Р Е Ш Е Н И Е № 18 Гр.София, 20 януари 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети януари, две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА При участието на секретаря ПАВЛОВА В присъствието на прокурора МИХАЙЛОВА Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 2948/11 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.422,ал.1,т.5 НПК. С присъда № 6/06.01.11 г.,постановена от РС-Видин по Н.О.Х.Д.1401/09 г., В. П. Д. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.316 вр.чл.309,ал.1 НК и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 18 месеца, което да бъде търпяно при първоначален строг режим в затвор. С решение № 66/12.05.11 г.,постановено от ОС-Видин по В.Н.О.Х.Д.39/11 г.,присъдата по отношение на Д., а и на съпроцесника му- Б., е потвърдена. В законоустановения шестмесечен срок от влизане на присъдата в сила /12.05.11 г.-18.07.11 г./, осъденият Д. е подал искане за възобновяване на Н.О.Х.Д.1401/09 г.по описа на РС-Видин, В.Н.О.Х.Д.39/11 г.по описа на ОС-Видин. Това е второ искане по настоящото дело, след първо такова на осъдения Б., оставено без уважение с решение № 365/22.11.11 г., постановено по К.Н.Д.1815/11 г.по описа на ВКС, 2 н.о. Понастоящем се иска отмяна на решението и присъдата и или връщане на делото на досъдебното производство заради съществено нарушено право на защита още на тази фаза, или на първата инстанция поради липса на надлежни мотиви за наличие на субективната страна на престъплението по чл.316 НК. Общо казано, се настоява за наличие на касационното основание по чл.348,ал.1,т.2 НПК. В съдебно заседание пред ВКС осъденият, редовно призован, не се явява и не заявява становище по искането си. Назначеният пред тази инстанция негов служебен защитник поддържа искането с отразените в него доводи, като въвежда като допълнително нарушение и явна несправедливост на наложеното наказание. Представителят на ВКП моли искането за възобновяване да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид отправеното от осъденото лице искане и изтъкнатите в него доводи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото, годни да бъдат ценени в настоящата процедура, намира за установено следното: Въздигнатите от осъдения Д. възражения са били предмет на обсъждане и по посоченото вече К.Н.Д.1815/11 г.по описа на ВКС, 2 н.о., макар и изложени от осъдения Б.. Понастоящем на тях трябва да им бъде обърнато нарочно внимание, в контекста на специално отправени претенции от Д.. На първо място се спори за допускане на съществено нарушение на процесуалните правила в хода на досъдебното производство, предвид нарушаване разпоредбата на чл.94,ал.1,т.5 НПК, тъй като двамата осъдени са давали различни обяснения и единият от тях е имал защитник, а другият /Д./-не. Следователно същностно са били ограничени процесуалните им права по смисъла на чл.348,ал.2,т.1 вр.ал.1,т.2 НПК, и в частност тези на Д., при наличие на противоречиви интереси между обвиняемите лица и неприсъствие на защитник за него, а присъствие на такъв за другия обвиняем. За да бъде отговорено на поставения проблем, трябва да се проследят действията на разследващите и на обвиняемите в хода на досъдебното производство, извън принципния въпрос дали върховната съдебна инстанция по наказателни дела е оправомощена да върне делото на досъдебното производство за доразследване при редовна касационна процедура, предвид разпоредбата на чл.354,ал.3 НПК в актуалния й вариант. От една страна на обвиняемия Б. е било повдигнато обвинение за извършено от него престъпление по чл.211 НК, а на Д.- за такова по чл.316 вр.чл.309 НК. Иначе казано,само на основание на повдигнатите обвинения, разследващите не са можели да имат понятие дали обвиняемите по принцип не биха имали противоречиви интереси, за да им разяснят по нарочен начин разпоредбата на чл.94,ал.1,т.5 НПК. И двамата осъдени са били запознати с принципните си права на защитник,дадени им по НПК и при първоначалното им повдигане на обвинение, Б., който е имал упълномощен адвокат, се е възползвал от правото си да не дава обяснения,за разлика от Д., явяващ се без адвокат. Затова и не може да се счита,че на този етап е имало данни за противоречиви интереси между двете привлечени да отговарят лица. От друга страна, Д. е привлечен за пореден път като обвиняем на 28.10.09 г./л.270 от ДП/, разяснени са му правата по НПК,той се е отказал от адвокатска защита и е дал обяснения пред разследващия орган. Още същия ден /л.274 и сл.от ДП/ е депозирал обяснения и пред съдия от съответния първоинстанционен съд и отново е бил запознат с правата си по НПК, като изрично е отказал защитник. Именно тези негови обяснения стоят в основата на обвинителната теза и на възприетото от съдилищата по същество относно престъпната фактология. Третираните доказателствени средства са четени в съдебно заседание пред РС-Видин и са приобщени към годната за ценене доказателствена маса. Б. от своя страна е привлечен за пореден път като обвиняем на 30.10.09 г. /л.263 от ДП/, в присъствието на защитник и отново в присъствие на последния е дал обяснения, които генерално не се схождат с казаното от Д.. Едва в този момент би могло да се говори за извод за наличие на противоречиви интереси между обвиняемите лица, доколкото, макар и да са обвинение за различни престъпления, престъпната дейност на двамата има връзка помежду си. Но обясненията на Д. вече са били свалени по надлежен процесуален ред, като той е бил декларирал отказа си от защитник. Действително, в кориците на делото не присъства изрично уточняване за възможност от противоречия между интересите на обвиняемите лица, но към съответния процесуален момент /28.10.09 г./, разследващите и не са имали понятие за такова развитие. Ето защо общото разясняване на Д. за правото му да ползва защитник оттук насетне в процеса, от какъвто той се е отказал поне на онзи момент, следва да бъде счетено и за отказ по силата на чл.94,ал.2 НПК. В този смисъл при отсъствието на искателя в последното съдебно заседание пред РС-Видин, когато е бил редовно призован и е следвало да депозира обяснения, ако е желаел, законосъобразно дадените от него обяснения на досъдебното производство са били прочетени, а впоследствие и обмисляни при вземане на решение по съществото на производството. Като аргумент в посока, обратна на приетата, не може да служи и обстоятелството, че пред съд осъденият Д. вече е представляван от адвокат-служебен защитник. Първоначално, в съдебно заседание на 14.01.10 г. той е обявил, че ще си ангажира защитник, което не е сторил. На л.70 от първостепенното съдебно производство е приложено искане от съдията-докладчик до съответната адвокатска колегия за определяне на служебен защитник, но не е ясно на какво процесуално основание по чл.94 НПК се изисква последният. Такъв е назначен на Д. в съдебно заседание на 01.04.10 г., отново без да бъде сочено процесуалното основание. Обстоятелството, че искателят е бил обект на професионална защита във водено срещу него наказателно производство пред съд, говори за реализиране на правото му на защита в пълен обем, макар и да не е посочен конкретният процесуален текст, на който тя се основава. Автоматично за такъв не може да бъде счетен текстът за наличие на противоречиви интереси между подсъдимите лица. Предвид изложеното, настоящата инстанция намира,че не е допуснато нарушение на разпоредбата на чл.94,ал.1,т.5 НПК в хода на досъдебното производство, каквато претенция се отправя по искането за възобновяване. На второ място и настоящият състав на ВКС, също както и този по К.Н.Д.1815/11 г.,следва да признае, че мотивите на въззивния съд се характеризират с изключителна пестеливост. Не може да се отрече, че макар и да е казал, че приетото от него се установява от събраните по делото доказателства, второстепенният съдебен състав не е уточнил кои са те. Въпреки това има наличен минимум от обсъдени обстоятелства, позволяващи да не са стигне до извод за допуснато съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.348, ал.2,т.2,пр.1 вр.ал.1,т.2 НПК. Още повече, че мотивировката на първостепенния съдебен състав, възприета изцяло от ОС-Видин, дава възможност да се извлече заключение за субективната страна на престъплението, извършено от Д., обстоятелство, оспорвано в искането за възобновяване. Няма съмнение за познанието на този осъден, че документът, който ползва, е неистински частен такъв, защото Б. не го е упълномощавал да продава неговата част от жилището. Напротив, осъденият искател е разбрал при срещата с лицето, която е била заблудителна по отношение на състоянието на сестра му от страна на Б., че мъжът няма никакво желание да се разпорежда със своя дял от апартамента във В.. Ето защо, макар и да не е изразено словно пространно, законосъобразно е прието наличие на субективна страна у Д. и деянието не е несъставомерно поради неустановеност на такава. На трето място, едва пред ВКС се релевира оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание. В искането за възобновяване липсва дори и най-бегъл аргумент в тази насока, не се отнася за порок от категорията на задължително обсъдимите и без сезиране по тях, поради което върховната инстанция по наказателни дела не намира за нужно да обсъжда по-нататък наложеното на Д. наказание. Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения по Н.О.Х.Д.1401/09 г. по описа на РС-Видин, В.Н.О.Х.Д.39/11 г.по описа на ОС-Видин В. П. Д. за възобновяване на посочените наказателни производства. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/