Р Е Ш Е Н И Е № 412 гр.София, 18 октомври 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение в съдебно заседание на девети октомври две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ФИДАНКА ПЕНЕВА ПАВЛИНА ПАНОВА със секретар Лилия Гаврилова при участието на прокурора ПЕТЯ МАРИНОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) САША РАДАНОВА наказателно дело под № 760/2012 година Касационното производство е образувано по протест на прокурор от Пловдивската апелативна прокуратура и жалба от процесуалния представител на подсъдимия И. А. А. против решение № 35 от 19.ІІІ.2012 год. по внохд № 15/2012 год. на Пловдивския апелативен съд. С протестираното и обжалвано решение е потвърдена присъда № 382 от 22.ХІ.2011 год. по нохд № 570/2011 год. на Старозагорския окръжен съд. С потвърдената присъда на окръжния съд И. А.А. е признат за виновен в това, че в периода 30.ІІІ.-4.VІ.2010 год. в Стара Загора е ръководил организирана престъпна група с участието в нея на М. А. Г., П. Н. Б., Г. Н. М., Д. И. М. и Ф. Д. Н., която група е била създадена да върши в страната престъпления по чл.354а НК – придобиване и държане без надлежно разрешение на наркотични вещества с цел тяхното разпространение – за което и на основание чл.321, ал.3, т.1 НК е осъден на 7 години лишаване от свобода, които да изтърпи при строг първоначален режим в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип, като е оправдан по обвинението и да е образувал същата група. А. е оправдан още по обвинението в престъпление по чл.354а, ал.2, т.4 във вр. с чл.20, ал.3 и 4 и чл.29, ал.1, б.”а” и „б” НК, изразяващо се в това, че на 4.VІ.2010 год. в Стара Загора е склонил и улеснил М. А.Г., Д. И.М. и Ф. Д.Н. към придобиването и държането без надлежно разрешение и с цел разпространение на 49.81 кг марихуана на стойност 244,866 лева и 293.217 кг амфетамин на стойност 8 794,54 лева. Протестът е срещу оправдаването на подсъдимия за склоняването и улесняването на изброените Г., М. и Н. към придобиването и държането с цел разпространение на изброените наркотични вещества. С позоваване на касационното основание по чл.348, ал.3, т.1 НПК прокурорът оспорва доказателствения анализ на двете съдебни инстанции довел, според него, до нарушаване принципа на чл.14 НПК и рефлектирал върху правото на прокурора да докаже повдигнатото и поддържано от него обвинение. Искането е за отмяна на въззивното решение в протестираната част и връщане делото на апелативния съд за ново разглеждане. Процесуалният представител на подсъдимия също намира неправилност в доказателствената дейност на двете съдебни инстанции, но с кредитирането показанията на М.Г., вместо тези на „Б. и М.”. Оспорва и справедливостта на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода. Алтернативно иска отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия, или изменяване на решението и намаляване лишаването от свобода до справедлив размер. В съдебно заседание представителят на ВКПр поддържа протеста. Подсъдимият не се явява нито представлява след отказът си от двама упълномощени защитници, неангажиране на трети и неизявяване на желание за служебна защита. Върховният касационен съд намира протестът и жалбата за неоснователни. Двете съдебни инстанции правилно са приели, че А. не може да носи наказателна отговорност по чл.354а НК за сделката с предмет наркотични вещества, сключена на 4.VІ.2010 год. между неизвестен доставчик от една страна, и, от друга, М.Г., Ф.Н. и Д.М.. Приемането на обратното би означавало А., като ръководител на престъпна група за разпространение на наркотици, да бъде наказателно ангажиран за всяка, извършена от групата или отделни нейни членове, сделка въпреки липсата от негова страна във всеки отделен случай на съучастие под каквато и да било форма. Такова решение е очевидно неприемливо и макар А. да е установил първоначалния контакт с доставчика на наркотиците, за придобиването и държането с цел разпространение на които членове от групата са осъдени по нохд № 784/2010 год. на Старозагорския окръжен съд, то е установено по несъмнен начин, че за тези наркотици той никого не е склонявал, нито улеснявал. По същото време, на 4.VІ.2010 год. А. е бил лишен от свобода, и е получавал в затвора информация за всяка вече осъществена сделка, в каквато насока са кредитираните и от двете съдебни инстанции и неоспорени от прокурора показания на М. А..Г. /л.126-128 от първ.д./. Съображенията, с които прокурорът е мотивирал протеста си, включително с откъснати от контекста на цялото цитати от въззивното решение, не сочат на твърдяното нарушение на чл.14 НПК, нито на друго такова, свързано с дейността на съдилищата по анализа на установените факти, за да бъде оправдано искането за отмяната/частично/ на въззивното решение и новото разглеждане на делото. Не е основателна и жалбата от защитника на И.А.. Невярно, преди всичко, се твърди в жалбата, че двете съдебни инстанции са се доверили единствено на показанията на М. А..Г. и игнорирайки казаното от „М. и Б.” са стигнали до противен на извода за липса на организирана престъпна група. В подкрепа на направените фактически изводи, че такава група е налице и че тя се ръководи от подсъдимия, са показанията не само на М.А.Г., но и тези на Г. Н. М. /л.130, гърба и л.131 от първ.д./. Що се отнася до останалите трима свидетели, Д. И. М., П. Н. Б. и Ф. Д. Н.-тримата, както и М.А.Г. и Г.Н.М. приели да бъде решено със споразумение нохд № 784/2010 год. на Старозагорския окръжен съд, образувано по обвинението срещу петимата, включително за участието им в ръководена от И. А..А. престъпна група за разпространение на наркотици-същественото разминаване между техните показания и направеното със споразумението /на л.114-124 от първ.д./ признание за извършените престъпления, основателно е било преценено като дискредитиращо показанията им и непозволяващо извеждането от тях на значими за отговорността на А. фактически и правни изводи. Не е основателно и твърдението за явна несправедливост на срока, за който подсъдимият е лишен от свобода. Определен далеч под средата на санкцията по чл.321, ал.3, т.1 НК и съобразно наличната информация за съдебното минало на А., досега осъждан 3 пъти за престъпления по чл.354а НК /на л.105 от първ.д./, а по негови признания /на л.193, гърба от първ.д./ и за престъпление по чл.321 НК, срокът на лишаване от свобода е по-скоро явно несправедливо занижен. Имайки предвид дотук изложеното и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК, ВКС в състав от трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 35 от 19.ІІІ.2012 год. по в нохд № 15/2012 год. на Пловдивския апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/ /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: