О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 247
София, 11.05.2009 година
Върховният касационен съд на Република
България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия
Генчева ч.гр.д.№267 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл.278, вр.чл.274, ал.3, т.1 от ГПК.
С определение №3203 от 15.12.08г. по ч.гр.д. №398/08г. на Пловдивския окръжен съд е оставено в сила определението от 06.11.08г. по гр.д. №2756/08г. на Пловдивския районен съд, с което е било прекратено като недопустимо производството по делото.
Въззивният съд е приел, че Н. Й. М., израелски гражданин, е подал искова молба, с която е искал да бъде признато за установено по отношение на община П., че е собственик на ½ ид.част от 101,70 кв.м., част от имот пл. №628, за който е отреден УПИ ХІV-628, кв.204 /стар 194/ по плана на гр. П., от която част с площ от 93,70 кв.м. попада в улична регулация на ул.”Б”и не е нанесена в кадастъра. Прието е, че по отношение на 8 кв.м., явяващи се разлика между заявените като собствени 101,70 кв.м. и попадащите в улица 93,70 кв.м. твърденията в исковата молба са останали неуточнени, въпреки указанията на съда. За останалите 93,70 кв.м. е прието, че след като с договор от 11.11.1976г. праводателят на ищеца е прехвърлил на ІІ РНС П. целия имот пл. №628, от кв.194 /стар/, ищецът не е „заинтересувано лице” по смисъла на чл.53, ал.2 от ЗКИР, тъй като с действащия план от 1993г. не може да бъде засегнат негов правен интерес.
Частна жалба срещу това определение е подадена от Н. Й. М.. С. него въззивният съд изцяло е споделил извода на първоинстанционния, че предявеният иск е недопустим, тъй като има за пердмет регулационния, а не кадастралния план. Развити са подробни доводи в подкрепа на виждането, че искът е по чл.53, ал.2 от ЗКИР, тъй като има за предмет установяване правото на собственост на ищеца върху 93,70 кв.м., попадащи в ул.”Б”, които погрешно не са били нанесени в действащия кадастър като част от имота на ищеца. Развити са и доводи за нищожност на продажбата от 1976г., като е наблегнато и на обстоятелството, че с този договор са продадени само 456 кв.м. от целия имот. Поддържат се основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК за допустимост на касационното обжалване на въззивното определение. В противоречие с приетото в ТР №104/67г. на ОСГК на ВС, както и в решение № 115/26.02.87г. по гр.д. №4/87г. на ВС, І ГО, въззивният съд се произнесъл по съществото на правния спор с определението за прекратяване на производството по делото. Освен това – неправилно, в противоречие с определение 33-64-ІІ г. на ВС и решение №825 от 22.11.88г. по гр.д. №741/88г. на ІІ ГО на ВС било прието, че исковата молба е нередовна, когато не са представени доказателства за всички обстоятелства по нея. И на последно място – с оглед значимостта на споровете за собственост от една страна и повърхностния подход на двете предходни инстанции, които по повод допустимостта на спора са се произнесли по неговото същество, без да са събрани всички доказателства, налице било основанието по т.3 на чл.280 от ГПК, тъй като произнасянето на ВКС по повдигнатите съществени въпроси щяло да допринесе за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение намира, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на прекратителното определение на въззивния съд. За да обосновe извода си за недопустимост на предявения иск по чл.53, ал.2 от ЗКИР, съдът е приел, че ищецът не е собственик на имот пл. №628, за който твърди, че има грешка в действащия кадастрален план. Предмет на предявения иск е принадлежността на правото на собственост върху ½ ид.част от 101,70кв.м., от които 93,70 кв.м. погрешно не са нанесени в кадастъра като част от имот пл. №628, за който е отреден УПИ ХІV-628 по плана на гр. П., за който ищецът заявява наследствени права. Когато е преценявал допустимостта на този иск, въззивният съд неправилно е навлязъл в проверка по съществото на спора, като е изложил съображения за собствеността на имот пл. №628, част от който по твърдения на ищеца не е нанесена в кадастралния план. Този подход е неправилен, в противоречие с посочената от жалбоподателя съдебна практика, ето защо касационното обжалване следва да се допусне.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
Предявен е иск по чл.53, ал.2 от ЗКИР. В исковата молба и в уточнението към нея се твърди, че площ от 93,70 кв.м. не е нанесена в действащия кадастрален план на гр. П. като част от имот пл. №628, кв.204, към който принадлежи. Активната си легитимация ищецът черпи от твърдението, че е собственик по наследство на ½ ид.част от имот пл. №628, като развива доводи за нищожност на продажбата на имота, извършена през 1976г от неговия наследодател. Искът е насочен срещу община П., тъй като въпросните 93,70 кв.м. попадат в улица. Тези твърдения сочат на един допустим иск. На този етап от производството съдът не може да проверява собствеността на ищеца върху спорния имот, а следва да се задоволи само с твърденията, че той е собственик. Определенията на съдилищата, с които искът е прекратен като недопустим са неправилни и следва да бъдат отменени. По отношение на останалите 8 кв.м., за които ищецът също претендира право на собственост, исковата молба не е уточнена. Няма твърдения, които да определят предмета на делото и надлежния ответник в тази част, но доколкото с допълнителната молба ищецът е изискал от ответника доказателства, които да изяснят и този спор, съдът не е следвало да избързва с прекратяване на производството в тази част.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на определение №3203 от 15.12.08г. по ч.гр.д. №398/08г. на Пловдивския окръжен съд.
ОТМЕНЯ определение №3203 от 15.12.08г. по ч.гр.д. №398/08г. на Пловдивския окръжен съд и оставеното с него в сила прекратително определение от 06.11.08г. по гр.д. №2756/08г. на Пловдивския районен съд.
ВРЪЩА делото на Пловдивския районен съд за продължаване на производството по предявения иск.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: