О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 20

София, 24.01.2022 година

Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 3715 от 2021 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. К. К. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Р. М. от АК-П., срещу решение № 56, постановено на 20.05.2021 г. от Великотърновския апелативен съд, гражданска колегия по в.гр.д.№76/2021г., потвърждаващо решението на първоинстанционния съд, с което на основание чл. 45 ЗЗД във вр. с чл. 52 ЗЗД В. К. К. е осъден да заплати на Ц. Г. Ц. сумата 50 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане – причинена от В. К. на 07.09.2018 г. в [населено място] тежка телесна повреда – загуба на слезката (далака), за което деяние е признат за виновен и осъден за престъпление по чл. 128, ал. 1 вр. с ал. 2, пр.7 НК с присъда на ПРС №145/12.11.2019 г. по НОХД №340/2019 г., влязла в сила на 28.11.2019 г., както и за причинените от В. К. на същата дата травматични увреждания – счупване на лява лъчева кост на типично място, представляващо трайно затруднение на движенията на лявата ръка и охлузни рани по двете колена и кръвонасядане в долната част на гръдния кош под мечовидния израстък, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба – 28.02.2020г., до окончателното ѝ изплащане.
В изложението се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1, т. 3 и чл. 280, ал. 2 ГПК.
Според касатора е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поддържа, че произнасянето по жалбата би било от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, тъй като до момента липсват критерии, по които съдът определя размера на неимуществените вреди – определянето на същите „по справедливост“ зависи изцяло от субективната преценка на решаващия съдия, като при различни състави на съда се постановяват различни по размер обезщетения при една и съща фактическа обстановка.
Поддържа също така, че обжалваното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване и като очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК, тъй като съдът не е взел под внимание всички обстоятелства, при които са нанесени неимуществените вреди; нарушен е принципът обезщетението за неимуществени вреди да се определя, като се вземе предвид характерът на деянието, степента на увреждането, степента на вината, последиците от деянието и всички други обстоятелства във връзка с разглеждания случай. Посочва, че съдът е приел в мотивите на решението становището на медицинската експертиза, че болките и страданията на ищеца вследствие нанесената му тежка телесна повреда са отшумели за срок от 5-6 месеца и при така възприетата фактическа обстановка размерът на обезщетението е прекомерно завишен, като съдът не е обсъдил фактическата обстановка, при която е нанесена телесната повреда (че от субективна страна непозволеното увреждане не е нанесено умишлено, а по непредпазливост), както и обстоятелството, че пострадалото лице е предизвикало конфликта, като не е заплатил на ответника отработеното от него възнаграждение (чл. 51, ал. 2 ЗЗД). Поддържа, че не е отчетено и социалното положение на ответника – безработен, без трудови доходи, без перспектива да получи доходи, от които да заплати обезщетението, както и че определеното прекомерно завишено по размер обезщетение не е компенсация за действително претърпените вреди, а допълнително наказание за ответника, който освен това е осъден в наказателното производство.
Ответникът по касационна жалба Ц. Г. Ц. не изразява становище за наличието на основание за допускане на обжалваното решение до касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните:
Ц. Г. Ц. е предявил срещу В. К. К. иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от причинена тежка телесна повреда, изразяваща се в загуба на слезка (далак), като поддържа, че увреждането е причинено вследствие нанесен от К. побой, като само случайността и компетентната навременна намеса на медицински екип са предотвратили фаталния изход от травмата. Поддържа, че две години след хирургическата животоспасяваща интервенция не може да преодолее физическите последици от загубата на органа, че през първите три месеца след травмата е бил практически нетрудоспособен, а към момента продължава да се ограничава в ежедневието си, като травмата трайно и негативно се е отразила на психиката му, рефлектирала е неблагоприятно върху семейството и бизнеса му, вследствие на травмата не може да упражнява тежък физически труд. Преживял и преживява случилото се изключително тежко, което довело до проблеми в общуването със семейството му, приятелите му, затруднения в личен план, както и последващи неприятни емоции, променено е общото му състояние, начина му на живот в негативен аспект, тъй като е налице траен и дълъг възстановителен процес.
В писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК В. К. К. оспорва размера на претенцията, като поддържа, че размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се основава на действително претърпените болки и страдания, на техния интензитет и времетраене. В производството пред въззивния съд поддържа, че е налице съпричиняване, тъй като причината за конфликта е обстоятелството, че ищецът не е платил на ответника дължимото парично възнаграждение за положен в неговата фирма труд, като освен това е участвал активно – вербално и физически, в конфликта, довел до нанасяне на физическите увреждания, както и че в обхвата на присъденото обезщетение са включени и имуществени вреди, които подлежат на самостоятелно репариране. Навел е и довод, че искът е заведен за обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на нанесена тежка телесна повреда, а съдът е постановил решение и по отношение на неимуществени вреди, претърпени от средна и лека телесна повреда.
Между страните не съществува спор, че на 07.09.2018 г. в [населено място] К. е причинил на Ц. Ц. тежко телесно увреждане – загуба на слезка (далак) чрез нанесени удари с юмруци и ритници в коремната област, довели до травматична руптура (разкъсване) на слезката, наложило последващото ѝ оперативно премахване, за което В. К. е признат за виновен с влязла в сила присъда по НОХД №430/2019 г. на РС-Плевен.
Въз основа на приложените по делото медицински документи и епикриза, както и от заключението на вещото лице по изготвената съдебно-медицинска експертиза, въззивният съд е приел за установено, че от деянието на 07.09.2018 г. на Ц. Ц. е било причинено счупване на лявата лъчева кост на типично място, охлузни рани по двете колена, кръвонасядане в долната част на гръдния кош под мечовидния израстък, контузия (натъртване) на меките тъкани на корема с травматична руптура (разкъсване) на далака (слезката) и масивен излив на кръв в периотонеалната (коремната) кухина. Взето е предвид, че първоначално К. е бил прегледан в спешното отделение, където установили счупване на лявата лъчева кост на типично място и наложили гипсова имобилизация, но поради влошаване на състоянието му бил приет в клиниката по коремна хирургия на 09.09.2018 г., където бил опериран по спешност и разкъсаната слезка била оперативно отстранена, а изливът от кръв в корема евакуиран. Взето е предвид, че К. е изписан на 16.09.2018 г. за продължаване на лечението в домашни условия, като според вещото лице разкъсването (спукването) на далака, обусловило реална опасност за живота и без навременна високоспециалиризана медицинска помощ (коремната операция) за срок от 2-3 денонощия неминуемо би настъпила смърт. Прието е, че в резултат на причинените травми К. е търпял болки и страдания, които са били силни през първите 4-5 седмици, средни – през следващите 4-5 седмици и слаби – за период най-малко 5-6 седмици.
Въз основа на показанията на св. И. К., съжителка на К., съдът е приел, че на 09.09.2018 г. същият е бил заварен от нея в безпомощно състояние, не можел да говори, не бил контактен, бил се свил на леглото; че бил откаран с линейка в спешния център, където установили, че има вътрешен кръвоизлив и премахнали далака. Взето е предвид, че свидетелката останала в болницата да го гледа, защото не можел да се обслужва сам; че се наложило да прегипсират ръката; че шест месеца ползвал болничен; преминал ТЕЛК комисия; след операцията започнал да прима хапчета за кръвно; след като свалили гипса от ръката ходил на раздвижване; имало оплаквания от световъртежи и трудно пазел равновесие, но при скенер на главата не открили нищо; че след операцията приемал болкоуспокояващи; че за него било трудно някой да го храни и обслужва, като имало периоди след инцидента, в които не искал да излиза и да се вижда с хора.
Взето е предвид, че според св.Р. Ц. два месеца бил в гипс докато се оправи и после още един, т.е. три или четири месеца не работил; шест месеца бил в болничен, като НОИ му отказали последните два месеца, защото подписвал документи, т.е. започнал да работи след четвъртия месец; започнал да вдига кръвно, не излизал и не искал никой да ходи у тях.
Въз основа на така установената фактическа обстановка въззивният съд е приел, че К. е извършил виновно деянието и че това деяние се явява противоправно – престъпление по чл. 128, ал. 1, вр. ал. 2, пр.7 НК, като вследствие на деянието е настъпила вреда и тази вреда се явява пряка и непосредствена последица от него.
Посочено е, че в случая се твърди, че са претърпени неимуществени вреди, които са свързани с изменение на душевното спокойствие и засягане на емоционалния мир на ищеца, като неблагоприятните усещания, предизвикани от ударите, се изразяват в претърпени болки и страдания, притеснения за реалното измерение на травмите с оглед на това, че състоянието на ищеца се е влошило. Взето е предвид, че при разкъсване на далака съществува реална опасност за живота, като се е наложила спешна животоспасяваща операция за отстраняване на органа и овладяване на излива на кръв, както и че като пряка и закономерна последица от физическите закони, в резултат на ударите ищецът е получил освен разкъсване на далака и масивен излив на кръв в коремната кухина, още и счупване на лява лъчева кост на типично място, охлузни рани по двете колена, кръвонасядане в долната част на гръдния кош под мечовидния израстък, натъртване на меките тъкани на корема. Прието е, че тези увреждания следва да бъдат отчетени, тъй като при определяне на обезщетението съдът е длъжен да съобрази цялостното засягане на неимуществената сфера на увреденото лице (чл. 52 ЗЗД), а от друга страна ищецът в исковата молба е посочил, че от нанесения побой е получил увреждания, без изчерпателно да изброи всички конкретни негативни изменения в неговата физика и здравословно състояние, но след връчения му проект за доклад от съда е направил искане за допускане на съдебно-медицинска експертиза, която да установи причинените травматични увреждания, характера им, начина на причиняване и негативните последици след оздравителния период, като препис от представената медицинска документация и формулираните задачи към вещото лице са връчени на ответника и същият е участвал при събирането на доказателствата относно всички телесни увреждания. Изложени са съображения, че в този смисъл няма основание да се приеме, че в претенцията на ищеца не са включени средните и леките телесни увреждания, като същите не могат да бъдат изолирани при съобразяването на степента на търпените болки, страдания и неудобства. С оглед на това възражението, че съдът е следвало да определи обезщетение само за вредите от нанесената тежка телесна повреда е прието за неоснователно.
Посочено е, че по делото е спорен размерът на дължимото и определено от първостепенния съд обезщетение, което следва да се определи по справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД.
Изложени са съображения, че разясненията по прилагане на справедливостта като критерий за определяне размерите на обезщетенията за неимуществени вреди са дадени в ППВС №4/23.12.1968 г., в което е посочено, че следва да се преценят редица конкретно обективно съществуващи обстоятелства – характер на увреждането, начин на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, причинени морални страдания, осакатявания и др. Взето е предвид, че съдебната практика е наложила като допълнителен критерий и икономическата конюнктура и общественото възприемане на справедливостта на всеки отделен етап от развитието на обществото в страната.
Прието е, че с оглед тези критерии в конкретния случай следва да се отчете: естеството на получените травми – същите са причинили състояние, опасно за живота на ищеца, а разкъсването на далака е наложило оперативното му отстраняване, т.е. в случая не може да настъпи пълно възстановяване; че е налице комплексност на травмите – същите са нанесени в областта на корема, причинено е счупване на лява ръка, което е причинило затруднения в ежедневието на ищеца, наложило се продължителен период от време за него да полага пряко грижи неговата съжителка; че лечението е следвало да продължи 6 месеца, за което са му издадени болнични, но реално ищецът е започнал да работи след четвъртия месец; че през периода на възстановяване 7 дни е бил в болнично заведение; че търпените болки и страдания за били силни през първите 4-5 седмици, средни през следващите 4-5 седмици и слаби за период най-малко 5-6 седмици; че към момента на увреждането ищецът е бил на 49 години, в активна трудоспособна възраст, като травматичните увреждания са довели до преустановяване на социалните контакти, както поради влошеното здравословно състояние, така и поради нежеланието му да общува с други хора – да не го попитат за нещо и да се наложи да обяснява според показанията на св.К..
По тези съображения въззивният съд е приел, че справедлив размер на обезщетението, съобразно установените в процеса действителни болки и страдания от причиненото увреждане, се явява сумата от 50 000 лв.
Направеното пред въззивния съд възражение за съпричиняване е прието за преклудирано и по него въззивният съд не се е произнасял.
Според константната съдебна практика, вкл. на ВКС, намерила израз в ППВС № 4/1964 г. и в установената трайна практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 от ГПК, понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Такива обстоятелства са вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането, съпоставени със състоянието на ищеца преди него. В този смисъл, неимуществените вреди са конкретно определими и присъденото парично обезщетение за тях следва да съответства на необходимостта за преодоляването им, следва да е достатъчно по размер за репарирането им - в съответствие с общоприетия критерий за справедливост и с оглед особеностите на конкретния случай, като същевременно обезщетението не следва да надвишава този достатъчен и справедлив размер, необходим за обезщетяването на конкретно претърпените неимуществени вреди, които могат, и поначало са различни във всеки отделен случай, тъй като част от гореизброените критерии и обстоятелства, релевантни за определяне размера на дължимото обезщетение, могат да са подобни или дори еднакви (по вид или в количествено измерение) при съпоставка на отделни случаи, но изключително рядко те могат да са идентични изцяло (в този смисъл Решение №47/02.04.2014г. по гр.д.№5159/2013г., ІІІ ГО на ВКС; Решение №95/23.04.2014г. по гр.д.№5805/2013г., ІІІ ГО на ВКС; Решение № 60190 от 12.10.2021 г. по гр.д.№547/2021 г. на III г.о. на ВКС и др.). Както е прието в Решение № 60190 от 12.10.2021 г. по гр.д.№547/2021 г. на III г.о. на ВКС, справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение.
Налице е следователно трайно установена практика на ВКС, определяща критериите, по които съдът определя размера на неимуществените вреди от непозволено увреждане, поради което следва да се приеме, че не са налице предпоставки за допускане на обжалваното решение до касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Налице са предпоставките на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК – въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване за проверка правилността на извода на въззивния съд, че обезщетението за претърпени неимуществени вреди следва да бъде определено не само за увреждането, посочено в исковата молба (нанесена тежка телесна повреда, изразяваща се в загуба на слезка (далак), но и за уврежданията, за установяването на които предявилото иска лице е ангажирало доказателства в хода на производството пред първоинстанционния съд (счупване на лява лъчева кост на типично място, охлузни рани по двете колена, кръвонасядане в долната част на гръдния кош под мечовидния израстък, натъртване на меките тъкани на корема), в събирането на които ответникът по предявения иск е участвал.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 56, постановено на 20.05.2021 г. от Великотърновския апелативен съд, гражданска колегия по в.гр.д.№ 76/2021 г.
УКАЗВА на жалбоподателя В. К. К. в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 1000 лв. и да представи доказателства, че дължимата държавна такса е внесена.
След представяне на доказателства, че дължимата държавна такса е внесена в срок, делото да се докладва на председателя на I г.о. на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.

Председател:

Членове: