Р Е Ш Е Н И Е № 43 София, 24 февруари 2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и дванадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ:КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА при секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора от ВКП Петя Маринова изслуша докладваното от съдия Красимир Харалампиев наказателно дело № 2984/2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационни жалби от подсъдимия И. К. П. и от защитника му адв. Л. А. Л. от АК-Благоевград срещу въззивно решение № 396 от 25.10.2011 год. по внохд № 879/2011 год. на Софийския апелативен съд, с което е била потвърдена присъда № 169 от 29.06.2011 год. по нохд № 197/2011 год. на Благоевградския окръжен съд. В жалбите се сочат касационните основания за проверка по чл. 348 ал. 1, т. т. 1, 2 и 3 от НПК. Оплакванията в двете жалби за допуснати съществени процесуални нарушения не се подкрепят с конкретни доводи. Излагат се съображения, че неправилно е приложен материалния закон предвид на това, че според защитата подсъдимият не е имал умисъла да умъртви пострадалия и извършеното от него деяние неправилно е квалифицирано като престъпление по чл. 116, ал. 1 т. 6 от НК, а не по наказателния състав на чл. 124 от НК. Допуснато е нарушение по начина на определяне на наказанието на подсъдимия, тъй като вместо при условията на чл. 55 от НК, за което са налице материалноправните предпоставки, то е индивидуализирано по реда на чл. 58а, във вр. чл. 54 НК, което е довело до налагането на явно несправедливо наказание. В съответствие с релевираните основания се иска отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане, а при условията на алтернативност-намаляване на наказанието с приложението на чл. 55 от НК. Пред касационната инстанция защитникът на подсъдимия поддържа жалбите по изложения в тях и в представените писмени бележки съображения. В последните се сочи, че е допуснато съществено процесуално нарушение в обвинителния акт, като деянието е квалифицирано по чл. 116, ал. 1, т. 6, но не е посочен и основният текст за умишлено убийство-този по чл. 115 от НК. Частният обвинител Р. Т., редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбите на подсъдимия и защитника му са неоснователни. Не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, а определеното наказание не е явно несправедливо. За да се произнесе, Върховният касационен съд съобрази следното: С присъда № 169 от 29.06.2011 год. по нохд № 197/2011 год. Благоевградският окръжен съд е признал подсъдимия И. К. П. за виновен в това, че на 14.05.2010 год., около 04.00 часа в [населено място], срещу ресторант „Ичката”, умишлено умъртвил 57-годишния македонски гражданин Т. Т., като деянието е извършено по особено мъчителен начин за убития и с особена жестокост, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 6, във вр. чл. 58а и чл. 54 от НК го е осъдил на дванадесет години лишаване от свобода, като е определил първоначален „Строг” режим за изтърпяване на наказанието в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. По реда на чл. 189, ал. 3 НПК съдът се е произнесъл по направените по делото разноски, които присъдил в тежест на подсъдимия. С обжалваното решение на Софийския апелативен съд присъдата е потвърдена. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в очертаните от чл. 347, ал. 1 от НПК рамки, намира следното: Доводът, че съдът е допуснал закононарушение като е признал подсъдимия за виновен по обвинение, което не съответства на изложените в обвинителния акт фактически данни, е неоснователен. Настоящата съдебна инстанция не споделя виждането на защитата за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по начина на изписване на обвинителния акт. Обвинението срещу подсъдимия е за извършено убийство по чл. 116, ал. 1, т. 6 от НК, който се явява квалифициран състав на умишленото убийство по чл. 115 от НК. Фактическите обстоятелства и правна квалификация на деянието отразени в обвинителния акт съответстват на правната квалификация в диспозитива му, което не поражда съмнение в какво точно е обвинен подсъдимия и не го е лишила от възможността да организира и проведе защитата си именно по това обвинение. От обстоятелствената част на прокурорския акт е видно, че в него надлежно са отразени всички фактически данни досежно: намерението на подсъдимия да се саморазправи с напусналата го съпруга-свид. В. П. и с пострадалия Т. Т., с когото тя заживяла на съпружески начала; с взетото от П. решение под влияние на употребени алкохолни напитки на 13.05.2010 год. да осъществи намерението си, което споделил с децата си-Р. и Г.; с набавянето на оръдието за престъплението-метална тръба, която обвил с тиксо, за да придобие вид на тояга; за изчакването пред ресторант „Ичката” да излезе пострадалия и за последващото внезапно и в гръб нападение от подсъдимия, който нанесъл множество удари с тръбата, насочени основно в областта на главата на Т.; за опита на свидетелката П. да спре побоя, което отприщило агресията на подсъдимия и срещу нея, като ударил и нея. Подсъдимият е разбрал смисъла и съдържанието на предявеното му обвинение и за това, че умишлено е умъртвил пострадалия. Така че, несъответствие между фактическите положения в обвинителния акт и формулираната в него правна квалификация на деянието не е налице. Пред първоинстанционния съд производството по делото е протекло по реда на глава ХХVІІ от НПК – чл. 371, т. 2 от НПК, тъй като подсъдимият И. П. в присъствие на служебно назначения му защитник преди да започне съдебното следствие по общия ред е направил изрично искане, с пълното съзнаване на последиците от своето изявление, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като изрично се е съгласил за тях да не се събират доказателства. След като е констатирал, че самопризнанията на П. се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства, съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще се ползва от тях и от признанието на подсъдимия и е разгледал делото по реда на чл. 372 ал. 4, във вр. чл. 373, ал.2 от НПК. Съображенията на първоинстанционния съд за умисъл у подсъдимия се основават на обективните данни по делото, сочещи за осъзнато от него поведение. П. е имал представа за общественоопасния характер на действията си, съзнавал е, че с нанесените множество силни удари по жизненоважни области по тялото на пострадалия с метална тръба може да причини смъртта му и е допускал настъпването на този резултат, но се е отнесъл безразлично към това. В тази насока са и констатациите отразени в съдебномедицинската експертиза на труп/л.122-128 от дознанието/ за броя и характера на нанесените по тялото и главата на пострадалия множество наранявания в жизненоважни области причинени от удари, нанесени с твърди тъпи и тъпоръбести предмети, довели до настъпването на вредоносните общественоопасни последици. От заключението на посочената експертиза е видно, че причината за смъртта на пострадалия се дължи на причинената му тежка черепномозъчна травма. Смъртта на пострадалия е настъпила в болнично заведение два дни след нанесения му побой, поради несъвместимите с живота получени телесни увреждания. Видно от мотивите на решението въззивният съд е изпълнил надлежно правомощията си като контролно-ревизионна инстанция като е отговорил на всички съдържащи се във въззивната жалба на подсъдимия оплаквания срещу присъдата. Въз основа на установените фактически положения, които не подлежат на ревизия от касационния състав, въззивният съд е констатирал, че приетата от първата инстанция правна квалификация е правилна и на всички поставени в жалбата доводи и съображения е отговорено аргументирано в съответствие изискванията на чл. 339, ал. 2 НПК. Доводът за неправилна квалификация на деянието по чл. 116, ал. 1 т. 6 от НК, вместо по чл. 124 от НК е правен и пред въззивната инстанция, която е изложила в мотивите на решението си/л.7, абз. 3/ подробни съображения защо не го възприема, като правните й изводи са съобразени с трайно установената съдебна практика и с указанията в тълкувателно решение № 1/06.04.2009 год. по т.д. № 1/2008 год. на ОСНК на ВКС. Нови и различни доводи по това оплакване не се правят пред настоящата инстанция, която изцяло споделя съображенията на въззивния съд в тази насока. Постоянна е практиката на съдилищата, че когато деецът е причинил множество телесни увреждания на пострадалия с нанасянето на тежки удари върху жизнено важни центрове на тялото в резултат, на което настъпи смъртта му, е налице умисъл за убийство, а не за причиняване на телесна повреда. При тази хипотеза /както е в конкретния случай/, в съзнанието на дееца се съдържат представи, че с деянието се причиняват телесни увреждания, несъвместими с живота. Ето защо, законосъобразно е прието, че с деянието си подсъдимия П. е осъществил всички обективни и субективни признаци на престъплението по чл. 116, ал. 1, т.6, предложение 2 и 3 във вр. чл. 115 от НК. Съдилищата /особено въззивният/ подробно са се спрели на формата на умишлена вина и на квалифициращите признаци “особена жестокост”/с оглед личността на подсъдимия/ и “особено мъчителен начин”-изхождайки от нанесените многобройни телесни увреждания на пострадалия, които довели до бавна и мъчителна агония до настъпването на смъртта му след продължителни болки и страдания. Затова, направеното искане за изменяване на присъдата в насока за преквалифициране на деянието по чл. 124, ал. 1 НК-за умишлено причинена телесна повреда в резултат, на която по непредпазливост е причинена смъртта на пострадалия, правилно е отхвърлено като неоснователно и не е налице визираното в касационната жалба нарушение на закона. Първоинстанционният съд е преценил, че са налице обстоятелствата за налагане на най-лекото по вид от предвидените в състава на чл. 116 НК наказания като го индивидуализирал при отчитане обстоятелствата по чл. 54 НК и изрично подчертал, че не са налице многобройни или изключителни обстоятелства за определяне наказанието при условията на чл. 55 от НК и след проверката на обстоятелствата по чл. 58а, ал. 4 от НК. Спазвайки разпоредбата на чл. 58а, ал. 3 НК, същият съд е определил наказанието на подсъдимия в рамките между минималния и максималния размер, предвиден за престъплението по чл. 116 от НК, а именно-осемнадесет години лишаване от свобода, което по реда на ал. 1 от същата норма редуцирал и намалил на дванадесет години лишаване от свобода. Определеното по размер наказание съответства на обществената опасност на конкретното деяние /при наличието на два от квалифициращите признаци на престъплението по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и 3 от НК/ и на дееца. Наказанието е определено след като са съобразени обстоятелствата по чл. 54 НК и след редукцията му съобразно чл. 58а, ал. 3 от НК, то не е в противоречие с изискването за справедливост по смисъла на чл. 35, ал. 3 НК. Направените изводи от въззивния състав за неоснователност на въззивната жалба, в частта й по оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание, се споделят и от касационната инстанция, тъй като само с това наказание ще се постигнат визираните в чл. 36 от НК цели на специалната и генералната превенции. Предвид на тези съображения касационният съд намира, че не е налице основание за неговата намеса във въззивното решение, тъй като не констатира наличие на твърдените в жалбите касационни основания. С оглед на това и на основание чл. 354 ал. 1 т.1 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 396 от 25.10.2011 год. по внохд № 879/2011 год. на Софийския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: