1 Р Е Ш Е Н И Е № 179 София , 31.05.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България , Първо гражданско отделение в съдебно заседание на девети април, две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА при секретаря Даниела Цветкова като разгледа докладваното от съдия Василка Илиева гр.д. №161/2011 година Производството е по чл.290 ГПК . С определение № 67 от 24.01.2012 г. е допуснато обжалване по касационна жалба на П. И. Ш. и Ж. Н. Ш. на въззивното решение № 134 от 30.06.2010 г. по гр.д. № 79 от 2010 г., постановено от Пернишкия окръжен съд, с което е отменено първоинстанционното решение № 514 от 4.06.1999 г. постановено по гр.д. № 197 от 1999 г., по описа на Пернишкия районен съд и е уважен положителният установителен иск за собственост. В жалбата се навеждат оплаквания за наличието на касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. Касационното обжалване е допуснато при условията на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК по въпроса в кои случаи е необходимо да бъде установена законността на сградата с оглед реституцията по реда на ЗСПЗЗ и какъв следва да бъде характерът на сградата . Ответниците М. К. В., Б. А. М. и З. А. И. не са взели становище по касационната жалба в съдебно заседание. Ответникът Г. К. П. е починал на 7.02.2011 г. /у-ние за наследници №..... от ......... г. /и е заместен от своите наследници Д. Е. П. , Д. Г. П. и К. Г. П.,които са оспорили касационната жалба . Представили са и допълнение към защитата си, в което претендират разноски. В защитата си посочват, че Пернишкият окръжен съд се е съобразил с указанията, дадени от Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, в решението , с което е отменено предходното решение и делото е върнато за повторно разглеждане от друг състав на Пернишкия окръжен съд. При това разглеждане е обсъден въпросът за условията за реституция на земеделската земя в хипотезата на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ и доколко извършеното в имота строителство представлява пречка за осъществяване на земеделската реституция. В този смисъл ответниците подържат изразеното в касирания съдебен акт становище, че дървеното бунгало и бетоновата площадка не представляват предвиденото в чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ застрояване, което препятства възстановяването на земеделския имот на собствениците, които са го внесли в ТКЗС. Посочва се, че имотът не е водоснабден и в него няма изградена тоалетна или други сервизни помещения, които са необходими за нормалното използване на дървеното бунгало. Разгледан е и въпросът за търпимостта на сградите съгласно § 16 от ЗУТ. В защитата са посочени и съдебни решения , които са в съответствие с изразеното становище в касираното решение. Върховният касационен съд,като разгледа жалбата в рамките на наведените основания,приема следното: С решение № 56 от 9.02.2010 г. по гр.д. № 4309/2008 г.на Върховния касационен съд, Второ отделение , по жалба на П. И. Ш. е отменено решение № 260 от 3.07.2000 г. по гр.д. № 399/2000 г. на Пернишкия окръжен съд и са дадени указания за проверка на условията за приложението на чл.10, ал.13 от ЗСПЗЗ. С решение № 134 от 30.06.2010 г. по гр.д. № 79/2010 г. на Пернишкия окръжен съд е отменено решение № 514 от 4.06.1999 г. по гр.д. № 197 от 1999 г. на Пернишкия районен съд и е уважен предявеният положителен установителен иск за собственост срещу касаторите, които са последните преобретатели на имота. Предявен е положителен установителен иск за собственост на 31.10.1994 г. от Г. К. П. и М. К. В. против ТКЗС “П. “ в ликвидация, П. К. Х., Б. А. М. и З. А. И. за парцел ..... от кв....., по плана на [населено място] , който е идентичен с част от имот пл. № ..... по плана на същото село от 1957 г., който е включен в регулация през 1958 г. В обстоятелствената част на исковата молба е посочено, че ищците са собственици по наследство от покойния М. П. Г. , брат на техния наследодател К. П. Г. на този имот, който към датата на образуване на ТКЗС през м. февруари 1958 г. е бил в регулация и не е внасян в ТКЗС. Посочват, че ТКЗС е иззел имота и без да притежава право на собственост го е продал на П. К. Х. с н.а. №...., т......, н.д. № .... от ..... г. В исковата молба не е заявено като придобивно основание – земеделска реституция. В открито съдебно заседание от 9.10.1996 г. е конституиран П. И. Ш. на когото с н.а. №....., т....., н.д. №..... от ...... г. е бил продаден процесният имот. В заседанието на 15.10.1997 г. е конституирана и неговата съпруга Ж. Н. Ш.. По делото преди приключването на устните състезания е представено решение № 02 от 20.11.1997 г. на ПК , с. “Д. “ за възстановяване правото на собственост върху спорния имот по реда на чл.18ж , ал.1 ППЗСПЗЗ вр. с чл.18з, ал.1 ППЗСПЗЗ. Не е поискано допълване на исковата молба в нейната обстоятелствена част. По делото е изслушано заключение на в.л. А. А. Д., която е отразила, че за парцел ..... от кв..... е дадено петно за строеж и одобрен архитектурен проект на името на А. Х. и П. Х. през 1960 г. Към момента на изготвянето експертизата е установила наличие на бетонова основа, върху която е монтирано дървено бунгало. По делото са депозирани показанията на свидетелите С. С. Д., Б. Ц. Д., Н. Н. И. и П. Б. Г., които посочват, че М. П. не е станал член на ТКЗС , поради което е бил репресиран и имотът му е бил иззет от ТКЗС, както и че в него има малка сграда от тухли, която е строена от праводателите на касаторите П. К. Х. и нейния съпруг. Настоящият състав намира, че в касираното решение е намерен правилен отговор на поставеният въпрос за приложението на чл.10, ал.13 от ЗСПЗЗ. Основателно е посочено, че земеделската земя, която е продадена на трети лица , подлежи на реституция по реда на ЗСПЗЗ въпреки действителността на договора за продажба, сключен с трети лица, освен когато са налице изключенията, предвидени в закона, а това са хипотезите по приложението на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ и чл. 10б , ал.1 ЗСПЗЗ. В хипотезата на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ е наложително да се установи, че терена , който е в регулация не подлежи на реституция по ЗСПЗЗ, ако върху него при спазване на всички нормативни изисквания е построена сграда от трети лица или ако е отстъпено право на строеж и законно разрешеният строеж към 1 март 1991 г. е започнал. В конкретния случай обаче, основният въпрос е дали този парцел , който е бил образуван преди учредяването на ТКЗС и който след влизането му в регулация е загубил своя земеделски характер подлежи на реституция по ЗСПЗЗ. По аргумент от противното и съгласно чл.2, ал.1 от с.з. не са земеделски земи по смисъла на този закон тези, които не са предназначени за земеделско производство и се намират в границите на урбанизираните територии /населени места и селищни образувания/, определени с подробен устройствен план или с околовръстен полигон.В случая през 1958 г. е бил процедиран регулационен план, който е одобрен преди образуването на ТКЗС. Към датата на образуването на ТКЗС през 1958 г. имотът вече не е имал земеделски характер. Освен това по делото е безпротиворечиво установено , че неговият собственик към 1958 г.- М. П. Г./ н.а. № ...., т......, н.д. №....... от ...... г./ и протокол за съдебна делба от ...... г. по гр.д. № 501 от 1958 г. на Димитровски народен съд , ІІІ район/ , който е починал на 2.12.1989 г. и оставил наследници по съребрена линия – брат К. и сестри В. и Р. , не е станал член на ТКЗС и за неговите имоти не се прилагат разпоредбите на чл.10 , ал.3 от Примерния устав на ТКЗС/отм. 1968 г./ Процесният имот винаги е бил в регулация и макар да е продаден от ТКЗС ,с факта на осъществената продажба,той не е променил своето предназначение на част от урбанизираната територия, която никога не е била включвана в патримониума на ТКЗС. За този имот не се прилагат разпоредбите на ЗСПЗЗ , а общите разпоредби на Закона за собствеността, включително разпоредбата на чл.79, ал.2 ЗС . Разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗСВСВОНИ изключва приложението на придобивната давност само за имотите, които, подлежат на реституция по ЗСПЗЗ, а не относно всички имоти, намиращи се в селата на територията на РБългария. Няма данни П. К. Х. към 1960 г., когато е била изповядана продажбата с н.а. № ....., т......, н.д. № ..... от ..... г., да е била в известност ,че ТКЗС не е бил собственик на земята и следователно е била добросъвестна - чл.70 от Закона за собствеността. Направеното възражение за придобивна давност от страна на касаторите е основателно и следва да бъде уважено при условията на чл.82 от Закона за собствеността. В този смисъл крайният извод по решението е неправилен, поради което същото следва да бъде отменено,а настоящата инстанция се произнесе по съществото на спора и отхвърли предявения положителен установителен иск за собственост. Водим от гореизложеното и на основание чл.293 ал.2 ГПК Върховният касационен съд, състав на І г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 134 от 30.06.2010 г. по гр.д. № 79/2010 г., постановено от Пернишки окръжен съд И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА : ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. К. П./ починал на 7.02.2011 г./и заместен от своите наследници Д. Е. П. , Д. Г. П. и К. Г. П. и М. К. В. против Б. А. М., З. А. И., П. И. Ш. и Ж. Н. Ш. положителен установителен иск за собственост по чл.124, ал.1 ГПК за парцел ..... ,от кв......, по плана на [населено място] , като НЕОСНОВАТЕЛЕН. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: