Ключови фрази
Неустойка * договор за замяна * договор за строителство * делба * съсобственост


Р Е Ш Е Н И Е

№ 651

С. 12.11.2010г.

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и десета година в състав :


ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева ЧЛЕНОВЕ : М. И.ОВА
И. ПАПАЗОВА


при участието на секретаря Анжела Богданова
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 522 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :

Производството е с правно основание чл.290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба,подадена от П. С. С., С. Д. С. и А. П. С.-всички от гр.Шумен,чрез процесуалния си представител-адвокат Н. против въззивно решение № 183 от 26.11.2008г.по в.гр.д.№ 383 по описа за 2008г. на Варненски апелативен съд, с което е отменено решение от 3.06.2008г. по гр.д.№ 65/2008г.на Окръжен съд Шумен в ЧАСТТА,с която И. М. П. и К. Н. К. са осъдени да заплатят солидарно както на П. С. С.,така и на С. Д. С. и А. П. С.,на основание чл.92 ал.1 от ЗЗД неустойка в размер на по 3 312лв./за първия и заедно - на втория и третия/, дължима на основание т.VІ от предварителен договор за замяна на вещни права от 10.03.2004г., ведно със законната лихва,считано от 29.01.2008г.до окончателното й изплащате и вместо това е постановено друго,с което са отхвърлени така предявените два иска и са присъдени следващите се разноски.В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила.

Като се сочи отменителното основание по чл.281 т.3 от ГПК, се иска отмяна на въззивния акт като неправилен,поради постановяването му в нарушение на материалния закон и решаване на въпроса по същество с уважаване на предявените искове. Претендират се направените в хода на цялото производство разноски.

С определение № 623 от 17.06.2009г.ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.2 от ГПК по следния поставен въпрос : при наличието на два последователно сключени между същите страни и за същия обект договори,като в първия е договорена неустойка,а във вторият- не и във втория сключен договор липсва изрична клауза,че той отменя постигнатите договорености в първия -следва ли да се приеме,че е запазена уговорката за неустойка или следва да се счете,че тя е мълчаливо отменена със сключването на втория договор

В съдебно заседание касаторите не се явяват и не се представляват. От ответниците лично се явяват И. П. и К. К.,които оспорват подадената жалба.Представят писмени бележки и желаят въззивния акт да бъде оставен в сила.

Върховният касационен съд,състав на ІІІ г.о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото,намира следното:

На 10.03.2004г.между И. М. П., К. Н. К.-от една страна и П. С. С., С. Д. С., А. П. С.,И. П. С., П. Д. С. и Д. П. С.-от друга, всички като съсобственици на дворно място от 490 кв.м.,съставляващо УПИ ХVІ-2588 в кв.125 по плана на гр.Шумен,ул.”Л.Каравелов”№ 6, е сключен предварителен договор за замяна на вещни права, по силата на който първите двама са се задължили в срок до 15.07.2004г. да прехвърлят на останалите шест-по нотариален ред правото на строеж от масивна триетажна сграда със сутерен и мансарден етаж върху описаното дворно място,така че С. Д. С. и А. П. С. да получат апартамент на третия етаж с площ не по-малко от 90 кв.м., П. С. С. да получи апартамент на втория етаж с площ не по-малко от 90 кв.м., И. П. С. и П. Д. С. да получат апартамент на първия етаж с площ не по-малко от 60 кв.м.,а Д. П. С. да получи апартамент на първия етаж с площ не по-малко от 80 кв.м. Срещу това - останалите шест са се задължили в срок до 15.07.2004г. да прехвърлят на първите двама- правото на строеж върху останалите обекти в сградата. С така сключения предварителен договор за замяна на вещни права –първите двама са поели още две задължения - до 15.07.2004г. за своя сметка да изготвят и одобрят всички необходими строителни книжа и в срок до 24 месеца от получаване на строителна линия – да изградят за своя сметка обектите,собственост на обезщетените собственици в посочена степен на завършеност. В т.VІ страните са постигнали договореност,че „при неизпълнение на задълженията неизправната страна дължи на изправната неустойка в размер на 0.02% върху пазарната стойност на обектите”.

На 23.11.2004г. –между същите страни е бил сключен нов договор за доброволна делба, с който са индивидуализирани конкретните обекти, същите са разпределени,като е уговорен какъв е дела за всеки.Отделно е посочено,че „страните имат пред вид неравностойността на получените дялове,като вместо изплащане на суми за уравнение на дялове- И. М. П. и К. Н. К./и техните съпруги/ се „задължават да изградят и въведат в експлоатация за своя сметка описаните по-горе обекти за срок от 24 месеца,считано от днес”/т.е.до 23.11.2006г./,в посочената съответната степен на завършеност,”с гаранционен срок за качество на строителството от 12 месеца”.В последната т.Х от така сключения договор е посочено,че „с настоящия договор страните прекратяват съсобствеността си,като за в бъдеще никой не може да има каквито и да е било претенции по отношение на останалите, като същите заявяват,че им е известна неравностойността на дяловете и няма да заплащат помежду си уравнение в пари”.

Сградата е била въведена в експлоатация осем месеца след уговорената дата /на 23.07.2007г./.

При така изложените факти, въззивният съд е приел,че неустойка не се дължи,тъй като уговорката за нея не е била възпроизведена в последващия договор.Приел е,че страните са сключили два самостоятелни договора,без връзка помежду им.Като е определил първоначалния договор за замяна на вещни права като предварителен по отношение на договора за доброволна делба,съдът е направил извод,че със сключения по-късно договор отношенията между страните са били изцяло преуредени,поради което съобразно него следва да се преценят поетите от страните задължения. Изложил е мотиви,че тъй като в договора от 23.11.2004г. уговорката за неустойка не е възпроизведена,то тя е мълчаливо отменена.

Настоящият съдебен състав не споделя този извод. Отговорът на поставения въпрос,във връзка с който е допуснато касационно обжалване дали-при наличието на два последователно сключени между същите страни и за същия обект договори –една договорена клауза е мълчаливо отменена или не е –следва да бъде даден след преценка на нейния характер и цел.

В случая сключеният на 10.03.2004г. договор е съдържал както вещноправни разпоредби- за замяна на право на строеж,така и облигационни –поемане на задължения за изготвяне и одобряване на строителни книжа в определен срок,за извършване на строителство с посочена степен на завършеност и за неустойка.Така сключения договор има характер на предварителен само по отношение на постигнатите с него вещни договорености/пред вид разпоредбата на чл.18 от ЗЗД,поставяща специални изисквания за валидност на сделката с оглед формата й/,но не и по отношение на облигационните. Считано от момента на постигане на съгласието- страните са сключили валиден окончателен договор относно горепосочените облигационни задължения,включително и за това,че при неизпълнение на задълженията си-неизправната страна дължи на изправната неустойка в размер на 0.02% върху пазарната стойност на обектите /съгласно т.VІ от същия/.

В по-късно сключения договор от 23.11.2004г.също се съдържат както вещноправни, така и облигационни разпоредби.С него/пред вид спазването на изискуемата се форма/ -окончателно е бил уреден въпроса за собствеността.Наред с посочването на това-кой,какъв дял придобива, страните-след постигнато ново съгласие /различно от предходно/ - изрично са преуредили въпросите относно поетото задължение за срока на строителството и за степента на завършеност на построените обекти. Липсва изрична преуредба единствено по въпроса за неустойката.При липса на такава изрична уредба само за неустойката /страните не са постигнали нова договореност за нея и не са посочили изрично,че се отказват от вече постигнатото съгласие по силата на предходния договор/ и имайки пред вид същността на неустойката като предварително установена отговорност на длъжника в случай на неизпълнение да се даде на кредитора определена имуществена ценност и нейния обезпечително гаранционен характер,настоящият съдебен състав намира,че липсва основание въз основа на което да се приеме,че постигната договореност за неустойка е мълчаливо отменена.Като се има пред вид,че касае за съществена договореност между страните,с която се установява допълнително задължение в тежест на неизправната страна, изискуемо в случай на неизпълнение ,следва да се приеме,че преценката за наличието на тази отговорност следва да е стриктна на базата на договореност между страните.При положение,че такава е постигната по силата на валиден договор/от 10.03.2004г./ и не е налице изрична отмяна в последващ договор/от 23.11.2004г./,следва да се приеме,че тя продължава да е валидна. Не дава основание за обратен извод клаузата по т.Х от сключения на 23.11.2004г.договор,тъй като тя касае единствено вещноправните отношения между страните. Като е приел обратното-въззивният съд е постановил неправилен акт, който следва да бъде отменен.На основание чл.293 ал.2 от ГПК въпросът следва да бъде решен по същество с уважаване на предявения иск, поради наличие на изискуемите се за това предпоставки по чл.92 от ЗЗД- уговорка за неустойка,неизпълнение,което е виновно/по причини за които длъжника отговаря/ и изправен кредитор.

Ответниците И. М. П. и К. Н. К. не са изпълнили поетото от тях задължение за строителство на описаните обекти в срок до 23.11.2006г./ 24 месеца,считано от 23.11.2004г./. Видно от издаденото удостоверение сградата е била въведена в експлоатация 240 дни след уговорената дата /на 23.07.2007г./.Неизпълнението в срок е по вина на ответниците,тъй като те не са доказали възражението си за наличие на причина,за която те не отговарят,свързана с изграждане в продължение на месеци на СМР на строеж:”Изграждане на кабелна мрежа НН”на улицата на процесната сграда и на съседни улици с възложител ”Е. България мрежи”АД и невъзможност за въвеждане в експлоатация без осигуряване на необходимото ел.захранване.Освен че по делото не са ангажирани доказателства за осъществяване на подобни СМР и за връзката им с процесния обект,отделно не се твърди и не се доказва,че ответниците са уведомили ищците за наличие на подобен проблем от обективен характер,възпрепятстващ възможността им да изпълнят задължението си в срок,както и не се доказа ответниците да са изградили в окончателен вид съобразно уговорената степен на завършеност - обектите към 23.11.2006г. Същевременно-не се спори,че насатоящите касатори са били изправни, съобразно поетите от тях задължения по сключения договор.

Уговорената неустойка е в размер 0.02%дневно върху пазарната стойност на обектите,която за всеки един от процесните два обекта възлиза на 60 000лв./съобразно заключението на приетата по делото техническа експертиза на вещото лице Вичева-Желева на лист 85 от материалите на първоинстанционното производство/.Следователно- дължимата сума е по 2 880лв. /за касатора П. С. С. и общо за касаторите С. Д. С. и А. П. С./.До този размер исковете са основателни и следва да бъдат отхвърлени за разликата до претендирания размер от 4 140лв.

С оглед направеното искане,изхода от делото и на основание чл.78 от ГПК в полза на касаторите следва да бъдат присъдени направените от тях разноски за касационната инстанция които възлизат на 666лв./166лв-държавна такса и 500лв.-адвокатско възнаграждение/.

Мотивиран от горното,на основание чл. от ГПК, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 183 от 26.11.2008г.по в.гр.д.№ 383 по описа за 2008г. на Варненски апелативен съд в обжалваната част И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ :

ОСЪЖДА И. М. П. ЕГН xxxxxxxxxx от гр.Шумен бул. ”С. Велики”№ 46 Г и К. Н. К. ЕГН xxxxxxxxxx солидарно да заплатят на П. С. С. ЕГН xxxxxxxxxx от гр.Шумен ул.”Любен Каравелов”№6 ет.3 ап.7,на основание чл.92 от ЗЗД , сумата от 2 880лв./две хиляди осемстотин и осемдесет лева/, представляваща неустойка,дължима по т.VІ от договор от 10.03.2004г., ведно със законната лихва върху тази сума,считано от 29.01.2008г.до окончателното й изплащане,като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част за разликата до 4 140лв. като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА И. М. П. ЕГН xxxxxxxxxx от гр.Шумен бул. ”С. Велики”№ 46 Г и К. Н. К. ЕГН xxxxxxxxxx солидарно да заплатят общо на С. Д. С. ЕГН xxxxxxxxxx и А. П. С. ЕГН xxxxxxxxxx-двамата с адрес: гр.Шумен ул.”Любен Каравелов”№6 ет.3 ап.7, на основание чл.92 от ЗЗД, сумата от 2 880лв./две хиляди осемстотин и осемдесет лева/, представляваща неустойка,дължима по т.VІ от договор от 10.03.2004г., ведно със законната лихва върху тази сума,считано от 29.01.2008г.до окончателното й изплащане,като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част за разликата до 4 140лв. като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА И. М. П. ЕГН xxxxxxxxxx от гр.Шумен бул. ”С. Велики”№ 46 Г и К. Н. К. ЕГН xxxxxxxxxx солидарно да заплатят на П. С. С. ЕГН xxxxxxxxxx, С. Д. С. ЕГН xxxxxxxxxx и А. П. С. ЕГН xxxxxxxxxx сумата от 666лв./шестстотин шейсет и шест лева/,представляваща направените от тях общо разноски.


РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ:1. 2.