Р Е Ш Е Н И Е №201 С., 27.06.2011 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на седми юни през две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 1282 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от Т. С. Н., приподписана от адвокат М. З., против решение № ІІ-44 от 2.07.2010 г., постановено по гр.д. № 426 по описа за 2010 г. на Окръжен съд-Бургас, с което е отменено решение № ХІІІ-1536 от 9.12.2009 г. по гр.д. № 6986/2009 г. на Районен съд-Бургас и е постановено друго за допускане на съдебна делба на товарен автомобил К. с рег. [рег.номер на МПС] и товарен автомобил К. с рег. [рег.номер на МПС] между С. Н. Н. и Т. С. Н. при равни права в съсобствеността. В касационната жалба са наведени доводи за неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което се иска отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго за отхвърляне на иска за делба на двата товарни автомобила. К. претендира възстановяване на направените разноски. Ответникът по жалбата С. Н. И. /каквато е фамилията й понастоящем, видно от удостоверение за граждански брак 7.05.2011 г./ оспорва същата, като претендира възстановяване на направените разноски. С определение № 216 от 28.02.2011 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК, поради наличието на противоречиво разрешаван правен въпрос по приложението на чл.20 СК /отм./, а именно дали вещите, за които се твърди, че са лична собственост на единия от съпрузите, тъй като служат за упражняване на професията му, следва да бъдат задължително включени в имуществото на регистрирания от него ЕТ и да са актив на предприятието на ЕТ, като съвкупност от права, задължения и фактически отношения по смисъла на чл.15 ТЗ. В случая въззивният съд е приел, че страните са бивши съпрузи, като бракът им е сключен на 8.10.1995 г. и е прекратен с развод през 2008 г. П. камиони за закупени от Т. Н. съответно през 1999 г. и 2002 г., като след придобиването на първия камион касаторът е регистриран като едноличен търговец с предмет на дейност товарни превози. Вещите са отдадени под наем безвъзмездно и безсрочно на едноличния търговец, на когото през 2008 г. е издаден лиценз за извършване на превоз на товари на територията на Република България с валидност до 2013 г. Направен е извод, че товарните автомобили са закупени по време на брака от Т. Н. в качеството му на физическо лице, но са служили за неговата търговска дейност в качеството му на едноличен търговец. В този случай от значение за собствеността на имуществото е от една страна дали то се включва в търговското предприятие по чл.15 ТЗ, а от друга – критериите по чл.20, ал.2 СК, т.е. предназначението им за упражняване професията на съпруга, за негово лично ползване или за нуждите на семейството. В случая макар вещите да са служили за търговската дейност на Т. Н. няма данни, а и твърдения, те да са включени в баланса на търговското предприятие, а такъв извод не може да бъде направен и от представените счетоводни отчети. Не може да се направи и извод, че камионите са свързани пряко с упражняването на професията на съпруга, тъй като това не следва от изявлението на Т. Н., че сам управлява единия товарен автомобил. С решение № 203 от 4.04.2000 г. по гр.д. № 680/99 г., ВКС, І г.о. е дадено тълкуване, че в редакцията на чл.20, ал.2 СК /сега отм./ се говори за вещ, придобита от единия съпруг, но този израз не трябва да се разбира в смисъл, че придобивната сделка е сключена непременно от него име и негови средства, и че в останалите случаи придобитото ще бъде общо. Една общност върху вещите за професионално ползване и свързаният с нея ограничителен режим за съпруга, би противоречала на свободата за упражняване на професия съгласно чл.17 СК /сега отм./. Тези вещи по принцип за лична собственост на съответния съпруг, както и да са придобити, т.е. като резултат, а не в смисъл на лично титулярство при придобиване и именно с оглед на тази си характеристика, тези вещи са извън съпружеската имуществена общност. Правилна е практиката по решение № 203 от 4.04.2000 г. по гр.д. № 680/99 г., ВКС, І г.о. При преценка дали придобито по време на брака имущество е съпружеска имуществена общност съгласно чл.19 СК /1985 г., отм./ или е лична собственост на единия съпруг съгласно чл.20, ал.2 /1985 г., отм./, тъй като служи за обикновено лично ползване или за упражняване на професия, разграничителният критерий е предназначението на имуществото, т.е. целта, с която е придобито – за нуждите на семейството или за упражняване професията на съпруга, респ. за него лично ползване. Без значение е стойността на имуществото и дали придобиването е станало от името и със средства на съответния съпруг. Ако упражняването на професията, в смисъл на дейността, чрез която съпругът реализира доходи, е свързано и с търговска дейност, без значение е дали придобиването е станало от съпруга в качеството му на физическо лице или на търговец. По основателността на касационната жалба: В. решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон. Обосновано съдът е приел, че процесните товарни автомобили са ползвани при осъществяване на търговската дейност на касатора. Това обстоятелство не е оспорено от ищцата С. Н., която се е стремяла да установи, че за управлението им е нает работник, който факт ответникът е признал по реда на чл.176 ГПК, но същия се явява неотносим. От значение е предназначението на имуществото към момента на придобиването му, а не дали вещите за упражняване на професия се използват лично от съпруга или чрез наемане на трети лица. Факта, че непосредствено след закупуването на първия автомобил през 1999 г. Т. Н. е започнал да упражнява търговска дейност, като безвъзмездно е предоставил ползването и на двете вещи на предприятието си на едноличен търговец, както и липсата на твърдения или данни чрез придобиването на камионите да се е целяло задоволяване на семейни нужди, обосновават извод, че се касае до вещи, свързани с професията на касатора, която същия осъществява като едноличен търговец. С оглед изложеното въззивното решение следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли иска за делба на процесните два товарни автомобила, като С. И. възстанови направените от Т. Н. разноски по делото. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № ІІ-44 от 2.07.2010 г., постановено по гр.д. № 426 по описа за 2010 г. на Окръжен съд-Бургас и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Н. И., ЕГН [ЕГН], съдебен адрес: [населено място], [улица] , адвокат Ч. Г. Т. против Т. С. Н., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк][жилищен адрес] иск за делба на товарен самосвал марка К., рег. [рег.номер на МПС] , модел , рама № , двигател № и товарен самосвал марка К., рег. [рег.номер на МПС] /бивш рег. № АК/, модел, рама №[ЕИК], двигател № . ОСЪЖДА С. Н. И., ЕГН [ЕГН], съдебен адрес: [населено място], [улица] , адвокат Ч. Г. Т. да заплати на Т. С. Н., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк][жилищен адрес] разноски за съдебното производство в размер на 330.00 лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: