3 Р Е Ш Е Н И Е № 73 гр. София, 13.06.2016 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети май през две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева Владимир Йорданов при участието на секретаря Албена Рибарска като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 1014 по описа за 2016 г. за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 303 и сл. ГПК. Делото е образувано по молба на Е. Д. Н., З. К. Н. и Д. Н. М., всички от [населено място], представлявани от адвокати Т. и Й., за отмяна на влязлото в сила решение №843 от 23.12.2014г. по гр.д. № 226/2014г. на Пловдивски апелативен съд. С решението е уважено искане на Комисията за установяване на имущество придобито от престъпна дейност /К./ по чл. 28 ЗОПДИППД/отм./ за отнемане в полза на държавата на недвижими имоти, лек автомобил и парични суми от настоящите молители. С молба от 17.02.2016г. молителите са уточнили, че се позовават на хипотезата на чл. 303, ал.1, т.1 ГПК, тъй като е налице ново писмено доказателство, което е от съществено значение за делото, а именно приемането на Тълкувателно решение № 7 от 30.06.2014г. по тълк.д. № 7/2013г. на ОСГК на ВКС. Ответникът по молбата Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество/КОНПИ/ изразява становище за неоснователност на молбата. Изтъква, че тълкувателното решение е прието по време на висящността на спора и е съобразено от въззивния съд при постановяване на решението, както и от Върховния касационен съд при постановяване на определението за недопускане на касационно обжалване. С определение № 45 от 16.03.2016г. молбата за отмяна е допусната до разглеждане. По основателността й съдът намира следното: С решението, чиято отмяна се иска, е уважен частично иск по чл.28 ЗОПДИППД/отм./ като е постановено отнемане в полза на държавата на имущества на Е. Д. Н. и З. К. Н., а именно парични суми и недвижим имот, конкретно посочени в решението, както и отнемане на автомобил „Ауди А4” от Д. Н. М.. Въззивният съд е приел, че са налице предвидените в закона предпоставки за отнемане в полза на държавата на имуществото, придобито от ответниците пряко или косвено от установената престъпна дейност на Е. Н., а именно пренасяне през границата, без знанието и разрешението на митницата, на стоки за търговски цели в големи размери - златни изделия с нетно тегло 1085,45 гр., на обща стойност 29307,15лв., за което му е наложено наказание една година лишаване от свобода с тригодишен изпитателен срок и глоба в размер на 25000лв., а предметът на контрабандата е отнет в полза на държавата. Прието е, че е налице връзка между престъпната дейност и придобиването на имуществото, както с оглед естеството на престъплението, предполагащо извличане на облага, така и с оглед установените в процеса значителни суми, с които е разполагал ответникът Е. Н. и семейството му при очевидно недостатъчни за такъв стандарт доходи със законен източник, липса на доходи от трудови правоотношения и от законна търговска дейност. Съпоставката между доходите и разходите за издръжка на семейството, включващо и двете им деца, за пътувания в чужбина стотици пъти и за придобиване на активите, предмет на мотивираното искане, дава основание за извод, че активите са придобити с незаконен източник и е налице обосновано предположение, че са с произход наказаната престъпна дейност. Посочено е, че за нуждите на специалния закон не е предвидена като елемент от фактическия състав пряка причинна връзка между наказаната престъпна дейност и придобиването на имуществото, а е достатъчно е да е налично обосновано предположение за придобиване на активите със средства, резултат на престъпна дейност, каквото е естеството на установеното престъпление контрабанда в големи размери. Като основание за отмяна молителите сочат постановеното от Общото събрание на Гражданска колегия на Върховния касационен съд Тълкувателно решение №7/2013г., прието на 30.06.2014г., с което е се приема, че е необходимо да има връзка /пряка или косвена/ между престъпната дейност по чл.3, ал.1 ЗОПДИППД/отм./ и придобиването на имуществото; достатъчно е връзката да може обосновано да се предположи логически, с оглед обстоятелствата по делото, както и да не е установен законен източник в придобиването на имуществото, за да бъде то отнето по реда на чл. 28 ЗОПДИППД /отм./. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се допусне, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Целта на производството за отмяна в тази хипотеза е да се избегне неправилното решаване на делото, когато то не е резултат на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. Тълкувателните решения, постановявани от Общото събрание на Гражданска колегия и от Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия на ВКС, се различават от съдебните решения, постановени по индивидуални правни спорове, по специфичното си съдържание и правни последици. Тълкувателното решение е акт на колективен орган на ВКС, чието приемане е предизвикано от неправилна или противоречива практика /чл. 124 ЗСВ, чл. 292 ГПК/ и чрез него се дава задължително за съдилищата тълкуване по определени правни въпроси, така че да се постигне уеднаквяване занапред на практиката на съдилищата по същите въпроси. Т. дейност цели да осигури еднакво прилагане на законите, като открие точния смисъл на правната норма, който има значение за разглеждане и решаване на неограничен кръг правни спорове. Правоприлагането по конкретен правен спор се базира на установените факти и подвеждането им под съответната правна норма, т.е. засяга въпроси, ограничени от предмета на определеното дело. Визираните в чл. 303, ал.1,т.1 ГПК обстоятелства или доказателства представляват факти от действителността, които имат значение на юридически или доказателствени факти спрямо спорното правоотношение. Предвид горните отлики, постановено тълкувателно решение не може да има ролята на юридически или доказателствен факт, от значение за решаване на конкретния спор по същество. Следователно, то не представлява "ново обстоятелство” или „ново доказателство” по смисъла на закона. То има приложение за неразрешените, висящи спорове, които съдът е длъжен да реши в съответствие с дадените в постановлението отговори, но не може да служи като основание за отмяна на влезли в сила решения. На второ място, в случая Тълкувателно решение № 7/2013г. на ОСГК не е постановено след приключване на производството по правния спор - то е прието на 30.06.2014г., а решението на Пловдивски апелативен съд е постановено на 23.12.2014г., като устните състезания са приключени на 29.09.2014г. На 03.09.2015г. е постановено определение на Върховния касационен съд, ІV г.о. по гр.д.№ 2577/2015г. за недопускане на касационно обжалване. Следователно, тълкувателният акт е постановен по време на висящността на процеса, могъл е да бъде съобразен от решаващия съд, а в подадената от настоящите молители касационна жалба сред основанията за допускане на касационно обжалване изрично е посочено противоречие с Тълкувателно решение № 7/2013г., което основание е обсъдено от състава на касационния съд и е намерено за неоснователно. Предвид горното молбата за отмяна е неоснователна. В полза на ответника Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, който е защитаван от юрисконсулт, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал.8 ГПК в рамките на минималното такова от 500лв. / по чл.9, ал.4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения/ предвид правната и фактическа сложност на производството по отмяна. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Е. Д. Н., З. К. Н. и Д. Н. М., всички от [населено място], за отмяна на влязлото в сила решение №843 от 23.12.2014г. по гр.д. № 226/2014г. на Пловдивски апелативен съд. ОСЪЖДА на Е. Д. Н. от [населено място], [улица], ет.4, ст.405, З. К. Н. и Д. Н. М., двамата от [населено място], [улица] да заплатят на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество с адрес: [населено място], [улица] сумата 500 /петстотин/ лв. юрисконсултско възнаграждение. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: