Ключови фрази


1

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 144
София, 05.04.2022 година

Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 4753 от 2021 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№34385/04.08.2021г., подадена от К. Т. Г. от [населено място], приподписана от адв.И. И. от САК, срещу решение № 10300, постановено на 06.04.2021г. от Софийския апелативен съд, втори състав по в.гр.д.№4868/2019г., потвърждаващо решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен предявеният от К. Т. Г. срещу Д. П. Г., Е. Д. Г., В. Д. Т., Г. М. И., М. А. И., И. М. И., М. В. М., Н. И. И., И. С. П. – И., Й. П. К., М. И. К., Е. П. К., Л. П. К. (Ш.), Л. К. С., В. П. С., О. Д. Т., М. Г. Д., В. В. Р., В. И. И., Л. Ц. И., С. К. И., П. И. Ч., Н. К. Ч., И. Б. А. и Р. С. К. установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗС за приемане за установено, че К. Т. Г. е собственик по силата на десетгодишно давностно владение на апартамент №16 на трети жилищен етаж, вход Б, секция А в сградата, находяща се в [населено място], на [улица] [улица] имоти с пл.№№......., ........., ..........от кв........., местност „К. село-С.“, понастоящем ул.“Проф. д-р Д. А.“ №1, а имота – УПИ ........, ........., ........., .......в кв..........по плана на [населено място], местност „К. село-С.“.
Касаторът поддържа, че са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 280, ал. 2 ГПК.
Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС (решение №330 по гр.д.№1519/2010г. на II г.о. на ВКС; решение №276 по гр.д.№1414/2008г. на I г.о. на ВКС; решение №45 по гр.д.№6533/2014г. на II г.о. на ВКС; решение №68 по гр.д.№603/2012г. на I г.о. на ВКС) по следните правни въпроси:
1.За предпоставките на придобивната давност.
Счита, че изложените в обжалваното решение съображения, че касаторът не е доказала владение, респ. придобивна давност, въпреки, че е доказала владение през 2000г., 2006-2007г. и 2012г. като е поставила метална врата в жилището от момента на встъпване във владение; закупила е строителни материали и е извършила някои довършителни СМР, не намират опора в закона. Същата теза поддържа и по отношение на съображенията на съда, че съмнение за непрекъсната фактическа власт и намерение за своене на вещта пораждат фактите, че около сградата имало плътна строителна ограда, имало заключена врата на входа, нямало доказателства за реално извършени други довършителни работи, освен подмяна на входната врата и ел. инсталацията, не били заплащани данъци и такси и не е присъствала на общи събрания на собствениците. Поддържа, че съдът не е съобразил, че става въпрос за придобивна давност на имот в груб строеж, т.е. на обект, за който законът изисква наличието само на ограждащи стени и покрив и не се поставят изисквания за довършване на жилището. Счита, че са налице доказателства, че тя е установила фактическа власт върху обект в груб строеж – ключ от входната врата на жилището ѝ е предаден от строителя, тя е сменила същата с метална и никой друг не е имал достъп до апартамента. Посочва, че по делото не се спори, че през част от 10-годишния период около сградата е имало сторителна ограда, но са налице и доказателства, че въпреки това доста хора са имали достъп. За нелогично и противоречащо на закона счита допълнително поставеното от съда условие за заплащане на данъци и такси.
2.За основанията за прекъсване на придобивната давност по чл. 83 ЗС.
Поддържа, че основанията за прекъсване на давността са изчерпателно уредени в чл. 116 ЗЗД, а в случая такива не са доказани – не било доказано прекъсване на установената от нея фактическа власт върху имота.
Касаторът поддържа също така, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване и като очевидно неправилно. Излага съображения, че доказателствата са преценявани от въззивния съд избирателно, а не в тяхната цялост и съвкупност; дадена е вяра на всички свидетели, макар да има сериозно разминаване в техните показания. За очевидно неправилен счита и извода на въззивния съд, че тя следва да проведе главно доказване при наличие на законова презумпция. Счита, че приложение в случая следва да намери разпоредбата на чл. 83 ЗС, като по делото и според съда има само съмнения, но не и доказателства за прекъсване на установената от нея фактическа власт върху имота.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК, ответниците по касационна жалба Д. П. Г., Е. Д. Г. Ел Х., В. Д. Г., Г. М. И., М. А. И., Е. П. К., Л. П. Ш., Л. К. С., В. П. С., М. Г. Д., Й. П. К., М. И. К., О. Д. Т., В. В. Р., С. К. И., Л. Ц. И., П. И. Ч. и Н. К. Ч., чрез процесуалния си представител адв.Г. А. от САС, изразяват становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване.
В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответниците по касационна жалба И. Б. А. и Р. С. К., чрез процесуалния си представител адв.Л. Л. от САК, изразяват становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване. Претендират присъждане на направените по делото разноски.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.
Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване на постановеното от въззивния съд решение съображенията са следните:
К. Т. Г. е предявила по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК иск за признаване за установено, че тя е собственик на процесния недвижим имот, като поддържа, че е придобила правото на собственост по силата на изтекла в нейна полза придобивна давност в периода о месец април, 2000г. до 28.12.2011г. (датата на сключване на договор за прехвърляне на идеални части от недвижими имоти срещу задължение за извършване на довършителни СМР на жилищната сграда, обективиран в н.а.№......, том ......, рег.№........, дело №.........../2011г.). Твърди, че през 1995г. е сключила предварителен договор за покупко-продажба на процесния апартамент със „С.“ Е., с което собствениците на дворното място през 1993г. са сключили предварителен договор за учредяване на право на строеж, като през месец декември, 1998г. сградата била изпълнена в груб строеж, а през месец април, 2000г. била въведена в апартамента от дружеството, което ѝ предоставило достъп, за да може да извърши допълнителни (довършителни) СМР. Твърди, че е извършила съответните СМР, както и че от месец април, 2000г. и до датата на предявяване на иска (28.11.2016г.) ползва спокойно и безпрепятствено жилището, без никой да е предявявал към нея каквито и да било претенции и по силата на това владение за нея към месец април, 2010г. е изтекла придобивна давност. Разбрала, че не може да иска обявяването на предварителния договор за окончателен, тъй като собствениците на терена са отказали да сключат окончателен договор за учредяване право на строеж в полза на „С.“ Е. и предприела стъпки за извършване на обстоятелствена проверка за придобитото от нея по давност право на собственост, като по този повод ѝ станало известно, че с н.а.№......., том ..........., рег.№............, дело №............./28.12.2011г. собствениците на терена са прехвърлили на И. Б. А. и Р. С. К. процесния апартамент №16.
В писмен отговор ответниците по така предявения иск, които притежават вещни права върху терена и не претендират права върху процесния апартамент, са изразили становище, че по отношение на тях искът е недопустим. Заявили са също така, че считат иска и за неоснователен, тъй като в полза на „С.“ Е. не е учредявано право на строеж в предвидената от закона форма, а с изявление от 08.07.2011г. сключеният през 1993г. с дружеството предварителен договор е и развален. Оспорват твърденията, че сградата е била завършена в груб строеж през 1998г., както и че на ищцата е бил предоставен достъп до апартамента през м.април, 2000г., като твърдят, че в периода от 2000г. до 28.12.2011г. единствено те са владели сградата, вкл. и процесния апартамент, а след 28.12.2011г. владението е било предадено на И. Б. А. и Р. С. К.. Твърдят също така, че от построяването ѝ в груб строеж и до настоящия момент сградата е негодна за обитаване и с прекъснато електрозахранване, като едва през 2013г. са монтирали входни врати на входовете на сградата. Поддържат също така, че на 10.09.2008г. са заплатили със свои средства значителна сума за изразходваната в цялата сграда електроенергия за периода 05.05.2007г. – 10.09.2008г., тъй като поради неплащане на сметките от титуляра на партидата „С.“ Е. електрозахранването в сградата е било преустановено.
В писмен отговор ответниците И. Б. А. и Р. С. К. изразяват становище, че предявеният иск е неоснователен, като оспорват твърдението, че ищцата е владяла постоянно и непрекъснато имота от месец април, 2000г. и до датата на предявяване на иска. Поддържат, че и към настоящия момент сградата не е въведена в експлоатация, същата е с ниво на завършеност „груб строеж“ и не е била обитавана; че владението, установено по начин, изключващ възможността засегнатият собственик да се защити, не се защитава от закона; че в периода между 2000г. и 2010г. сградата е била във владение на собствениците на поземления имот, а на 28.12.2011г. на тях са прехвърлени 8 броя апартаменти, измежду които и процесният. Считат, че със сключването на този договор давността в полза на ищцата е прекъсната, като твърдят, че фактическата власт върху цялата сграда се осъществява от тях. Поддържат също така, че не е налице и своевременно позоваване на изтекла придобивна давност, като считат че позоваването е извършено след неколкократно прекъсване на давността.
От фактическа страна въз основа на СТЕ на в.л.В. Т. Г. съдът е приел, че към момента на огледа сградата, в която се намира процесният апартамент, е с установено ниво на завършеност „карабина“, като сградата е била на същата фаза на завършеност и към началния момент, в който К. Г. е придобила власт над имота, което е установено от показанията на св.П.. Предвид този факт съдът е приел за установено, че в сградата има годни обекти на правото на собственост, които биха могли да бъдат придобити по първичен начин или чрез сделка.
Изложени са съображения, че няма основание за дискредитиране на показанията на разпитаните по делото свидетели, като наличните вътрешни несъответствия следва да бъдат отдадени на различните моменти на възприятие. С оглед на това е прието, че към времето, спрямо което се отнасят, показанията са достоверни и следва да бъдат обсъдени.
Взето е предвид, че според св.П. през 1999 - 2000г. сградата е била завършена с покривна конструкция, върху която били положени керемиди; че тя видяла конкретното жилище за първи път през 1999г. и след това го посещавала няколко пъти; че К. Г. осъществила подобрения – изградила електроинсталация в жилището, заменила входната врата, която била от дърво, с метална, като към 2006г. вече имало метална врата; че К. Г. е получила ключ от строителя (И. Н.), както и че никога не е живеела в апартамента, но го посещавала. Тази свидетелка е заявила, че е посетила жилището за последен път през 20912г.
Взето е предвид, че според св.Р. В., който бил нает да направи оценка за състоянието на сградата през 2005г., тогава заварил градежа на фаза груб строеж – с изградена стоманобетонна конструкция, тухлена зидария и скатен покрив, като към този момент сградата не била обитавана; че никъде не е видял входни врати и друг вид дограма; че получавал достъпа от бившия строител И. Н., тъй като строителният обект бил ограден с плътна строителна ограда.
Взето е предвид също така, че според св.М. М., която през времето от 2007г. до 2017г. е обитавала жилище във вход С на сградата, в този период вх.Б бил необитаем; че входната врата на вх.Б била заключена и свидетелката достигала до вътрешността на входа през последния етаж на вх.А; че едва през 2010г. били поставени метални входни врати на апартаментите; че във вх.Б нямало ток, а вода имало от временен водомер; че тя като един от собствениците на терена била заинтригувана кое лице е ищцата, тъй като не се явила на никое от провежданите от собствениците събрания, имащи за цел да се вземе решение да се довърши сградата, но се запознала с ищцата през 2015г.
Според въззивния съд анализът на така събраните гласни доказателства обосновава извода, че не е доказано в условията на пълно и главно доказване твърдението на К. Г., че поставяйки метална врата на жилището, тя е упражнявала фактическа власт от 2000-та до 2016-та година. В основата на този извод според въззивния съд са следните обстоятелства – според св.В. строителният обект бил ограден от плътна строителна ограда, която препятствала достъпа до сградата и за да се направи оглед, било нужно съдействието на строителя, а според св.М. на вход Б имало второ препятствие – постоянно заключена врата. Според съда тези твърдения внасят съмнение за осъществявана непрестанна и необезпокоявана фактическа власт от страна на К. Г. върху жилищния имот – наличието на ограда около терена, на който се строи сградата, и монтирането на врата с ключ на входа, в който се намира процесното жилище при поддържано заключено състояние на вратата, следва да се окачествяват като физически препятствия за осъществяване на фактическа власт от Г..
Според въззивния съд в доказателствена тежест на ищцата е да установи дали и как е получавала достъп до етаж трети на вход Б в сградата. Взето е предвид, че Г. не твърди, че едновременно с ключа от входната врата на жилището бившият строител ѝ е предоставил и ключ от врата на външната ограда и входната врата на вх.Б, като не са ангажирани и доказателства за притежаване от нея на друго основание (не поради предоставяне от И. Н.) на ключове от съответните закючващи механизми (катинар/брава). Поради това е прието, че показанията на св.П., че е посещавала имота през 1999г., 2000г. и 2012г. не позволяват да се направи извод за прилагане на презумпцията на чл. 83 ЗС, че е доказана непрестанната фактическа власт над имота (корпус) и в промеждутъците между моментите, визирани от свидетелката.
Прието е, че К. Г. не е ангажирала убедителни доказателства и за втория елемент, позволяващ придобиване на вещ чрез първичен придобивен способ – намерение за своене на вещта (анимус). Посочено е, че се установява, че тя е подменила входната врата към жилището и е изградила електроинсталация в апартамента, но няма данни за други довършителни работи за период от цели 10 години, което според въззивния съд може да се обясни или с липсата на достъп до имота, или с липсата на същностно намерение имотът да се придобие като собствен. Взето е предвид, че според св.П. ищцата искала да направи вътрешно реорганизиране на пространствата, но доказателства за реално осъществени промени няма, както и няма доказателства за полагани от ищцата грижи за имота, равняващи се на такива от собственик (заплащане на данъци и такси), изграждане на външна дограма с цел запазване на жилището от въздействието на външните природни фактори. Прието е, че показанията на св.М. утвърждават, че ищцата не е присъствала на организираните от другите собственици общи събрания, на които са се търсели решения за довършване на сградата, като е посочено, че спрямо тези твърдения ищцата би могла с помощта на писмени доказателства (копия от протоколи от провежданите общи събрания) или гласни такива да обори изявленията на св.М..
В заключение въззивният съд е посочил, че освен липсата на доказателства за неотменна и несмутена фактическа власт на К. Г. над имота в продължение на 10 години, няма доказателства и за намерението ѝ да осъществява такава (фактическа власт) с намерение да придобие правото на собственост над жилищния имот.
Така изложените от въззивния съд съображения обосновават извод за наличие на основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
На първо място въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с цел проверка доколко изводите на въззивния съд съответстват на практиката на ВКС (посочена в изложението), касаеща предпоставките на придобивната давност (чл. 68 и чл. 69 ЗС), при направените от въззивния съд констатации, че показанията на разпитаните по делото свидетели, вкл. на св. П., са достоверни към времето, спрямо което се отнасят.
По същите съображения и с оглед становищата на страните и данните, съдържащи се в събраните по делото доказателства, обжалваното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване и по реда на чл. 280, ал. 2 ГПК с цел проверка правилността на извода на въззивния съд, че К. Т. Г. следва да проведе пълно и главно доказване за упражнявана фактическа власт от 2000-та до 2016-та година и за намерението си за своене на вещта, при наличието на установените в чл. 69 и чл. 83 ЗС презумпции.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №10300 от 06.04.2021г., постановено от Софийския апелативен съд, втори състав по в.гр.д.№4868/2019г.
Указва на касатора К. Т. Г. в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 665.97 лв. и да представи доказателства, че дължимата държавна такса е внесена, като при неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на доказателства, че дължимата държавна такса е внесена, делото да се докладва на председателя на I г.о. на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
Председател:

Членове: