Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №260
София, 16.05.2022г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Марков

ЧЛЕНОВЕ: Ирина Петрова

Десислава Добрева

при секретаря ......................................... и с участието на прокурора.........., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 256 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 261703 от 13.ХI.2020 г. на застрахователното акционерно дружество „Армеец"-София /ЕИК[ЕИК]/, подадена чрез негов юрисконсулт /Н.Д.Д./ против онази част от решение № 260029 на Варненския апелативен съд, ТК, от 28.IX.2020 г., постановено по т. д. № 198/2020 г., с която е бил отхвърлен осъдителен иск на това дружество с правно основание чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ /отм/., воден срещу делинквента И. С. И. от [населено място] за заплащане на сума, представляваща разликата над 25 000 евро до 68 000 евро, последната изплатена от този ищец като застрахователно обезщетение за неимуществени вреди чрез InterEurope Italia („Интер Юръп Италия" АД) в качеството му на представител по „Зелена карта" на увреденото лице Л. А., гражданка на Италианската република, във връзка с процесното ПТП от 17.ХI.2012 г., настъпило на територията на Италия / [община] ди Нето, провинция Кротоне, регион Калабрия/.
Това въззивно решение е подписано с особено мнение от един от членовете на съдебния състав, свеждащо се до това, че щом по делото е било безспорно установено наличието на чуждестранен елемент в правоотношението между застраховател и делинквент, възникнало от регресната отговорност на последния и свързано с мястото на настъпване на деликта и на вредата /в друга държава членка на ЕС/, то било необходимо при постановяване на решението си Варненският апелативен съд да се произнесе по въпроса за приложимото право, а именно да се приложат правилата на Регламент /ЕО/ № 864/2007 г. относно приложимото право към извъндоговорни задължения /Рим II/ и Регламент /ЕО/ № 593/2008 г. относно приложимото право към договорни задължения /Рим I/.
Единственото оплакване на застрахователя настоящ касатор е за постановяване на въззивното решение в атакуваната негова отхвърлителна част в нарушение на материалния закон /чл. 52 ЗЗД, както и чл. 105, ал. 1 КМЧП/, поради което дружеството претендира частичното му отменяване и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който регресния му осъдителен иск с правно основание по чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ /отм./, воден срещу делинквента И. С. И. от [населено място] за бъдел уважен: посредством „присъждането отново" на разликата над 25 000 евро до уважения от първоинстанционния съд размер на претенцията от 68 000 евро, ведно със законната лихва върху последната сума, считано от завеждането на делото (на 23.VII.2018 г.) и до окончателното й изплащане, както и с присъждането на разликата над сумата от 4 242.15 лв. и до присъдената на търговеца от първостепенния съд сума в размер на 6 526.39 лева, а също и с присъждането на всички сторени от търговеца по делото разноски, вкл. и тези за въззивното производство.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата подателят й ЗАД „Армеец"-София обосновава приложно поле на касационния контрол освен с твърдението си за очевидна неправилност на въззивното решение в обжалваната негова отхвърлителна част (основание по чл. 280, ал. 2, првдл. 3-то ГПК за директен достъп до касационно обжалване), още И С едновременното наличие на допълнителните предпоставки по т. 1 и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с тази част от своя акт по съществото на спора съставът на Варненския апелативен съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана както в задължителните постановки на ПТТВС № 4/23.XII. 1968 г., така и в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 157/28.ХI.2014 г. на състав на П-ро т.о. по т.д. № 3040/2013 г., а също и в Определение № 929/26.ХI.2018 г. на с-в на IV-то г.о. по ч. гр. дело № 2652/2018 г., по следните два правни въпроса, в равна степен явяващи се от значение не само за изхода на делото, но и за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1./ „За приложението на чл. 52 ЗЗД към регресните искове на застрахователя за вреди, реализирани на територията на чужда държава.";
2.1 „Относно правомощията на съда служебно да издири и приложи относимото чуждо право към отношения с международен частноправен елемент, произтичащи от ПТП, настъпило в друга държава членка на Европейския съюз в производството по разглеждане на иск с правно основание по чл. 227, т. 2 КЗ /отм./ при определяне на размер на регресната претенция на застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите."

По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация И. С. И. писмено е възразил чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта на касационното обжалване /в реципрочно изложение/, така и по основателността на единственото оплакване на застрахователя ЗАД „Армеец" за неправилност на въззивното решение в атакуваната негова отхвърлителна част, претендирайки за потвърждаването му, както и за присъждане на разноски в размер на сумата от 2 400 лв., представляваща изплатения хонорар на този негов адвокат от АК-Варна. Инвокиран е довод, че релевираните от касатора в изложението му по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата основания за допускане на касационно обжалване не само не отговарят на изискванията на чл. 280, ал. 1 ГПК, но и не са съобразени със задължителните постановки на ТР № 1/19.11.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело № 1/09 г.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Варненския апелативен съд, настоящата касационна жалба на ЗАД „Армеец"-София /ЕИК[ЕИК]/ ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая е налице приложно поле на касационното обжалване в хипотезата по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК са следните:
За да намали присъдената от първостепенния съд сума, представляваща равностойност на платеното от застрахователя настоящ касатор обезщетение за неимуществени вреди, от 68 000 евро - съответно на 25 000 евро, въззивната инстанция, сезирана с осъдителен иск за упражняване на право на регрес, чието правно основание е в разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ /отм./, е приела, че регресната отговорност на ответника /делинквента/ И. С. И. от [населено място] не следвало да се ангажира с размера на изплатеното на италианската гражданка Л. А. обезщетение от застрахователя настоящ касатор: понеже И. не е участвал в постигнатото с нея споразумение, респ. същото не е било одобрено от него. Така, с аргументация, че щяло да е „несправедливо" последният да бъде осъден да заплати „евентуално по-висок размер на обезщетение за неимуществени вреди" - в сравнение с действително претърпените от пострадалото лице, Варненският апелативен съд се е насочил към повторна преценка досежно „размера на паричната равностойност на действително претърпените неимуществени вреди в настоящия процес: на база вида на телесните увреждания и периода, през който е протекъл оздравителния процес".
Следователно налице е надлежно произнасяне по първия релевиран от касатора правен въпрос в изложението му по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата: „За приложимостта на чл. 52 ЗЗД към регресните искове на застраховател за вреди, реализирани на територията на чужда държава".

Ноторно е, че встъпването в правата на застрахования може да стане само до размера на платеното от застрахователя, както и че българската правна уредба на деликта /чл. 45 и сл. ЗЗД/ следва романската правна традиция на чл. 1382 и сл. на френския Code civil и на чл. 2043 и сл. на италианския Codice civile от 1942 г., познаващи критерия „справедливост" при определянето от съда на дължимото за понесени неимуществени вреди обезщетение. Същевременно към датата на настъпване на процесното ПТП /17.ХI.2012 г./, реализирано между автомобили с българска и италианска регистрация, чиито двама водачи са съответно български и италиански граждани, както Република България, така и Италианската република, се явяват страни членки на Европейския съюз. Като такива те са надлежно обвързани от съответните разпоредби на Общностното право, обективирани в Регламент /ЕО/ № 864/2007 г. относно приложимото право към извъндоговорни задължения /Рим II/ и в Регламент /ЕО/ № 593/2008 г. относно приложимото право към договорни задължения. /Рим I/ - и двата, хармонизиращи стълкновителните правила в областта на гражданското и търговското право. Ето защо, ще следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваната отхвърлителна част на въззивното решение, тъй като релевираният първи въпрос в изложението на застрахователя настоящ касатор към жалбата му се явява такъв от значение за точното прилагане на относимите към случай разпоредби на тези два регламента, а оттам и за развитието на правото, вкл. и предвид ноторното положение, че системата „Зелена карта" функционира по силата на Споразумение между националните застрахователни бюра на държавите членки на Европейското икономическо пространство, по което и Република България, и Италианската република, несъмнено са страни. Като държави членки на ЕС те са обвързани от Вътрешните правила на това споразумение.
В заключение, възможна неправилност на въззивното решение в първата негова отхвърлителна част, по необходимост би рефлектирала и върху имащата характера на определение втора обжалвана част на този съдебен акт: за присъждането на разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца /касатора/.

Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 260029 на Варненския апелативен съд, ТК, от 28.IX.2020 г., постановено по т. д. № 198/2020 г. В АТАКУВАНИТЕ ДВЕ НЕГОВИ ОТХВЪРЛИТЕЛНИ ЧАСТИ по предявения иск за упражняване право на регрес с правно основание по чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ /отм./ с предмет разликата между сумите 68 000 евро и 25 000 евро, КАКТО И ЗА РАЗНОСКИТЕ - за разликата между сумите 6 526.39 лв. и 4242.15 лева, представляваща „съразмерна на основателния размер на претенцията" част от направените от ищеца /касатора/ съдебно-деловодни разноски.
УКАЗВА на касатора ЗАД „Армеец", чрез неговия юрисконсулт Н. Д. Д., че следва - В ЕДНОСЕДМИЧЕН СРОК от получаването на съобщението за това - да представи в канцеларията на ТК на ВКС по делото документ /банково бордеро/ за внесена по сметката на този съд за държавни такси допълнителна такава в размер на 1 727.68 лв. (хиляда седемстотин двадесет и седем лева и шестдесет и осем стотинки), тъй като в противен случай настоящето касационно производство ще бъде прекратено.
След надлежното внасяне на тази допълнителна д. т., чийто размер е определен в съответствие с правилото на чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, делото да се докладва на Председателя на Първо отделение от ТК на ВКС за насрочването му в открито съдебно заседание с призоваване на страните по спора.

Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1

2