6 Р Е Ш Е Н И Е № 84 София, 08 май 2019 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети април две хиляди и деветнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА РУМЕН ПЕТРОВ при секретар:Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Кирил Иванов изслуша докладваното от съдия Ружена Керанова н. дело № 307/2019 година Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по жалба, подадена от името на подсъдимия Р. А. Б., срещу въззивно решение № 444 от 15.11.2018 г., постановено по ВНОХД № 1151/2018 г. от Софийски апелативен съд. В жалбата се твърди, че въззивното решение е незаконосъобразно, постановено в нарушение на процесуалните правила, а наложеното наказание е несправедливо. Според касатора неправилно предходните инстанции са приели, че действията на подсъдимия Б. са пряка и непосредствена причина за настъпилото пътнотранспортно произшествие (ПТП) и крайния резултат от него. Излагат се съображения за тенденциозност от страна на съда при обсъждане доводите на защитата, както и пренебрегване на обстоятелствата, свързани с поведението на пострадалия велосипедист. Изтъкват се и доводи за непълнота на мотивите на въззивното решение, тъй като „не може да се разбере волята на въззивния съд”, по отношение на преквалифициране на деянието по чл. 343а, ал. 1, б. „б” от НК. Отбелязва се, че наложеното наказание, включително и това по чл. 343г във вр. с чл. 37, т. 7 от НК, е явно несправедливо. Отправените искания са за оправдаване на подсъдимия Б. или, алтернативно, за намаляване на наложените наказания. В съдебното заседание подсъдимият Б. не се явява, редовно призован. Жалбата се поддържа от защитник по изложените в нея доводи. Частният обвинител А. М. С. и повереникът й не се явяват, редовно призовани. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : Окръжният съд – Благоевград с присъда № 2522/23.05.2018 г., постановена по НОХД № 519/2016 г., признал подсъдимия Р. А. Б. за виновен в това, че на 14.06.2013 г. нарушил правилата за движение (чл. 6, т. 1 от ЗДП, като не съобразил поведението си с пътен знак Б1-„Пропусни движещите се по пътя с предимство” и чл. 47 от ЗДП) и по непредпазливост причинил смъртта на М. Р. С., поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „в” във вр. с чл. 342, ал.1 във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК го осъдил на една година и шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено с изпитателен срок от три години на основание чл. 66 от НК. Със същата присъда на основание чл. 343г във вр. с чл. 37, т. 7 от НК подсъдимият е лишен от право да управлява моторно превозно средство (МПС) за срок от две години и шест месеца. С атакуваното решение, постановено по жалба на подсъдимия, присъдата е потвърдена. Жалбата е неоснователна. Доводите за допуснати процесуални нарушения, свързани с непълнота на мотивите поради това, че въззивният съд е споделил констатациите на първата инстанция, отхвърлила възможността деянието да се преквалифицира по чл. 343а от НК, са неоснователни. Обстоятелството, че въззивният съдебен състав се е солидаризирал с възприетата от окръжния съд фактическа обстановка, не сочи на процесуално нарушение. Известно е, че правната квалификация на деянието по чл. 343а от НК е свързано с активно поведение на дееца, насочено към спасяване живота на жертвата. Законът не поставя изискване за естеството на спасителните действия и тяхната ефективност, като единственото условие е те да са необходими. Установената по делото фактология не очертава поведение, проявено от подсъдимия, което да покрива критериите на чл. 343а от НК. Както правилно е отбелязала първата инстанция, че данни, относими към коментираната правна квалификация, не съобщава и свидетелят Попгаврилов, който е пътувал заедно с подсъдимия в управляваното от него МПС и е очевидец на пътния инцидент. Освен това, във въззивната жалба, както и в хода на съдебните прения, подсъдимият и неговата защита не са поставяли въпроса за неизяснени обстоятелства или за неоценени такива, които да доведат до промяна на приетата от първата инстанция фактическа обстановка, съответно на това и в правната квалификация. Затова препращането към първоинстанционните мотиви, където доводите на защитата за преквалификацията на деянието са били обсъдени, не обуславя касационно основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК. Развитите съображения за проявена тенденциозност от въззивния съдебен състав при отхвърляне доводите на защитата не намират опора в данните по делото. На цитираната в жалбата стр. 11 от въззивното решение съдът е дал отговор на поддържаните възражения, което е негово задължение по силата на чл. 339, ал.2 от НПК. Всъщност, на посоченото място от мотивите съдът е коментирал приноса на пострадалия към реализираното ПТП, като внимателният им прочит не разкрива проявена от съда необективност. Неправомерното поведението на пострадалото лице правилно не е разгледано като обстоятелство, изключващо съставомерността на извършеното от подсъдимия деяние, а е отчетено единствено при индивидуализацията на наказанието. Изводът за обективна съставомерност на деянието не може да бъде разколебан от направената в жалбата интерпретация на експертните заключения. Механизмът на извършеното деяние и причинно – следствената връзка между същото и настъпилия съставомерен резултат са изведени след анализ и проверка на събраната по делото доказателствена съвкупност. Съдът не е имал основания за отхвърляне на експертните изводи по комплексната авто-техническа и съдебномедицинска експертиза, както и на разясненията на вещите лица при изслушването им в хода на съдебното следствие пред първата инстанция. В експертното заключение последователно и в пълна степен се изясняват причините за настъпването на ПТП. Обяснимо в жалбата се пропуска тази част от експертното мнение. Безспорен е фактът, че подсъдимият Б. е навлязъл в кръстовището от път без предимство, като пътното платно, по което той се е движил, е било сигнализирано със знак Б 1 – „Пропусни движещите се с предимство”. Видимостта на подсъдимия към пътя с предимство е била недостатъчна, тъй като габаритът на завиващото МПС (бял микробус) не му е позволявал да възприеме част от пътното платно и движещите се по него. Той е навлязъл в кръстовището без да се увери, че по пътя с предимство няма други участници в движението, които е длъжен да пропусне и със скорост на управляваното от него МПС, непозволяваща му да спре и да осигури предимството на пострадалия велосипедист в момента, в който го е възприел. Като е предприел пресичане на пътя с предимство без да си осигури видимост в нужния обхват, което е било възможно, изчаквайки завиващото МПС и със скорост не ниска, а ускорителна, подсъдимият е допуснал инкриминираните нарушения, които са в пряка причинна връзка с настъпилия резултат – смъртта на М. С.. Затова като е потвърдили осъждането на подсъдимия по повдигнатото обвинение, въззивният съд не е допуснал нарушение на закона. ВКС намира за неоснователно и направеното оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание, включително и на това по чл. 343г във вр. с чл. 37, т. 7 от НК. Преди всичко следва да се посочи, че претенцията изобщо не е мотивирана в касационната жалба. Предходните съдебни състави са отчели в пълен обем всички обстоятелства, значими за индивидуализация на наказанието. Установените по делото смекчаващи такива (вкл. приносът на пострадалия и продължителността на наказателната процедура), са предопределили приложението на чл. 55, ал.1, т. 1 от НК и определяне на наказанието лишаване от свобода под законоустановения минимум. Наказанието от една година и шест месеца лишаване от свобода е било отложено по реда на чл. 66, ал.1 от НК за срок от три години. Законосъобразно е и приложението на чл. 343г от НК с налагането на кумулативното наказание от две години и шест месеца лишаване от право да управлява МПС. От съществено значение за отмерване размера на това наказание е констатацията на съда за многократното санкциониране на подсъдимия по административен ред за допуснати от него нарушения на ЗДП, което несъмнено определя в негативен план личността му като водач на МПС. В заключение, определената по вид, размер и начин на изтърпяване комплексна санкция ще осигури необходимия баланс между поправянето и превъзпитанието на подсъдимия и общопревантивната функция на наказанието, поради което настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките на чл. 348, ал. 5 от НПК, налагащи упражняване на правомощията по чл. 354, ал. 2, т. 1 от НПК. Предвид гореизложеното и на основание чл. 354, ал.1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 444/15.11.2018 г., постановено по ВНОХД № 1151/2018 г. от Софийски апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.