Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №  564   София, 04 февруари  2010 година   Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на петнадесети декември две хиляди и девета година, в състав:               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА                                                                                                                                                                           ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ                                            ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА       при участието на секретаря Лилия Гаврилова и в присъствието на прокурора Руско Карагогов изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело № 616/2009 година.   Производство е образувано по искане от защитника на осъдените И. Р. А., Р. И. А. и З. К. А. за възобновяване на внохд № 409/2009 год. по описа на Пазарджишкия окръжен съд и отмяна на постановеното по него решение № 148/09.07.2009 год., с което е потвърдена присъда № 189 от 08.05.2009 год. по нохд № 618/2009 год. на Пазарджишкия районен съд. В искането са посочени основанията за възобновяване на делото по чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. чл. 348, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 НПК. Във фазата на досъдебното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, защото разследващият орган е извършил следствени действия извън сроковете, посочени в закона, като не е изискал надлежно разрешение от прокурора по реда на чл. 234, ал. 2-3 НПК. В нарушение на чл. 234, ал. 7 НПК първоинстанционният съд е ползвал така събраните доказателствени източници при постановяване на присъдата си, вместо да ги изключи от доказателствената съвкупност по реда на чл. 234, ал. 7 НПК. Това нарушение не е отстранено от въззивния съд, поради което и неговият съдебен акт подлежи на отмяна по реда на възобновяването на наказателни дела. Допуснато е нарушение на закона, защото случаят е „маловажен” по смисъла на чл. 93, т. 9 НК, което съдът не е съобразил и поради това неправилно е квалифицирал извършеното от осъдените по чл. 216, ал. 1, НК, вместо по чл. 216, ал. 4 НК. В подкрепа на оплакването си защитникът на осъдените сочи практика на Върховния касационен съд-Решение № 667/28.11.2003 год. по н.д. № 525/2003 год.,І н.о. Явната несправедливост на наложеното наказание е последица от неправилното приложение на закона. Прави се искане въззивното решение да се измени по реда на възобновяването, като деянието за първите двама осъдени се преквалифицира по чл. 216, ал. 4 НК като маловажен случай и наказанието на осъдените И. и Р. А. се определи по втората предвидена в наказателната норма алтернатива-глоба, а по отношение на З. А. , с оглед малозначителността на обществена опасност на деянието й се приложи чл. 9, ал. 2 НК и тя бъде оправдана. Пред Върховния касационен съд защитникът на осъдените поддържа искането по изложените в него основания. Прокурорът даде заключение, че не са налице сочените в искането основания за възобновяване на наказателното дело, поради което следва да се остави без уважение. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Съдебното производство по нохд № 618/2009 год. по описа на Пазарджишкия районен съд е образувано по обвинителен акт срещу И. Р. А., Р. И. А. и З. К. А. за извършено от тримата на 24.12.2008 год. в с. С., обл. Пазарджик престъпление по чл. 216, ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 2 НК, за И. и Р. и във вр. чл. 26, ал. 1 НК, с предмет-унищожени чужди движими вещи собственост на Д. Н. С. възлизащи на стойност-586,68лв-за И. А. ; 121,68лв-за Р. А. и 31,68лв-за З. А. В съдебната фаза пред първата инстанция производството се е развило по правилата на съкратеното съдебно следствие-глава ХХVІІ, чл. 370-чл. 374 НПК. Съдът е разяснил правата на осъдените по чл. 371 НПК и ги е уведомил, че съответните доказателства от досъдебното производство и направените от тях самопризнания по чл. 371, т. 2 НПК ще се ползват при постановяване на присъдата. След като последвало съгласие на осъдените производството да протече по съкратената процедура, съдът е приел, че направените от тях самопризнания в досъдебната фаза на процеса се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства и с определение по реда на чл. 372, ал. 4 НПК е обявил, че ще се ползва от тях при постановяване на присъдата. На основание чл. 373, ал. 2 и ал. 3 НПК съдът е постановил осъдителна присъда, като в мотивите към нея са приети за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, а именно, че на 24.12.2008 год. в с. С., обл. Пазарджик, в съучастие като съизвършители тримата са унищожили противозаконно чужди движими вещи, собственост на Д. Н. С., като деянието е при условията на продължавано престъпление-за Р. и И. А. и стойността на вещите унищожени от И. А. възлиза на 586,68 лв; за Р. А. 121,68 лв, а за З. А. 31,68 лв. В съответствие с установените и признати от подсъдимите факти и обстоятелства деянието им съдът е квалифицирал като престъпление по чл. 216, ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 2 НК- за И. и Р. /за двамата и във вр. чл. 26, ал. 1 НК/ и по чл. 216, ал. 4, във вр. чл. 20, ал. 2 НК-за З. А. , с предмет-унищожени чужди движими вещи собственост на Д. Н. С. на стойност-586,68лв-за И. А. ; 121,68лв-за Р. А. и 31,68лв-за З. Александрова. На посоченото правно основание наказанието на И. А. и Р. А. са определени при задължителните при тази процедура условия на чл. 55 НК, като по реда на чл. 55, ал. 1, т. 2,б.«б» и чл. 42а, ал. 1 НК, те са осъдени на пробация със задължителни пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т.т. 1 и 2 с продължителност от по шест месеца, за всеки един от тях, а З. А. е освободена от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК, като й е наложено административно наказание глоба, в размер на петстотин лева. С решение № 148/09.07.2009 год. по внохд № 409/2009 год. на Пазарджишкия окръжен съд присъдата е потвърдена. Искането на осъдените за възобновяване на производството по делото е допустимо, защото е подадено от тях на основание чл. 420, ал. 2 НПК и в срока по чл. 421, ал. 3 НПК спрямо влязъл в сила подлежащ на възобновяване по чл. 419 НПК съдебен акт, но по същество е неоснователно. Доводът, че органът на досъдебното производство е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила по чл. 234, ал. 3 и 4 НПК е не само неоснователен, но и неверен. Досъдебното производство е започнато по реда на чл. 212, ал. 2 НПК с протокол за оглед на местопроизшествието на 24.12.2008 год., за което в съответствие с чл. 212, ал. 3 НПК Районният прокурор е бил уведомен. На 23.02.2009 год. прокурор от Окръжна прокуратура-Пазарджик е удължил срока за разследване на ДП № 1648/08 год. на РПУ Пазарджик с един месец, считано от 24.02.2009 год/л. 3 от дознанието/. В този срок разследващият орган е извършил всички необходими пороцесуално-следствени действия и е приключил дознанието със заключително постановление на 23.03.2009 год. Нарушение на закона двете решаващи по фактите съдилища не са допуснали. Соченото от защитата на осъдените Решение № 667/28.11.2003 год. по н.д. № 525/2003 год.,І н.о., е неотносимо към конкретния случай. Стойността на предмета на престъплението в конкретния случай не е единственият критерий за определяне на случая като маловажен. Общата оценка на обстоятелствата преди, по време и след извършване на деянието не сочи, че извършеното престъпление е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от същия вид. От с. на осъдените е проявена престъпна упоритост при извършване на престъплението, съпроводена с изключителна дързост и циничност. В тази насока съдът е отчел действията на Р. А. и И. А. спрямо непълнолетната свидетелка А отправил спрямо баща й свид. С. обидни изрази, като същевременно свалил панталоните си и показал половия си орган като демонстрация, че не може да бъде уплашен, а И. С. захвърлил камък по детето и я ударил в областта на лицето, причинявайки й телесно увреждане, което надлежно е документирано/СМУ № 183-1/2008 год., приложено на л.25 от дознанието/. В този смисъл, въззивният съд е изложил подробни съображения, защо приема случаят за немаловажен, а по отношение на З. Александрова-защо по отношение на нея разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК е неприложима при задружната й дейност с другите двама осъдени-правни изводи които се споделят изцяло и от настоящия касационен състав. Оплакването по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК и развито като функция от неправилното приложение на закона. То също е неоснователно, тъй като не е налице нарушение по чл. 348, ал. 1,т. 1 НПК, водещо до необходимостта от изменяване на въззивното решение. о което подсъдимият следва да изтърпиелите на наказанието е случаи на престъпление от същия Ето защо, искането на осъдените за възобновяване на внохд № 409/2009 год. по описа на Пазарджишкия окръжен съд и отмяна /изменяване/ на постановеното въззивно решение от 09.07.2009 год. следва да се остави без уважение. С допълнение на чл. 42б НК- ДВ, бр. 27 от 2009 г., в сила от 01.06.2009 год. законодателят прие минимална периодичност на пробационната мярка „задължителна регистрация по настоящ адрес”- явяване и подписване на осъдения пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице не по-малко от два пъти седмично. Това изменение е останало вън от вниманието на въззивния съд, който е пропуснал да коригира присъдата и я приведе в съответствие със закона. Допуснатият пропуск може да бъде отстранен служебно от настоящия касационен състав, с оглед задълженията му по чл. 124 от Конституцията, правомощията му съгласно чл. 425, ал. 1, т. 3 НПК и действието на чл. 2, ал. 2 НК, като определи периодичност на явяването и подписването на осъдените пред пробационния служител от два пъти седмично в срока определен от предишните съдебни инстанции по чл. 42а, ал. 3, т. 1 НК, която промяна се явява в полза на осъдените. По изложените съображения и на основание чл. 425, , ал. 1, т. 3 НПК и чл. 2, ал. 2 НК Върховният касационен съд на РБ, ІІІ н.о.   Р Е Ш И :     ВЪЗОБНОВЯВА внохд № 409/2009 год. по описа на Пазарджишкия окръжен съд и изменява постановеното по него решение № 148 от 09.07.2009 год. в частта му по наложените на осъдените И. Р. А. и Р. И. А. пробационни мeрки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 НК, като определя периодичност на срещите им с пробационен служител от по два пъти седмично за срока от шест месеца, определен им от решаващия по фактите съд. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдените И. Р. А., Р. И. А. и З. К. А., по посочените от тях основания за възобновяване на внохд № 409/2009 год. по описа на Пазарджишкия окръжен съд и отмяна/изменяване/ на постановеното по него решение № 148 от 09.07.2009 год. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: