Р Е Ш Е Н И Е № 290 гр. София, 14.07.2011 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на тринадесети юни двехиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: Биляна Чочева Теодора Стамболова при секретар Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева н.дело № 1650/2011 год. Производството по чл. 346 т.2 НПК е образувано по касационна жалба на подсъдимия Д. Г. Г. против присъда № 93 от 31.03.2011 год. постановена по ВНОХ дело № 5619/2010 год. на Софийски градски съд. В жалбата и в съдебно заседание се поддържа оплакване, което е касационно основание по чл. 348 ал.1т.1 НПК. Излага се съображение, че е осъден по обвинение, което не е доказано и се иска присъдата на въззивната инстанция да бъде отменена и да бъде потвърдена оправдателната присъда на първоинстанционния съд. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 НПК изцяло провери правилността на обжалваната присъда, за да се произнесе констатира следното: С присъда № 18 от 3.05.2010 год. постановена по НОХ дело № 5123/2009 год. Софийският районен съд е признал подсъдимия Д. Г. Г. за невиновен в това на 5.08.2001 год. в [населено място] да е отнел от владението на Д. Б. Г. мобилен телефон и СИМ карта на стойност 536лв, без нейно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, поради което на основание чл. 304 НПК го е оправдал по предявеното обвинение по чл. 198 ал.1 НК. С присъда № 93 от 31.03.2011 год. постановена по ВНОХ дело № 5619/2010 год. Софийският градски съд е отменил присъдата на първата инстанция и вместо нея е постановил нова присъда, с която е признал подсъдимия за виновен в това, че на 5.08.2001 год. в [населено място] отнел от владението на Д. Г. без нейно съгласие и с намерение да го присвои мобилен телефон със СИМ карта на стойност 536лв, като употребил за това сила, поради което и на основание чл. 198 ал.1 във вр. с чл. 54 НК го е осъдил на четири години лишаване от свобода при строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. Касационната жалба е неоснователна. Касационната проверка за правилността на въззивния съдебен акт се извършва въз основа на релевираните от обжалвалата страна касационни основания, изчерпателно изброени в чл. 348 ал.1 НПК. Жалбоподателя не е упражнил по най-прецизния начин правото си на жалба, като възраженията си против правилността на осъдителната присъда мотивира със съображения, част от които не са касационни основания. В този смисъл е твърдението, че присъдата е неправилна и необоснована. Единственото конкретно съображение, касае приложението на материалния закон, което е касационно основание по смисъла на чл. 348 ал.1т.1 НПК. Оплакването за допуснато нарушение на материалния закон при постановяване на новата присъда на въззивната инстанция се мотивира от жалбоподателя с осъждането му по обвинението при липса на годни доказателства за съставомерните признаци от състава на престъплението грабеж. Доводите му са идентични с поддържаните пред въззивната инстанция в подкрепа на правилността на постановената от първоинстанционния съд оправдателна присъда и се свеждат до това, че единствен източник на доказателства в подкрепа на обвинението са показанияна на св. Г., а те са кредитирани без основание. Такова нарушение, довело до осъждането на подсъдимия от възивната инстанция, без да са установени предметът на престъплението и останалите елементи от състава му, по делото не е допуснато. Въпросът за наличието на достатъчни доказателствените източници за фактическите обстоятелства в подкрепа на обвинителната теза е поставян при разглеждане на делото в двете предходни инстанции. При оценката на доказателствата е решен по различен начин от съдилищата. Софийският районен съд е приел, че повдигнатото и поддържано от прокурора обвинение срещу подсъдимия за престъплението по чл. 198 ал.1 НК почива изцяло на показанията на пострадалата свидетелка Г.. Преценил е, че те не са надежден източник на доказателства, защото при всеки свои разпит по време на наказателния процес е сочела различни и взаимно изключващи се обстоятелства, а отделно от това противоречат на останалите доказателства. Приел е, че въз основа на тях не може да формира вътрешно убеждение, че деянието е осъществено и негов автор е подсъдимия и на това основание го е оправдал. Софийският градски съд не е въприел тези съображения. В съответствие с правомощията си и по повод протеста на прокурора, въззивният състав изцяло е проверил правилността на невлязлата в сила присъда. Констатирал е, че св. Г. и Х. не са разпитани от първоинстанционния съд с необходимата задълбоченост и като е отчел изминатия период от време, е преценил, че следва да ги разпита лично. След снемане на показанията им и с оглед заявеното, че не си спомнят някои неща, което е напълно възможно предвид изминалия период от почти десет години между деянието и показанията, които са дали непосредствено след него в досъдебното производство и дадените в съдебно заседание, е прочел първите им показания и по реда на НПК ги е приобщил към доказателствените материали. Направил е собствен анализ на всички събрани доказателства, мотивирал е решението си кои от тях кредитира като достоверни и е преценил, че са достатъчни за изясняване на фактите включени в предмета на доказване по чл. 102 НПК по отношение извършеното деяние, стойността на предмета на престъплението и авторството на подсъдимия. В мотивите на новата присъда, изготвени по реда на чл. 339 ал.3 НПК е посочил какви нарушения са допуснати при оценкана на доказателствата, каква оценка им прави и какви са правните съображения за отмяна на оправдателната присъда и за осъждането на подсъдимия. Въззивният състав без основание е упрекнат, че е основал изводите си единствено въз основа на показанията на пострадалата свидетелка. Фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл. 102 НПК могат да бъдат установени с всички допустими доказателствени средства, като нито едно от тях не се ползва с предварително определена доказателствена сила. Показанията на пострадалата са важен източник на преки доказателства и не могат да бъдат игнорирани само поради евентуалната им заинтересованост, като претърпяла вреди от престъплението. Последното задължава съда при оценката им внимателно да ги прецени и съпостави с останалите източници на доказателства, а по делото това е направено от въззивната инстанция. Да се приеме тезата на подсъдимия, че могат да бъдат ценени само ако се подкрепят от други гласни доказателства, означава да се лиши пострадалия от възможността да установи фактите, които лично е възприел. Обективността и добросъвестнотта им се преценява след съпоставка с всички други преди и коствени годни доказателства. Тя има непосредствени впечатления за лицето, което е отнело нейната вещ, начина по който го е извършило, както и нейната характеристика. Под страх от наказателна отговорност от фазата на досъдебното производство е дала последователни и безпротиворечиви сведения кое е привлякло вниманието й върху непознатото до този момент лице, по какъв начин е отнет мобилния телефон и при какви обстоятелства подсъдимият е бил задържан. До този момент не го е познавала и липсват данни за наличието на обстоятелства, навеждащи на извод, че цели умишлено да му навреди, като му припише престъпление, което не е извършил. За съобщените от нея факти се съдържа достатъчно доказателствена информация в показанията на св. Х., Д. и В.Г.. Не е лишена от доказателствена основа и фактическата констатация за предмета на престъплението. Незаконосъобразна е тезата, че липсата на предмета на престъплението, като елемент от състава му, не може да бъде попълнена с други доказателства, от които да се направи извод за неговата стойност. Действително отнетата вещ не е открита при задържането на подсъдимия, но това е станало след няколко дни, през което време е имал възможност да се разпореди с нея, каквато е била и целта на отнемането с оглед наркотичната му зависимост. Пострадалата е съобщила достатъчно индивидуализиращи белези на отнетия телефон, по които назначената в досъдебното производство експертиза го е оценила, като тази оценка е приета без възражение в съдебно заседание. Оценените съобразно действителното им съдържание доказателства, които кореспондират помежду си и взаимно се допълват, са достатъчни да се приеме, че на 5.08.1001 год. подсъдимият минал покрай заведението, пред което пострадалата разговаряла по мобилния си телефон, спрял се и въпреки липсата на видимост се загледал във вътрешността на помещението, внезапно се обърнал към нея, блъснал я, хванал ръката, в която държала телефона, измъкнал го и избягал, а когато на 9.08.2001 год. отново минал покрай заведението тя го разпознала и бил задържан. При тези тези фактически констатации материалният закон е приложен точно от въззивната инстанция с осъждането на подсъдимия. Деянието законосъобразно е квалифицирано като грабеж, защото са налице всички съставомерни признаци от състава на това престъпление. Извън довода за липса на годни доказателства за съставомерните признаци от състава на престъплението, от жалбоподателя не се поддържат други оплаквания за нарушение или неправилно приложение на материалния закон, на които настоящият състав е длъжен да отговори. От жалбоподателя не се релевират касационни основания по чл. 348 ал.1т.2 и 3 НПК, поради което касационната проверка в тази част следва да се ограничи до наличието на обстоятелства, за които съдът следи служебно и без да е сезиран с конкретни доводи. По делото основания за служебна намеса не са налице. Производството е проведено по установения процесуален ред, без да са допуснати съществени нарушения от категорията на посочените в чл.348 ал.3 НПК, довели до ограничаване правата на подсъдимия. Наказанието е индивидуализирано в рамките на закона, предвидени за престъплението при отчитане тежестта на обстоятелствата по чл. 54 НК. Без оплакване за явна несправедливост на наказанието и искане за намаляването му, няма процесуална възможност съдът служебно да преценява относителната тежест на смекчаващите обстоятелства, както и наличието на други обстоятелства, имащи значение за наказателната отговорност, в това число и продължителността на процеса. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на присъдата на Софийски градски съд не е допуснато поддържаното от жалбоподателя нарушение, което е основание за нейната отмяна и следва да бъде оставена в сила, поради което и на основание чл. 354 ал.1т.1 НПК Р Е Ш И: Оставя в сила присъда № 93 от 31.03.2011 год. постановена по ВНОХ дело № 5619/2010 год. по описа на Софийски градски съд. Решението не подлежи на обалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: