О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 123 София, 06.10.2017 г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, второ наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на пети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИНА НАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЗАХАРОВА ГАЛИНА ТОНЕВА при становището на прокурора от ВКП ИВАЙЛО СИМОВ, изслуша докладваното от съдия ЗАХАРОВА КЧНД № 1004/2017 г., като взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 351, ал. 5 от НПК, образувано по частна жалба на адв. Л., защитник на подсъдимия Д. С. М., против разпореждане от 03.08.2017 г. на съдия от СГС по ВНОХД № 5559/2016 г. по описа на СГС, НО, І въззивен състав, с което е върната подадената касационна жалба срещу постановеното по цитираното дело решение № 672 от 09.06.2017 г. Частният жалбоподател счита обжалваното определение за неправилно – постановено в противоречие със закона и процесуалните правила. Развива съображения, че с първоинстанционния съдебен акт по НОХД № 7573/2014 г. по описа на СРС подсъдимият е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 129, ал. 2, пр. 5 вр. ал. 1 от НК, като при въззивната проверка СГС е постановил оправдателна присъда по повдигнатото обвинение, признавайки подсъдимия за виновен в извършването на престъпление по чл. 130 от НК. Подсъдимият се е възползвал от гарантираното му право на касационна проверка на постановения въззивен акт, като при връщането на касационната жалба СГС не съобразил обстоятелството, че е била обжалвана присъда, различна от тази на СРС, поради което касационната му жалба следвало да бъде разгледана. Прокурорът от ВКП Ивайло Симов поддържа становище, че постановеното от СГС като въззивна инстанция решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба на частния жалбоподател правилно е била върната като недопустима, тъй като е подадена срещу решение, с което е била изменена първоинстанционната присъда, както и защото с въззивния съдебен акт е бил приложен чл. 78а от НК. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доказателствените материали по делото, намери за установено следното: С присъда от 17.06.2016 г. по НОХД № 7573/2014 г. СРС, НО, 5 състав е осъдил подсъдимия Д. С. М. на шест месеца лишаване от свобода, отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години, за извършено престъпление по чл. 129, ал. 2, пр. 5 вр. ал. 1 от НК; уважил е предявения на основание чл. 45 от ЗЗД от гражданския ищец А. С. против подсъдимия М. граждански иск за сумата от 2 000 лева ведно със законната лихва, считано от 11.12.2013 г.; възложил е в тежест на подсъдимия направените по делото разноски, както и държавна такса върху уважения граждански иск. По жалба на защитника на подсъдимия против първоинстанционната присъда е било образувано въззивно производство по ВНОХД № 5559/2016 г. по описа на СГС, НО, І въззивен състав, приключило с решение № 672 от 09.06.2017 г., с което съдебният акт на СРС е бил изменен, като деянието на подсъдимия М. е било преквалифицирано в престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК и на основание чл. 78а от НК той е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в размер на 2 000 лева, а в останалата част присъдата е била потвърдена. Подсъдимият М. останал недоволен от решението на въззивната инстанция и подал касационна жалба срещу съдебния акт. С атакуваното пред настоящия съдебен състав разпореждане мл. съдия при СГС върнал на подателя касационната жалба, като приел, че решението на въззивната инстанция не е от категорията на съдебните актове, подлежащи на касационен контрол. При преценката на тези данни ВКС намира, че съдията е действал процесуално законосъобразно. Постановеното от СГС на 09.06.2017 г. решение действително не подлежи на касационно обжалване, поради което подадената от подсъдимия П. касационна жалба правилно е върната на основание чл. 351, ал. 4, т. 3 от НПК като недопустима. Верни са съображенията, че атакуваният съдебен акт не се включва в кръга от актовете, подлежащи на касационна проверка съобразно чл. 346, т. 1 – т. 4 от НПК. Потвърдителните и изменителните актове на въззивната инстанция не подлежат на касационен контрол. Разпоредбата на чл. 346 от НПК изчерпателно очертава предмета на касационното обжалване чрез изрично изброяване на подлежащите на касационен контрол съдебни актове. В т. 2 на цитираната разпоредба е указано, че на касационен контрол подлежат само „новите присъди, постановени от окръжния съд като въззивна инстанция”, освен тези, с които деецът е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл. 78а от НК, а именно – съдебните актове, постановени по реда на чл. 336 от НПК, с които се отменя присъдата на първоинстанционния съд и се постановява нова присъда, обективираща произнасяне на въззивния съд по въпросите за виновността и отговорността на подсъдимия. Това са случаите, когато е приложен закон за по-тежко наказуемо престъпление, ако е имало обвинение за това престъпление в първата инстанция, когато е осъден оправдан от първата инстанция подсъдим или когато е оправдан осъден подсъдим. С недопустимо атакуваното решение СГС е изменил първоинстанционния съдебен акт, като е преквалифицирал инкриминираното деяние от престъпление по чл. 129, ал. 2, пр. 5 вр. ал. 1 от НК в такова по чл. 130, ал. 1 от НК. Този вид актове са извън обхвата на чл. 346, т. 2 от НПК, като не попадат и в останалите хипотези, визирани в т. 1, т. 3 и т. 4 от цитираната разпоредба. Изменителните решения на въззивната инстанция влизат в сила от момента на постановяването им и не попадат в категорията на подлежащите на касационен контрол. С оглед тези съображения и на основание чл. 351, ал. 5 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане на мл. съдия от СГС, НО, І въззивен състав, от 03.08.2017 г., с което е върната подадената от Д. С. М. касационна жалба срещу решение № 672 от 09.06.2017 г. по ВНОХД № 5559/2016 г. по описа на същия съд. Настоящото определение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.