4 Р Е Ш Е Н И Е №180 София.05.01.2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в публично заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ:БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА при секретаря Ирена Велчева изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова т.дело № 3155/2015 година Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. Д. Б. с ЕГН [ЕГН], чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 631 от 31.03.2015 г. по в.гр.д. № 3684/2014 г. на Апелативен съд – София, Гражданско отделение, четвърти състав, с което е потвърдено решението на Софийски градски съд, Гражданско отделение, І-4 състав по гр.д. № 15643/2012 г. за отхвърляне на предявения срещу Гаранционен фонд иск с правно основание чл.288 ал.1, т.1, във вр. с ал.5 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 300 000 лв. Касаторът иска отмяна на решението като неправилно, на основанията по чл.281, т.3 ГПК. Твърди, че въззивният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл.300 ГПК, като е ограничил обхвата на установителното действие на силата на пресъдено нещо на оправдателната присъда, постановена по НОХД № 471/2009 г. и не е отчел причината, поради която наказателният съд е приел, че Т. Б. не е извършила деянието, за което е била обвинена, а именно – поведението на неизвестен автомобил, навлязъл в лентата за движение на Б., причинил ПТП, при което е загинал 7-годишният син на касатора и на Т. Б. - Д. Р. Б.. Ответникът по касация – Гаранционен фонд, чрез процесуалния си пълномощник, поддържа доводи за правилност на въззивното решение. С определение № 523 от 29.06.2016 г., на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК е допуснато касационно обжалване за произнасяне по въпроса дали оправдателната присъда има сила на пресъдено нещо за основанието, което е послужило за оправдаването на подсъдимия. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, в съответствие с правомощията си по чл.293 ГПК, приема следното: За да постанови обжалваното решение, съдебният състав на Софийски апелативен съд, след самостоятелна преценка на доказателствения материал по делото, е приел за неустановено, че смъртта на детето на ищеца е настъпила в резултат на неправомерно поведение на водач на неустановен товарен автомобил. Отразеното в мотивите към оправдателната присъда по НОХД № 471/2009 г. на Окръжен съд – Ловеч, че такъв автомобил е преминал в лентата на движение на подсъдимата Б. и поради това тя е предприела внезапна маневра за преминаване плътно в дясно, е счетено за необвързващо гражданския съд, с оглед разпоредбата на чл.300 ГПК. Направен е извод за недоказаност на елементите на непозволеното увреждане, причинено от водач на автомобил, който не е установен, настъпилата вреда и причинната връзка между тях, поради което не може да се ангажира отговорността на ГФ по реда на чл.288 КЗ. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване: Съгласно разпоредбата на чл.300 ГПК влязлата в сила присъда се ползва със сила на пресъдено нещо само за изброените обстоятелства и тя е задължителна за съда, разглеждащ гражданскоправните последици от деянието – относно това, дали то е извършено или отречено, дали е противоправно и дали деецът е виновен. Присъдата е задължителна за гражданския съд само относно конкретното деяние, обективирано в обвинителния акт по конкретното обвинение, но не и относно друго, различно от това деяние. В този смисъл е налице формирана по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС – решение по т.д. № 3945/2013 г., решение по т.д. № 211/2011 г., ІІ т.о. По аргументи от цитираната практика, в постановеното /след допускане на касационното обжалване по настоящото дело/, решение № 85 от 03.08.2016 г. по т.д. № 1047/2015 г. на ВКС, ІІ т.о. изрично е прието, че констатациите на наказателния съд, направени в мотивите на влязлата в сила оправдателна присъда относно деянието на лице, което не е имало качество на подсъдим в наказателното производство и чието поведение не е било част от фактическия състав на престъплението, за което е повдигнато обвинение, нямат доказателствено значение в производството пред гражданския съд. Въз основа на посочената практика и съобразявайки, че силата на пресъдено нещо на присъдата във връзка с гражданския процес, разглеждащ гражданскоправните последици от деянието, се изразява в установителното й действие, според което присъдата е задължителна за гражданския съд по въпросите дали е извършено деянието, виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието, на поставения правен въпрос следва да се отговори в следния смисъл: Влязлата в сила оправдателна присъда, с която е прието, че подсъдимия не е извършил престъплението, за което е обвинен, се ползва със сила на пресъдено нещо само относно основанието за оправдаване на подсъдимия по конкретното обвинение. С оглед обективните граници на силата на пресъдено нещо на присъдата, всички останали констатации и изводи на наказателния съд, обективирани в мотивите към присъдата и изведени въз основа на събраните в наказателното производство доказателства, не обвързват гражданския съд. С оглед отговора на поставения въпрос, настоящият състав приема за правилно възприетото в обжалваното решение становище, основано на чл.300 ГПК, което обосновава неоснователност на касационната жалба. Законосъобразно е изразеното от въззивния съд становище относно необвързващата сила на мотивите към оправдателната присъда на наказателния съд в частта, с която е прието, че предприемането от страна на Т. Б. на маневра за преминаване плътно в дясно е неправомерното навлизане в нейната лента за движение на неизвестен товарен автомобил. Установената от наказателния съд причина за поставяне началото на произшествието – неправомерно поведение на водача на насрещно движещ се неизвестен товарен автомобил, не съставлява основание за постановяване на оправдателната присъда по ВОХД № 471/2009 г. на Окръжен съд – Ловеч. Както е прието и в постановеното касационно решение по нак.дело № 380/2010 г. на ІІІ н.о., с което е потвърдено въззивното решение на АС-В.Т. за оставяне в сила на оправдателната присъда на Т. Б., на последната не могат да бъдат вменени във вина нарушения на правилата за движение, които да са довели до настъпване на общественоопасните последици - смъртта на 7-годишния й син Д. Р. Б.. Видно от посоченото решение е, че ВКС е потвърдил изводите на въззивната инстанция за обективна и субективна несъставомерност на деянието, за което е била обвинена Б.. В решението са изложени и мотиви за наличие на случайно събитие по см. на чл.15 НК, предвид и причината за настъпилите тежки вредни последици, а именно - дефектна и неправилно монтирана предпазна ограда. Възприетите от наказателния съд обстоятелства относно неправомерно поведение от страна на водач на неизвестен товарен автомобил, изразяващо се във внезапно навлизане в лентата за движение на Т. Б., не се обхващат от силата на пресъдено нещо на присъдата, с която е отречено извършването на конкретното деяние, за което е била обвинена Б., а именно за причиняване на смърт по непредпазливост, поради нарушаване на правилата за движение при управление на МПС. Предвид доказателствения материал по настоящото дело, за обоснована следва да се приеме и констатацията на решаващия състав на АС – София за непроведено пълно и главно доказване на твърдяно в процеса виновно поведение на друг, неустановен участник в произшествието и съответно доводите на ищеца/сега касатор/за доказаност на предпоставките по чл.45, ал.1 ЗЗД. Предвид горното, следва да се възприеме изцяло изведеният от въззивната инстанция извод за липса на предпоставките за ангажиране отговорността на Гаранционен фонд по реда на чл.288, ал.1, т.1 от КЗ/сега отм./, поради което атакуваното решение следва да се остави в сила. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 631 от 31.03.2015 г. по в.гр.д. № 3684/2014 г. на Апелативен съд – София, Гражданско отделение, четвърти състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: