Ключови фрази
Разваляне на договор * разваляне на договор * договор за гледане и издръжка

Р Е Ш Е Н И Е
№ 27

София, 27.02.2014 година


В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на трети февруари двехиляди и четиринадесета година, в състав:



ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска

при секретар Северина Толева, като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 875/2012 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от М. Т. К. ЕГН [ЕГН], чрез процесуален представител адвокат Г. И., против въззивно решение на Пловдивски окръжен съд, Гражданско отделение № 800/16.05.2012 г., постановено по гр. д. № 741/2012 г. по описа на същия съд.
С обжалваното решение е потвърдено решение на Пловдивски районен съд, ХVІІІ с-в № 381/3.02.2012 г., постановено по гр. д. № 3490/2011 г., с което е отхвърлен предявен от М. Т. К. против М. И. Б. и Е. К. Б. иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на сключен на 14.09.1990 г. договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка по нотариален акт № 62, том 16/1990 г. на нотариус при ПРС.
С жалбата е заявено и обосновано оплакване за неправилност на решението, поради допуснато съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, изразяващо се в незаконосъобразен отказ и на двете съдебни инстанции да допуснат поискана от ищцовата страна съдебно-медицинска експертиза и евентуално последваща съдебно-графологична експертиза. Счита се, че обжалваното решение да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане на въззивния съд с указания.
За ответници по касация М. И. Б. и Е. К. Б. е подаден писмен отговор от процесуален представител адвокат М. М.-М.. Жалбата е оспорена като неоснователна.
С определение № 1391/7.12.2012 г. по гр. д. № 875/2012 г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по процесуалноправен въпрос от значение за изхода на спора: Представлява ли съществено процесуално нарушение отказът на съда да допусне поискана от страната експертиза, което доказателствено средство в конкретния случай е от съществено значение за правилното решаване на делото.
С влязло в сила на 29.10.2012 г. решение, постановено от Пловдивския окръжен съд, Гражданска колегия, ХV-ти с-в № 1477/8.10.2012 г., касаторът М. Т. К. е поставена под пълно запрещение, поради психично заболяване, което й пречи да се грижи самостоятелно за себе си и да ръководи действията си, по искане на сестрата на ответницата М. И. Б. - С. И. Б.-З..
В хода на касационното производство /видно от препис-извлечение от акт за смърт № 38/30.10.2013 г. на същата дата/ ищцата М. Т. К. е починала.
С определение № 285/28.11.2013 г. по гр. д. № 875/2012 г. на Върховен касационен съд, Трето гражданско отделение на мястото на починалата ищца са конституирани законните й наследници-дъщеря В. М. Б. и син-И. М. Д. и им е дал указания да вземат становище по касационната жалба. Указанията на съда са съобщени на посочените лица, но не са изпълнени.
Касационната жалба е основателна.
Въззивното решение е постановено при допуснато съществено процесуално нарушение, относимо към правилността на постановеното решение. Налице е касационно основание за отмяна на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК.
Процесуалното нарушение се е изразило в отказът на съда на две инстанции да допусне съдебно-медицинска експертиза, своевременно поискана от процесуалния представител на ищцата /непосредствено след приемане на съдебно-графологичната експертиза на вещото лице С. А. С. в о. с. з. на 16.11.2011 г., по-късно с нарочна молба от 29.11.2011 г., а и след приемане на заключението на съдебно-почерковата експертиза на вещото лице М. Д. Саханджиев/. за да се изясни от вещо лице-лекар, специалист по очни болести, към датата 9.12.2004 г., когато ответната страна твърди, а ищцовата страна оспорва, че е подписала споразумението за трансформация на задължението за гледане и издръжка в паричен еквивалент, в какво здравословно състояние се е намирала ищцата, била ли е сляпа, в каква степен е била сляпа или е била в състояние на пълна слепота, като в зависимост от резултатите от съдебно-медицинската експертиза да се допусне нова съдебно-графологична експертиза.
Въззивният съд е оставил без уважение искането за допускане на съдебно-медицинска експертиза, заявено и с въззивната жалба на ищцата, тъй като е счел, че здравословното състояние на ищцата е въпрос, който няма пряка връзка с начина, по който последната изпълнява своя подпис.
Въззивното решение следва да се отмени и делото върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
След смъртта на ищцата, настъпила в хода на делото пред Върховния касационен съд, при новото разглеждане на делото, въззивният съд следва да укаже на конституираните като страна по делото нейни законни наследници-син и дъщеря, да вземат становище по иска и доказателствата и да се произнесе по исканията им съобразно постановеното с настоящото решение.
По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение



Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение на Пловдивски окръжен съд, Гражданско отделение № 800/16.05.2012 г., постановено по гр. д. № 741/2012 г. по описа на същия съд.
ВРЪЩА делото на Пловдивски окръжен съд за ново разглеждане от друг съдебен състав.
Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: