4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 314 гр. София,18.07.2022 г. Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание през две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ТАНЯ ОРЕШАРОВА като разгледа докладваното от съдията Орешарова ч. гр. д. № 2368 от 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от П. Ж. П., приподписана от адв.П., АК Пловдив, особен представител по допусната правна помощ срещу определение №88 от 16.02.2022г. по в.ч.гр.д. №677/2021г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдено разпореждане №265162/01.07.2021г., постановено по гр. д. № 358/2020г. на ОС Пловдив. С първоинстанционното разпореждане е върната исковата молба на П. Ж. П. поради неотстраняване на указани от съда нередовности. Според жалбоподателя обжалваният съдебен акт е постановен в противоречие с материалния закон, като смята, че са отстранени всички нередовности на исковата молба. Иска се неговата отмяна. В приложено заявление, което е посочено, че се представя в изпълнение на указанията за представяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване е поставен въпрос относно подадената частна касационна жалба от ищеца, която е изписана върху копие от обжалваното определение в празните полета на страниците допустима ли е същата и съдържа ли нужните реквизити и което счита, че е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Ответникът по частната касационна жалба Прокуратурата на РБългария не е заявила становище по същата. Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното: Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от страна, ищец по делото срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима. С обжалваното определение Апелативен съд - Пловдив след като е разгледал частна жалба от 16.07.2021г. от П. Ж. П. срещу разпореждане от 01.07.2021год. на ОС Пловдив, постановено по гр.дело №358/2020год. по описа на ПОС, с което е върната исковата молба на жалбоподателя е оставил същата без уважение, като е потвърдил обжалваното разпореждане за връщане на исковата молба, поради неотстраняване на указани от съда нередовности. За да потвърди разпореждането, че правилно първоинстанционният съд е върнал исковата молба като нередовна въззивният съд е приел, че въпреки многобройните уточнявания на предявения иск от ищеца при заявен петитум срещу Прокуратурата с искане за осъждането й да заплати обезщетение за имуществени вреди от 200 000лв. и неимуществени вреди за 100 000лв. и с първоначална квалификация по чл.2, ал.1,т.1 и т.3 ЗОДОВ с последната молба уточнение от 06.03.2020год. ищецът е навел и нови и различни обстоятелства срещу конкретно посочени с имената лица, които е квалифицирал като организирана престъпна група- от съдии, прокурори, полицаи, нотариуси, съдебни изпълнители, които са довели до разграбване на имота му в [населено място] и до няколко опита за убийство срещу него, отново исковата молба е била нередовна. В тази връзка първоинстанционният съд изрично е дал подробни указания и възможност да се отстранят нередовностите и противоречията между обстоятелствата на които се основава иска и петитума и посочения ответник. След като е допусната правна помощ на ищеца, заменен един от определените му особени представители, дадена възможност отново да се отстранят нередовностите и с помощта на определения адвокат и след като не е последвало изпълнение на указанията е постановено връщане на исковата молба. Въззивният съд е приел, че действията на първоинстанционният съд са правилни както за оставяне на исковата молба без движение, за даване срок за отстраняване на нередовностите, така и за връщане на исковата молба. Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК - доколкото жалбоподателят е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки: да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното определение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. Обжалваното въззивно определение е валидно и допустимо, не е налице нарушение на императивна правна норма или на правен принцип, които да дават основание да се приеме, че същото е очевидно неправилно. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалвания акт. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК. Тези тълкувателни постановки са приложими и в производството по частни касационни жалби. В случая единствения поставен въпрос в изложението се отнася за допустимостта на частната жалба и нейните реквизити, но същия не притежава характеристиката на правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК за решаващите изводи на съда при постановяване на обжалваното определение. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, а в случая няма и такива изложени. Допустимостта на подадената частна жалба не е въпрос относим към допускане до касационно обжалване на съдебния акт, който се обжалва/ в случая определението на апелативния съд/. Въпросът за начина по който следва да изглежда и да е структурирана частната касационна жалба не може да обоснове допускане до касационно обжалване и по чл.280, ал.2 ГПК при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на обжалвания акт. По същите събражения не може да се допусне касационно обжалване и по чл.280, ал.1, т.3 ГПК- от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, след като въпросът, който е поставен следва да е решаващ или изведен от самия обжалван акт, а в настоящия случай не е такъв. Касаторът следва да има в предвид, че с оглед на разпоредбата на чл.100а, ал.1 ГПК процесуалните действия /вкючително искови молби, молби уточнения/ не може да съдържат заплахи, обидни или нецензурни думи или квалификации и в този случай се смятат за нередовни. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III г. о. О П Р Е Д Е Л И: НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 88 от 16.02.2022г. по възз. ч. гр. д. №677/2021 г. на Апелативен съд-Пловдив. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: