8 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 1295 11.12.2023 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо Търговско отделение, Втори състав, в закрито заседание на тридесети ноември две хиляди двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА КРАСИМИР МАШЕВ като разгледа докладваното от съдия Кр. Машев ч. к. т. д. № 1865 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на синдика на „Еър Лоджистикс Лимитид, Инк.“ (в производството по несъстоятелност), регистрирано в САЩ, Далас, щата Тексас, и кредиторите по тази несъстоятелност: „Рудерсдал“ ЕООД, „Ол Сийз Пропърти 2“ ООД, „Асет Мениджмънт“ ЕАД, чрез адв. З. Т. от АК-В., с надлежно учредена по делото представителна власт, както и лично от З. Ж. Т. като кредитор на същата несъстоятелност срещу Определение № 2546/12.10.2023 г. по в. ч. гр. д. № 2263/2023 г. по описа на Софийския апелативен съд, Втори граждански състав, с което е потвърдено Определение № 8309/07.07.2023 г., постановено по гр. д. № 5232/2022 г. по описа на СГС, ГО, I-12 състав, с което на основание чл. 129, ал. 3 ГПК исковата молба е върната и съдебното производство е прекратено. Частните жалбоподатели поддържат, че обжалваното определение е незаконосъобразно, тъй като въззивният съд неправилно е приложил процесуалния закон. Твърдят, че са посочили конкретните противоправни деяния (действия и бездействия) на органите на БНБ, респ. техните актове, в изпълнение на които е следвало да се осъществява организацията, управлението и контрола на приложението на въведената мярка „използване на паричните средства от банковите сметки на „КТБ“ за събиране на задължения към „КТБ“, като са навели фактически твърдения, обосноваващи предявените деликтни искове - органите на Централната банка на Република България не са осъществили достатъчен контрол върху управлението на кризата с ликвидността на „КТБ“ АД при използването на депозитите на вложителите на банката за събиране на задълженията към „КТБ“ АД, вследствие на което те са нарушили съществено общностното право и по-конкретно разпоредбите на чл. 63-64 ДФЕС и чл. 107 ДФЕС, което е станало причина за настъпване на твърдения вредоносен резултат (в размер на сумата от[ЕИК] лв. по първия главен деликтен иск, респ. в размер на сумата от 62472692,39 лв. – по втория главен деликтен иск), но неправилно апелативният съд е достигнал да правния извод, че ищците не са посочили конкретните противоправни действия/бездействия на служители на БНБ. Считат за незаконосъобразен и правния извод на въззивния съд, че ищците не са уточнили правния си интерес от едновременно предявяване на деликтните искове срещу Държавата и БНБ, като поддържат, че с уточнителните молби са изяснили кой е надлежният ответник – БНБ като процесуален субституент на държавата. Поддържат, че въззивният съд не е установил да е налице конкретна нередовност на исковата молба, обуславяща преграждането на исковото производство, а единствено - въз основа на обосновано предположение за това, е приел, че обжалваното определение, с което е върната исковата молба и съдебното производство е прекратено, е законосъобразно. Касаторите обосновават искането за допускане на въззивното определение до касационно обжалване, съдържащо се в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, със специалните предпоставки, регламентирани в чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, във вр. с чл. 278, ал. 4 ГПК, както и с самостоятелния селективен критерий, уреден в чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – то е очевидно неправилно, като поставят следните материалноправни и процесуалноправни въпроси: 1. „Кое (кои) от фактическите и правните основания от предявената в гр. д. № 5232/2022 г. извъндоговорна отговорност за вреди от нарушаване на свободите и правата от клаузата за „европейски обществен ред”, с които международната несъстоятелност на Еър (и нейните кредитори) се ползва по силата на чл. 63 и чл. 107§1 ДФЕС, чл. 17 Хартата и чл. 1 от Първия Протокол от ЕКПЧ, изпълнява условията от общата дерогационна клауза на чл. 52§1 Хартата за ограничаване по изключение на упражняваното от ищците “право на защита пред съд?“; 2. „Въззивният, съответно първоинстанционният съд, дължат ли приложение на установените от чл. 47 Хартата и чл. 6§1 ЕКПЧ минимални задължителни стандарти за „справедлив и ефективен съдебен процес”?“; 3. „Коя дейност и кои действия на въззивния съд във в. ч. гр. д. № 2263/2023 г., съответно на първоинстанционния съд в гр. д. № 5232/2022 г. съответства/т на минималните задължителни стандарти за правосъдие от чл. 47 Хартата и чл. 6§1 ЕКПЧ, и съгласувани ли са с посочената в частната касационна жалба тълкувателна практика на СЕС, ЕСПЧ, ВКС и КС?“ и 4. „Формулираните в мотивите на въззивното определение процесуални бариери, поставени от въззивния съд с изписването за „надлежност на предявените спрямо БНБ искове по чл. 340§2 ДФЕС”; „релавантността на противоправните действия/бездействия на служители на БНБ” за чл. 340§2 ДФЕС; „обосновано предположение за неправилност на обжалвания акт”, отговарят ли на условията от общата дерогационна клауза от чл. 52§1 Хартата?“. За да аргументират допускането на въззивното определение до касационно обжалване със самостоятелната процесуална предпоставка, регламентирана в чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, жалбоподателите поддържат, че при преценка на законосъобразността на обжалвания съдебен акт въззивният съд не притежава уредена в закона властническа компетентност да преценява дали той е „предполагаемо правилен“. Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е допустима по смисъла на чл. 274, ал. 3 ГПК. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване на въззивното определение, ВКС взе предвид следното: Въззивният съд е потвърдил обжалваното първоинстанционно определение, с което исковата молба е била върната на основание чл. 129, ал. 3 ГПК поради неизправяне в дадения от съда срок на констатираните нередовности при нейната проверка по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК, като съдебното производство е било прекратено. Приел е, че след отмяна на първото преграждащо определение първоинстанционният съд с две разпореждания е дал ясни и конкретни указания на ищците, съобразени и с указанията на въззивната инстанция, за привеждане на исковата молба в съответствие с изискванията на чл. 127 ГПК, но макар и ищците да са представели две уточнителни молби, по същество са преповторили изложените фактически твърдения в исковата молба, т.е. не е изправена нередовността на исковата молба. Въззивният съд е счел, че ищците не са конкретизирали правния си интерес да предявят претенцията си едновременно срещу носителя на претендираната имуществена отговорност (Държавата) и БНБ (органа, чрез който държавата е действала/или бездействала/ при осъществяване на нарушението на европейското законодателство). От друга страна, ищците не били изяснили за какви конкретни противоправни действия/бездействия на служители на БНБ се търси отговорност от юридическото лице. При така изяснените правни доводи въззивният съд е счел, че от изложеното във въззивната жалбата не може да се направи обосновано предположение за неправилност на обжалвания акт, тъй като конкретните, ясни и точни указания на съда за привеждане на исковата молба в съответствие със изискванията на ГПК не са изпълнени и констатираните недостатъци не са отстранени. Въззивното определение трябва да се допусне до касационно обжалване по самостоятелния селективен критерий, уреден в чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – обжалваният съдебен акт е очевидно неправилен, поради което не трябва да се извършва преценка дали са налице специалните процесуални предпоставки за допускане на въззивното определение до касационно обжалване, регламентирани в чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Въззивното определение е очевидно неправилно, защото мотивите на съда са явно необосновани с оглед правилата на формалната логика и почиват на предположения. Едно от решаващите съображения на апелативния съд за потвърждаване на прекратителното определение на СГС представлява обстоятелството, че ищците не са конкретизирали правния си интерес от предявяване на деликтните искове срещу държавата (носителя на претендираната имуществена отговорност) и срещу БНБ (неин субституент). Надлежната пасивна процесуална легитимация по предявени деликтни искове по ЗОДОВ е пряко изводима от самия закон - на уредените в ЗОДОВ правни основания държавата отговаря чрез държавните учреждения, чиито органи са причинили твърдения вредоносен резултат – като нейни процесуални субституенти, поради което надлежен ответник в настоящото исково производство, притежаващ пасивна процесуална легитимация, е единствено БНБ. А въззивният съд, при проверка правилността на преграждащото първоинстанционно определение, е приел, че част от указанията на СГС за изправяне нередовността на исковата молба е свързана с непосочването на конкретните действия или бездействия, които органите на Централната банка на Република България са осъществили, вследствие на което е извършено твърдяното нарушение на европейското законодателство. От друга страна, без да изследва фактическите твърдения, очертаващи правопораждащите спорните материални права юридически факти, и вида и обема на търсената съдебна защита, апелативният съд общо е изразил своето правно съждение, че ищците не са посочили за какви конкретни противоправни действия/бездействия на служители на БНБ се търси отговорност от юридическото лице. Напротив, той е изградил своето вътрешно убеждение въз основа на предположения, а именно че от изложените правни доводи за неправилност на обжалваното преграждащо определение не може да се направи обосновано предположение за неговата неправилност, което противоречи на принципа за основаване на правосъдната воля само на действително установените по делото факти (арг. чл. 235, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 12 ГПК). Разгледана по същество, касационната частна жалба се явява основателна. Ищците са сезирали българския съд с активно кумулативно субективно и обективно съединени деликтни искове за заплащане на обезщетение за причиняване на твърдените имуществени вреди от актове и действия/бездействия на органи на БНБ, с които било извършено съществено нарушение на правото на Европейския съюз – нарушение на чл. 63-64 ДФЕС (забрана за налагане на ограничение върху движението на капитали и плащания между държавите-членки и между държавите-членки и трети страни) и чл. 107 ДФЕС (забрана за предоставяне на всякаква помощ, предоставена от държава-членка или чрез ресурси на държава-членка, под каквато и да било форма, с която би се нарушила или би била под заплаха конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на някои стоки). Съдът е длъжен да разгледа и разреши всяко искане за защита на лични или имуществени права, когато се твърди, че те са накърнени (арг. чл. 2 ГПК), в случай че сезиращият го акт е допустим (при наличие на положителните абсолютни процесуални предпоставки, обуславящи възникването и надлежно упражняване на процесуалното право на иск, респ. при липса на абсолютните или относителните процесуални пречки) и редовен (да е ясен спорният предмет, по отношение на който ще се формира силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение – арг. чл. 298, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 6, ал. 2 ГПК). За да е редовен предявеният иск, ищецът трябва да индивидуализира предявеното пред съда спорно материално право – чрез субектите на материалното правоотношение, неговите правопораждащи юридически факти (основанието на исковата молба по смисъла на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК) и вида и обема на търсената съдебна защита (петитума на исковата молба по смисъла на чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК). В конкретния казус с исковата молба и с уточнителните молби от 19.07.2022 г. (л. 345 и сл. от кориците на първоинстанционното дело), от 17.02.2023 г. (л. 383 и сл. от кориците на първоинстанционното дело) и от 20.03.2023 г. (л. 475 и сл. от кориците на първоинстанционното дело) ищците са навели фактически твърдения, които очертават в достатъчна степен предмета на предявеното материално право и търсената съдебна защита, поради което незаконосъобразни се явяват последните указания на първоинстанционния съд, дадени с Разпореждане от 23.02.2023 г. Изрично е изяснено, макар и многословно, че ищците основават предявените срещу БНБ като процесуален субституент на държавата деликтни искове за заплащане на претендираното компенсаторно обезщетение за твърдените имуществени вреди на фактическото твърдение, че както вследствие на определени актове на Управителния съвет на БНБ (Решение № 104/15.08.2014 г. – доказателство № 16 и Решение № 73/20.06.2014 г. – доказателство № 17), така и при бездействие на нейни служители („неоказан достатъчен контрол върху управлението на кризата с ликвидността на „КТБ“ АД при използването на депозитите на вложителите на банката за събиране на задълженията към „КТБ“ АД), които са в противоречие с нормативните правила на общностното право, уредени в чл. 63-64 ДФЕС и чл. 107 ДФЕС, е причинен твърденият вредоносен резултат. Уточнено е, че като собственик на „Еър Пропърти Девелопмънт“АД (н), впоследствие заличено, и на осребряваното в несъстоятелността имущество, „Еър Лоджистикс Лимитид, Инк“ е кредитор на несъстоятелността на „Еър Пропърти Девелопмънт“АД, поради което с прекратяването на неговата несъстоятелността възниква задължение към несъстоятелността на „Еър Лоджистикс Лимитид, Инк“ да предаде на неговия синдик задграничното имущество - на „Еър Пропърти Девелопмънт“АД. Но изпълнението на това задължение се е оказало невъзможно, тъй като след 10.10.2014 г., на която дата е подадена молба от „Еър Лоджистикс Лимитид, Инк“ по Глава 7 от Закона за несъстоятелността на САЩ за откриване на производство по несъстоятелност на този правен субект, са били извършени разпоредителни действия с посочените парични средства, съхранявани в банкови сметки в КТБ, в полза на длъжниците на „КТБ“ и „ПИБ“. Ищците поддържат, че от 20.06.2014 г. банковите сметки в „КТБ“ и дълговете от кредитния портфейл на „КТБ“ са под контрола на държавата чрез БНБ, поради което тези разпоредителни действия с процесните парични средства са осъществени под контрола на ответника - БНБ. Разпоредителните действия със задграничното имущество на Еър са били извършени по време на действието на обезпечителната мярка „служебно спиране“ по ЗН на САЩ, която се отключва автоматично с подаването на молбата за обявяване на дружеството Еър в несъстоятелност, има екстериториално действие и се прилага по отношение на имуществото на дружеството, където и да се намира то. В този смисъл, твърдят, че на основание чл. 20, чл. 34§1(2) и чл. 34(2) от Регламент 1346 задграничното имущество на несъстоятелния чуждестранен търговец, осребрявано в производството по несъстоятелност на българския несъстоятелен търговец, не може да бъде използвано за плащания, които изпреварват разпределението на това имущество и (1) намаляват квотата на разпределение към кредиторите от несъстоятелността; (2) намаляват остатъчната имуществена маса, дължима на несъстоятелността на чуждестранния търговец при прекратяване несъстоятелността на българския търговец; (3) увреждат интересите на кредиторите в главното производство по несъстоятелност. Въз основа на тези фактически твърдения ищците обосновават своето правно съждение, че длъжниците на „КТБ“ и „ПИБ“ се оказват бенефициери на неправомерна държавна помощ по смисъла на чл. 107§1 ДФЕС, която е източник на претендираната извъндоговорна отговорност на ответника (твърденият механизъм на неправомерната държавна помощ подробно е разяснена в §12 и §13 на исковата молба, като и в Раздел V - параграфи от §74 до §89). От друга страна, с поредната уточнителна молба с вх. № 15404/17.02.2023 г. ищците са изяснили изрично, че „участието на държавата в това съдебно производство се осъществява чрез нейния процесуален субституент в лицето на БНБ, което процесуално положение следва от и не засяга фактическия състав на предявената по делото извъндоговорна отговорност“ (л. 402 от кориците на първоинстанционното дело). Следователно, те са очертали в достатъчна степен както правопораждащите спорното материално право юридически факти – противоправното поведение на служителите на ответната Централна банка, чиито деяния (действия и бездействия) са в противоречие на конкретно посочените правни норми от общностното право, така и вредоносния резултат, изразяващ се в причиняване на имуществени вреди в посочения паричен размер и причинно-следствената връзка между несъответствието между дължимото от общностното право и фактическо осъщественото поведение на служители при БНБ и настъпилите имуществени вреди (с подробно описание на твърдения вредоносен механизъм). Поради тези правни съображения от значение не за редовността, а за основателността на исковете е обстоятелството процесната сума, която се твърди неправомерно да е напуснала патримониума на българския несъстоятелен търговец, на какво основание се е намирала по сметка в „КТБ“. Този извод е относим и за останалите факти, които са описани в Разпореждане № 4241/23.02.2023 г. на първоинстанционния съд (л. 469 от кориците на първоинстанцинното дело). Както бе изяснено, ищците са описали целия твърдян от тях механизъм за причиняване на вредоносния резултат, като обстоятелството дали той е настъпил по начина, по който те са го очертали, е въпрос на основателност, а не на редовност на исковата молба. Именно в раздел „Б“ от исковата молба (л. 16 и сл. от кориците на първоинстанционното производство) подробно са заявени фактически твърдения за противоправността на действията на органите при БНБ – „в основата на предявените искове стои дейността на БНБ в управлението на кризата с ликвидността на „КТБ“, отличаваща се с използването на депозитите на вложителите в банката за събиране на задълженията към „КТБ“ – събиране на дълговете към „КТБ“… На 20.06.2014 г. чрез БНБ държавата установява контрол върху банковите сметки в „КТБ“ и върху дълговете от кредитния портфейл на „КТБ“. На 15.08.2014 г. БНБ разрешава извършването на платежни операции по сметките на вложителите в „КТБ“ за погасяване на задължения, които тези вложители имат към банката. Това разрешение е дадено с Решение № 104/15.08.2014 г. от Управителния съвет на БНБ. Решение № 104 „омекотява“ наложения по-рано с Решение № 73/20.06.2104 г. от Управителния съвет на БНБ 3-месечен мораториум върху изпълнението на задълженията на „КТБ“. БНБ упражнява постоянен контрол върху действията на назначените на мястото на мениджмънта на „КТБ“ квестори. На 22.08.2014 г. БНБ изисква от квесторите на „КТБ“ да представят ежемесечен отчет за „действията на квесторите по чл. 119, ал. 3, т. 4 ЗКИ, необходими за оздравявяване на банката“. Събирането на дълговете от „КТБ“ е концентрирано върху използването на депозитите на „КТБ“. Същността на тази дейност се свежда до прехвърлянето на депозит от вложител в „КТБ“, който вложител няма задължения към „КТБ“, на длъжник на банката - необходимо условие, за да се приложи клаузата от Решение № 104 за „плащане на дълговете към „КТБ“ със средства от депозитите в банката… БНБ носи изправителна отговорност да поправи вредите, причинени на несъстоятелността на Еър и нейните кредитори вследствие на отчуждителната (изпразването и закриването на банковите сметки) употреба на фондовете в „КТБ“ за събирането на дълговете на длъжниците на „КТБ“, предоставяйки по този начин (неправомерна държавна намеса) нерегламентирана подкрепа за решаване на проблемите с банковите заеми на длъжниците на „КТБ“ и на проблемите на „ПИБ“ с банковия заем СБ“. При така изяснените правнорелевантни факти и изложените правни доводи настоящата съдебна инстанция счита, че исковата молба, ведно с уточненията отговоря на нормативните изисквания по чл. 127, ал. 1 ГПК за редовност на исковата молба, поради което като незаконосъобразни трябва да бъдат отменени както обжалваното пред ВКС определение на въззивния съд, така и потвърденото с него прекратително определение, постановено от СГС, като делото трябва да бъде върнато на първоинстанционния съд за предприемане на следващите процесуални действия по него. Но тъй като ищците обосновават пасивната процесуална легитимация на ответника (БНБ) с издадените актове и извършените действия на неговите органи, притежаващи властническа компетентност, при преценка на това обстоятелство СГС трябва да даде точна квалификация на предявените активно кумулативно субективно и обективно съединени деликтни искове, вследствие на което да съобрази дали е предметно (материално) компетентен съд да ги разгледа. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Първо Търговско отделение ОПРЕДЕЛИ: ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно Определение № 2546/12.10.2023 г. по в. ч. гр. д. № 2263/2023 г. по описа на Софийския апелативен съд, Втори граждански състав. ОТМЕНЯ въззивно Определение № 2546/12.10.2023 г. по в. ч. гр. д. № 2263/2023 г. по описа на Софийския апелативен съд, Втори граждански състав, както и потвърденото с него прекратително Определение № 8309/07.07.2023 г., постановено по гр. д. № 5232/2022 г. по описа на СГС, ГО, I-12 състав. ВРЪЩА делото на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия по него – при съобразяване на указанията в обстоятелствената част на настоящото Определение. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.