О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 408 София, 03.05.2018 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на осми март две хиляди и осемнадесета година в състав: Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА Членове: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 5120 по описа за 2017 год., и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 288 ГПК. С решение № 63 от 23.06.2017 г. по гр.д. № 145/2017 г. на Бургаски апелативен съд са отхвърлени предявени от Р.... и... „С... на Й. в Б...” с адрес в [населено място] срещу [фирма], [населено място] и В. К. К. със съдебен адрес в [населено място] субективно съединени искове с правно основание чл. 49 ЗЗД и чл. 44 ЗЗД за сумата 3000 лева. В решението е прието за установено, че на 27.08.2014 г. и на 03.09.2014 г. от телевизия „Скат”, собственост на ответника [фирма], са били излъчени две телевизионни публицистични предавания „Паралакс” с водещ ответникът В. К.. Претенцията на ищеца е основана на претърпени неимуществни вреди от изнесени злоумишлено в тези предавания неверни и вредящи на доброто му име факти и обидни, клеветнически и омразни изказвания по негов адрес, обвиняващи го в неморални и противообществени прояви. Прието е, че въпросът дали изнесеното в телевизионните предавания излиза извън границите на закрепената в чл. 39 от Конституцията свобода на словото и изразяването на мнение не следва да бъде обсъждан, тъй като исковете са неоснователни поради липса на активно материалноправна легитимация на ищеца като субект, можещ да претърпи неимуществени вреди. Този извод е формиран въз основа на цитирана от въззивния съд съдебна практика, съгласно която право на обезщетение за претърпени от деликт неимуществени вреди имат физическите, но не и юридическите лица, по отношение на които липсва засегнато правно благо, подлежащо на компенсация, а изключенията от това правило произтичат само от закона (чл. 4, ал.1 ЗОДОВ; 631а, ал.2 вр. с ал.1 ТЗ и чл. 76а вр. с чл. 2 ЗМГО) с оглед специфичния предмет на уредените обществени отношения. Касационна жалби против решението на Бургаски апелативен съд е постъпила от Р... и... „С... на Й. в Б...”. Поддържа се, че касационно обжалване следва да бъде допуснато при условията на чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК по обуславящия изхода на делото въпрос (след уточнението му в съответствие с т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1 от 2009 г. ОСГТК ВКС): търпят ли подлежащи на обезщетяване неимуществени вреди религиозните организации от изразени чрез средства за масово осведомяване обидни, клеветнически твърдения, уронващи авторитета им. Изложени са доводи, че в последователната си практика Европейският съд по правата на човека приема, че на религиозните организации се дължи обезщетение за неимуществени вреди при нарушаване на правата им по КЗПЧ, в подкрепа на което са посочени решения на ЕСПЧ, в т.ч. Решение от 16.12.2004 г. по жалба № 39023/97, дело Висш Духовен съвет на мюсюлманската общност срещу България; Решение от 02.10.2001 г. по жалби №№ 29221/95 и 29225/95 по дело С. и Обединена македонска организация “И.” срещу България; Решение от 16.09.2010 г. по жалби № 412/03 и № 35677/04 по дело Светия Синод на Българската православна църква (Митрополит И.) и др. срещу България; Решение от 13.12.2001 г. по жалба № 45701/99 по дело М. църква на Б. и други срещу М.; Решение от 10.06.2010 г. по жалба № 302/02 по дело „Свидетелите на Й. в М.” срещу Русия. Ответниците по касационната жалба по касационната жалба [фирма] и В. К. К. считат, че не са налице предпоставки по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че доводът за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по повдигнатия от касатора материалноправен въпрос е основателен. Въпросът търпят ли подлежащи на обезщетяване неимуществени вреди религиозните организации от изразени чрез средства за масово осведомяване обидни, клеветнически твърдения, уронващи авторитета им, обусловил изхода на обжалвания съдебен акт, се явява от значение за точното приложение на закона и развитието на правото, поради което решението следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 63 от 23.06.2017 г. по гр.д. № 145/2017 г. на Бургаски апелативен съд. УКАЗВА на касатора Р... и... „С... на Й. в Б...”, [населено място] в седмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса по касационната жалба в размер на 60 лева, както и че при неизпълнение на указанията в срок касационната жалба ще бъде върната на основание чл. 286, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 284, ал.3, т.4 ГПК. При своевременно изпълнение на указанията за внасяне на държавна такса, делото да се докладва на Председателя на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд за определяне дата за разглеждането му открито съдебно заседание с призоваване на страните. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: