Р Е Ш Е Н И Е
№ 79
Гр.София, 16.06.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети юни, 2020 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛИНА ТОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА
ПЕТЯ ШИШКОВА
При участието на секретаря ТАКЕВА
В присъствието на прокурора от ВКП ИВАНОВ
изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д.256/20 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.422,ал.1,т.5 НПК.
С присъда № 55/19.02.19 г.,постановена от РС-Пловдив /ПРС/ по Н.О.Х.Д. 7120/18 г., подсъдимият Н. М. К. е признат за виновен и осъден за извършени от него престъпления по чл.325,ал.1 НК и по чл.144,ал.3 вр.ал.1 НК и са му наложени наказания съответно лишаване от свобода за срок от пет месеца и обществено порицание за първото престъпление и лишаване от свобода за срок от шест месеца за второто. На основание чл.23,ал.1 НК е определено за изтърпяване по-тежкото измежду двете наказания лишаване от свобода, а именно- за срок от шест месеца, като на основание чл.23,ал.3 НК е присъединено наказанието обществено порицание. В съответствие с нормата на чл.66,ал.1 НК така наложеното общо наказание лишаване от свобода е отложено с изпитателен срок от три години.
С присъда №73/11.07.19 г., постановена от ОС-Пловдив /ПОС/ по В.Н.О.Х.Д. 943/19 г., горецитираният съдебен акт е отменен в частта по осъждането на К. за извършено от него престъпление по чл.144,ал.3 вр.ал.1 НК и деецът е оправдан по повдигнатото му обвинение. Същият е изменен относно престъплението по чл.325,ал.1 НК, като К. е освободен от наказателна отговорност на основание чл.78 А НК и му е наложено наказание глоба в размер на 2500 лв.
Въззивната присъда в оправдателната й част е влязла в сила на 26.07.19 г. поради неатакуването й от никоя от страните.
В предвидения в процесуалния закон шестмесечен срок от посочената дата, доколкото иде реч за претенция за влошаване положението на съответното лице, на 27.01.20 г. /25.01. и 26.01.20 г.са почивни дни-събота и неделя/ е постъпило искане от главния прокурор на РБ за възобновяване на наказателното дело. Релевирани са основанията по чл.348,ал.1,т.1 и 2 НПК. Иска се възобновяване на въззивното наказателно дело, отмяна на съдебния акт в частта по оправдаването на К. по чл.144,ал.3 вр.ал.1 НК и в частта, в която е приложена нормата на чл.78 А НК за престъплението по чл.325,ал.1 НК и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на второстепенния съд.
В съдебно заседание пред ВКС представителят на ВКП поддържа искането с отразените в него доводи.
Самият Н. К. и неговият защитник молят да не бъде възобновявано производството.
Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид искането и аргументацията по него, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по процесната процедура, намира за установено следното:
Голяма част от доводите по сезиращия настоящата инстанция процесуален документ е свързана с оспорване на приетите от въззивната инстанция факти касателно престъплението по чл.144,ал.3 вр.ал.1 НК. В основата на спора са сложени претенции за неправилна преценка по съществото на събраните по делото и ценени от ПОС доказателствени материали. Това представлява оплакване за необоснованост, което не е предмет на преглед от този съд. Все пак обаче има и възражения по годността на направената от втората инстанция доказателствена интерпретация, които се вместват в касационен повод за обсъждане и в крайна сметка правят искането за възобновяване основателно.
Като оставим настрана изключително непрецизното от страна на ПОС позоваване на законови текстове- например за престъпление по чл.143,ал.3 НК /стр.28 от въззивното дело,лице, предпоследен абзац долу/, което не е процесното обвинение и чл.284,ал.4 вр.ал.1,т.1 и 2 НПК /същия лист, гръб, първи абзац най-долу/ с оглед приобщаване на свидетелски показания на лицата К. и Б. /простият прочит на текста на чл.284 установява,че той се отнася за съвсем друго и явно иде реч за чл.281 НПК/, основното съображение да не бъде дадена вяра на казаното от главния свидетел по делото П. е, че в качеството си на очевидец и потърпевш е бил непоследователен и противоречив в изявленията си относно стореното- на досъдебното производство и в хода на проведеното съдебно следствие. Запознаването с процесуалната действителност извежда несъмнено заключение, че спрямо депозираните от П. показания на досъдебното производство не е прилагана техниката на приобщаване по реда на чл.281 НПК под каквато и да е форма.
Съгласно разпоредбата на чл.13,ал.2 НПК обективната истина по делото се разкрива по реда и със средствата, предвидени в НПК. Същевременно, съгласно нормата на чл.7 НПК съдебното производство заема централно място в наказателния процес, а досъдебното такова има само подготвителен характер. В този смисъл присъединяването на събрани в хода на досъдебната фаза доказателствени материали като годни за ценене от решаващия съд става по съответен предвиден в процесуалния закон процедурен ред. И когато такъв не е експлоатиран, съдебният състав не може да се позовава на информация, съобщена в производството с подготвителен характер поради повелята на сочената вече разпоредба на чл.13,ал.2 НПК. Цитираната постановка е толкова дълготрайно изяснявана и прилагана безпротиворечиво, че ВКС ще остави без коментар казаното от ПОС на стр.29 от въззивното дело, лице,първи абзац, последно изречение, относно несъгласието му с приетото от ПРС, гласящо буквално следното: „В тази връзка първостепенният съд е кредитирал единствено показанията на пострадалия от съдебното следствие, като без да мотивира необосновано е приел, че показанията му от досъдебното производство не били приобщени по установения в закона процесуален ред и неправилно не е посочил наличните разминавания между тях.“
В контекста на току-що обсъжданото, върховната съдебна инстанция по наказателни дела няма да се занимава с прокарваната в искането за възобновяване теза, че показанията на П., както ги интерпретира главният прокурор, са в синхрон с казаното от свидетелите К., Б. и А.. И това е така, тъй като въобще незаконосъобразно данни по тях са били обмисляни в светлината на процедурно годната за ценене доказателствена маса. Разбира се, по принцип няма съмнение, че поначало вярно събраните и проверени доказателства трябва да бъдат анализирани както поотделно, така и в съотношение помежду им.
Тук е мястото да се изрази съгласие с друго възражение на главния държавен обвинител- че въззивният съд като втора първа инстанция разполага едновременно с правомощия и задължения да събира и проверява доказателства и поради това е следвало да изясни противоречията, за които отправя упрек към първата инстанция; и едва след изясняването им, да изгради своето вътрешно убеждение за показанията на пострадалия. Вярно е изведено и съответното заключение, обуславящо извод за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, ограничаващо участието на страна в процеса- „липсата на активност на въззивния съд в тази насока е станала пречка за обективното и всестранно изясняване на обстоятелствата по делото.“ Казано просто, ако второстепенният съдебен състав намира действително за налични същностни противоречия между казаното на ДП и в хода на съдебно следствие от някои от свидетелите, то да присъедини по съответен процесуален ред информацията от подготвителната фаза, след което при стриктно спазване на процесуалните постулати, да отнесе приетото по всеки съставомерен факт към останалите събрани по делото доказателства.
Състоятелно е и друго възражение по искането за възобновяване, отнасящо се до реално употребените от страна на К. думи, оценени като закана за убийство, и в кои моменти са отправени. На стр.28 от въззивното дело, лице, втори абзац, според ПОС за заканителни думи иде реч /по същината на обсъжданото е без значение кои показания на П. са цитирани/, когато потърпевшият тръгнал да взима детето си от детската градина и бил пресрещнат от К. пред входа на кооперацията и когато нанасял удари с крак по входната врата на П.. И най-обикновеният прочит на обстоятелствената част на обвинителния инструмент от една страна установява,че поведението на осъдения е агресирало все повече и че конкретните заканителни думи за лишаване от живот, придружени с приближаване към пострадалия най напред с лозарска ножица в ръка, а впоследствие и с нож, са осъществени СЛЕД прибиране на потърпевшия от детска градина заедно с малкото му детенце и после-пред външната врата на апартамента му. На цитираното в мотивите към присъдата на въззивния съд място първата случка е пропусната, а думите не са посочени в изказания от П. смисъл.
Относно показанията на свидетелката А., също трябва да се заяви изписаното от ПОС, че цени дадената информация и на досъдебното производство, и в съдебно заседание пред ПРС, без депозираното от нея в подготвителната фаза да е било приобщено по съответен процедурен ред сред годните за ценене доказателствени материали /л.27, гръб, най-долу/. Освен това по същество изведеното за възприето от тази свидетелка е доста объркано аргументирано до степен, че трудно се разбира волята на съда /л.28, лице, първи абзац/. Очевидно неверно пък е изложеното обстоятелство, колкото и същото да има или да няма някакво решаващо значение /все пак е свързано с приети от съда факти, относими към това на какво точно поведение на К. и П. е била очевидец А./, че в съдебно заседание на 01.02.19 г. жената била казала, че след като подсъдимият, ядосан от разговора си с П., влязъл във входа, тя „се прибрала след него на третия етаж на кооперацията.“ В същия разпит тя е разяснила, че живее в съседната сграда /л.45 от първоинстанционното дело, гръб, пети абзац, трето изречение/, което и личи от дадения от нея адрес на местоживеене- [улица] в П.. Докато инкриминираното престъпно поведение по чл.144,ал.3 вр.ал.1 НК за случилото се на стълбищна площадка касае сградата на [улица] в същия град.
И на последно място, предвид качеството на настоящата съдебна инстанция като такава по правото, тя не може да обсъжда по същество анализа на главния прокурор, отразен в неговото искане за възобновяване, относно съдебната оценка на съдържанието на разговори на пострадалия с тел.112 по процесния повод. Несъмнено при процедурно вярно набавен доказателствен материал, решаващият съд ще трябва да вземе становище по тях, което да мотивира надлежно. Що се касае до казаното в такъв аспект от ПОС, то е свързано с показанията на свидетеля П., които са счетени за недостоверни и противоречиви, както и с обясненията на К.. Тези обстоятелства не могат да бъдат предмет на проверка, предвид приетите пороци по годността на изследователската съдебна дейност. Едва след отстраняване на същите е възможно да се говори доколко вярно е приложен материалният закон.
Предвид изложеното, ВКС намира, че въззивният съд е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които водят до необходимост от възобновяване на второинстанционното производство, отмяна на постановения съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Поради обстоятелството, че освобождаването на К. от наказателна отговорност за извършено от него престъпление по чл.325,ал.1 НК е във функционална връзка с оправдаването за извършено престъпление по чл.144,ал.3 вр.ал.1 НК според нормата на чл.78 А,ал.7 НК, присъдата подлежи на отмяна и в тази й част.
Ето защо на основание чл.425,ал.1,т.1 вр.чл.422,ал.1,т.5 вр.чл.354,ал.3,т.2 вр.чл.348,ал.3,т.1 вр.ал.1,т.2 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение
Р Е Ш И :
ВЪЗОБНОВЯВА В.Н.О.Х.Д.943/19 г.по описа на ОС-Пловдив.
ОТМЕНЯВА изцяло присъда №73/11.07.19 г.,постановена от ОС-Пловдив по В.Н.О.Х.Д.943/19 г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/
|