Ключови фрази
Убийство по непредпазливост * частен обвинител * оправдателна присъда * липса на нарушения по правилата за проверка и оценка на доказателствата


3

Р Е Ш Е Н И Е
№ 402
София, 03 октомври 2012 година

В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на деветнадесети септември две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА
МИНА ТОПУЗОВА

при участието на секретаря Аврора Караджова
и в присъствието на прокурора Явор Гебов
изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова
дело № 1237 по описа за 2012 година.

Постъпила е касационна жалба от частните обвинители З. Г. К. и Л. С. К., чрез техния повереник – адвокат Б. П., против решение № 75 от 2012 г., постановено по внохд № 76/12 г. на Апелативния съд – гр.Бургас, като се твърди, че в частта спрямо подсъдимия П. А. П., то е постановено в нарушение на закона и поради това следва да се отмени, а делото – върне за ново разглеждане. Пред ВКС жалбоподателите, редовно призовани не се явяват, а повереникът им – поддържа подадената от тях жалба. Представя се писмено становище, преповтарящо съображенията, изложени в жалбата.
Подсъдимият П. лично и защитата му – адвокат В. В., прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразяват становища за неоснователност на жалбата.

Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347, ал.1 НПК, ВКС, първо наказателно отделение установи:

С обжалваното решение БАС потвърдил присъдата на Окръжния съд – гр.Бургас, постановена по нохд № 652/11 г., с която подсъдимите Б. А. Б., К. Д. Д. и П. А. П. са оправдани по предявените им обвинения, съответно – първите двама по чл.123, ал.1 НК, а последният – по чл.122 НК.

Пределите на настоящата проверка са очертани от жалбоподателите ясно, което добре е видно от съдържанието на подадената от тях жалба, насочена само срещу оправдаването на подс.П..

Жалбата е неоснователна и съображенията за това са следните:

Най-напред следва да се отбележи, че не се претендира наличието на основанието по чл.348, ал.1, т.2 НПК – нито изрично, нито индиректно, чрез посочване на данни в подкрепа на същото, поради което проверката за правилното приложение на закона е възможна само в рамките на фактите, приети за установени от БАС.
1.Възраженията, основани на твърдения относно закъснение на подс.П. и отправена от него устна покана със задължителен характер, не са съобразени тъкмо с тези рамки и се оставят без коментар.
2.Правилата по чл.98а и чл.128, ал.1, т.6 от Правилника за приложение на закона за народната просвета, не са пренебрегнати от БАС – виж л.70 от мотивите на въззивното решение, а изложените на същото място съображения не дават основание за критично отношение. По-важно е това, че същите правила са неотносими към установените по делото факти.
3.При пространните мотиви на постановените дотук съдебни актове, изготвени в съответствие с изискванията на чл.305, чл.339 НПК, съдържащи достатъчно ясни, детайлни, подробни съображения по оценката на доказателствата, фактите и приложението на закона, впечатлява игнорирането на онази част от тях, в това число и на мотивите на оспореното решение, относно причините довели до нелепата смърт на малолетния пострадал. Безспорно е установен каузален комплекс от причини, пряко и непосредствено допринесли за тежкия резултат, а именно – безпрепятственото влизане на малолетния пострадал в спортната зала без възрастен придружител и последващото му проникване в техническо помещение (с незаключваща се врата и при липсата на предупреждение за опасност), а оттам и в така наречения елемент „въздух” на сградата (характерен с липсата на под и наличието на гипскартонени плоскости, поставени с козметична цел и носещи само собственото си тегло). Тези причини обективно са свързани с недобрата организация, ръководство и контрол на пропускателния режим в спортната зала, за които обаче не е отговорен подс. П..
Като не е установил настъпилият вредоносен резултат да е причинен пряко и непосредствено от конкретно деяние (действие или бездействие) извършено от подс.П., съдът не е имал основание да ангажира отговорността му за настъпилия тежък резултат, не само по предявеното му обвинение, но и на плоскостта на чл.304 НПК.

Водим от изложеното на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК, ВКС, първо наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 75 от 2012 г., постановено по внохд № 76/12 г. на Апелативния съд – гр.Бургас.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: