Р Е Ш Е Н И Е № 365 гр. София, 13.12.2018 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на 28 ноември , две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА и при участието на секретаря Александра Ковачева, като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №2841/17 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Ш. М. М. ЕГН: [ЕГН] срещу решение №1810 от 21.07.2017 г. постановено от САС по в. гр.д. №5932/2016 г., в частта, с която частично е отменено първоинстанционното решение № 4990/14.06.2016 г.по гр.д. № 16 747/14 на СГС г., и е отхвърлен искът на касатора срещу ЗАД“ ОЗК-Застраховане“ в частта за разликата между 20 410 лева до 30 000 лева-застрахователно обезщетение, претендирано на основание чл.208 ал.1 КЗ/отм./, както и в съответната част за разноските. В касационната жалба се навеждат оплаквания за съществено нарушение на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че са налице предпоставките по чл.280 ал.1, т.1 ГПК /в ред. до изм. в ДВ, бр.86 от 27.10.2017/. От страна на процесуалния пълномощник на ответника по касационната жалба е депозиран писмен отговор със становище за неоснователност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. от ГПК констатира следното: За да постанови своето решение в обжалваната пред ВКС част, с която е счетен за неоснователен искът на касатора срещу ЗАД“ ОЗК-Застраховане“ , в частта за разликата между 20 410 лева до 30 000 лева-застрахователно обезщетение, претендирано на основание чл.208 ал.1 КЗ/отм./, въззивният състав е изложил следните съображения: Между страните по спора към датата на настъпване на застрахователното събитие-18.06.2014 г. е било налице застрахователно правоотношение по имуществена застраховка с покрит риск“кражба на МПС“. На ищеца- собственик на откраднатия л.а.“АУДИ А 5“ с рег. [рег.номер на МПС] е отказано от страна на ответника да заплати застрахователно обезщетение, тъй като първият не е изпълнил задълженията си по чл.11 ал.4 от ОУ на застрахователя: да уведоми последния, в указания срок, да подаде пълна и достоверна информация за обстоятелствата , при които е настъпило застрахователното събитие и да представи оригинала на рег. талон –част Първа. Последното е преценено от страна на съда като обстоятелство, което съгласно чл.207 ал.2 предл.2 от КЗ/отм./ дава основание на застрахователя да намали размера на дължимото обезщетение по имуществената застраховка на автомобила. По изложените съображения и искът е отхвърлен до размера на 30 на сто от установения размер на щетата. С определение № 244/24.04.2018 г. е допуснато касационно обжалване по въпроса посочен от касатора : може ли съдът да намали размера на обезщетението в хипотезата на чл.207 ал.2 КЗ/отм./, без да е налице надлежно наведено в процеса изрично възражение за това от страна на застрахователя, за проверка за съответствие с отговора в задължителната, по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК /в ред. до изм. в ДВ, бр.86 от 27.10.2017, практика на ВКС / : Р №4/04.02.2014 г. по т.д. № 23/13 на Второ т.о. на ВКС и Р №141/08.10.2015 г. т.д. № 2140/14 на Първо т.о. на ВКС и двете, постановени по реда на чл.290 ГПК. В посочената практика на ВКС, съставите на ТК при абсолютно аналогични факти, включително и налична уговорка в ОУ на застрахователя, че застрахованият е длъжен да уведоми последния и да представи оригиналния регистрационен талон на автомобила в уговорения срок, са преценили, че неизпълнението на това задължение не може да се квалифицира като основание за освобождаване на застрахователя от задължението му да заплати обезщетение, в случаите, когато това обстоятелство не е в причинна връзка с настъпването на застрахователния риск-кражба на МПС. В цитираните решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, е прието, че при неизпълнение на изрично уговорено, като предпоставка за заплащане на застрахователно обезщетение, на друго задължение/извън намиращо се в причинна връзка с настъпването на застрахователния риск-кражба на МПС/, застрахователят може само да намали дължимото обезщетение, съгласно предоставената му възможност за това, съгласно чл.207 ал.2,предл.2 КЗ/отм./. Възражение в този смисъл, а не в този по чл.207 ал.3 КЗ/отм./ във връзка с ал. 1- за отказ от плащане, следва да е изрично наведено своевременно в процеса, което не е направено от страна на ответника в настоящия случай. Ето защо като се е произнесъл по своя инициатива/служебно/ по нерелевирано от страните възражение, съдът е излязъл извън пределите на спорното право в противоречие с диспозитивното начало в гражданския процес. Решението в обжалваната част следва да се отмени като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, съгласно чл.281 т.3 ГПК и вместо него да се постанови друго, с което искът на касатора срещу ЗАД“ ОЗК-Застраховане“в частта за разликата между 20 410 лева до 30 000 лева-застрахователно обезщетение, претендирано на основание чл.208 ал.1 КЗ/отм./ да бъде уважен. По делото са събрани доказателства за действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на увреждането, както и за наличието на застрахователно правоотношение към датата на настъпване на застрахователното събитие-18.06.2014 г. по имуществена застраховка с покрит риск“кражба на МПС“ и настъпване на последното. По отношение на разноските : В полза на касатора следва да се присъдят в пълен размер разноските пред настоящата инстанция – 1032 лева общо, както и съответната частта от разноските/припадащата се част от адв.възнаграждение/ пред въззивната инстанция, съобразно произнасянето на ВКС или общо в размер на 457,12 лева, съобразно приложените списъци по чл.80 ГПК и отбелязаното плащане в договорите за правна помощ. Водим от горното ВКС, състав на второ търговско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение №1810 от 21.07.2017 г. постановено от САС по в. гр.д. №5932/2016 г. в обжалваната част и вместо него постановява: ОСЪЖДА ЗАД“ ОЗК-Застраховане“-гр. София да заплати на Ш. М. М. ЕГН: [ЕГН] допълнително сумата от 9 590 лева-застрахователно обезщетение, на основание чл.208 ал.1 КЗ/отм./. ОСЪЖДА ЗАД“ ОЗК-Застраховане“-гр. София да заплати на Ш. М. М. ЕГН: [ЕГН] сумата от 1032 лева-разноски пред ВКС и 457,12 лева-пред въззивната инстанция. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.