Р Е Ш Е Н И Е № 27 София,10.02.2017 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети януари две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА БОНКА ЙОНКОВА при секретаря Александра Ковачева изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 478/2016 г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Х. В. Д. от [населено място] срещу решение № 1691 по гр. д. № 469/2015 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено постановеното от Софийски градски съд, І-8 състав решение № 5762 от 29.07.2014 г. по гр. д. № 2120/2013 г. за отхвърляне на предявения от същото лице иск с правно основание чл. 288, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.) срещу Гаранционен фонд – [населено място] за разликата от 14 000 лв. до пълния претендиран размер 40 000 лв. Касаторът поддържа, че в обжалваната му част въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост. Релевира оплаквания срещу размера на присъденото му обезщетение за неимуществени вреди от процесното пътно-транспортно произшествие с твърдението, че същият е занижен, не съответства на претърпените страдания и при определянето му не са взети предвид в достатъчна степен всички значими обстоятелства, в т. ч. и конкретните обществено-икономически условия и лимитите на отговорност на застрахователите. С определение № 794 от 01.11.2016 г. по настоящото дело, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, касационното обжалване на въззивното решение в посочената му част е допуснато по въпроса за начина за определяне на обезщетението за неимуществени вреди по реда на чл. 52 ЗЗД, в т. ч. и за необходимостта да бъдат съобразени конкретните социално-икономически условия в страната и лимитите на отговорност на застрахователите. Ответникът – Гаранционен фонд – [населено място] – не заявява становище по касационната жалба. Върховен касационен съд - състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: С обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл единствено по спорните пред него въпроси, а именно – относно размера на дължимото на ищеца обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на пътно-транспортно произшествие от 11.06.2012 г. и относно момента, в който ответникът е изпаднал в забава за плащане на това обезщетение. По отношение размера на обезщетението решаващият състав е споделил приетото от първата инстанция, че сумата 14 000 лв. представлява справедлив паричен еквивалент на страданията на пострадалия и не са налице предпоставки за увеличаване на обезщетението. Като обстоятелства, значими за тази преценка, са посочени: видът на телесната увреда (счупване на талановикуларната става); сумарният период на възстановяване на такава травма (3-4 месеца); периодът на интензивни болки и нужда от чужда помощ (около два месеца); липсата на данни за остатъчни явления и усложнено протичане на възстановителния период; моментът, в който е причинено увреждането и определеният към този момент лимит на отговорност на застрахователите. За основателно е счетено единствено оплакването във въззивната жалба, свързано с присъдената законнна лихва за забава върху дължимото обезщетение за неимуществени вреди, като такава е начислена от посочената от ищеца дата – 20.10.2012 г. Решението е частично неправилно като постановено в отклонение от задължителната съдебна практика по приложението на чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, обективирана както в Постановление на Пленума на Върховен съд № 4/1968 г., така и в редица решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 от действащия понастоящем Граждански процесуален кодекс. От една страна, въззивният съд не е съобразил в достатъчна степен специфичните за случая обстоятелства, имащи значение за определяне обема на претърпените от ищеца вреди. По-конкретно, не е отчетен установеният от свидетелката М. М. факт, че поне 20 дни след операцията на крайника пострадалият изобщо не е могъл да се движи, включително и с патерици, което го е поставило в пълна зависимост от чужда помощ и му е причинило сериозен физически и емоционален дискомфорт. Изцяло пренебрегнати са и показанията на свидетелката, сочещи, че в резултат на претърпяната травма е настъпила значителна промяна в ежедневието на ищеца, тъй като същият вече не е в състояние да се движи бързо и да извършва всякаква работа, както и че често изпитва болки при по-дълго ходене и при натоварване на крайника. От друга страна, при определяне размера на обезщетението въззивният съд не е съобразил конкретните социално-икономически условия към датата на увреждането (м. юни 2012 г.), обективен критерий за които безспорно е нивото на застрахователно покритие при едно пострадало лице, установено в § 27 от ПЗР на КЗ, което към този момент е 1 000 000 лв. С оглед обстоятелствата, взети предвид от въззивния съд, както и посочените по-горе обстоятелства, настоящият състав намира, че справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди, определено към момента на настъпването им – м. юни 2012 г., е обезщетение в размер на сумата 25 000 лв. Ето защо, въззивното решение следва да бъде частично отменено в отхвърлителната му част за сумата 11 000 лв., която сума следва да бъде присъдена допълнително на касатора Х. В. Д.. С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да заплати на касатора разноски за настоящата инстанция в размер на сумата 706.92 лв., от които 30 лв. – платена държавна такса за допускане на касационното обжалване и 676.92 лв. – адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от иска с включен ДДС (предвид представеното удостоверение за регистрация по ЗДДС на процесуалния му пълномощник адвокат П. К.), чието заплащане в брой е удостоверено в приетия в съдебно заседание договор за правна помощ и съдействие от 16.01.2017 г. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът дължи заплащане на държавна такса за касационното производство за уважената част от иска в размер на 440 лв. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 293, ал. 1, пр. 2 ГПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 1691 по гр. д. № 469/2015 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от Х. В. Д. от [населено място] срещу Гаранционен фонд – [населено място] иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие от 11.06.2012 г. за разликата от 14 000 лв. до 25 000 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА Гаранционен фонд – [населено място], [улица], ет. 4 да заплати на Х. В. Д. от [населено място], [улица], ап. 3, на основание чл. 288, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.), допълнително сумата 11 000 (единадесет хиляди) лева – обезщетение за неимуществени вреди в резултат на пътно-транспортно произшествие от 11.06.2012 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.10.2012 г. до окончателното й изплащане. ОСЪЖДА Гаранционен фонд – [населено място], [улица], ет. 4 да заплати на Х. В. Д. от [населено място], [улица], ап. 3 разноски за настоящата инстанция в размер на сумата 706.92 лв. (седемстотин и шест лева и деветдесет и две стотинки). ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1691 по гр. д. № 469/2015 г. на Софийски апелативен съд в останалата обжалвана част. ОСЪЖДА Гаранционен фонд – [населено място], [улица], ет. 4 да заплати по сметка на Върховен касационен съд държавна такса върху допълнително присъдената сума в размер на 440 (четиристотин и четиридесет) лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: