3 ОПРЕДЕЛЕНИЕ N 495 София, 09.11.2015 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито съдебно заседание в състав: Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита Соколова Гълъбина Генчева като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. N 4787/2015 година, и за да се произнесе, взе предвид: Производството по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 108338/19.09.2014 г. подадена от П. М. Н., с назначен служебен защитник адвокат Н., срещу определение № 14360 от 07.07.2014 г. по ч. гр. д. № 3629/2014 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено определение № 27 от 20.02.2014 г. по гр. д. № 22184/2013 г. на Софийския районен съд за прекратяване на производството поради неотстранени в дадения срок нередовности на исковата молба. Жалбоподателят иска отмяна на атакувания акт и връщане на делото на районния съд за разглеждане на исковата молба. Представено е отделно изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Частната касационна жалба е допустима като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване на основание чл. 274, ал. 4 вр. чл. 280, ал. 2 ГПК в приложимата редакция /ДВ, бр. 100/2010 г./ и чл. 59, ал. 9 СК, съдебен акт. В представеното от служебния защитник на страната изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се съдържа процесуалноправен въпрос, уточнен от настоящия състав на Върховния касационен съд, I-во г. о., така: допустимо ли е съдът да върне исковата молба поради неотстраняване на допуснати нередовности, без да се е произнесъл по направено изрично искане на ищеца за предоставяне на правна помощ. Въпросът е от значение за точното прилагане на закона, поради което касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно чл. 99 ГПК съдът е длъжен служебно да информира страните за техните законни права и задължения във връзка с правната помощ, както и за правните последици при неизпълнение на задълженията им. Целта на правната помощ е да гарантира равнопоставеността на страните в процеса и ефективното осъществяване на правото на защита. Процесуалният закон урежда изрично случаите, в които страната задължително трябва да бъде уведомена за възможността на ползва правна помощ. Такова задължение е вменено на съда при връчване на ищеца на указания за отстраняване на констатирани нередовности на исковата молба. Съгласно чл. 129, ал. 2, изр. 1 ГПК когато исковата молба не отговаря на изискванията по чл. 127, ал. 1 и 128 ГПК, съдът е длъжен да съобщи на ищеца да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности, както и да му посочи възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това. Задължителната съдебна практика приема, че неуведомяването на страната за правата й във връзка с правната помощ, когато това задължение на съда е изрично уредено, е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което опорочава постановеното решение. В този смисъл е решение № 257/24.09.2013 г. по гр. д. № 7/2013 г. на ВКС, ІV-то г. о. С него е прието, че съществено процесуално нарушение е и непроизнасянето на съда по отправено от страната искане за правна помощ. Уредбата на института на правната помощ и съдебната практика по приложението му, налагат по поставения в настоящото производство въпрос да се приеме, че при констатирани нередовности съдът не може да върне на исковата молба поради неотстраняването на същите, без да се е произнесъл по направено изрично искане на ищеца за предоставяне на правна помощ. По частната касационна жалба: Ищецът, сега жалбоподател, е поискал от Софийския районен съд да измени определения с бракоразводното решение режим на лични отношения с детето, родено от брака, като му бъде дадена възможност да го вижда един месец през лятото. Поискал и да му бъде предоставена правна помощ за изготвяне на исковата молба и да бъде освободен от държавна такса по делото. С разпореждане от 06.01.2014 г. съдът оставил исковата молба без движение поради констатирани нередовности, а с последващо определение прекратил производството на основание чл. 129, ал. 3 ГПК поради неизпълнение на дадените указания. Видно от данните по делото, липсва произнасяне по исканията по чл. 95 и чл. 83, ал. 2 ГПК. Въззивният съд потвърдил прекратителното определение като правилно и законосъобразно. Отбелязал наличието на искане за освобождаване от държавна такса и на представена декларация по чл. 23, ал. 4 от Закона за правната помощ /ЗПП/, но не се произнесъл изрично, въпреки че и въззивната жалба съдържа такива искания. Сторил това впоследствие, като с определение от 17.03.2015 г. освободил ищеца от заплащане на държавна такса по частната касационна жалба и му предоставил правна помощ под формата на процесуално представителство по чл. 21, т. 3 ЗПП. По този начин въззивният съд отстранил последиците от нарушението на съдопроизводствените правила, допуснато от първоинстанционния съд, поради непроизнасяне по искането за правна помощ. Независимо от горното, обжалваното определение, както и потвърденото с него определение на районния съд, следва да бъдат отменени. Съгласно чл. 95, ал. 3 ГПК определението за предоставяне на правна помощ има действие от подаването на молбата, освен ако съдът постанови друго. В случая, поради липса на друго разпореждане, следва да се счете, че правната помощ има действие от подаването на исковата молба. Делото следва да се върне на първоинстанционния съд, който да съобщи на назначения служебен адвокат указанията по редовността на исковата молба, както и да прецени необходимостта от допълнителни указания, включително по чл. 127, ал. 1, т. 4, чл. 127, ал. 2 и чл. 128, т. 3 ГПК. Съдът следва да съобрази и разрешението по т. 12 на ТР № 6/06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, според което освобождаването на основание чл. 83, ал. 2 ГПК от заплащане на държавна такса е важимо до приключване на съдебното производство във всички инстанции, доколкото няма промяна в обстоятелствата. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о. О П Р Е Д Е Л И: Д. касационно обжалване на определение № 14360 от 07.07.2014 г. по ч. гр. д. № 3629/2014 г. на Софийския градски съд. ОТМЕНЯ определение № 14360 от 07.07.2014 г. по ч. гр. д. № 3629/2014 г. на Софийския градски съд и потвърденото с него определение № 27 от 20.02.2014 г. по гр. д. № 22184/2013 г. на Софийския районен съд. ВРЪЩА делото на Софийския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по исковата молба на П. М. Н.. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: