страните постигнали съгласие, че след изтичане срока на договора същият може да бъде продължен – чл. 13. В раздел „Допълнителни разпоредби“ от договора за предвидени следните хипотези на прекратяване на действието на договора: 1/ при изтичане на уговорения срок; 2/ по взаимно съгласие на страните, изразено с двумесечно предизвестие и 3/ при забавяне на плащането над 1 месец. Ищецът е предоставил на ответника ползването на наетия имот. С нотариална покана, представена на 03.09.2018 год. на нотариус Й., с рег.№343 на НК, ищецът уведомил ответника, че отправя едномесечно предизвестие за прекратяване на договора за наем, тъй като същият се е превърнал в безсрочен и го поканил след изтичането му да опразни процесния недвижим имот. Поканата била връчена на ответника на 13.09.2018 г. Наемното правоотношение между страните е възникнало като срочно – крайният срок на действие на договора е 01.06.2016 г. Същевременно по делото не са ангажирани доказателства, че след посочената дата срокът на договора е продължен, с оглед възможността за това, предвидена в клаузата на чл. 13, а доказателствената тежест е на ответника съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК. Не се спори по делото, че ответникът е продължил да ползва имота със знанието на ищеца и без неговото противопоставяне. При това положение на основание чл. 236, ал. 1 ЗЗД сключеният между страните наемен договор се е трансформирал в безсрочен. В този случай всяка от страните може да се откаже от него, като предизвести другата един месец по-рано – чл. 238 ЗЗД. Такова предизвестие е нотариалната покана на ищеца от 03.09.2018 г. От момента на нейното получаване – на 13.09.2018 г., ответникът е бил уведомен за отказа на ищеца от договора, като едномесечният срок на предизвестието е изтекъл преди процеса. След като действието на наемния договор е преустановено, то за наемателя е възникнало задължението да върне наетата вещ – чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. Това задължение не означава само опразване и/или изоставяне на вещта, а следва да се изрази в предаването и на наемодателя. Следователно връщането е двустранен акт на наемателя и наемодателя, който следва да се предприеме по инициатива на наемателя. По делото липсват доказателства, че ответникът е върнал на ищеца процесния имот, а доказателствената тежест за това е негова /не е било предложено и реално изпълнение и в хода на процеса/, поради което релевираната претенция се явява основателна. Превръщането на процесния срочен договор за наем в договор, в който модалитетът срок отсъства, е достатъчно, за да се приеме, че по взаимно съгласие на страните предходната уговорка, обективирана в клаузата на чл. 10, ал. 2, е променена. Поради това и двумесечното предизвестие на ищеца от 29.08.2018 г. не може да се възприеме като негово извънсъдебно признание за съществуването на срочно наемно правоотношение между страните /при това в случая не е и ясно каква точно е неговата продължителност – ответникът не изложил конкретни твърдения в тази насока/, а от друга страна в хипотезата на едностранно прекратяване на наемния договор по чл. 238 ЗЗД, по принцип няма пречка да бъде отправено предизвестие с по-дълъг срок от страна на наемодателя, тъй като посочената норма е диспозитивна.
Касаторът счита решението за неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В представеното към касационната жалба изложение липсва конкретен правен въпрос, а има само позоваване на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба П. Г. Д., [населено място], не е завил становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима, но не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №261444 от 04.03.2021 г. по в.гр.д. №10747/2020 г. на Софийския градски съд.
Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – т. 1, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Жалбоподателят е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото. В случая обаче не са повдигнати никакви въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. След измененията на ГПК с бр. 86 от 2017 г. на ДВ, касационно обжалване може да бъде допуснато и на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради вероятната нищожност или недопустимост на решението или очевидната му неправилност.
Обжалваното решение не е очевидно неправилно съобразно самостоятелното селективно основание на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. От съдържанието му не се констатира нито превратно прилагане на материалния закон, нито груби нарушения на правилата на формалната логика. Очевидната неправилност на постановените от въззивните съдилища решения, въведена от законодателя като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване (ЗИДГПК, обн. в ДВ бр.86/2017г.), не е тъждествена с неправилността, произтичаща от предвидените в чл.281, т.3 ГПК основания за касационно обжалване. За да е очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК, въззивното решение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол по чл.290, ал.2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само в случай, че въззивният акт бъде допуснат до касационен контрол в някоя от хипотезите на чл.280, ал.1 ГПК. Обжалвано въззивно решение не е очевидно неправилно, защото не е постановено нито в явно нарушение на закона (contra legem), нито извън закона (extra legem), нито изводите на съда са явно необосновани с оглед правилата на формалната логика.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №261444 от 04.03.2021 г. по в.гр.д. №10747/2020 г. на Софийския градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.