2 Р Е Ш Е Н И Е № 39 гр. София, 23.04.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тридесет и първи януари през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при участието на секретаря Стефка Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 1246 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 307, ал. 2 – ал. 4 от ГПК. Образувано е по молба на Е.-З. Д.Ч. за отмяна на влезлите в сила: решение № 401/19.08.1992 г. по гр. дело № 504/1992 г. на Върховния съд (ВС), V-то гр. отд., решение № 65/06.04.1993 г. по гр. дело № 13/1993 г. на ВС, 5-членен състав и определение № 356/17.10.2002 г. по гр. дело № 207/2002 г. на Върховния касационен съд (ВКС), 5-членен състав. Предвид изложеното в молбата за отмяна и в молба-уточнение с вх. № 11322/23.11.2012 г., молителката поддържа наличие на основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК, като сочи, че трите атакувани съдебни акта противоречат на решение № 437/11 от 10.04.2012 г. по гр. дело № 1209/2010 г. на І-во гр. отд. на ВКС; излага подробни съображения в тази насока. Молителката навежда и основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 и чл. 304 от ГПК, като поддържа, че поради нарушаване на процесуалните правила тя не е била страна, не е била призовавана и не е участвала в производството по никое от делата, по които са постановени трите съдебни акта, чиято отмяна иска, въпреки че от месец юли 1989 г. тя е собственик на гараж № 21 в сградата на Ж. „П.” в [населено място]; поддържа с оглед на това и че като трето лице има интерес от исканата отмяна, тъй като решение № 401/19.08.1992 г. на ВС имало сила по отношение правото й на собственост върху гаража, а останалите два съдебни акта, чиято отмяна иска, са свързани с него. Молителката поддържа наличие и на основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК, като сочи, че решение № 401/19.08.1992 г. се основавало на приетото в мотивите на решение по гр. дело № 2944/1991 г. на Софийския районен съд (СРС), относно броя на присъствалите на общото събрание (ОС) на Ж. „П.” от 25.06.1991 г., 35 член-кооператори, но впоследствие с решение по гр. дело № 4227/1997 г. на СРС било установено, че протоколът от това общо събрание е документ с невярно съдържание относно броя на присъствалите – по-малко от 2/3 от общия брой на член-кооператорите. Ответниците по молбата за отмяна Ж. „П.” - [населено място] и Д. В. В. излагат становища и подробни съображения за основателност на молбата. Ответниците по молбата за отмяна Е. Б. М. и М. С. М. излагат становища и подробни съображения за неоснователност на молбата. Настоящият съдебен състав намира за неоснователна подадената молба за отмяната на атакуваните с нея влезли в сила съдебни актове, на всички наведени по делото основания за това, по следните съображения: С решение № 401/19.08.1992 г. по гр. дело № 504/1992 г. на V-то гр. отд. на ВС, по молба на Е. Б. М. и М. С. М., е отменено по реда на надзора решение от 24.12.1991 г. по гр. дело № 2944/1991 г. на Първи СРС. С последното е било отменено решение на ОС на Ж. „П.” от 25.06.1991 г. – в частта досежно разпределяне на гаражна клетка № 21 на Е. Б. М. и М. С. М., по иск с правно основание чл. 39 от ЗЖСК, предявен от В. Д. В.. За да постанови отмяната на решението на районния съд, ВС е приел за незаконосъобразен извода му, че ищецът В. Д. В. бил уведомен за общото събрание от 25.06.1991 г. в нарушение на чл. 26, ал. 4 от ЗЖСК, което е било единственото основание на иска му по чл. 39 от ЗЖСК. С решение № 65/06.04.1993 г. по гр. дело № 13/1993 г. на 5-членен състав на ВС е оставена без разглеждане молбата на В. Д. В. за преглед по реда на надзора на горното решение № 401/19.08.1992 г. по гр. дело № 504/1992 г. на V-то гр. отд. на ВС. Прието е, че с това надзорно решение спорът е разрешен по същество, поради което то не подлежи на нов преглед по реда на надзора. С определение № 356/17.10.2002 г. по гр. дело № 207/2002 г. на 5-членен състав на ВКС е оставена без разглеждане молбата на В. Д. В. за отмяна по реда на чл. 231, ал. 1, б. „в” от ГПК (отм.) на същото решение № 401/19.08.1992 г. по гр. дело № 504/1992 г. на V-то гр. отд. на ВС. Прието е, че молбата за отмяна е недопустима, тъй като е подадена извън предвидените в чл. 232, ал. 1 от ГПК (отм.) срокове. С решение № 437/11 от 10.04.2012 г. по гр. дело № 1209/2010 г. на І-во гр. отд. на ВКС, при постановена отмяна на въззивното решение по делото, е признато за установено, по предявения от молителката Е.-З. Д.Ч. инцидентен отрицателен установителен иск, че Е. Б. М. и М. С. М. не са собственици на гаражна клетка № 21 в сградата на Ж. „П.” в [населено място], като са отменени, на основание чл. 431, ал. 2 от ГПК (отм.), нотариалните актове, които ги легитимират като собственици на същия гараж, и е отхвърлен предявения от тях срещу молителката иск с правно основание чл. 108 от ЗС за реивандикацията на гараж № 21. Това касационно решение е постановено при участието на третото лице – помагач Д. В. В.. За да постанови решението си, ВКС е приел, че с влязло в сила решение по гр. дело № 4227/1997 г., по иск с правно основание чл. 97, ал. 3, пр. 1 от ГПК (отм.), предявен от В. Т. Първанов и В. Д. В. срещу Ж. „П.”, е признато за установено, че протоколът от 25.06.1991 г. от ОС на същата Ж. е официален документ с невярно съдържание в частта относно удостовереното, че на събранието са присъствали 35 от член-кооператорите. С оглед на това е прието, че поради липса на законоустановения кворум, решението на общото събрание от 25.06.1991 г. за разпределянето на гаражна клетка № 21 на Е. Б. М. и М. С. М. не е породило правно действие – не е могло да произведе прехвърлителен ефект и същите не са придобили правото на собственост върху гаража. Видно от нотариален акт № 90/19.06.1987 г., том ХVІІ, дело № 2757/1987 г. на І-ви нотариус в [населено място], В. Д. В. и съпругата му В. Г. В. са дарили на сина си Д. В. В. гаражната клетка № 21. Видно от нотариален акт № 63/03.07.1989 г., том ХХІ, дело № 3472/1989 г. на І-ви нотариус в [населено място], молителката Е.-З. Димитрова Ч. е заменила с Д. В. В. апартамент в [населено място] срещу гаражната клетка № 21. Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК, заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи. Необходимо е следователно при това основание за отмяна да е налице обективен и субективен идентитет по отношение, както на предмета, така и на страните по двете дела. В случая предмет на гр. дело № 504/1992 г. на V-то гр. отд. на ВС е материалното субективно потестативно право на ищеца по това дело В. Д. В., което той е упражнил чрез конститутивния иск по чл. 39 от ЗЖСК за отмяна на решението на ОС на Ж. „П.” от 25.06.1991 г. – в частта досежно разпределяне на гаражна клетка № 21 на Е. Б. М. и М. С. М., поради нередовно уведомяване на ищеца за общото събрание. Това материално субективно потестативно право на ищеца В. В. за отмяна на незаконосъбразното, според твърденията му, решение на ОС на Ж., е отречено със силата на пресъдено нещо на постановеното по това дело надзорно решение № 401/19.08.1992 г., което е по съществото на спора. Останалите два атакувани от молителката съдебни акта - решение № 65/06.04.1993 г. по гр. дело № 13/1993 г. на 5-членен състав на ВС и определение № 356/17.10.2002 г. по гр. дело № 207/2002 г. на 5-членен състав на ВКС изобщо не са формирали сила на пресъдено нещо. С тях е отречена процесуалната допустимост на молбите на В. В., респ. – отречено е съществуването на негови процесуални права да иска, съответно – преглед по реда на надзора и отмяна на основание чл. 231, ал. 1, б. „в” от ГПК (отм.) на същото решение № 401/19.08.1992 г. по гр. дело № 504/1992 г. на V-то гр. отд. на ВС. От друга страна, предмет на гр. дело № 1209/2010 г. на І-во гр. отд. на ВКС е материалното субективно вещно право на собственост на Е. Б. М. и М. С. М. върху гаражната клетка № 21. Това тяхно материално субективно вещно право на собственост е отречено със силата на пресъдено нещо на постановеното по това дело касационно решение № 437/11 от 10.04.2012 г., - както с уважаването на предявения срещу тях от молителката инцидентен отрицателен установителен иск за собственост, така и с отхвърлянето на предявения от тях срещу молителката реивандикационен иск по чл. 108 от ЗС. С двата последователни нотариални акта за дарение от 1987 г. и за замяна от 1989 г., обсъдени по-горе, молителката се легитимира като правоприемник на В. Д. В. и на Д. В. В., само по отношение на вещното право на собственост върху гаража, но не и като правоприемник на членствените права на В. Д. В. в Ж. „П.”, част от които е и потестативното му право на отмяна на решението на общото събрание на Ж. от 25.06.1991 г., което негово потестативно право е отречено с надзорното решение № 401/19.08.1992 г. по гр. дело № 504/1992 г. на V-то гр. отд. на ВС. С оглед на това, молителката не е обвързана от силата на пресъдено нещо на това решение, нито в качеството на главна или подпомагаща страна, участвала по това дело, нито в качеството на наследник или на частен правоприемник на страна по него. От гореизложеното следва, че не е налице изискваният от разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК, обективен и субективен идентитет по отношение на предмета и на страните по делата, по които са постановени атакуваните в случая от молителката три съдебни акта – от една страна, и по гр. дело № 1209/2010 г. на І-во гр. отд. на ВКС, по което е постановено решение № 437/11 от 10.04.2012 г. – от друга страна. По горните съображения, неоснователни са поддържаните в молбата и в течение на производството по настоящото дело, доводи на молителката, че е налице това основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК, поради противоречие между тези съдебни актове по въпроса за валидността, респ. за нищожността на решението от 25.06.1991 г. на общото събрание на Ж. „П.”. Вярно е че този въпрос е преюдициален, както по отношение предмета на гр. дело № 504/1992 г. на V-то гр. отд. на ВС, така и по отношение предмета на гр. дело № 1209/2010 г. на І-во гр. отд. на ВКС, поради което е и обсъден в мотивите към постановеното по последното дело, касационно решение № 437/11 от 10.04.2012 г., където е прието, че това решение на общото събрание е нищожно. Обсъждането на този преюдициален въпрос в мотивите към съдебното решение, обаче не го прави предмет на делото, по което то е постановено. Отделно от това, макар и преюдициален, този въпрос по никакъв начин не е бил повдиган и обсъждан в решение № 401/19.08.1992 г. по гр. дело № 504/1992 г. на V-то гр. отд. на ВС, нито пък в решение № 65/06.04.1993 г. по гр. дело № 13/1993 г. на 5-членен състав на ВС или в определение № 356/17.10.2002 г. по гр. дело № 207/2002 г. на 5-членен състав на ВКС, чиято отмяна молителката иска. По изложените съображения, не е налице наведеното по делото основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК. Както вече беше посочено, молителката не е била нито главна страна (ищец или ответник), нито подпомагаща страна (встъпило или привлечено лице – помагач) в някое от тези три дела, нито пък постановените по тях съдебни актове, чиято отмяна тя иска, я обвързват със силата на пресъдено нещо, включително в качеството й на частен правоприемник на В. В., както също неоснователно се поддържа от нейна страна. Тя не е имала и качеството на необходим другар на някоя от страните по тези три дела. Поради това, не са налице и наведените по делото основания за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 и чл. 304 от ГПК. Решението от 25.06.1991 г. на общото събрание на Ж. „П.” не е „постановление на съд или на друго държавно учреждение”. Неистинността на протокола, в който това решение на ОС на Ж. е обективирано, е установена с влязло в сила решение по чл. 97, ал. 3, пр. 1 от ГПК (отм.), а не с влязла в сила присъда на наказателния съд или с влязло в сила решение по чл. 125, ал. 5 от ГПК, респ. по чл. 97, ал. 4 от ГПК (отм.). Поради това, не са налице и наведените по делото основания за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК. По изложените съображения, тъй като не е налице никое от наведените от молителката по делото основания за това, молбата й за отмяна на атакуваните с нея влезли в сила съдебни актове, следва да се остави без уважение. При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3, във вр. с чл. 81 от ГПК, молителката дължи и следва да бъде осъдена да заплати на ответниците по молбата за отмяна Е. Б. М. и М. С. М., които я оспорват, претендираните и направени от тях разноски за заплатено адвокатско възнаграждение по делото, а именно - сумата 900 лв. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Е.-З. Д.Ч. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 2, т. 3, т. 4, т. 5 и чл. 304 от ГПК на влезлите в сила: решение № 401/19.08.1992 г. по гр. дело № 504/1992 г. на Върховния съд, П. гражданско отделение, решение № 65/06.04.1993 г. по гр. дело № 13/1993 г. на Върховния съд, Петчленен състав и определение № 356/17.10.2002 г. по гр. дело № 207/2002 г. на Върховния касационен съд, Петчленен състав; ОСЪЖДА Е.-З. Д. Ч. да заплати на Е. Б. М. и М. С. М. сумата 900 лв. (деветстотин лева) – разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.