Р Е Ш Е Н И Е № 30 Гр. София, 02 март 2017 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на четиринадесети февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА МЕДАРОВА НЕВЕНА ГРОЗЕВА при участието на секретаря Н. ПЕЛОВА и след становище на прокурора от ВКП П. МАРИНОВА, като разгледа докладваното от съдия МЕДАРОВА наказателно дело № 14/2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е по реда на глава ХХІІІ от НПК. Образувано е по касационна жалба на подсъдимия М. Д. З. чрез упълномощения му защитник, адв. К. Е., в която са релевирани всички касационни основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК. Основното оплакване, което по същество е било поддържано и пред въззивната инстанция е за нарушение на материалния закон, основано на отказа на съда да квалифицира извършеното като „случайно деяние”, предвид внезапната промяна на метеорологичните условия, които са довели до настъпването на т.н. явление „ аквапланинг”, причинило неуправляемост на автомобила на подсъдимия, поради едновременната загуба на контакт на четирите му гуми с пътната настилка, резултат на образувания воден слой върху асфалта. В жалбата се сочи, че единствената причина подсъдимият да не може да овладее управлението на автомобила е внезапно настъпилата промяна в пътната обстановка, при която обществено опасните последици от деянието не са могли да бъдат избегнати от него с намаляване на скоростта на движение на автомобила. В жалбата се оспорват изводите на въззивния съд за степента на влошаване на пътната обстановка и обобщеното му становище, че за всички водачи на пътно транспортни средства условията са били еднакви, без да се отчете внезапността на ситуацията, която за подсъдимия е била различна, предвид динамичната пътна обстановка и рязката смяна на времето. Счита се, че обясненията на подсъдимия неправилно са били отхвърлени частично, без конкретизация за това кои от тях се кредитират при постановяването на присъдата и без да се отчете, че същите са били последователно поддържани от него още от образуването на досъдебното производство, включително и преди встъпването на защитник. Навежда се и довод, че присъдата и потвърдителното решение са основани на предположения, като вината на подсъдимия е изведена от поведението на останалите водачи, пътуващи в района, които са успели да съобразят управлението на техните автомобили с бързото влошаване на пътните условия. По аналогични съображения се счита, че е направен извода за липса на „аквапланинг” за неговия автомобил, без да бъде отчетено заключението на авто-техническата експертиза, в което няма категоричност по въпроса дали това явление е настъпило или не. Отделно се твърди, че съдът е дал превес на устните разяснения на експертите, а не на писменото съдържание на експертизата, но въпреки това не е взел предвид, че и в устните разяснения на вещите лица не се съдържа еднозначен отговор по този въпрос. Акцентира се на условията за настъпване на “аквапланинг”, които според защитата са били налице и отчетената вероятност от експертите за настъпването му, които не са били взети предвид от въззивния съд, който вместо това е основал решението си на предположения. Явната несправедливост на наложеното наказание се отнася към завишаването на срока на лишаването от право за управление на МПС и максималния размер на изпитателния срок. Прави се искане за намаляване на присъдените на частните обвинители разноски - от по 1000 лв. за всеки един от тях. В заключение се иска да се отмени решението на въззивния съд и да се върне делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, като алтернативно се иска решението да бъде изменено, като се намали срока на наложените наказания лишаване от свобода и лишаване от права и този на изпитателния срок, с който е отложено изтърпяването на основното наказание. В съдебно заседание пред ВКС подсъдимият З. се представлява от упълномощеният защитник адв. Е., който поддържа касационната жалба по изложените в същата касационни основания и с направените алтернативни искания. Акцентира върху тезата, че извършеното следва да се квалифицира като „случайно деяние”, тъй като подсъдимият е направил всичко зависещо от него за предотвратяване на произшествието, но внезапността на валежа от градушка и хлъзгавия терен не са му позволили да овладее управлението на автомобила. Защитата счита, че съдът неправилно е приел за установено, че валежът е съществувал от самото начало при потеглянето на подсъдимия от [населено място], без да съобрази, че се касае до природно явление, което е било обсъдено от експертите като фактор за движението. С оглед изложеното намира, че липсва причинна връзка между настъпилия вредоносен резултат и допуснатите от подсъдимия нарушения. Поддържа направените в жалбата алтернативни искания, като посочва, че подсъдимият поддържа само искането за пълно оправдаване. В отправена реплика към повереника на частните обвинители потвърждава тезата си, че основава възражението срещу въззивното решение на заключението на последната допълнителна авто-техническа експертиза, в което не се изключва настъпването на „аквапланинг” за подсъдимия като водач на процесния автомобил. Подсъдимият З. пред касационната инстанция, в последната си дума заявява, че е невинен и моли да бъде оправдан. Частните обвинители не се явяват пред ВКС, представляват се от повереник, адв. С., която намира, че защитната теза за „случайно деяние”, резултат от попадането на автомобила на подсъдимия в „аквапланинг„ е останала недоказана и решението на въззивния съд следва да се остави в сила. Счита, че единствената причина за настъпване на произшествието е управлението на автомобила от подсъдимия с несъобразена скорост както с пътните условия, така и с условията на видимост, което е в пряка причинна връзка с настъпването на вредоносния резултат. Моли за присъждане на разноски за доверителите й. Прокурорът от ВКП пред настоящата инстанция изразява становище, че жалбата на подсъдимия е неоснователна и следва да се остави без уважение. Сочи, че основното оплакване на защитата за нарушение на материалния закон е неоснователно, тъй като и заключението на допълнителната авто-техническа експертиза изключва възможността за наличие на „аквапланинг”. Наложеното наказание намира за справедливо определено и съобразено с административните наказания, наложени на подсъдимия за нарушение на правилата за движение. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди наведените в касационната жалба основания и като съобрази доводите на страните, в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното: Настоящото касационно производство е второ по ред, след като с решение на ВКС, ІІІ НО, № 152 от 06.07.2016 г., постановено по н.д. № 479/2016 г. е отменено въззивно решение № 86/14.03.2016 г. по в.н.о.х.д. № 58/2016 г., по описа на Софийски апелативен съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на допускане на доказателствата. С отмененото решение на САС е била изменена първоинстанционната присъда в частта относно наказанието, по протест на прокурора и жалба на частните обвинители, а в останалата част е била потвърдена. С присъда № 21, постановена на 05.11.2015 г. по н.о.х.д. № 570/2015 г., по описа на Окръжен съд - София, Наказателно отделение, първи състав подсъдимият М. Д. З. е признат за виновен относно това, че на 01.05.2014 г., около 17, 20 часа в района на 52-ри км. на автомагистрала “ име”, Софийска област, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил м. “марка”, модел “модел” с рег. [рег.номер на МПС] , собственост на [фирма] в нарушение на правилата за движение по пътищата, чл.20, ал.2 от ЗДП по непредпазливост е причинил смъртта на Д. П. В. и средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на челюст на Е. К. Ч., поради което и на осн. чл.343, ал.4, вр. ал.3, б.”б”, пр.1, вр. ал.1, вр. чл.342, ал.1, вр. чл.2, ал.2 от НК и чл.54 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от три години, изтърпяването на което е отложено на осн. чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила. На осн. чл.343г от НК подсъдимият З. е лишен от право да управлява МПС за срок от две години. С присъдата на окръжния съд в тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски от държавното и частно обвинение и съдът се е разпоредил с веществените доказателства по делото. След връщането на делото от ВКС за ново разглеждане от друг въззивен състав е постановено решение № 456 от 14.11.2016 г. на Апелативен съд-София, 5-ти наказателен състав, по в.н.о.х.д. № 718/2016 г., с което присъдата на окръжния съд № 21, постановена на 05.11.2015 г. по н.о.х.д. № 570/2015 г. е изменена в частта относно наказанието лишаване от права, което е увеличено от две на три години и подсъдимият е осъден да заплати направените пред първата и въззивната инстанция разноски в полза на частните обвинители в размер на по 800 лв. за съответните инстанции, за всеки един от тях. Пределите на настоящата касационна проверка обхващат второто въззивно решение, постановено след връщането на делото от ВКС за ново разглеждане на САС. Касационната жалба на подсъдимия е подадена в законовия срок по чл.350, ал.2 от НПК и от активно легитимирана страна, поради което е допустима, като разгледана по същество се прецени за неоснователна. По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила: Същото се основава на тезата на защитата, че въззивното решение, в което се възприемат изводите на първата инстанция, че допуснатото от подсъдимия нарушение на правилата за движение по чл.20, ал.2 от ЗДП, в частност управление на автомобила със скорост, несъобразена с пътните и атмосферни условия е причинило настъпването на вредоносния резултат, се основава на предположения, изведени от поведението на останалите участници в движението, които са валидни само за тях и не касаят подсъдимия. Отделно от това в рамките на недопустимите предположения по смисъла на чл.303 от НПК се оценява и извода на въззивния съд, че подсъдимият не е загубил управлението върху автомобила, поради попадането му в състояние на “ аквапланинг”, който се твърди, че е изграден в противоречие със заключението на допълнителната авто-техническа експертиза, назначена от САС при новото разглеждане на делото. Внимателният прочит на въззивната жалба свежда оплакването по чл.348, ал.1, т.2 от НПК до неправилна оценка както на писменото експертно заключение, така и на устните разяснения на вещите лица при изслушването им в съдебно заседание. Оплакването следва да бъде разгледано през призмата на правната природа на експертизата, която не е доказателство или доказателствено средство, а способ за проверка и оценка на доказателства, която се извършва с помощта на специални знания на лица, притежаващи съответната професионална компетентност за сферата и материята, към които се отнасят тези знания. В конкретният случай апелативният съд е ценил заключението на допълнителната авто-техническа експертиза в съответствие с процесуалното й предназначение и съобразно действителното и съдържание. Въззивният съд е изпълнил указанията на ВКС, дадени в отменителното решение - при необходимост да използва специални знания от областта на техниката, за да изясни налице ли е било явлението “аквапланинг “ спрямо автомобила на подсъдимия на процесната дата, като е назначил допълнителна авто-техническа експертиза с ясни задачи. Прегледът на експертното заключение налага извода, че в същото се съдържат отговори на всички въпроси необходими за изясняването на условията, при които възниква това явление - при движение на автомобил върху пътен участък с вода, която остава между протектора на гумата и асфалта и образува т.н. воден клин, който повдига гумата нагоре, тя губи контакт с пътя и това води до неуправляемост на автомобила; при скорост на движение над 60-70-75 км/ч, като зависимостта между скоростта на автомобила и водния клин е право пропорционална - по-високата скорост увеличава клина и намалява контактната площ на гумата с пътя. Допълнително е пояснено, че върху възникването на аквапланинга влияят обективни фактори като гладкостта и структурата на пътната настилка и типа на шарките на протектора на гумата и тяхното износване. Експертите са изяснили, че автомобилът на подсъдимия не е бил снабден със специални гуми за движение в аквапланинг / с шарки на протектора тип “елха”, които спомагат за изтласкването на водата настрани и навън / както и че съобразно шарките на гумите/ с дълбочина около 6 и над 5 мм /, с които е управлявал превозното средство при възникване на произшествието, аквапланинг би настъпил при скорост на движение от около 70 км/ч, не повече от 75 км/ч. По – нататък е установено, че отделно от обективните условия за безопасността на движението на автомобила през наводнен участък е от значение основно дебелината на водния слой и скоростта на автомобила, защото както е посочено в експертизата – “ от тези параметри зависи възникването на явлението аквапланинг”. Последиците от явлението са, че автомобилът става неуправляем, защото колелата му не контактуват с пътната настилка и фактически плуват във водния клин. В експертизата е даден отговор и на въпроса с характеристиките на пътното платно на автомагистралите - те са еднопосочни и напречният им наклон е надясно, което при валеж увеличава дебелината на водния слой в посока от ляво надясно , защото водата се стича в тази посока . Едновременно с това е изяснено, че зависимостта между валеж от дъжд и град е много сложна - наличието на град препятства по-бързото оттичане на водата надясно и увеличава дебелината на слоя вода, но от друга страна градът отнема от течното състояние на валежа, защото го превръща в лед и според вещите лица това прави невъзможно да се даде точна експертна преценка за действителното състояние на пътя по време на произшествието. С оглед изложеното и поради липсата на точни данни за едно от условията, дебелина на водния слой върху асфалта, експертизата не съдържа еднозначен отговор на въпроса възникнал ли е аквапланинг за автомобила на подсъдимия преди произшествието. Въззивният съд е изградил становището си за липса на аквапланинг на базата на установените в експертизата критерии за възникването му, които е приложил към наличните по делото доказателства за цялостната обстановка, при която е настъпило пътното произшествие. Касационната проверка не включва в обхвата си правилността на установените от контролираните инстанции фактически положения, като контролът върху актовете им се ограничава до проверката и оценката на доказателствата, въз основа на които е формирано вътрешното им убеждение по релевантните факти. ВКС намира, че въззивният съд не е допуснал съществено нарушение от процесуален характер при формиране на вътрешното си убеждение по фактите за условията, при които е настъпило пътното произшествие, в това число и за относимите към движението на автомобила на подсъдимия предпоставки, които изключват попадането му в аквапланинг. Правилно са оценени свидетелските показания на водачите и пътниците от находящите се в района на произшествието автомобили за състоянието на атмосферните условия, които еднозначно установяват, че независимо от динамиката на ситуацията преди и по време на произшествието е имало валеж от дъжд, който се е усилил и след това внезапно е последвал силния валеж от град, състоящ се от ледени късчета, които видимо са покрили мократа пътната настилка, за която свидетелите сочат, че е “ побеляла”. От заключението на геодезическата експертиза се установява, че надлъжният наклон на платното в процесния участък /52 км от автомагистрала Т./ не е постоянен, а се увеличава от 0.75 % в началото до 1.8% в края, а от заключението на допълнителната авто-техническа експертиза, че съобразно характеристиката на пътното платно плътен воден слой обективно би могъл да се формира в крайната дясна част на платното, където е аварийната лента, в която автомобилът на подсъдимия не се е движил. В обясненията си / З. дава обяснения само пред първата инстанция, като на досъдебното производство се ползва от правото си да не дава такива, което обезсмисля довода на защитата за последователното им поддържане/ подсъдимият също изключва възможността за образуване на локви по платното, поради наличния наклон в района на произшествието/ както го пояснява в обясненията си „наклон на изкачване” / както и ясно сочи, че валежът от дъжд е започнал още при тръгването му от [населено място] и е продължил през цялото време до настъпване на произшествието. Загубата на контрол върху управлението на автомобила обяснява с внезапния валеж от град и липсата на видимост, която последният е причинил. Следователно, факторът “внезапност”, на който акцентира защитата може да бъде съотнесен преимуществено към валежа от град, а не и към този от дъжд, който е съпътствал движението на автомобила на подсъдимия преди навлизането му в процесния участък, в който е настъпило произшествието, а валежът от градът едностранно не създава условия за аквапланинг. Отделно от това установено е, че макар и краткотраен обилният валеж от град е продължил в рамките на минути, за което свидетелства факта, че находящите се в района автомобили са имали възможност както да намалят скоростта си, така и да спрат в аварийната лента, където да престоят по време на валежа. В тази насока са показанията на свидетелите Г. С. и И. С., Т Ч. и К. Ч.. Възражението, че задължението за намаляване на скоростта или за спиране следва да се преценява индивидуално за всеки водач и въззивният съд е оценил поведението на подсъдимия като нарушение на правилата за движение на базата на пътна обстановка, валидна за други водачи, а не съобразно тази, при която е управлявал собствения си автомобил е неоснователно. Поведението на останалите участници в движението, които са спрели автомобилите си е оценено като адекватно и от вещите лица, изготвили допълнителната експертиза, доколкото както мократа и покрита с парчета от град пътна настилка, така и силно затруднената видимост, поради обилния валеж от град е затруднявала изключително много безопасното управление на превозните средства в създалата се пътна обстановка. Преди произшествието подсъдимият се е движел в условията на валеж от дъжд и мокра пътна настилка, което е налагало да съобрази скоростта си на движение с тези фактори като своевременно я намали. Видно от обясненията на З. намаляването на скоростта е било предприето от него непосредствено преди произшествието и съгласно експертното становище е допринесло за загубата на контрол върху автомобила. При наличните данни, че към момента на удара автомобилът на З. се е движел с 84 км/ч се налага извода, че преди произшествието подсъдимият го е управлявал с по-висока скорост, която не е била съобразена с актуалната пътна обстановка. В частност по делото липсват категорични обективни данни за наличието на една от основните предпоставки, необходими за възникване на аквапланинг - наличието на дебел воден слой върху пътната настилка. Такива не могат да бъдат изведени от свидетелските показания на присъстващите в района на произшествието лица, нито от обясненията на подсъдимия, експертните заключения също не съдържат потвърдителен отговор на този въпрос. Тезата, че причина за произшествието е попадане на автомобила на подсъдимия във воден клин е развита за пръв път в устните разяснения на вещото лице В., изготвило първата авто-техническа експертиза, без подобен извод да се съдържа в писменото му заключение. Първият съд е назначил повторна авто-техническа експертиза, която също не съдържа такъв извод. В допълнителната експертиза, обсъдена по-горе възможността за такъв вид явление е разгледана теоретично, като е отчетена липсата на достатъчно данни по делото, от които да се приеме, че е то е било налице. Следователно изводът на въззивния съд за условията, при които се е движел автомобилът на подсъдимия и дължимото поведение при управлението му за спазване на изискванията на чл.20, ал.2 от ЗДП не е основан на предположения, а почива на обективен и верен прочит на доказателствената съвкупност и точната й правна оценка. С оглед изложеното не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Доводът за нарушение на материалния закон също се прецени за неоснователен. В рамките на установените факти материалният закон е приложен правилно. Не са налице законовите предпоставки на чл.15 от НК за квалифициране на извършеното като “ случайно деяние”. Оплакването е основано повторно на тезата за възникването на аквапланинг, което според защитата на подсъдимия е довело да загуба на управление и е станало причина за последвалия удар в автомобила на пострадалите, в резултат на което са настъпили вредоносните последици. Становището на защитата не може да бъде възприето, поради липса на обективни данни в негова подкрепа. На първо място, за да е налице случайно деяние от водач на МПС , причинил произшествие, от което е настъпил вредоносен резултат, е необходимо водачът да е изпълнил задълженията си по правилата за движение досежно скоростта, при което той не следва да носи отговорност за настъпилите обществено опасни последици / ТР № 28/28.11.1984 г. на ОСНК на ВС /. Или иначе казано за приложението на чл.15 от НК е необходимо да са налице условия, при които водачът на превозното средство да е бил поставен в положение на невъзможност да изпълни задълженията си и да предотврати настъпването на вредни последствия / Р № 318/1988 г. на III НО на ВС /. Когато деецът сам се е поставил в положението, довело до невъзможността вредните последици да бъдат предотвратени е недопустимо да се позовава на случайно настъпило деяние. В конкретния случай подсъдимият се е движел в условия на валеж от дъжд продължително време и върху мокра пътна настилка, което е изисквало повишено внимание и съобразена с атмосферните условия скорост. Усилването на валежа от дъжд и последвалия силен валеж от град, което е допринесло за намаляване на видимостта, са изисквали от водача да съобрази скоростта си на движение с тези нововъзникнали фактори, като я намали и в случай на необходимост - да спре движението на автомобила, за да може да избегне всяко предвидимо препятствие . Съгласно заключението на повторната авто-техническа експертиза основна причина за настъпване на произшествието са субективните действия на водача З., който при започването на силния валеж от град не е спрял в аварийната лента, а е продължил да се движи с висока за пътните условия скорост от 84 км/ч и твърде късно е предприел намаляването й. Отделно от това е задействал по-рязко спирачната система, от което е последвало странично занасяне и ротация на лекия автомобил. При изслушване на заключението вещите лица са посочили, че подсъдимият е имал възможност да предотврати настъпването на произшествието, ако още в началото на промяната на метеорологичните условия, с появата на валежа от град е намалил скоростта си, като най-добре е било да спре движението на автомобила. След като избраната от подсъдимия скорост на движение от над 84 км/ч не е била съобразена с атмосферните условия на силен валеж от дъжд, придружен с град и недобрата видимост, които тези условия са създали, той виновно е извършил нарушението по чл.20, ал.2 от ЗДП, поради което не е бил поставен в обективна невъзможност да предотврати удара с автомобила на пострадалите. Експертите са категорични, че ако подсъдимият бе изпълнил задължението си да съобрази скоростта на движение на автомобила с атмосферните условия и състоянието на видимост, загуба на контрол не би настъпила. С оглед изложеното не е налице случайно деяние и направените в тази връзка оплаквания са неоснователни. В контекста на поддържаното оплакване за нарушение на материалния закон, изведено от твърдението за неправилно приета липса на аквапланинг, следва да се посочи, че съобразно данните от допълнителната авто-техническа експертиза скоростта, при която явлението възниква е от 70 до 75 км/ч и при по-ниска скорост то не се наблюдава изобщо. Движението на подсъдимия със скорост от 84 км/ч върху мокра пътна настилка при наличие на силен валеж от дъжд и град създава предвидима опасност от загуба на управление на моторното превозно средство, поради попадането му във воден клин, при положение, че автомобилът не е оборудван с подходящ тип гуми за движение във вода. С избирането на скорост от 84 км/ч в конкретната пътна ситуация подсъдимият сам е създал предпоставки за попадане на управлявания от него автомобил в аквапланинг, поради което и в тази хипотеза не може да се позовава на случайно деяние и приложението на чл.15 от НК е недопустимо, както правилно е посочил и въззивният съд в решението си. С оглед изложеното не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Оплакването за явна несправедливост на наказанието, поддържано от защитата е отнесено до размера на допълнителното наказание лишаване от право за управление на МПС и максималния размер на изпитателния срок, с който е отложено изпълнението на наказанието лишаване от свобода. Предвид искането на подсъдимия за пълното му оправдаване, касационната проверка следва да обхване и основното наказание лишаване от свобода. Не се установи наложеното на подсъдимия наказание да е явно несправедливо, поради което оплакването е неоснователно. Наказателната отговорност на подсъдимия е реализирана при условията на чл.54 от НК, в рамките на специалния законов минимум от три години, при отменената редакция на чл.343, ал.4 от НК, която предвижда по-висок санкционен максимум, като по благоприятен за дееца закон, на осн. чл.2 ал.2 от НК. ВКС не намира основания за прилагане на чл.55 от НК, което е единствената възможност за намаляване на размера на основното и допълнителното наказания. Контролираните инстанции са отчели всички значими за индивидуализацията на наказанието обстоятелства, които са от категорията на смекчаващите и налагат извод за ниска степен на обществена опасност на подсъдимия като деец и на това основание са определили наказанието в рамките на минимума. Независимо от немалкия брой смекчаващи обстоятелства липсва втората изискуема предпоставка за прилагането на чл.55 от НК, а именно минимално предвиденото в закона наказание да е несъразмерно тежко за извършеното, което изключва приложението на тази привилегирована разпоредба. Извършеното деяние е с висока степен на обществена опасност, както от гледна точка на настъпилия резултат, така и с оглед характеристиката на допуснатото нарушение. Допълнителното наказание е завишено по размер от въззивната инстанция законосъобразно при наличието на съответни протест и жалба от частните обвинители и в съответствие със задължителните предписания на ТР № 61 / 30.12.1980 г. по н.д. 56/80 г. на ОСНК на ВС за размера на наказанието лишаването от права, в случаите когато е наложено заедно с лишаване от свобода, който не може да бъде по-малък от този на лишаването от свобода, поради което искането за по-нисък размер на това наказание няма основание да бъде уважено. Изпитателният срок по чл.66, ал.1 от НК е отмерен в максимален размер и настоящата касационна инстанция го намира за съответен на целите на наказанието и необходим за поправянето и превъзпитанието на дееца, с оглед данните за наложени административни наказания за извършени от него нарушения на правилата за движение по пътищата. По изложените съображения въззивното решение следва да се остави в сила. Искането на защитата на подсъдимия за намаляване от ВКС на размера на присъдените от въззивната инстанция разноски в полза на частните обвинители, поради това, че е завишен, е недопустимо. В наказателно-процесуалния закон не се съдържа норма, аналогична на разпоредбата на чл.78, ал.5 от Гражданско- процесуалния кодекс, която дава възможност на съда, ако определеното възнаграждение за адвокат е прекомерно, да го намали по искане на насрещна страна. В глава ХV, раздел ІІІ от НПК не се съдържа препращаща към разпоредбите на ГПК норма, аналогична на разпоредбата на чл.88, ал.1 от НПК, поради което прилагането по аналогия на чл.78, ал.5 от ГПК в рамките на наказателния процес е недопустимо. НПК не предвижда такъв вид съдебен контрол върху разноските на частните обвинители, поради което няма законово основание за ревизия на техния размер, който се основава на договореното между тях и повереника им възнаграждение, / размерът е установен от приложения по делото договор за правна помощ и пълномощно / поради което искането в тази му част следва да се остави без уважение. С оглед изхода на делото и на осн. чл.189, ал.3 от НПК, при депозираното изрично искане от повереника на частните обвинители П. В., Д. В., Д. В., П. П., П. П. и Е. Ч. направените от същите разноски за процесуално представителство от повереник пред касационната инстанция в размер на 1000 лв. следва да бъдат възложени в тежест на подсъдимия З.. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 456 от 14.11.2016 г. на Апелативен съд-София, 5-ти наказателен състав, по в.н.о.х.д. № 718/2016 г. ОСЪЖДА подсъдимият М. Д. З. да заплати направените пред касационната инстанция разноски в размер на 1000 / хиляда / лв. в полза на частните обвинители П. В., Д. В., Д. В., П. П., П. П. и Е. Ч. , за процесуално представителство на повереник. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.