Ключови фрази


14

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 158
София, 08.04.2022 година

Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 4981 от 2021 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№8945/27.09.2021г., подадена от „Брилянт 38“ ЕООД, чрез процесуалните му представители адв.С. Н. К. и адв.С. Е. И., двете от АК-Благоевград, срещу решение № 355, постановено на 05.08.2021г. от Окръжен съд – Благоевград, Четвърти въззивен граждански състав по в.гр.д.№1221/2020г., потвърждаващо решенето на първоинстанционния съд, с което е признато за установено на основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР по отношение на „Брилянт 38“ ЕООД, че „Сандански мол“ ООД е собственик на основание правна сделка – договор за покупко-продажба, оформен с н.а. №...., том ...., рег.№..., дело №.../15.08.2008г., на следния недвижим имот: „Външно електрозахранване с кабели 20 kV и трафопост 20/0.4 kVA – 2x800 kVa“ за захранване на жилищни сгради с магазини в УПИ .........., .........., ..........., кв...........по плана на [населено място], със застроена площ от 24.84 кв.м. и дължина на трасето 60 линейни метра, трафопост с масивна конструкция, функционално състоящ се от три отсека: отсек средно напрежение (килии вход/изход, охрана трафо), отсек ниско напрежение, отсек трансформатор, който обект е построен в югоизточната част на УПИ .........., ..........., ............, кв...........по плана на [населено място] , с площ на целия имот от 4074.32 кв.м., който имот съгласно заповед №18-6317/28.08.2017г. на началника на С.-гр.Благоевград за проект за изменение на КККР е обособен като самостоятелен обект с проектен идентификатор ............., и който е онагледен в комбинираната скица на вещото лице – приложение №9 към съдебно-техническата експертиза, която е неразделна част от настоящето решение (л. 281 от първоинстанционното дело), където в блед жълт цвят са показани границите на имота по архитектурен проект за преустройство, одобрен от главния архитект на [община] под №52/04.03.2008г., а с червени линии и надписи са показани размерите му според този проект, и който имот погрешно е заснет към самостоятелен обект с идентификатор .............по действащата кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №РД-18-80/11.11.2009г. на изпълнителния директор на АГКК, изменени със заповед №КД-14-01-620/25.10.2011г. на началника на С.-Благоевград.
Касаторът поддържа, че са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните правни въпроси:
1.Дали при предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 54, ал. 2 ЗКИР, ищецът следва при условията на пълно и главно доказване на първо място да установи правото си на собственост при оспорването му от страна на ответника.
Поддържа, че по така поставения въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение №73 от 06.10.2020г. по гр.д.№3789/2019г. на I г.о. на ВКС; определение №42 от 02.02.2011г. по ч.гр.д.№26/2011г. на I г.о. на ВКС; решение №495/30.07.2012г. по гр.д.№494/2010г. на I г.о. на ВКС.
Твърди, че в противоречие с тази практика на ВКС въззивният съд не е изследвал въпроса доказано ли е при условията на пълно и главно доказване правото на собственост върху процесния недвижим имот, при положение, че ищецът формално се легитимира като собственик, но правата на праводателя му са оспорени.
2.Настъпил ли е вещнопрехвърлителният ефект на покупко-продажба, оформена с н.а.№......./2008г. при оспорване правата на праводателя и непровеждане на пълното и главно доказване на собствеността от страна на ищеца.
Поддържа, че по така поставения въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с ТР №4/2009г. на ОСГК на ВКС по тълк.д.№4/2009г., а по въпроса за разпределението на доказателствената тежест при оспорване настъпването на вещноправния ефект на покупко-продажбата и необходимостта от пълно и главно доказване на собствеността, въззивното решение е постановено в противоречие с решение №60079/10.06.2021г. по гр.д.№3959/2020г. на I г.о. на ВКС.
3.Твърди, че въззивният съд е приел, че липсва самостоятелен обект на правото на собственост, върху който ответникът е могъл да упражнява владение след апорт, тъй като трафопостът бил заснет към друг самостоятелен обект, собственост на ответника, като поддържа, че по този материалноправен въпрос изводът е в противоречие с приетото в ТР №8/2014г. на ОСГК на ВКС, съгласно което притежаваната от страната съобразно акта за собственост вещ е самостоятелен недвижим имот, независимо дали е била заснета като такава. Още повече, в решението си въззивният съд е приел, че трафопостът е самостоятелен обект на право на собственост, независимо, че не е бил заснет по този начин.
4.Поддържа, че в противоречие с решение №144 от 04.06.2011г. по гр.д.№829/2010г. на I г.о. на ВКС въззивният съд е приел, че доказателствата по делото не установяват „Брилянт 38“ ЕООД да е придобил правото на собственост върху процесния трафопост на някое от предвидените в закона основания за това, макар да сочи за беспорен факта, че трафопостът е апортиран в капитала на дружеството.
5.В противоречие с решение №411 по гр.д.№1857/2010г. на IV г.о. на ВКС, според което съдът следва да обсъди всички факти и обстоятелства по делото, както и възраженията на страните, въззивният съд не е обсъдил презумпцията на чл. 70, ал. 2 ЗС и не е изложил мотиви, свързани с прекъсването на давността, започнала да тече в полза на „Брилянт 38“ ЕООД от извършването на апорта, въпреки че възражение за изтекла в полза на дружеството кратка придобивна давност е направено при условията на евентуалност и съдът е бил длъжен да го разгледа, след като е приел, че правото на собственост не е придобито по силата на апорта.
Навежда довод, че в нарушение на чл. 70, ал. 2 ЗС съдът е приел, че „Брилянт 38“ ЕООД не е доказало добросъвестно владение въпреки установената презумпция, която ищецът е следвало да обори, защото добросъвестността на владелеца се предполага до доказване на противното.
6.Представлява ли апортната вноска в капитала на търговско дружество, годно правно основание по смисъла на чл. 77, вр. чл. 79, ал. 2 ЗС за осъществяване на добросъвестно владение.
Поддържа, че така поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
7.При заснемане на един самостоятелен обект като част от друг самостоятелен обект, допустимо ли е осъществяване на владение върху първия, макар и при неоспорено владение върху целия обект.
Поддържа, че така поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
8.Допустимо ли е владение върху недвижим имот – трафопост, когато ключ за достъп до него е предоставен и на електроразпределителното дружество с цел техническа поддръжка.
Поддържа, че така поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
9.Следва ли ищецът по иск с правно основание чл.124, ал. 1 ГПК вр. чл. 54, ал. 2 ЗКИР при оспорване правата на праводателя му да проведе пълно и главно доказване на собствеността си като условие за уважаването на иска.
Поддържа, че така поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Навежда довод, че в нарушение на съдопроизводствените правила съдът е разместил доказателствената тежест в процеса и е възложил установяване правото на собственост върху ответника вместо върху ищеца и обсъждайки доказателства и поставяйки акцент върху сделки, които не установяват правото на собственост на ищцовото дружество, е достигнал до извода, че ответникът по делото не е представил доказателства процесният недвижим имот да е негова собственост.
10.Може ли произнасянето по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото, да бъде осъществено чрез неправомерно бездействие от страна на въззивния съд.
Поддържа, че така поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК, ответникът по касационна жалба „Сандански Мол“ ООД чрез процесуалния си представител адв.С. Д. П., изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.
Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване на постановеното от въззивния съд решение съображенията са следните:
„Сандански мол“ ООД е предявило срещу „Брилянт 38“ ЕООД иск за признаване за установено, че дружеството-ищец е собственик на процесния недвижим имот и нанасянето на имота като самостоятелен обект в КККР, с твърдението, че притежава правото на собственост по силата на договор за покупко-продажба, сключен на 15.07.2008г. и оформен с н.а.№...., том .........., рег.№........, дело №......./2008г. Поддържа, че погрешно площта на имота е включена в обект с идентификатор ................., посочен в кадастралния регистър като собственост на дружеството-ответник.
В писмен отговор ответникът оспорва иска, като поддържа, че трафопостът винаги е бил част от площта на сградата, която е негова собственост, като е изграден чрез преустройство на съществуваща сграда, а не представлява ново строителство.
Твърди, че „С. перла“ ЕООД, праводател на „Сандански мол“ ООД по сключения на 15.07.2008г. договор за покупко-продажба, не е притежавал правото на собственост върху процесния имот и съответно не е могъл валидно да го прехвърли. Поддържа, че сградата е била съсобствена и по силата на доброволна делба, сключен с н.а. №..../2008г. „Сандански пропърти“ ООД е получило 1/8 ид.част от него, а „Сандански мол“ ООД – 7/8 идеални части, след което с н.а.№..../2009г. „Сандански мол“ ООД е прехвърлило своите 7/8 ид.части от супермаркет „Е.“ на „С. п.“ ЕООД, а последното е апортирало имота в капитала на „Брилянт 38“ ООД през 2012г.
От фактическа страна въззивният съд е взел предвид, че по делото от дружеството-ищец е представило като писмено доказателство договор за покупко-продажба на недвижими имот, оформен с н.а.№..., том ...., рег.№........, дело №......./15.07.2008г., по силата на който „С. перла“ ЕООД е продало на „Сандански мол“ ООД „Външно електрозахранване с кабели 20 kV и трафопост 20/0.4 kVA – 2x800 kVa“ за захранване на жилищни сгради с магазини в УПИ .........., ........., ..........., кв. ..........по плана на [населено място], със застроена площ от 24.84 кв.м. и дължина на трасето 60 линейни метра, трафопост с масивна конструкция, функционално състоящ се от три отсека: отсек средно напрежение (килии вход/изход, охрана трафо), отсек ниско напрежение, отсек трансформатор, построен в югоизточната част на УПИ .........., ..........., .........., кв. ...........по плана на [населено място], с площ на целия имот от 4074.34 кв.м., ведно с цялото оборудване на трафопоста, като при изповядване на сделката продавачът „С. п.“ ЕООД се е легитимирал като собственик на имота с н.а.№..., том ......., дело №........./2005г. Посочено е, че н.а.№........., том ........, дело №........./2005г. не е представен по делото.
Посочено е, че от събраните по делото доказателства и от заключението на в.л.В. Ю. по изготвената СТЕ, се установява, че описаният обект, предмет на договора за продажба, извършен с н.а.№......./2005г., е изграден въз основа на архитектурен проект за преустройство на част от едноетажна масивна сграда за трафопост, одобрен от главния архитект на [община] под №52/04.03.2008г., като след одобряването на архитектурния проект за преустройство е издадено в полза на „С. перла“ ЕООД разрешение за строеж №51/04.03.2008г., издадено от главния архитект на [община]. Прието е, че обектът е въведен в експлоатация с приетото като писмено доказателство разрешение за ползване № СТ-12-375/25.04.2008г. на ДНСК след извършване на строителните дейности.
Посочено е, че експертът В. Ю. внимателно и задълбочено е анализирал двата архитектурни проекта за преустройство (архитектурен проект за преустройство на част от едноетажна масивна сграда за трафопост, одобрен от главния архитект на [община] под №52/04.03.2008г. и архитектурен проект за преустройство, одобрен от главния архитект на [община] под №208/19.08.2008г.) и е стигнал до категорично заключение, че те не се застъпват и трафпостът представлява отделен самостоятелен обект в сграда с идентификатор .............. Взето е предвид, че експертът е категоричен, че процесният трафопост не попада в обхвата на одобрения проект за преустройство под №208/19.08.2008г., като направената от вещото лице съпоставка между двата архитектурни проекта е отразена на изготвената комбинирана скица и в писменото заключение е посочено, че трафопостът не представлява самостоятелен обект, а като помещение е част от общия архитектурен комплекс – сгради А, Б, В, построени в УПИ ............, ............, ............, кв..........по плана на [населено място], разположено между сгради А и Б, но попадащо в сграда Б, на кота -3.70м., като под него на кота -6.50м. в сграда Б са разположени и други самостоятелни обекти, от които основно е машинното помещение.
Посочено е, че според вещото лице това обстоятелство не е отчетено от страна на С.-Благоевград, като трафопостът е заснет като част от самостоятелен обект с идентификатор ............по силата на заповед №КД-14-01-620 от 25.10.2011г., което е дало основание на вещото лице да посочи в заключението си, че към настоящия момент съгласно §1, т. 16 ДП на ЗКИР е налице непълнота и грешка, т.е. несъответствие в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта спрямо действителното им състояние. Взето е предвид, че според вещото лице процесният трафопост не само е самостоятелен обект, но и според функционалното му предназначени същият би следвало да бъде отделен самостоятелен обект в сграда с идентификатор ..............по КККР на [населено място].
Взето е предвид, че във връзка с оспорването на правото на собственост на дружеството-ищец по делото е представен и приет н.а. за доброволна делба №..../19.12.2008г., том ...., рег.№............, дело №........../2008г., вписан в СВ на 19.12.2008г., от който е видно, че е извършена доброволна делба между „С. перла“ ЕООД, „Сандански пропърти“ ООД и „Сандански мол“ ООД на недвижими имоти, находящи се в жилищна сграда с търговска част с административен адрес [населено място], [улица], построена в южната част на УПИ ............, ............, ...........от кв..........по плана на града, с площ на целия имот от 4074.34 кв.м., а именно: 1.Супермаркет „Е.“ с обща застроена площ от 985.61 кв.м., разположен на две нива в блок „Б“ и блок „В“ на сградата; 2.Банков офис с площ 104.20 кв.м., находящ се на партер №2 (кота -3.70); 3.Магазин за цветя с площ 9 кв.м., находящ се на партер №2 (кота -3.70); 4.Магазин за промишлени стоки с площ 12.69 кв.м., находящ се на партер №2 (кота -3.70), както следва: „Сандански пропърти“ ООД и „Сандански мол“ ООД получават в общ дял и стават собственици при следните права: 1/8 ид.част за „Сандански пропърти“ ООД и 7/8 ид.части за „Сандански мол“ООД на супермаркет „Е.“; „Сандански мол“ ООД получава в дял и става собственик на банков офис, магазин за цветя и магазин за промишлени стоки, а „С. перла“ ЕООД се отказва от имотите, предмет на договора и от парична равностойност на дела си.
Взето е предвид, че по делото е представен и договор за покупко-продажба, оформен с н.а.№........./14.08.2009г., том ..., рег.№........., дело №........, с който „Сандански мол“ ООД продава на съсобственика си „Сандански пропърти“ ЕООД собствените си 7/8 ид.части от супермаркет „Е.“.
Посочено е, че от заключението на експерта по приетата от първоинстанционния съд СТЕ, се установява, че към момента на одобряването на КК и КР за землището на [населено място] със заповед №РД-18-80/11.11.2009г., в сила от 12.02.2010г. на изпълнителния директор на АГКК, съществува поземлен имот с идентификатор ............с площ от 4079.39 кв.м., с начин на трайно ползване – „за комплексно застрояване“, с адрес [населено място], [улица], със стари идентификатори .........., ............и ..........., парцел ........., кв..........., като в границите на имота са заснети и отразени три сгради, при което процесният обект – трафопост с площ от 27 кв.м., попада в сграда с идентификатор ..............на един етаж – сграда за енергопроизводство (трафопост), тонирана в червено от експерта на Приложение №1 към заключението. При това според вещото лице към одобряването на КК и КР в сграда ...........присъстват 285 броя схеми на самостоятелни обекти на етажи -2 и -1, като въпросната сграда 3-трафопост не попада в обхвата на етажните схеми (местоположението на трафопоста е тонирано в червено от в.л. в Приложение №2 към заключението).
Посочено е, че впоследствие по искане на „Сандански пропърти“ ЕООД по заявление вх.№99-15074/24.10.2011г. е поискано предприемане на процедура по заличаване на сграда с идентификатор ............, промяна формата на сграда с идентификатор ..............с площ от 1594 кв.м. с предназначение: жилищна сграда със смесено предназначение, със заличаване на 17 броя схеми на самостоятелни обекти и допълване на нови самостоятелни обекти с идентификатори .............с площ 183.64 кв.м. на ниво 0 и 801.97 кв.м. на ниво 1; ............с площ 12.69 кв.м.; ...............с площ 9 кв.м., собственост на "Сандански пропърти“ ЕООД, като по исканото изменение началникът на С.-Благоевград е издал заповед №КД-14-1.620/210.2011г. Взето е предвид, че към заявлението е представен архитектурен проект за преустройство, одобрен от главния архитект на [община] под №208/19.08.2008г. (приложение №6 към експертизата), като според заключението на вещото лице съгласно одобрения архитектурен проект за преустройство новият самостоятелен обект с проектен идентификатор .............включва: на кота -3.70 (отговаряща по схемите на ет.-1) се образува нов обект – супермаркет „Е.“ със застроена площ от 801.97 кв.м., а на кота -6.50 (отговаряща на ет.-2) се образува нов обект – спомагателен към супермаркет „Е.“ със застроена площ от 183.64 кв.м., с тонирани в жълто граници в Приложение №6 към експертизата.
Взето е предвид, че експертът Ю. е категоричен, че обхватът на одобрения архитектурен проект №208/19.08.2008г., с тонирани граници в жълт маркер в С., е до вътрешната стена между новия супермаркет и друго помещение (с тонирани от вещото лице граници с червен маркер), с отделен вход и без врата между двете помещения, т.е. това помещение не попада в обхвата на одобрения проект за преустройство, но въпреки това в представената разработка на схема-проект (Приложение №7 към експертизата), това помещение с цялата си площ е включено към самостоятелен обект с проектен идентификатор .............на етаж -1, сутерен, II ниво, с площ от 801.97 кв.м., като местоположението на въпросния трафопост (очертан от вещото лице с червен цвят в Приложение №7) вече попада в обхвата на етажните схеми.
Посочено е, че според вещото лице това обстоятелство не е видяно и проследено от страна на С.-Благоевград, въпреки че обхватът на проекта е с тонирани граници с жълт маркер от самата С. и по този начин въз основа на заповед №КД-14-01-620/25.10.2011г. на началника на С.-Благоевград е издадена нова Схема №19352/25.10.2011г. за обект с идентификатор ..............(приложение №4 към СТЕ), който е във вид извън обхвата на одобрения архитектурен проект и включва в себе си и площта на помещението за трафопост. По този начин според вещото лице като графика според действащата КК площта на трафопоста е част от площта на самостоятелен обект с идентификатор .............., макар да не представлява част от площта на този обект според двата одобрени архитектурни проекта за преустройство, а също и на място не представлява част от площта на обекта с идентификатор ..................... Посочено е, че това дава на вещото лице основание да посочи, че площта на процесния трафопост към момента на одобряване на промените в схемите на сградите за обект с идентификатор ...................като графика към действащата КК е включена в площта на самостоятелния обект с идентификатор ........................, но не съставлява част от площта на този самостоятелен обект, като при огледа на място се установява, че и фактически не е част от тази сграда, тъй като е с отделен вход и на друго ниво от сградата и без врата и връзка със сградата, в която се помещава супермаркет „Е.“.
За безспорно е прието, че на 13.02.2012г. „Сандански пропърти“ ЕООД е апортирало в „Брилянт 38“ ЕООД недвижими имоти, построени в жилищната сграда с търговска част с административен адрес [населено място], [улица], която сграда е с идентификатор .............., а именно: 1.Супермаркет „Е.“ с обща застроена площ от 1007.30 кв.м., разположен на две нива в блок „Б“ е блок „В“ на сградата, от които първото ниво, находящо се в северозападната част на сутеренния етаж, плоча на кота -6.50, със застроена площ на първото ниво от 183.64 кв.м., ведно с 6.15 кв.м. общи части, а второто ниво находящо се на партер №2, плоча на кота -3.70, с обща площ на второто ниво 823.66 кв.м., със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ................; 2.Магазин за цветя с площ 9 кв.м., представляващ самостоятелен обект с идентификатор ..................; 3.Магазин за промишлени стоки с площ 1.69 кв.м., представляващ самостоятелен обект с идентификатор ...................
Взето е предвид, че от дружеството-ищец „Сандански мол“ ООД е подадено заявление вх.№01-211112/12.07.2017г. за изменение на КККР на [населено място] по коригиране на формата на самостоятелен обект с идентификатор ...............и обособяване на нов самостоятелен обект с идентификатор .............(трафопост) с площ от 24.84 кв.м. и записването му в КР на заявителя, като въз основа на това заявление е издадена заповед №18-6317/28.08.2017г. на началника на С.-Благоевград е извършена както корекцията на формата на имота, така и обособяването на нов самостоятелен обект с идентификатор .............(трафопост) , собственост на „Сандански мол“. Посочено е, че така издадената заповед е била обжалвана от „Брилянт 38“ ЕООД и с решение №480/19.02.2018г. по адм.д.№725/2017г. на Административен съд-Благоевград заповедта е отменена като незаконосъобразна с мотива, че е налице спор за материално право.
Посочено е, че според показанията на св.Ц., управител на „В. груп“ ООД, на което през 2017г. е продало на „Сандански мол“ ООД два броя трансформатори, кабелни линии и главни електромерни табла, още след въвеждането на електросъоръжението в експлоатация то е предадено от „Сандански мол“ ООД във владение на електроразпределителното дружество „Ч. Е. България“ АД, като е подписан и предварителен договор за покупко-продажба, но до осъществяването на сделката не се стигнало поради наложени възбрани върху обекта за задължения на „Сандански мол“ ООД към О., както и поради изискването на §4 ПР ЗЕ. Взето е предвид, че според този свидетел достъп до обекта са имали и имат единствено Ч. и само те са го ползвали, поради това, че се касае за електросъоръжение с висок волтаж, което не може да се ползва от нетехническо лице, както и че още през 2014г. „Сандански мол“ ООД предлагало на свидетеля за продажба съоръженията от трафопоста, а през 2017г. е сключен и договор за покупко-продажбата на движимите вещи. Посочено е, че свидетелят знае, че магазин „Е.“ е на дружеството „Брилянт 38“ и че при изготвянето на КК трафопостът неправилно е заснет към магазина, като поради тази причина „В. груп“ ООД не може да придобие и вещните права върху помещението поради невъзможността да бъде представена скица пред нотариуса – именно при подготовката на документите за продажба на съоръженията се установило, че процесният имот е пропуснато да бъде заснет в КК и на „Сандански мол“ ООД било отказано издаването на схема за него.
Взето е предвид, че според св.К., която е работила в периода от 2014г. до 2016г. като зам.управител в дружество „Брилянт 38“, управителят казвал, че трафопостът е техен, но не е виждала управителя да влиза в трафопоста и не е напълно сигурна дали от страна на дружеството са имали ключ за него. Посочено е, че според свидетелката магазин „Е.“ се захранва с електричество от процесния трафопост и тя знае къде се намира, но не е виждала никога шефа да отключва помещението на трафопоста и да влиза вътре, като е останала с впечатление, че имат ключ от трафопоста, но не е сигурна в това.
От правна страна въззивният съд е изложил съображения, че за ищеца е налице правен интерес от предявяването на иск по реда на чл. 54, ал. 2 ЗКИР с оглед твърденията му, че негов собствен имот не е надлежно отразен в кадастралната карта в границите на правото на собственост, както и че имплицитно в решаващата дейност на съда, разглеждащ така предявения иск, се съдържа задължението да установи принадлежността на правото на собственост на недвижимия имот, за който се твърди, че отчасти или изцяло е пропуснато да бъде заснет като самостоятелен обект по КК на съответното населено място.
Посочено е, че въз основа на събраните пред първоинстанционния съд писмени доказателства и от заключението на експерта по изслушаната и приета СТЕ, по делото е установено наличието на допусната непълнота или грешка в кадастралната карта по смисъла на §1, т. 16 ДП на ЗКИР, т.е. несъответствие в границите и очертанията на недвижимия имот по КК за урбанизираната територия спрямо действителното му състояние, която е извършена с погрешното включване на площта на процесния трафопост в площта на самостоятелния обект с идентификатор ..............със заповед №КД-14-01-620/25.10.2011г. на началника на С.-Благоевград, вместо заснемането му като самостоятелен обект по КК и КР на [населено място]. Взето е предвид, че този извод на експерта е основан на съпоставката на предходен одобрен архитектурен проект за преустройство на част от едноетажна масивна сграда за трафопост, одобрен от главния архитект на [община] под №52 от 04.03.2008г., в чийто предметен обхват попада процесната сграда, както и изводът, че трафопостът не попада в обхвата на одобрения архитектурен проект за преустройство на кафе-сладкарница, снек-бар, фризьорски и козметичен салон в супермаркет „Е.“, одобрен от главния архитект на [община] под №208 от 18.08.2008г. Прието е, че грешката поради пропуска процесният трафопост да бъде заснет в КК като самостоятелен обект води до несъответствието с действителното фактическо положение на място, вкл. с оглед констатацията на вещото лице, че при огледа на място се установява, че трафопостът не представлява част от площта на самостоятелен обект с идентификатор ..............с оглед нивото, на което се намира, обособяването му като отделно помещение с отделен вход. Поради това твърдението на ищеца, че е налице допусната непълнота или грешка в КК по смисъла на §1, т. 16 ДП на ЗКИР е прието за доказано.
За доказано по безспорен и несъмнен начин от събраните по делото писмени доказателства е прието и че „Сандански мол“ ООД е придобило правото на собственост върху описания в исковата молба недвижим имот въз основа на договор за покупко-продажба, извършен с н.а. №...., том ...., рег.№........, дело №........../15.07.2008г., като е закупило имота от „С. перла“ ЕООД. Взето е предвид, че собствеността е придобита от ищеца въз основа на договор, извършен в изискуемата от закона форма за действителност (нотариална форма), за който няма данни да е обявен за нищожен или унищожен по искане на трети заинтересовани лица. Взето е предвид, че към момента на сключването на договора процесният трафопост е съществувал като самостоятелен обект с площ от 27 кв.м. и е бил част от сграда №...........на едни етаж, изградена в ПИ с идентификатор .............с площ от 4 074.39 кв.м. Прието е, че договорът за покупко-продажба е произвел правния си ефект и правото на собственост след заплащането на продажната цена е преминало у купувача „Сандански мол“ ООД.
За неоснователно е прието възражнието на „Брилянт 38“ ЕООД, че „Сандански мол“ ООД не е придобило правото на собственост върху процесния трафопост по силата на договора за покупко-продажба, сключен на 15.07.2008г., тъй като праводателят му „С. перла“ ЕООД не е бил собственик на този имот към момента на извършването на сделката, направено още с отговора на исковата молба и възпроизведено във въззивната жалба.
Прието е, че правата, придобити от „Сандански пропърти“ ЕООД (праводател на „Брилянт 38“ ЕООД) с договора за доброволна делба от 19.12.2008г., са непротивопоставими на „Сандански мол“ ООД, тъй като са касае за разпореждане с права по отношение на самостоятелни обекти, различни от процесния трафопост – касае се за недвижими имоти, изградени въз основа на разрешение за строеж №194/19.08.2008г. въз основа на одобрен архитектурен проект №208/19.08.2008г., като според заключението на експерта по приетата по делото СТЕ процесният трафопост не попада в предметния обхват на сградите, изградени въз основа на архитектурния проект №208/19.08.2008г. От това е направен извод, че разпорежданията, извършени с недвижимите имоти при доброволната делба от 19.12.2008г. (н.а.№..../2008г.) и договора за продажба от 14.08.2009г. (н.а.№......./2009г.) не засягат правото на собственост, придобито от „Сандански мол“ ООД въз основа на договора за покупко-продажба от 15.07.2008г. (н.а.№..../2008г.).
Изложени са също така съображения, че разпоредителните действия, извършени с договора за доброволна делба от 19.12.2008г. (н.а.№..../2008г.) и с договора за покупко-продажба от 14.08.2009г. (н.а.№..../2009г.) са извършени след сключения на 15.07.2008г. (н.а.№...../2008г.) договор за покупко-продажба, от който „Сандански мол“ ООД черпи права върху процесния трафопост. Поради това е прието, че обстоятелството, че по делото не е бил представен, за да бъде приет като доказателство н.а.№..../2005г., с който праводателят на ищеца „С. перла“ ЕООД се е легитимирал като собственик на имота към момента на неговата продажба с н.а.№...../2008г., е без правно значение за решението по настоящето дело.
Посочено е, че дори да беше доказано по някакъв начин, че „С. перла“ ЕООД (праводател на „Сандански мол“ ООД) не е бил собственик на имота към момента на сключване на договора за покупко-продажба на 15.07.2008г. (н.а.№......./2008г.), то продажбата на чужд имот не е недействителна, а е само основание за евинциране на купувача по договора при доказване, че собственик на имота към момента на извършване на продажбата е друго лице, а доказателства за това, че процесният недвижим имот е собственост на ответника по делото „Брилянт 38“ ЕООД или на трето за делото лице не са представени.
Прието е, че пропускът процесния имот да бъде заснет като самостоятелен обект по КК на [населено място], съставляващ непълнота или грешка по смисъла на § 1, т. 16 ДР на ЗКИР, не се отразява върху правото на собственост на „Сандански мол“ ООД, тъй като за разлика от одобрените дворищнорегулационни планове по З., одобрените по реда на ЗУТ планове нямат отчуждително действие, освен в хипотезата на чл. 16, ал. 1 ЗУТ и по волята на собствениците в хипотезите на чл. 15, ал. 3-6 ЗУТ и чл. 17, ал. 3-5 ЗУТ, като въведеното с чл. 17, ал. 1 ЗУТ правило е, че урегулирането на поземлените имоти става съобразно имотните им граници без да се извършва разместване на правото на собственост. Изложени са съображения, че при непълнота или грешка в КК и в изработения въз основа на нея ПУП действителният собственик не губи правото си на собственост върху имота, който погрешно не е бил заснет по КК и пред него остава възможността да предяви иск за собственост или иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР за защита на нарушените си права.
Изложени са съображения, че по делото не е доказано „Брилянт 38“ ЕООД да е придобило правото на собственост върху процесния трафопост на някое от предвидените в закона правни основания, вкл. и по давност.
Изложени са съображения, че след допуснатата „непълнота или грешка“ и пропускът процесният трафопост да бъде заснет като самостоятелен обект по КК и погрешното му включване към друг самостоятелен обект с идентификатор ..........., трафопостът е престанал да съществува като самостоятелен обект, върху който да бъде упражнявано фактическо владение с намерение за придобиване на собствеността с изтичане на предвидения в закона срок, т.е. че същият не е съставлявал годен обект за владение, поради което е било и невъзможно собствеността върху него да се придобие по давност. Прието е също така, че от събраните гласни доказателства не се доказват и основанията от обективна и субективна страна за придобиване правото на собственост по давност, доколкото не се установява „Брилянт 38“ ЕООД чрез своя управител да е осъществявало върху процесния недвижим имот явно, спокойно, непрекъснато и безспорно владение в продължение на повече от 5 години. Посочено е, че свидетелските показания на св.К. не са убедили съда, че управителят на супермаркет „Е.“, в който тя е работила, е имал ключ и изобщо че е имал достъп до трафопоста, докато обратно от показанията на св.Ц. се установява, че достъпът до трафопоста, вкл. и ключ от вратата към него, е имало само Ч., тъй като влизането вътре е разрешено само за техническо лице-специалист, а отделно от заключението на СТЕ е установено, че макар площта на трафопоста да е включена погрешно в площта на обекта с идентификатор ............, трафопостът не съставлява част от този обект и има характеристиката на самостоятелен обект, още повече и поради функционалното си предназначение.
При така изложените от въззивния съд съображения следва да се приеме, че са налице предпоставки за допускане на постановеното по въззивното дело решение до касационно обжалване по първия, поставен от касатора въпрос – дали при предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 54, ал. 2 ЗКИР, ищецът следва при условията на пълно и главно доказване на първо място да установи правото си на собственост при оспорването му от страна на ответника.
Действително по делото е установено, че трафопостът представлява самостоятелен обект на право на собственост и следователно би трябвало да бъде нанесен като такъв в действащата кадастрална карта, но само ако по делото е установено по категоричен начин, че предявилото иска лице притежава правото на собственост върху този обект, в какъвто смисъл е и практиката на ВКС, вкл. посочената в изложението към касационната жалба (решение №495 от 30.07.2012г. по гр.д.№494/2010г. на I г.о. на ВКС и решение №73 от 06.10.2020г., постановено по гр.д.№3789/2019г. на Iг.о. на ВКС). От доказателствата по делото става ясно, че праводателите и на двете спорещи страни са притежавали права в недвижимия имот, в който е извършено преустройство и са обособени както супермаркет „Е.“, така и трафопостът – н.а.№........., том ........., дело №........../2005г. е представен както при сключването на договора за покупко-продажба на 15.07.2008г., така и при сключването на договора за доброволна делба на 19.12.2008г. Именно налитието на това обстоятелство налага касационното обжалване да бъде допуснато по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, за да се извърши преценка дали при постановяване на решението си въззивният съд се е съобразил с практиката на ВКС, касаеща необходимостта и начина на доказване на правата на ищеца при предявен по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 54, ал. 2 ГПК иск.
По останалите въпроси, посочени в изложението, касационно обжалване не следва да се допуска, тъй като именно първият въпрос, който касаторът поставя, е основният спорен въпрос по делото и следва да намери своето разрешение, при отчитане особеностите на настоящия случай, а именно оспорване правата на праводателя на дружеството-ищец, основано на доводи, свързани с притежавания обем от права според н.а.№........, том ........., дело №........./2005г., посочени както в н.а.№....., том .........., рег.№............, дело №........../2008г., така и в н.а.№..., том ...., рег.№.........., дело №........../2008г., легитимиращи спорещите страни. На останалите въпроси следва да бъде даден отговор при разглеждане на касационната жалба по същество, вкл. на въпросите, касаещи осъществяването на фактическата власт върху процесния недвижим имот с оглед позоваването на „Брилянт 38“ ООД на изтеклата в негова полза придобивна давност, и то само доколкото това се окаже необходимо за разрешаването на спора.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №355 от 05.08.2021 г., постановено от Окръжен съд – Благоевград, Четвърти въззивен състав по в.гр.д.№1221/2020г.
УКАЗВА на касатора „Брилант 38“ ООД в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 51лв. и да представи доказателства, че дължимата държавна такса е внесена, като при неизпълнение на задължението в срок касационната жалба ще бъде върната, а производството по делото – прекратено.
Ако бъдат представени доказателства, че дължимата държавна такса е внесена в срок, делото да се докладва на председателя на I г.о. за насрочване в открито съдебно заседание.
В останалата част определението е окончателно.
Председател:

Членове: