Р Е Ш Е Н И Е № 537 [Град София], 17.02.2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и десета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ: 1. Жанина Начева 2. Теодора Стамболова при секретаря Н. ЦЕКОВА в присъствието на прокурора ГЕБРЕВ изслуша докладваното от съдия Ж.НАЧЕВА наказателно дело № 530 по описа за 2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалби на защитниците на подсъдимите Г. С. Г., А. Г. Н. и М. И. Е. против въззивна присъда № 115 от 20.05.2010 г. на П. апелативен съд по в. н. о. х. д. № 159/2010 г. В жалбите са отразени всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т.1-3 НПК. Защитникът (адв. К.) на подсъдимия Г. С. Г. оспорва правната квалификация по чл. 124, ал. 1 пр. 2 НК. Твърди, че съдът не е решил въпроса за вината - не е установил дали подсъдимите, които не са знаели за заболяването на пострадалия са могли да предвидят вредните последици, както и причината за травматичното разкъсване на ехинококовата киста на черния дроб на пострадалия. Настоява да се приеме случайно деяние и излага съображения за явната несправедливост на наложеното наказание. Иска да се отмени присъдата и да се оправдае подсъдимия, а като алтернатива – да се измени присъдата, като се намали наказанието лишаване от свобода и се отложи неговото изпълнение по реда на чл. 66, ал. 1 НК. Защитникът (адв. Л.) на подсъдимия А. Г. Н. застъпва тезата, че съдът не е изяснил причинната връзка между действията на подсъдимите и разкъсването на ехинококовата киста на черния дроб – в този аспект не е обсъдил възможността увреждането да е резултат от действията на друго лице. Счита, че незаконосъобразно е отхвърлен доводът за провокативното поведение на пострадалия. Настоява да се приеме случайно събитие по чл. 15 НК и явна несправедливост на наложеното наказание. В касационната жалба на защитника (адв. К.) на подсъдимия М. И. Е. се твърди, че съдът превратно е интерпретирал и оценявал доказателствата, поради което е достигнал до неверния извод за причиняване на смърт по непредпазливост вследствие на умишлено причинена средна телесна повреда. Неправилно е отхвърлил и тезата за случайно деяние. Направени са алтернативни искания - за оправдаване на подсъдимия, връщане на делото за ново разглеждане или намаляване размера на наложеното наказание с приложението на чл. 66, ал. 1 НК. В съдебно заседание защитниците поддържат жалбите. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура счита, че жалбите са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбите, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 115 от 20.05.2010 г. П. апелативен съд по в. н. о. х. д. № 159/2010 г. е отменил присъда № 32 от 1.06.09 г. по н. о. х. д. № 258/08 г. на Пазарджишкия окръжен съд в частта, с която подсъдимите - Г. С. Г., М. И. Е., Д. В. Д. и А. Г. Н. са признати за виновни и осъдени за престъпление по чл. 129 от НК на наказание от по две години и шест месеца лишаване от свобода. Съдът е признал подсъдимите за виновни в това, на 16.11.2007 г. в[населено място] в съучастие като съизвършители вследствие на умишлено нанесена средна телесна повреда да са причинили по непредпазливост смъртта на Н. К. П., поради което и на основание чл. 124, ал. 1, пр. 2 и чл. 54 НК е наложил на всеки от подсъдимите наказание от четири години лишаване от свобода. Постановил е изтърпяване на наказанието при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. Жалбите са ОСНОВАТЕЛНИ. В рамките на установените факти и обстоятелства въззивният съд е квалифицирал деянието като непредпазливо причиняване на смърт вследствие на умишлено нанесена средна телесна повреда. След като е установил причинната връзка между действията на подсъдимите и съставомерните последици, изследвайки самостоятелно умисъла по отношение на телесната повреда П. апелативен съд е приел (л. 8-9 от мотивите), че подсъдимите не са знаели и не са могли да знаят за наличието на голяма ехинококова киста в десния дял на черния дроб на пострадалия. Нанасяйки обаче удари с юмруци и ритници по главата и тялото на Н. К. П. те са допускали възможността да увредят някакъв вътрешен кръвоносен съд и да се стигне до вътрешен кръвоизлив, но са пренебрегнали тази възможност в преследване на преките си цели – да омаломощят физически, да унижат и след това да изхвърлят от заведението пострадалия. Посочената съдебна аргументация концентрира около себе си част от доводите на защитници срещу правната квалификация на деянието по чл. 124, ал. 1, пр. 2 НК. Върховият касационен съд намира, че изложените съображенията на съда не покриват изискването за надлежни мотиви относно възприетия евентуален умисъл за причиняване на средна степен на телесна повреда като елемент по пътя на закономерно протичащия причинно-следствен процес, довел до смъртта на П.. Поначало важна предпоставка за наличие на умисъл като форма на вината (пряк или евентуален) е деецът да предвижда конкретните обществено опасните последици от своето деяние. Затова при изследването на въпроса от съществено значение е съдът прецизно да се установи какви точно последици са били обхванати от умисъла на подсъдимия и да изложи пълни и законосъобразни мотиви за своето решение. След като деянието е квалифицирано по чл. 124, ал. 1, пр. 2 НК П. апелативен съд е бил длъжен да посочи защо счита, че всеки от подсъдимите е съзнавал възможността действията да причинят именно средната степен на телесна повреда и в съответствие с това съзнателно е предвиждал и допускал като реална възможност тя да настъпи, но въпреки това се е отнесъл безразлично. Респективно, аргументирайки предметното съдържание на умисъла по отношение на всеки от подсъдимите въззивният съд не е могъл да се задоволи да приеме абстрактната възможност от разкъсване на някакъв кръвоносен съд по тялото на пострадалия, която хипотетично би могла да доведе и до вътрешен кръвоизлив. В тази връзка съдът само е отбелязал, но не е изложил никакви съображения дали посочената физиологична особеност (голяма ехинококова киста на черния дроб), за която подсъдимите не са знаели и не са могли да знаят (в дадената обстановка при едно обичайно ниво на познания и житейски опит), е имала значение при установяване на умисъла на подсъдимите - дали умисълът е обхващал представата за реалната възможност от настъпване на вредните последици. По правило изясняването на съдържанието и направлението на умисъла имат важно значение и се явяват необходима предпоставка за правилната юридическа оценка на деянието и неговата точна правна квалификация. Затова отсъствието на надлежни мотиви по основни елементи от състава на престъплението по чл. 124, ал. 1, пр. 2 НК покриват смисъла на съществено процесуално нарушение, което от своя страна прави невъзможна касационната проверка на присъдата от гледна точка на законосъобразност. В посочения аспект защитниците напълно основателно се оплакват, че въззивният съд не е изпълнил стриктно процесуалното си задължение да изложи такива съображения, от които да се разбере пътят на съдебни разсъждения, довел до посоченото в диспозитива и че техните доводи не са били задълбочено разгледани в контекста на цялата съвкупност от доказателствени източници и специализираните заключения на експертите. В конкретния случай единствената и безусловна последица от допуснатото съществено процесуално нарушение, което може и следва да бъде отстранено, е отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на П. апелативен съд. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 НПК Р Е Ш И: ОТМЕНЯ присъда № 115 от 20.05.2010 г. по в. н. о. х. д. № 159/2010 г. на П. апелативен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на П. апелативен съд от съдебно заседание. Настоящето решение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: