7 Върховен касационен съд на Република България НК, ІІІ н.о. дело № 2058/2011 год. Р Е Ш Е Н И Е № 361 гр.София, 02 ноември 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение в съдебно заседание на двадесети септември две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: САША РАДАНОВА ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА със секретар Лилия Гаврилова при участието на прокурора МАРИЯ МИХАЙЛОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) САША РАДАНОВА наказателно дело под № 2058/2011 година Производството пред ВКС е образувано по искане на Главния прокурор за възобновяване на внохд № 782/2010 год. на Софийския апелативен съд,отмяна на постановеното по това дело решение № 482 от 10.І.2011 год. и връщане делото на същия съд за ново разглеждане.Посочените в искането касационни основания са по т. 1 и 2 на чл. 348,ал.1 НПК.Доводите са в подкрепа на касационното основание по т.2. В съдебно заседание представителят на ВКПр поддържа искането,докато служебният защитник на оправдания подсъдим Ф. Я. го намира за неоснователно,предпоставящо оставянето му без уважение. Искането за възобновяване е процесуално допустимо:направено е от страна,на която е дадено такова право и в законноустановения 6-месечен срок-на 6.VІІ.2011 год.-от узнаването на 13.І.2011 год. за постановяването на оспорвания съдебен акт. Искането за възобновяване е и основателно. С потвърдената от апелативния съд присъда на Софийския градски съд-№ 39 от 12.Х.2010 год. по нохд № 523/2010 год.-турският гражданин Ф. Я. е признат за невиновен в извършения на 14.ІХ.2009 год. опит за контрабанда пред границата ни със Сърбия в района на ГКПП-Калотина на 91 кг и 36.14 гр хероин с 58 %-но съдържание на диацетилморфин на стойност 8 193 074.40 лв.,както и в придобиването и държането до посочената дата на посоченото по вид и количество наркотик на посочената стойност,като предметът и на двете деяния е в особено големи размери и контрабандата представлява особено тежък случай на такова престъпление,при което е оправдан по обвиненията в престъпления по чл. 242,ал.4 във вр. с ал.2 и чл. 18,ал.1 НК и по чл. 354а,ал.2 НК.На основание чл. 53,ал.2,б.”а” НК наркотикът като веществено доказателство е отнет и е постановено унищожаването му,а за останалите веществени доказателства,изброени в диспозитива на присъдата,е постановено връщането им „на правоимащите лица”. За да оправдаят подсъдимия и двете съдебни инстанции са приели,че липсват доказателства Я. да е знаел,че в двете резервни гуми на управлявания от него товарен автомобил СКАНИЯ с турска регистрация са разпределени по около и над 45 кг пакетиран хероин и още,че в „тежест на повдигналия обвинението”/цитат от мотивите към първоинстанционната присъда на л. 168 от делото/ е да запълни тази празнота. Това разбиране на двете съдебни инстанции-мотивите към въззивното решение са по-обширни,но същността им не се отличава от тази на мотивите към първоинстанционния съдебен акт-страда от два недостатъка,всеки от които с белезите на съществено процесуално нарушение.Вярно е,че прокурорът трябва да посочи фактите,подкрепящи повдигнатото и поддържано от него обвинение,но е вярно също така, и преди всичко,че присъда/решение могат да бъдат постановени само след фактическо изясняване на делото и установяване на обективната истина.В съдебната фаза на наказателния процес задължението за установяване на обективната истина,което установяване е един от основните принципи на съдопроизводството,е задължение преди всичко на съда,защото негова е отговорността за правилността на приключващия производството в съответната инстанция съдебен акт.Ето защо,когато прокурорът бездейства,законът-чл.13 НПК-задължава съда „в пределите на своята компетентност” да вземе „всички мерки” за „разкриването на обективната истина...по реда и със средствата,предвидени в този кодекс”.Т.е. дори страните,ангажирани с обвинението или защитата да проявяват пасивност,за съда подобно поведение законът не допуска,а проявите му санкционира като съществено процесуално нарушение,винаги водещо до ограничаване правата на една или друга страна.В случаят,обаче,прокурорът,след като в проведеното на 8.ІХ.2009 год. заседание първоинстанционният съд е отказал да одобри предложеното от страните споразумение за решаване на делото,е направил конкретни искания за доказателствено обезпечаване на обвинението /на л. 103 и 104/,които искания съдът е отхвърлил с крайно неубедителни съображения /на л. 105-107/ включително с будещия недоумение мотив,че показанията на поискания от прокурора Сейдят Гюнейдън,работодател на подсъдимия,биха „уличили съответния свидетел в извършване на престъпление”,а това „закона забранява”.Прокурорът в първата инстанция е поискал още да се установят притежателите на мобилните телефони /с известни номера/от които към мобилния телефон,намерен в подсъдимия и приложен като веществено доказателство,е имало едно проведено и 7 пропуснати повиквания,което искане също е останало неуважено.Последно в същото съдебно заседание,проведено на 12.Х.2010 год. прокурорът е поискал-на което искане подсъдимият и упълномощеният от него защитник не са възразили-делото да се отложи и да се даде възможност отново да се сключи споразумение.По това искане съдът изобщо не се е произнесъл,както не се е произнесъл и по искането за установяване притежателите на мобилните телефони,установили и след това търсили контакт с подсъдимия,счел,че „са събрани доказателства за пълно,всестранно и обективно” решаване на делото и е постановил присъдата си,мотивирайки я с обратното на цитираното. Дотук изложеното налага ново разглеждане на делото,но не от въззивния,а от първоинстанционния съд.Това е така, тъй като в този съд,освен обсъжданите процесуални нарушения,е допуснато и такова по чл. 348,ал.3,т.3 НПК-разглеждане на делото в незаконен състав-на което процесуално нарушение,макар и непосочено в касационния протест,е било акцентирано във въззивния.За разлика от въззивния съд ВКС намира,че след като е отказал да одобри предложеното от страните споразумение за решаване на делото,първоинстанционният състав е следвало да се отведе на основание чл. 29,ал.2 НПК поради проявена очевидна липса на безпристрастие.Постигнатото споразумение,приложено на л. 95-97, и поддържано от страните в проведеното на 8.ІХ.2010 год. съдебно заседание,съдът е отхвърлил,”тъй като одобряването му би противоречало на закона”.С това цялата мотивировка на отказа се изчерпва без да е ясно нито на кой закон противоречи споразумението-същото съдържа отговор на всички въпроси,поставени в чл. 381,ал.5 НПК-нито в какво се изразява съзряното от съда противоречие.Вдействителност цитираното не е само „лаконично”,както въззивният съд го е определил,а представлява липса на съображения за одобряване на споразумението.И като се имат предвид ограничените правомощия на съда при обсъждане на предложено споразумение за решаване на делото /в сравнение с тези напр. при направено искане за провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на чл. 372,ал.4 НПК/,то неизлагането на мотиви срещу одобряването на споразумението не е проява на необвързаността на съда „с волята на страните” /отново цитат от мотивите към въззивното решение/-напротив,с тази воля съдът е обвързан,освен ако не обоснове наличието на отрицателните предпоставки по чл. 382,ал.7 НПК за зачитането й-а индиция за предварително формирано намерение за решаване на делото по начин,различен от предложения със споразумението,каквото предварително намерение при всички случаи изключва отсъствието на предубеденост за изхода на делото и налага отвод на съдебния състав. Необходимо е да се отбележи още неубедителността в съжденията на двете съдебни инстанции за липсата на доказателства,Я. да е знаел наличието в резервните гуми на управлявания от него товарен автомобил на намерения наркотик.За наличието на такова знание съдилищата несъмнено биха приели признанието,но то не е единствено необходимото,за да се свържат логически безспорно установените факти,на което прокурорът съвсем не без основание е наблегнал:логично ли е приемането от подсъдимия да извърши курс,по време на който ще измине няколко хиляди километра и ще прекоси няколко държави,с очевидно негодни резервни гуми,освен ако не е бил наясно,че въпросните гуми при никакви обстоятелства няма да бъдат ползвани,както и логично ли е поверяването на наркотици с многомилионна стойност,многократно надвишаваща дадената им цена /последната,както е известно,е „за нуждите на правосъдието” и далеч под реалната/,на лице,незапознато с тяхното наличие,което,поради незнанието си,неволно би могло да повреди пратката,да я унищожи или захвърли заедно с негодните гуми,или пък действията му да предизвикат проверка, откриването й и следващите от това загуби за страните по доставката.Макар непълно и бегло,така формулираните въпроси са били засегнати във въззивния протест,но дори и непоставени,те във всички случаи са налагали обсъждане и отговор.Престъпления като обсъжданото не са прецедент в практиката на съдилищата с гранични пунктове в съдебните им райони,както и установените факти по това дело не се различават съществено от установяваните-и установими-в сходни случаи факти,за да се претендират в конкретно обсъжданото дело повече от наличните доказателства,индициращи ако не знанието,поне допускането от подсъдимия за естеството на нелегална превозвания от него товар. С оглед на казаното и на основание чл. 354,ал.3,т. 2 и 3 НПК,ВКС в състав от трето н.о. Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА нохд № 532/2010 год. на Софийския окръжен съд и внохд № 782/2010 год. на Софийския апелативен съд. ОТМЕНЯ постановените по посочените дела ПРИСЪДА № 39 от 12.Х.2010 год. И РЕШЕНИЕ № 482 ОТ 10.І.2011 год. ВРЪЩА делото ЗА НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ от друг състав НА ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯ СЪД. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/ /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: