Ключови фрази
Иск за съществуване на вземането * произнасяне по непредявен иск * тълкуване на договор * частно държавно вземане * валута * нередовност на исковата молба

Р Е Ш Е Н И Е

№ 125

С., 14.10.2011 година


В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение в съдебно заседание на 29.09.две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Р. К.
М. К.


при участието на секретаря М. М.
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.И.
т.дело №577 /2010 година
Производството по делото е образувано по чл.290 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Национална агенция за приходите/НАП/ срещу Решение №286 от 03.02.2010 год. по т.д.№949/2009 год. на Пловдивския апелативен съд, І-ви т.състав, с което е потвърдено решение №320 от 29.07.2009 год. по т.д.№1028/2008 год. на Пловдивския окръжен съд, ТК, ХХ състав, с което частично са уважени предявените от касатора против [фирма] [населено място] искове с правно основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 ГПК за установяване съществуването на вземанията на държавата към ответното дружество, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение на основание чл.417 ГПК от 19.06.2008 год., на основание акт за установяване на частно държавно вземане №20 от 14.11.2007 год. Въззивният съд е възприел изводите на окръжния съд, че изпълнението на задълженията на ответното дружество, произтичащи от сключения на 04.10.1999 год. на основание чл.12, ал.1 ЗУНК Договор за уреждане задълженията към държавата, произтичащи от необслужвани кредити към търговски банки, договорени към 31.12.1990 год., констатирани с акта за установяване частно държавно вземане, могат да бъдат погасявани по избор на ответното дружество в щатска валута или в левовата й равностойност. Последица от този му извод е и възприето заключението на депозираната пред първоинстанционния съд съдебно-счетоводна експертиза за размера на просрочената главница във вариант - 195 000.00 щатски долара, така както се води при ответника, а не както се води при ищеца в лева- 297 187.25 лв., поради превалутиране на всяка разсрочена вноска на датата на падежа й. Въззивният съд е възприел и приложения от Пловдивския окръжен съд начин на изчисляване на наказателната лихва.
Касаторът НАП подържа, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочи, че неправилно е приложен чл.20 ЗЗД за тълкуване на договора, защото текстът на чл.1,т.1 от него, даващ възможност на длъжника да избира в каква валута да погасява валутните си задължения, е ясен и не се нуждае от тълкуване. Навежда и доводи за постановяването на обжалваното решение в нарушение на т.4 на ТР2-1997-ОСГК, тъй като левовата равностойност на размера на вземането за главницата във валута следва да бъде определена към датата на падежа му, а не към евентуалното плащане, още повече че няма такова.
С определение №64 от 08.02.2011 год. на основание чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК и в рамките на задължението на ВКС служебно да се произнесе по допустимостта на обжалваното решение, очертано в т.1 на ТР1-2010-ОСГКТК, обжалваното въззивно решение е допуснато до касационен контрол само в частта, с която съдът се е произнесъл по следните исковете с правно основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415 ал.1 ГПК, предявени от Агенция за държавните вземания срещу [фирма] [населено място] за установява съществуването на следните задължения: 1/ главница в размер на 297 187.25 лв. по акт №20 от 14.11.2007 год. за установаване на частно държавно вземане; 2/ наказателна лихва в размер на 75 979.57 лв., начислена за периода 16.11.2004 год. до 30.10.2007 год. върху главница по акт №20 от 14.11.2007 год. за установяване на частно държавно вземане и 3/наказателна лихва в размер на 181 727.34 лв., начислена за периода 16.11.2004 год. до 30.10.2007 год. върху главница по валутния кредит, установена с акт №35 от 18.11.2004 год.
Касационната жалба е основателна в посочения по-горе размер.
С акт №20 от 14.11.2007 год. на АДВ е установено, че ответникът [фирма], [населено място] има задължения в размер на 560 570.54 лв. и 199 876.66 щатски долара. Въз основа на него и на основание чл.417, т.1 ГПК е издадена в полза на Агенция за държавни вземания Заповед за изпълнение на парично задължение, въз основа на документ от 19.06.2008 год. Поради направено възражение от дружеството-длъжник на основание чл.414, ал.1 ГПК, Агенцията, чийто правоприемник на основание №36, ал.1 от ПЗР на ЗИД ДОПК е НАП, е предявила на основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 ГПК следните установителни искове за установяване на частни държавни вземания: 1/ за сумата в размер на 297 187.25 лв. главница по акт №20 от 14.11.2007 год. за установяване на частно държавно вземане; 2/ за сумата в размер на 75 979.57 лв., наказателна лихва, начислена за периода 16.11.2004 год. до 30.10.2007 год. върху главница по акт №20 от 14.11.2007 год. за установяване на частно държавно вземане и 3/за сумата в размер на 181 727.34 лв., наказателна лихва , начислена за периода 16.11.2004 год. до 30.10.2007 год. върху главница по валутния кредит, установена с акт №35 от 18.11.2004 год.
С решение №320 от 29.07.2009 год. по т.д.№1028/2008 год. Пловдивският окръжен съд е уважил частично така предявените установителни искове, като е приел за установено, че [фирма] дължи на АДВ следните суми: 1/сумата от 195 000 щатски долара, представляваща главница по валутен кредит, като отхвърля този иск за разликата до пълния предявен размер от 297 187.25 лв.; 2/ сумата от 44 262.53 щатски долара наказателна лихва за периода от 16.11.2004 год. до 30.10.2007 год., представляваща наказателна лихва върху просрочените погасителни вноски във валута, установени с акт №20 от 14.11.2007 год., като отхвърля иска до пълния предявен размер от 75 979.57 лв.; и 3/сумата от 82 013.61 щатски долара, представляваща наказателна лихва върху просрочените погасителни вноски по валутен кредит, установени с акт №35 от 18.11.2004 год., като отхвърля иска до пълния предявен размер от 181 727.34 лв.
Съдържанието на спорния предмет се определя от основанието и петитума на иска. Цената на иска чрез петитума също служи за индивидуализиране на спорното право. В случая Пловдивският окръжен съд недопустимо е излязъл извън предмета на спора, като по предявените исковете в национална валута, ги е приел за частично основателни в чуждестранна валута и е постановил отхвърлителен диспозитив за разликата до размера на претендираната национална валута. По този начин съдът не само се е произнесъл по различен, незаявен в исковата молба петитум, но и не е индивидуализирал спорното право. То е определено чрез различни валути, като не става ясно размера на уважената и отхвърлена част на исковете, тъй като те са определени в различни валути, без да е ясно как следва да се определи тяхната равностойност, за да бъдат съпоставими. Тези негови изводи са възприети от Пловдивския апелативен съд, поради което недопустимостта на първоинстанционното решение се е отразило и на въззивното. Именно липсата на индивидуализация на спорното право налага обезсилване на постановените решения в посочените по-горе части изцяло, включително и в уважената част на иска.
На второ място, недопустимостта на обжалваните решения произтича и от правната същност на установителния иск с правно основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 ГПК. С него кредиторът продължава защитата си по повод направени възражения на длъжника в заповедното производство, поради което съдът не може да променя материалноправната характеристика на вземането, като се произнася по цената, различна от предявената в заповедния иск. Вземания в заповедта за изпълнение също са посочени в национална валута.
По изложените дотук съображения настоящият състав намира, че са налице основанията на чл.293, ал.4 във вр. с чл.270, ал.3 ГПК за обезсилване съдебните решения и на двете съдебни инстанции в посочените по-горе части. След обезсилването им делото ще следва да бъде върнато на Пловдивския окръжен съд за ново разглеждане от друг състав за произнасяне по предявените искове, така както са индивидуализирани от ищеца.
Разноски в полза на касатора не следва да се присъждат, тъй като ще бъдат определени с оглед окончателното решаване на спора- арг. от чл.294, ал.2 ГПК.
Водим от горното състав на първо търговско отделение на Върховния касационен съд

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА Решение №286 от 03.02.2010 год. по т.д.№949/2009 год. на Пловдивския апелативен съд, І-ви т.състав, както и потвърденото с него решение №320 от 29.07.2009 год. по т.д.№1028/2008 год. на Пловдивския окръжен съд, ТК, ХХ състав, в частта, с която се е произнесъл по предявените на основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 ГПК от Агенция за държавни вземания срещу [фирма] искове: 1/иск за установяване съществуване на вземане в размер на 297 187.25 лв., представляващо главница по акт №20 от 14.11.2007 год. за установяване на частно държавно вземане; 2/ иск за установяване съществуване на вземане в размер на 75 979.57 лв. за наказателна лихва, начислена за периода 16.11.2004 год. до 30.10.2007 год. върху главница по акт №20 от 14.11.2007 год. за установяване на частно държавно вземане и 3/иск за установяване съществуване на вземане в размер от 181 727.34 лв. за наказателна лихва, начислена за периода 16.11.2004 год. до 30.10.2007 год. върху главница по акт №35 от 18.11.2004 год.
В останалата част решението на Пловдивския апелативен съд е влязло в сила.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския окръжен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: