О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 17 гр. София, 05 февруари 2021 г. Върховният касационен съд на Република България, І НО, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СПАС ИВАНЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА при секретар………………………………………………при становището на прокурора…….…Ив. Симов....……..………..…изслуша докладваното от съдия Рушанова частно наказателно дело № 82 по описа за 2021 г. Производството е с правно основание чл. 44, т.1 от НПК. Образувано е въз основа разпореждане от 22.01.2021г. на съдия-докладчик при СГС, с което е прекратил производството по н.ч.д. № 4091/20г. по описа на същия съд и е повдигнал спор за подсъдност с ОС - Варна във връзка с компетентния съд да разгледа производство по реда на чл. 32 от ЗПИИРКОРНФС. Прокурорът при ВКП застъпва становище, че ОС- Варна е следвало да призове лицето на адреса, посочен в удостоверението по чл. 4 от закона и едва след евентуално неуспешно призоваване да пристъпи към изискване на справки за нова адресна регистрация, която да се окаже решаваща за подсъдността и евентуалното изпращане на делото за решаването му на друг съд. Поради тези съображения намира изразеното становище на съдията-докладчик при СГС за преждевременност на изпращане на производството за разглеждането му от градски съд за правилно. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди материалите по делото и взе предвид становището на прокурора, намира за установено следното: В ОС – Варна е образувано ч.н.д. 1221/20г. по повод постъпило удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции. Установено е, че удостоверението е издадено от орган на Нидерландия, с което се иска да бъде призната финансова санкция 270 (двеста и седемдесет) евро за „превишаване на максимално допустимата скорост на автомагистрала с 29 км/ч.”, наложена на българския гражданин Н. Б. – род. на 02.10.1977 година. В удостоверението е посочено, че обичайното пребиваване на лицето в изпълняващата държава е в [населено място], [улица], ет.2, ап.6. След образуване на делото в ОС – Варна е постъпила справка от НБД Население, в която е отрадзено, че Н. В. Б. е с постоянен и настоящ адрес [населено място], „К. село”, Хиподрума № 141, вх. Б, ет.7, ап.45. Информацията за нов, актуален адрес на българския гражданин послужила като основание на Варненски окръжен съд да приеме, че съгласно чл. 31, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС компетентен да разгледа делото е Софийски градски съд. След образуване на н. ч. д. 4091/2020 г., Софийски градски съд приел, че делото му е изпратено преждевременно, доколкото ОС - Варна въобще не е проявил активност да се призове българския гражданин на адреса на обичайното му пребиваване, посочен в удостоверението по чл. 4 от ЗПИИРКОРНФС и доколкото не е налице идентичност в понятията „постоянен и настоящ адрес” и „местоживеене или обичайно местопребиваване” по смисъла на чл. 31, ал.3 във връзка с чл.15, ал.4 от ЗПИИРКОРНФС. Ето защо, с разпореждане от 22.01.2021г. прекратил съдебното производство и повдигнал настоящата препирня за подсъдност. Така посоченото обуславя заключение, че компетентен да разгледа искането за признаването на финансовата санкция е ОС – Варна. Известно е, че решението за налагане на финансови санкции се признава от окръжния съд по местоживеенето или обичайното пребиваване на лицето. Извън всякакво съмнение, разпоредбата относно компетентния да се произнесе съд (чл. 31, ал.1 от закона) изисква преди всичко лицето да бъде призовано на адреса на обичайното му пребиваване, посочен в удостоверението по чл. 4 от закона, който в настоящия случай е в района на ОС - Варна. Няма пречка, искането да бъде изпратено за разглеждане от друг съд, ако се установи, че лицето обичайно пребивава в неговия район на действие. Това обаче следва да се направи, след като се осъществят всички действия, необходими за призоваването на лицето от адреса, посочен в искането, който в случая се явява и постоянния му адрес. ОС – Варна е изискал справка за актуален адрес на българския гражданин, без обаче да предприеме действия по призоваването му , а оттам и да се увери, че известния адрес на обичайно местопребиваване не е актуален. Друг е въпросът, че позоваването на чл. 48, ал.7 от Кодекса на международно частно право от страна на съдията-докладчик при СГС е допълнителен аргумент в подкрепа на заключението за преждевременното прекратяване на делото пред ОС - Варна, доколкото под „обичайно местопребиваване на физическо лице” следва да се разбира мястото, в което то се е установило преимуществено да живее, без това да е свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване. С оглед изтъкнатото ОС – Варна неправилно е прекратил производството пред себе си и го е изпратил за разглеждане на Софийски градски. Поради изложеното, настоящият съдебен състав намира, че делото следва да бъде изпратено на компетентния да разгледа искането съд, който в случая се явява ОС – Варна. По изложените съображения и на основание чл.44, т.1 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И: ИЗПРАЩА н. ч. д. № 4091/2020 г. по описа на Софийски градски съд за разглеждане от Окръжен съд – Варна. Определението е окончателно. Копие от настоящето определение да се изпрати на Софийски градски съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: