Р Е Ш Е Н И Е № 157 София, 05.03.2021 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България,второ отделение, Търговска колегия в съдебно заседание на 17.11. 2020 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА при участието на секретаря Л.Златкова като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА т.дело № 98 /2020 година за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на „РЕКУЛ”АД(н), гр.София против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 2513/ 15. 11. 2019 г., по в.т.д.№ 4 464/2019 г., с което е обезсилено, като недопустимо, решението на Софийски градски съд № 1 177 от 27.06. 2019 г., по т.д.№ 6 899/2016 г. Със същото е отказано утвърждаване на оздравителен план, предложен от длъжника, с молба вх. № 25118 / 22.02.2019 г. и съгласно корекцията по молба вх. № 33645 / 12.03.2019 г. С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на въззивното решение поради наличие на касационните основания по чл.281, т.3 ГПК. Касаторът поддържа, че изразеното от въззивния съд разбиране, според което предпоставка за утвърждаване на предложения план за оздравяване, е приемането му от всеки клас кредитори с обикновено мнозинство, както е счел първоинстанционния съд, е неправилно и в отклонение от формираната съдебна практика по приложението на чл. 703 ТЗ. Счита, че така допуснатото нарушение на закона е обусловило и обезсилване на първоинстанционния съдебен акт, като недопустим. Застъпена е тезата, че в производството по утвърждаване на оздравителния план съдът следва да извърши преценка за наличие на обикновено мнозинство спрямо общия размер на приетите вземания по см. на чл.703, ал.4, във вр. с чл.705, ал.1, т.2 ТЗ като резултат от гласуването, а не дали всички класове кредитори са го приели поотделно, т.е, че законодателят е предвидил приемане на плана от обикновено мнозинство от общия размер на всички приети вземания, без да е установил кумулативно изискване този план да е приет от всеки клас кредитори. Аргументът е, че при възприемане разрешението, изразено в обжалвания съдебен акт, разпоредбата на чл.703, ал.6 ТЗ би била излишна. Затова и нормата чл.705, ал.1, т.1 ТЗ е относима към задължението на съда да извърши проверка за законосъобразност на проведеното гласуване по отделни класове, при съобразяване правилото на чл.703 ТЗ, но не въвежда кумулативно изискване за утвърждаване на плана при приемането му във всеки представляван клас кредитори, които са участвали в събранието. В проведеното открито съдебно по делото жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адв. Г., отново застъпва теза, че приемането на плана от всеки клас кредитори не е предпоставка за неговото утвърждаване. Отговор на касационната жалба е подаден от кредиторите „БАЛКАН КОУЛ ТРЕЙДИНГ” ООД, „АБС ТРАНСПОРТ” ООД, [населено място] и физическите лица –граждани на Кралство Б. - М. Б. и Е. Б., които представлявани от адв. Г. - процесуален пълномощник на касатора, предвид отсъствие на противоречиви интереси с последния, подкрепят въведените с касационната жалба оплаквания, приемайки ги за основателни. Всеки от тях счита, че е налице правен интерес от предприетото обжалване и иска решението на Софийски апелативен съд да бъде отменено, а планът за оздравяване на „РЕКУЛ”АД(н), гр. София - утвърден. Отговор на касационната жалба е постъпил и от кредитора „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ”АД, който не заявява допълнително становище в проведеното по делото публично съдебно заседание. Становище по делото не изразява и синдикът на „РЕКУЛ”АД(н), гр. София –Р. И. Т.. Касационното обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд е допуснато с определение на ВКС № 308 от 03.08.2020 г., на основание чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Счетено е, че като се е произнесъл по същество на въведените с въззивната жалба оплаквания, относими към законовите предпоставки за приемане на предложения от длъжника оздравителен план от събранието на кредиторите, подложил е на тълкуване приложимите материалноправни норми и е преценявал законосъобразността на крайния правен извод на първостепенния съд относно изискваното от ТЗ мнозинство, въпреки, че е приел първоинстанционното съдебно решение за процесуално недопустимо, решаващият състав на Софийски апелативен съд е допуснала съществено нарушение на съдопроизводствените правила, водещо до очевидна неправилност на въззивния съдебен акт. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, намира: Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е счел, че въззивната жалба, подадена от длъжника е процесуално допустима, но е процесуално недопустим съдебният акт на първоинстанционния съд. Подлагайки на самостоятелен анализ доказателствения материал по делото, доводите и възраженията на страните е приел за доказани установените от СГС факти, според които с определение на съда по несъстоятелността от 16.05.2019 г. е допуснат до разглеждане от събранието на кредиторите на „РЕКУЛ”АД(н), гр.София оздравителния план, предложен от длъжника с молба вх.№ 25 118 / 22.02. 2019 г. (съгласно корекцията по молба, вх.№ 33 645/12.03.2019 г.) и същото, редовно свикано по реда на чл.701 ТЗ и чл.702 ТЗ на 27.06. 2019 г., е надлежно проведено на определената датата в Съдебната палата в [населено място], на бул.”В.„ № 2. За безспорно е счетено още, че на събранието на кредиторите са присъствали всички кредитори от всички класове, имащи право да гласуват, но предложеният оздравителен план е останал неприет. Изтъкнато е в тази вр., че кредиторите от клас 3 са гласували против приемането на плана, а тези от клас 4, които са присъствали, са изразили становище за неговото приемане. Направена е и констатация, че при проведеното гласуване в клас 5 кредиторите Е.Б. и М. Б. са гласували за приемане на плана, а кредиторът „ЧЕЗ Електро България”АД, не е гласувал поради отсъствие на негов представител. Не е гласувал и кредиторът с приети вземания по чл. 722, ал.1, т.1 ТЗ – Национална агенция за приходите, който пък, в качеството си на единствен кредитор с приети вземания по чл.722, ал.1,т.6 ТЗ, е гласувал против приемане на предложения оздравителен план. Позовавайки се на задължителните за съдилищата разяснени в ТР № 1/ от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС относно приложението на чл.269 ГПК Софийски апелативен съд е счел, че в съответствие с правомощията си, е задължен служебно да се произнесе по валидността и по допустимостта на обжалваното решение на СГС. Поради това и с оглед споделената фактическа обстановка, установена от първостепенния съд е извел правен извод, че необходима предпоставка за преминаване към следващата фаза на производството по несъстоятелност е наличието на приет от събранието на кредиторите план за оздравяване на предприятието на неплатежоспособния търговец. Изложил е съображения, че предложеният оздравителен план се приема от събранието на кредиторите с приети вземания или тези, на които е признато право на глас по чл.673, ал.3 ТЗ, като актът на приемане в същността си изразява общата воля на кредиторите за оздравяване на предприятието и избягване на последиците от обявяване на длъжника в несъстоятелност. Когато тази воля е формирана по реда и при предпоставките на чл.703 ТЗ, съдът по несъстоятелността, в съответствие с чл.705, ал.2, във вр. с чл. 704, ал.1 ТЗ, е длъжен да се произнесе с решение по приетия оздравителен план, без да обсъжда и да се произнася по основателността на вземанията на отделните кредитори. Поради това извършваната от този съд проверка в производството по оздравяване на предприятието по гл.44 ТЗ, която в случая СГС е законосъобразно провел, обхваща само и единствено спазване на процесуалните правомощия по чл.703, ал.2 ТЗ. Но при неприемане на допуснатия до разглеждане план на неплатежоспособния длъжник, според съжденията в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, не е налице основание в закона съдът по несъстоятелността да се произнасе с изричен съдебен акт, което изключва и допустимостта на постановеното първоинстанционно решение и обуславя неговото обезсилване. Въззивното решението е валидно, допустимо, но неправилно. В съдебната практика и правна доктрина не съществува спор, че съдебното решение е процесуално недопустимо, когато съдът е нарушил важните процесуални норми, които уреждат процесуалните условия, при наличието на които има право да постанови съдебния си акт. Затова, когато решението на първоинстанционния съд е прието за недопустимо, въззивната инстанция, въобще няма право да пристъпи към проверка на правилността му. То подлежи на обезсилване, дори и когато е правилно. В случая произнасяйки се по законосъобразността на даденото от Софийски градски съд тълкуване на приложимите материалноправни норми и на правилността на изведения краен правен извод относно изискваното от ТЗ мнозинство, въпреки приетата процесуална недопустимост на първоинстанционното съдебно решение, Софийски апелативен съд е постановил очевидно неправилен въззивен съдебен акт, който следва да бъде отменен. Вярно е, че чл. 236, ал.2 ГПК не разглежда мотивите като част от съдебното решение, а като обяснителна добавка към него, но когато същите не съответстват на разясненията в задължителната съдебна практика – ППВС №1/53 г., №2/67 г. и № 1/85 г. относно тяхното съдържание и форма, може да се стигне както до преценка, че въобще няма мотиви, така до приемане на въззивния съдебен акт за процесуално незаконосъобразен и необоснован. В случая наличието на изложени от въззивната инстанция мотиви както по същество на въведените с въззивната жалба оплаквания, така и относно приетата недопустимост на решението на СГС, според настоящия съдебен състав води до вътрешната им противоречивост, поради което е основателна твърдяната от касатора процесуална незаконосъобразност на въззивното съдебно решение, поради нарушаването на чл.236, ал.2 ГПК. Не може да се сподели, поради отсъствие на основание в закона и тезата на въззивната инстанция, че когато планът за оздравяване на предприятието не е приет, волята на кредиторите, формиращи събранието на кредиторите, не подлежи на проверка, поради липса на акт (сделка- решение), който да я обективира. Затова и съдът не разглежда същия, нито обсъжда резултатите от проведеното гласуване и не дължи постановяване на съдебен акт по чл.705, ал.2 ТЗ. Възприетото разрешение е в пълно несъответствие както с целта на оздравителното производство – да се избегне обявяване на длъжника в несъстоятелност и да се защитят интересите на кредиторите, дори когато не съвпадат с интересите на длъжника, така и с неговите особени характеристики на относително обособено и своеобразно охранително производство, развиващо се в отделни фази в рамките на производството по несъстоятелност, но с възможност да повлияе пряко върху хода на последното. Нещо повече, самите правомощия на съда по несъстоятелност, установени с чл. 707а ТЗ и разпореденото от чл.712 ТЗ незабавно действие на решението за обявяване в несъстоятелност изключват да е налице правен смисъл от преценката за спазване или не изискванията на ТЗ във вр. с приемане на предложения оздравителният план от събранието на кредиторите, вкл. дали правилно са били отчетени гласовете в отделните класове – кредитори едва с постановяване на решението по чл.710 ТЗ. Следователно независимо от липсата на приет оздравителен план от събранието на кредиторите съдът по несъстоятелността, който в това производство оказва съдействие при правомерно упражняване на граждански права, чрез възложения му контрол за законосъобразност, е длъжен, след констатирано неосъществяване на предвидените от законодателя условията за утвърждаване на предложения план за оздравяване, да постанови изрично решение за отказ, както е процедирал и СГС. По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че въззивното решение следва да бъде отменено, на основание чл.293, ал.1 ГПК, като след отмяната му , делото, да се върне на Софийски апелативен съд за произнасяне по същество на въведените с въззивната жалба оплаквания. При новото разглеждане на делото въззивната инстанция следва да се произнесе и по отговорността за деловодните разноски, на основание чл. 294, ал.2 ГПК. Мотивиран от горното, настоящият съдебен състав на второ търговско отделение на ВКС Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийски апелативен съд № 2513/ 15. 11. 2019 г., по в.т.д.№ 4 464/2019 г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: Особено мнение на съдия Ваня Алексиева - председател на съдебния състав по т.д.№ 98/2020 г. и докладчик по делото: Не споделям изразеното в настоящето решение разбиране, че в разглежданата хипотеза – неприемане на предложения оздравителен план от събранието на кредиторите съдът по несъстоятелността дължи произнасяне със самостоятелно решение, в което да подложи на контрол общата воля на събранието на кредиторите за оздравяване на предприятието, с оглед спазване на процесуалните правомощия по чл.703, ал.2 ТЗ, макар, че споделям крайния правен резултат за процесуална незаконосъобразност на въззивния съдебен акт, налагаща отмяната му. Според формираната последователна практика на ВКС – решение № 1390 от 17.09.01 г. ,по гр.д. № 963/2001 г. на V.то г.о.; решение № 15 от 26. 01. 2005 г., по гр.д.№ 1599/2003 г. на V г.о.; решение № 904 от 25.05.97 г., по гр.д.№ 281/97 г. на V.то г.о. и др., изведеният от мнозинството на настоящия съдебен състав правен извод би бил правилен, но само ако е налице приет от събранието на кредиторите оздравителен план – изрично уредено от законодателя правомощие на същото, т.е. когато съществува акт( сделка-решение), материализираща формираната по реда на чл.703 ТЗ воля на кредиторите, по който съдът, на основание чл.705, ал.2, във вр. с чл.704, ал.1 ТЗ, дължи произнасяне. Ноторно е, че по силата на закона липсата на приет оздравителен план има за своя пряка правна последица преминаване на друг етап от производството по несъстоятелност - обявяване на длъжника в несъстоятелност с постановяване на решение по чл.710 ТЗ. Задължителното съдържание на това съдебно решение, установено в чл. 711 ТЗ, налага да се приеме, че в мотивите на същото съдът по несъстоятелността по необходимост е задължен да се произнесе и по извършения от него служебен контрол за спазване изискванията на ТЗ във вр. с приемане на предложения оздравителният план от събранието на кредиторите, вкл. дали правилно са отчетени гласовете в отделните класове - кредитори и дали наведените доводи във вр. с твърдяно нарушение на изискванията за приемане, са основателни. Допълнителен аргумент в подкрепа на изложеното е и изричната разпоредба на чл.705, ал.2 ТЗ, която тълкувана буквално и съобразно правилата на граматическото (езиково) тълкуване изключва да е налице създадена от законодателя правна възможност за постановяване на съдебно решение от съда по несъстоятелността и в хипотезата на неприет (фактически липсващ) план за оздравяване. Нормата е императивна процесуалноправна и разширителното й тълкуване е недопустимо, независимо от съображенията, породени от разпореденото от чл.712 ТЗ незабавно действие на решението за обявяване в несъстоятелност. С оглед изложеното считам, че възприетото с обжалваното въззивно решение разрешение относно приложението на чл.705, ал.2 ТЗ е правилно. Съдия – докладчик: